Номер 142112.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
Секретар:Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20203100502380 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 22043/17.03.2020г. на ВРС,
подадена от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, чрез ю.к. П.В.,
срещу решение № 989/26.02.2020 г. по гр. дело № 8759/2019г. по описа на ВРС, 51 състав, в
частта, в която е отхвърлен предявения иск от „Водоснабдяване и канализация – Варна”
ООД, ЕИК ********* против П. Д. А. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“, бл. 308, вх. 14, ап. 16, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца разликата над сумата от 185.99 лева до пълния
предявен размер на вземането за главница от 1372.98 лева, представляваща дължимата
половина от главница за стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги за обект с
абонатен № 1349994, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 308, вх. 14,
ап. 16, за период на потребление от 10.08.2017 г. до 27.08.2018 г., за разликата над сумата от
11.49 лева до пълния предявен размер на вземането за обезщетение за забава от 174.55 лева
и за периода от 17.09.2017 г. до 26.03.2019 г.; както и в частта, в която е отхвърлен
предявения иск от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* против
Д. П. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 308, вх. 14,
ап. 16, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца разликата над сумата от 185.99 лева до пълния предявен размер на вземането за
главница от 1372.98 лева, представляваща дължимата половина от главница за стойността на
ползвани и незаплатени ВиК услуги за обект с абонатен № 1349994, находящ се в гр. Варна,
1
ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 308, вх. 14, ап. 16, за период на потребление от 10.08.2017
г. до 27.08.2018 г., за разликата над сумата от 11.49 лева до пълния предявен размер на
вземането за обезщетение за забава от 174.55 лева и за периода от 17.09.2017 г. до 26.03.2019
г.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост. Неправилно ВРС е приел в решението си, че на 18.08.2017г. е
констатирана неизправност на водомера. При проверката е съставен КП 31/2017г., който
доказва, че водомера е със скъсана пломба на холендера. При проверката не е установена
неизправност на водомера на ответниците. В резултат на неправилния извод, че водомерът е
неизправен, съдът е приел, че отчетеното е присъствие на представител на ответниците
показание на водомера не следва да бъде прието за достоверно. Водомерът е със скъсана
пломба на холендера, но не е неизправен, поради което позоваването на ВРС на
разпоредбите на чл.20, ал.1 от ОУ и чл.33, ал.2 от Наредба 4/2004г. на МРРБ е неправилно.
Следващият неправилен извод на съда е относно приложението на правилото на чл.26, ал.2
от ОУ. Неправилен е и извода на съда по повод количеството вода 652 куб.м., формирано
като разлика между отчетеното на 10.08.2017г. показание от 626 куб.м. и отчетеното на
18.08.2017г. показание 1278 куб.м. В резултат на това, ВРС неправилно е приел, че
начисленото количество вода, остойностено в размер на 1907.48 лева с издадената фактура
от 15.09.2017 г., не е отчетено по предвидения в ОУ ред и за ответниците като потребители
не е възникнало задължение за заплащане на посочената сума, поради което предявеният
установителен иск за същата се явява неоснователен. Напротив, водомерът е отчетен по
предвидения в ОУ ред в присъствието на представител на потребителя, който е отчел с
подписа си вписаното в КП 31/2017г. показание на водомера. Неправилен е и извода на съда
досежно главницата за отчетен период от 18.08.2017г. до 27.08.2018г., т.к. дори да се
приеме, че е следвало да бъде начислена средна консумация, то тя е 180 куб.м. за отчетния
период, а ищецът претендира заплащането на 158 куб.м. Моли за уважаване на жалбата и
присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна П. Д. А. не е подала отговор.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Д. П. Д. , чрез адв. Данков, в
писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея
оплаквания. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно в обжалваната част,
поради което отправя искане за потвърждаването му.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* се представлява от
юрисконсулт П.В., която поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемите П. Д. А.
и Д. П. Д. се представляват от адв. Радослав Данков, който оспорва въззивната жалба и
2
поддържа отговора по същата. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от ЗА.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по предявени искове от
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* срещу П. Д. А. и Д. П. Д. за
приемане за установено в отношенията между страните, че всеки от ответниците дължи на
ищеца сумата от 1372.98 лева, представляваща ½ част от дължимата главница в общ размер
на 2745.96 лева за стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от
24.01.2017 г. до 25.02.2019 г., формирана като сбор от стойността на издадените фактури в
периода 27.02.2017 г. – 28.02.2019 г. за обект с абонатен № 1349994, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 308, вх. 14, ап. 16, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 03.04.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 174.55 лева, представляваща ½ част от дължимото
обезщетение за забава в общ размер на 349.10 лева, начислено за периода от 27.03.2017 г. до
26.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
5306/2019 г. по описа на Районен съд - Варна.
В исковата молба се твърди, че ответниците като потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.
308, вх. 14, ап. 16, за който е разкрита партида с клиентски № 1349994, са ползвали
предоставени от ищеца услуги, които не са заплатили. Ищецът поддържа, че за периода от
24.01.2017 г. до 25.02.2019 г. всеки от ответниците дължи сума общ размер на 1372.98 лева
за предоставените му ВиК услуги, представляваща ½ от дължимата главница за сочения
период, формирана като сбор от стойността на издадените в периода 27.02.2017 г. –
28.02.2019 г. фактури, както и сума в общ размер на 174.55 лв., представляваща ½ от
дължимото обезщетение за забава, начислено за периода от 27.03.2017 г. до 26.03.2019 г.
Твърди, че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, срещу която ответниците са депозирали възражения.
Ответниците, действащи чрез общия им процесуален представител адв. Радослав
Данков, са подали отговори на исковата молба с идентично съдържание, в които излагат
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорват, че са
титуляри на разкритата при ищцовото дружество партида с абонатен №1349994, че не са
плащали претендираните суми, както и че математическите изчисления относно размера на
вземанията са точни. Оспорват да са инициирали получаването на ВиК услуги, както и да са
потребявали такива на посочения адрес. Отделно оспорват дължимостта на сумата от
1907.48 лева за период на потребление от 10.08.2017 г. до 18.08.2017 г. Твърдят, че не е ясно
по какъв начин са формирани и отчитани сумите, не са издавани ежемесечни фактури, не е
ясно каква е методиката за определяне на количествата вода и дали същите са реално
3
потребени.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
Съобразно твърденията на страните, първоинстанционният съд е приел за безспорни
и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1.) че ответниците са титуляри на
разкритата при ищцовото дружество партида с абонатен № 1349994 за обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 308, вх. 14, ап. 16; 2.) че стойността
на фактурираните ВиК услуги за този обект в периода от 24.01.2017 г. до 25.02.2019 г. е в
размер на общо 2745.96 лева, а на обезщетението за забава върху тази главница – 349.10
лева, както и 3.) че изискуемостта на процесните вземания е настъпила и същите не са
заплатени.
Видно от приложената на л.28 от делото на ВРС справка за недобора на частен
абонат с № 1349994, с титуляри П. Д. А. и Д. П. Д. , за обект, находящ се в гр.Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик“, бл. 308, вх. 14, ап. 16;, че общото задължение за консумирана вода
за периода от 24.01.2017 г. до 25.02.2019 г. възлиза на 2745.96 лева.
Представено е извлечение от карнет по партидата на абонат с № 1349994 (л.65, дело
ВРС), за обект – имот, находящ се в находящ се в гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.
308, вх. 14, ап. 16. В този карнет са отчетени показанията на водомера от 23.05.2017г. до
25.02.2019г. Последният подпис на абонат в карнета е срещу показанието от 10.08.2017г. –
626, консумирана вода 10 куб.м. От 25.09.2018г. до 25.02.2019г. е начислявана служебна
консумация по 15 куб.м. месечно.
От приложения констативен протокол № 31/2017 г. (л. 66, дело ВРС) се установява,
че на 18.08.2017 г. двама служители на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД са
извършили проверка на адрес в гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл. 308, вх. 14, ап. 16,
относно състоянието на водомер с абонатен № 1349994 и са констатирали, че на
водомерното положение е монтиран водомер с № 688544 със скъсана пломба на холендера
№ 185346. Установено е показание на водомера от 1278 куб.м. Дадено е предписание
водомерът да се препломбира в срок до 31.08.2017 г., ведно с указание, че след тази дата ще
се начислява средна консумация на брой хора, като е отразено живущите да са трима. В
протокола е отбелязано, че при проверката е присъствал Мехмед Али – съпруг на П. Д. А. ,
който е подписал съставения документ.
Към доказателствения материал по делото е приобщен и карнетен лист по партидата
на главния водомер на адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл. 308, вх. 14, за отчетен
период от 23.05.2017 г. до 25.02.2019 г. (л. 68, дело ВРС). От съдържанието на същия се
установява, че на 24.08.2017 г. е отчетено показание на водомера „3550“ и в графата за
забележка са вписани 774 куб.м.
4
Приложена е и справка за месечни консумации на индивидуални водомери към общ
водомер № 1155765 върху облог от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г. (л. 67, дело ВРС), в която е
отразено, че за м. 08.2017 г. общата консумация на всичките двадесет на брой абоната,
включени към водопроводното отклонение на общия водомер, е 779 куб.м, като от тях 662
куб.м са отчетени по партидата на ответниците с абонатен № 1349994.
От показанията на свидетеля Радина Ивайлова Балева се установява, че същата е
инкасатор при ищеца, отчитащ потреблението в процесния обект, до който ответницата
Пламена Алиева й е осигурявала достъп. Подписите в карнета са положени от Пламена
Алиева. Свидетелката посочва, че лично е попълнила представените по делото карнетни
листове.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в
разпоредбата на чл.154 ГПК, в конкретния случай по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищцовото дружество – въззивник в настоящото
производство, е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и
ответниците, реалното количество на доставените ВиК услуги, както и тяхната стойност.
При безспорната установеност на тези факти за ответниците – въззиваеми в настоящото
производство, възниква тежест да докажат фактите, които погасяват вземането.
Ответниците са вписани като абонати в карнета, като последният положен в карнета
подпис на потребител е на дата 10.08.2017г. С присъединяване на процесния имот към
водопреносната и канализационна мрежи, между страните е възникнала валидна
облигационна връзка. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ одобрените от
ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги стават част от
договорните отношения между страните „ex lege” в едномесечен срок от публикуването им.
Общите условия са влезли в сила по отношение на всички потребители на вода и ВиК
5
услуги, включително спрямо въззиваемите. С оглед липсата на твърдения и доказателства,
че ответниците са се възползвал от правата по чл.71, ал.2 от ОУ, общите условия са станали
част от договорните им отношения. Съгласно чл.23, ал.4 от Общите условия, отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като
при неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно
лице на ВиК оператора.
При извършената на 18.08.2017г. проверка на водомера е констатирана скъсана
пломба на холендера. Вписаното в констативен протокол № 31/18.08.2017 г. показание на
водомера е 1278 куб.м., т.е. 652 куб.м. консумирана вода за периода 10.08.2017г. –
18.08.2017г. За периода 25.07.2017г. – 18.08.2017г. консумираната вода от целия вход 14 на
чл.308 е 774 куб.м., а за апартамента на ответниците 672 куб.м. Предвид показанията на
общия водомер и на индивидуалния водомер, въззивният съд намира за обосновани
възраженията на ответниците, сега въззивами, досежно реалния отчет на 652 куб.м.
консумирана вода за период от 8 дни. Ищецът не установи по надлежния ред ответниците да
са консумирали 652 куб.м. от 10.08.2017г. до 18.08.2017г., поради което последните не
дължат заплащането й.
Ответниците не дължат заплащане и на начислената вода за периода от 18.08.2017г.
до 27.08.2017г. За този период ВиК – Варна ООД е начислило стойности на реално
консумирана вода в нарушение на собствените си Общи условия. При наличните данни за
скъсана пломба на холендера, ВиК операторът е бил длъжен да начисли служебна
консумация за този период, а не да отчита показанията на водомера и да начислява реална
консумация.
Изложеното обуславя извода, че решението на ВРС е правилно в обжалваната част.
Поради съвпадение на изводите на двете инстанции за неоснователност на исковете,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, направеното искане и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на
процесуалния представител на въззиваемите следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева (по 300 лева за всеки един от двамата въззиваеми).
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 989/26.02.2020 г. по гр. дело № 8759/2019г. по описа
на ВРС, 51 състав, в обжалваната част, в която е отхвърлен предявения иск от
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* против П. Д. А. , ЕГН
6
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 308, вх. 14, ап. 16, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
разликата над сумата от 185.99 лева до пълния предявен размер на вземането за главница от
1372.98 лева, представляваща дължимата половина от главница за стойността на ползвани и
незаплатени ВиК услуги за обект с абонатен № 1349994, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик“, бл. 308, вх. 14, ап. 16, за период на потребление от 10.08.2017 г. до
27.08.2018 г., за разликата над сумата от 11.49 лева до пълния предявен размер на вземането
за обезщетение за забава от 174.55 лева и за периода от 17.09.2017 г. до 26.03.2019 г.;
отхвърлен е предявения иск от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК
********* против Д. П. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“, бл. 308, вх. 14, ап. 16, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца разликата над сумата от 185.99 лева до пълния
предявен размер на вземането за главница от 1372.98 лева, представляваща дължимата
половина от главница за стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги за обект с
абонатен № 1349994, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 308, вх. 14,
ап. 16, за период на потребление от 10.08.2017 г. до 27.08.2018 г., за разликата над сумата от
11.49 лева до пълния предявен размер на вземането за обезщетение за забава от 174.55 лева
и за периода от 17.09.2017 г. до 26.03.2019 г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, Район „Приморски”, ул. „Прилеп” № 33,
представлявано от управителя Валентин Донев Вълканов, да заплати на адвокат Р. Д. Д.
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева (шестстотин лева), на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7