РЕШЕНИЕ
№ / 24.03. година
2021 гр.
С.З. В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 16.02. 2021 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ
т.д.
№ 27 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази:
Производството е
образувано по искова молба от К.П.К.,
ЕГН:********** – малолетна, представлявана от своя баща и законен представител П.И.К.
*** срещу „Д.З.“ АД.
В исковата
молба се твърди, че при
пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 25.06.2019г., около 17:35
ч., на път ПП І-6 км. 287+800 преди с. Г., Й.Д. К., ЕГН: **********, при
управление на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат'' с peг.
№ ***, нарушила правилата за движение по пътищата, загубила контрол над
автомобила, автомобилът навлязъл в лентата за насрещно движение, след което,
при опит да бъде овладян, започнал да се върти, върнал се в дясната пътна
лента, напуснал я и се блъснал в крайпътно дърво. При така описаното
произшествие, били
нанесени телесни увреждания на К.П.К., ЕГН: **********, пътник в лекия
автомобил на задната седалка.
Вследствие на ПТП-то, К.К. - на 9 години, получила травми в областта на главата,
шията, гърдите, корема и крайниците. След произшествието, пострадалата е била
приета в МБАЛ - С.З.- Клиника по неврохирургия с опасност за живота,
неконтактна, унесена, с разкъсно-контузна рана на
челото с подлежащи черепни фрактури, травми в областта на главата, шията,
гърдите, корема и крайниците. След проведените консултативни прегледи и
извършените изследвания, било установено, че вследствие на претърпения инцидент,
пострадалата е получила множествена травма:
- Контузия
на главата, гръдния кош, корема и крайниците;
- Контузия на белия дроб;
- Многофрагментно счупване с хлътване на
черепа в лявата челна област;
- Разкъсно-контузна рана на челото вляво;
- Въздух в черепната кутия;
- Кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка челно вляво;
- Контузия на мозъка в лявата голямо-мозъчна полусфера.
В тази връзка, на пострадалата е извършена операция-краниотомия
на счупването на свода на черепа с множество костни фрагменти, част от които
вдадени един към друг. Направена е пластика на фронтален синус с костен автотрансплантат и пластика на дура
матер с RDS4x6. Имала двойно виждане с лявото око, което постепенно
е отшумяло. Изписана била от болницата с дадени препоръки за домашно лечение.
Направен е контролен преглед, при който са установени наличие на краниален дефект, персистираща
секреция на бистра течност от носа, взет е материал за изследване. Поради
зачервяване и болезненост в областта на оперативния цикатрикс
- в ляво фронтално, на 21.08.2019 г. е направен преглед, при който е установено
зачервяване и палпаторна болка в областта на
оперативния цикатрикс - в ляво фронтално,
посттравматична церебрастения. Назначена е терапия,
но въпреки нея, при преглед на 29.08.2019г. възпалителните промени в областта
на оперативния цикатрикс, както и посттравматичната церебрастения все още били налични. В периода 01.10.19г. -
03.10.19г., ищцата постъпила отново в болница. Проведено било ново
консервативно лечение, направени били нови изследвания на главата и мозъка.
Така описаните травми
причинили силни и продължителни болки, състояние с висока опасност за живота,
продължително възстановяване, разстройство на съзнанието, затруднение в бита,
непосещаване на училище за дълъг период от време, освобождаване от спортни
занимания над 6 месеца, силен шок, страх за живота, главоболие, посттравматично
стресово разстройство. Тъй като ищцата е на 9 години, събитията били особено
травматични за нейната психика.
Твърди се, че и към
момента, детето не се е възстановило, изпитва главоболие, болки в областта на
операцията и раната, има голям белег, започващ от веждата и продължаващ във
видимата част от лицето. Медикаментозното лечение продължава и към момента.
Ищцата изпитва силен страх от пътуване, наложило се провеждане на няколко
сеанса при психолог. Установено било причиняване на посттравматично стресово
разстройство.
Заявено е, че отделно от
неимуществените вреди, в резултат на причинените й травми от описаното ПТП,
пострадалата търпи и имуществени вреди, разходи във връзка с лечението й,
съгласно фактури, посочени в ИМ, на обща стойност 1872,35 лева с ДДС, а
поотделно, както следва:
|
Наименование на стока / услуга |
к- во |
Платежен документ |
№ |
Дата на издаване |
Доставчик |
Стойнос тс ДДС в лв |
|
|||||
|
Синтетична, |
|
|
|
|
|
|
|
|||||
|
резорбируема, |
|
Операционн |
|
|
Клоди- |
|
|
|||||
|
регенеративна |
|
а |
|
|
М.А. |
|
|
|||||
|
дура |
|
бележка от |
|
27.06.201 |
ЕООД гр. |
|
|
|||||
|
RDS 4 - 4x6 см |
1 |
Банка ДСК |
35 |
9 |
С. |
1440,00 |
|
|||||
|
Терезиенойл 15 мл мед |
|
фактура |
********* 6 |
27.06.201 9 |
ЕТ "С.С." гр. С.З. |
72,30 |
|
|||||
|
Стеримед Aqua |
|
|
|
|
|
|
|
|||||
|
fix |
|
|
|
|
|
|
|
|||||
|
Стеримед Aqua |
1 |
|
|
|
|
|
|
|||||
|
fix |
1 |
|
|
|
|
|
|
|||||
|
Сомазина сол |
1 |
|
|
|
|
|
|
|||||
|
Депакин-сир |
ОП. |
|
********* |
08.07.201 |
Аптека ДКЦ |
|
|
|||||
|
57,64 мг |
1 |
фактура |
4 |
9 |
гр. К. |
30,19 |
|
|||||
|
Ципринол 250 мг |
|
|
|
|
ЕТ "С. |
|
|
|||||
|
Био баланс деца |
2 |
|
|
|
С." |
|
|
|||||
|
Контра ктубекс |
1 |
|
********* |
10.07.201 |
гр. С. |
|
|
|||||
|
гел |
1 |
фактура |
5 |
9 |
З. |
33,97 |
|
|||||
|
|
|
|
|
|
ЕТ "С. |
|
|
|||||
|
|
|
|
|
|
С." |
|
|
|||||
|
Терезиенойл 15 |
|
|
********* |
12.07.201 |
гр. С. |
|
|
|||||
|
мл мед |
|
фактура |
0 |
9 |
З. |
72,30 |
|
|||||
|
|
|
|
|
|
МБАЛ Т. |
|
|
|||||
|
|
|
|
|
|
ЕООД |
|
|
|||||
|
Гърлен секрет |
1 |
|
********* |
25.07.201 |
гр. С. |
|
|
|||||
|
Носен секрет |
1 |
фактура |
0 |
9 |
З. |
24,00 |
|
|||||
|
Компреси |
|
|
|
|
|
|
|
|||||
|
7,5/7,5 х 20 |
5 |
|
|
|
|
|
|
|||||
|
Спирт етилов |
ОП. |
|
|
|
|
|
|
|||||
|
70% |
1 |
|
********* |
06.08.201 |
Аптека ДКЦ |
|
|
|||||
|
Depakine syrup |
1 |
фактура |
2 |
9 |
гр. К. |
11,41 |
|
|||||
|
Лекарски |
|
|
********* |
06.08.201 |
МЦ- |
|
|
|||||
|
преглед |
1 |
фактура |
3 |
9 |
К. |
35,00 |
|
|||||
|
Нурофен експрес 200 Линекс комплекс Depakine syrup Сомазина сол Ципровит 100 мг Клиндамицин капе ЗООмг Тридерм крем |
ОП. 1 ОП. 1 1 1 ОП. 1 ОП. 1 1 |
фактура |
********* 3 |
21.08.201 9 |
Аптека ДКЦ гр. К. |
73,18 |
||||||
|
Консултативен преглед от лекар с една специалност |
1 |
фактура |
********* 5 |
21.08.201 9 |
УМ БАЛ" Проф.С.К." АД гр. С.З. |
40,00 |
||||||
|
Консултативен преглед от лекар с една специалност |
1 |
фактура |
********* 7 |
29.08.201 9 |
УМ БАЛ " Проф.С.К." АД гр. С.З. |
40,00 |
||||||
За настъпване на ПТП и
травмите от него, пострадалата, чрез пълномощника си, е уведомила „Д.З."
АД на 29.07.2019 г., като предявила извънсъдебна претенция за плащане на
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени и имуществени вреди,
с молба, получена от ответника по пощата на 11.10.2019г. Ответникът предложил
обезщетение в размер 80 000 лв. за неимуществени вреди и 1521,88 лева за
имуществени вреди. След разменена кореспонденция, ищцата изявила съгласие да
получи определените суми за причинените й до момента неимуществени и имуществени
вреди и следвало да се подпише споразумение, за да се осъществи плащането. Без
да се обсъди съдържанието на споразумението, ответникът изготвил и изпратил
подписано от него споразумение, в което вписал текст, съгласно който, с така
определените суми, ответникът изплаща и всички бъдещи неимуществени и
имуществени вреди, включително за ексцес, а ищцата се отказва от всякакви
бъдещи претенции за обезщетяване на нови разходи за лечение или нови
неимуществени вреди от настъпил ексцес. С тази промяна, ищцата твърди, че не е
съгласна, поради което прекратила преговорите и отказала да подпише
споразумението в този му вид, тъй като със същото неправомерно се ограничават
правата й, принуждавайки я да прави отказ от бъдещи права.
Иска се да се осъди
ответника да плати на ищцата сумите, както следва:
- 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди при процесното
ПТП, заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане, както и всички разноски по делото.
- 7958,00 лева,
представляваща лихва за забава върху обезщетението от 150000 лева, по чл.429,
ал.2, т.2 от Кодекса за застраховане, за периода от датата на уведомлението -
29.07.2019г. до 04.02.2020г.
- 1872,35 лева,
представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди /разходи за
лечение за периода от датата на ПТП, 25.06.2019г. до датата на исковата молба/
при процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
В законния срок ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който
изразява становище по исковете.
Намира исковете
за процесуално допустими, но частично неоснователни /в частта на претендираното
обезщетение над сумата от 80 000 лв./, поради което ги оспорва в тази част,
както по основание, така и по размер. Не оспорва качеството си на застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на водача на л.а.
’’Фолксваген Пасат” с ДК№ *** Й.Д. К. към деня на твърдяното в исковата молба
събитие - 25.06.2019 г. Не оспорва и обстоятелството, че на 25.06.2019 г. на
първокласен път I-6,287 км. + 800 м., преди с. Г. в общ. П.Б. е реализирано
ПТП, при което е самокатастрофирал посочения по -
горе л.а. ’’Фолксваген Пасат” с ДК№ ***, управляван от Й.Д. К..
Оспорва, обаче,
наличието на причинна връзка между всички твърдени в исковата молба увреждания
на ищцата и процесното ПТП. В тази връзка, възразява
конкретно, че твърдяната контузия на белия дроб не се установява и не се
потвърждава от резултатите от проведените медицински изследвания. Посочва, че
видно от представената по делото Епикриза И.З. № 13160/2019 от УМБАЛ „Проф. д-р
С.К.“ АД при извършеното КТ изследване на торакс е
констатирано следното: двата бели дроба
са нормално аерирани и разгънати до периферията. Белодробната структура показва
нормална васкуларизация. Не се установяват интрапулмонални нодули или зони
на консолидация на паренхима. Бронхиалните разклонения са нормални. Хилусите са с нормална структура. Нормално КТ изследване на
торакс - т.е. при извършеното изследване е била
налице нормална картина на белия дроб.
Твърди, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради
което прави възражение в тази насока. Счита, че предвид характера на твърдените
от ищцата телесни травми, липсата на данни за лентовидни охлузвания и кръвонасядания в областта на шията и врата на последната,
които обичайно биват причинявани при използването на обезопасителен колан,
както и с оглед естеството на удара (в предна лява част на МПС), пострадалата
също е нарушила правилата за движение по пътищата, като е пътувала в МПС без
поставен задължителен обезопасителен колан, с който процесното МПС е фабрично
оборудвано. Сочи се, че обстоятелството, че ищцата е била без поставен
обезопасителен колан, както и наличието на такъв в МПС е безспорно установено
по делото - признание за тези факти се съдържа в изявленията на ищцата,
възпроизведени в представено като доказателство към исковата молба експертно
мнение от 09.09.2019 г. от Д.Д.В.: Бях без колан. Защото ми убиваше
обувката и го разкопчах...“ С оглед твърдения механизъм на ПТП, намира, че с
това си поведение, ищцата е допринесла съществено за крайно негативните
последици от ПТП. В тази връзка, ответникът посочва, че при описания в исковата
молба механизъм на ПТП и мястото, където се е намирала пострадалата /задна
дясна седалка на МПС/, ищцата не би могла да се удари в областта на главата във
вътрешността на МПС, ако е била с правилно поставен обезопасителен колан (т.е.
при добро регулиране на дължината му).
Намира иска за
неимуществени вреди за силно завишен по размер и неотговарящ на реално
претърпените от пострадалата душевни болки и страдания. Поддържа, че съгласно
константната практика на ВКС, критерият "справедливост", визиран в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен и при определяне размера на
обезщетението съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на
ищеца за търпените болки и страдания, а да преценява редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства като: характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и пр. Посочва,
че видно от представената по делото Епикриза И.З. № 13160/2019 от УМБАЛ „Проф.
д-р С.К.“ АД, още при приемането й в болничното заведение, пострадалата е била
в съзнание, макар и обнубилирана /с леко замъглено
съзнание/, с 14 т. ГКС /при максимален брой 15 т./. Наведени са твърдения, че
лечението на К.П.К. в болнични условия е протекло нормално, без неблагоприятни
за нея бъдещи последици и невъзстановими увреждания. Медицинските лица, след
извършването на необходимите изследвания, прегледи и манипулации /вкл. и
оперативно лечение/, не са установили настъпването на усложнения в процеса на
възстановяване, предвид което, на 04.07.2019 г. /т.е. 9 дни след приемането й/,
пострадалата е изписана ,“с подобрение” и „без усложнения“.
Посочено е, че
видно от представените по делото последващи медицински документи,
възстановяването на ищцата е протекло нормално, тя се е повлияла добре от
проведеното медикаментозно лечение, оплакванията й постепенно са отшумели /в
сравнително кратки, с оглед тежестта на мозъчната травма и възрастта на ищцата
срокове/.
Ответникът
намира, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди не е
съобразен с трайната практика на съдилищата и социално - икономическата
обстановка в страната. Посочва, че отговорността на застрахователя по
процесната застраховка е договорна и е функционално обусловена и еднаква по
обем с отговорността по чл. 45 и сл. от ЗЗД на виновния водач - физическо лице,
т.е. застрахователят отговаря за същата сума, за която би бил осъден и прекият
причинител на вредите. В тази връзка, посочва, че претендираното обезщетение от
150 000 лв. се равнява на средния доход на едно лице от домакинство в България,
който то реализира за около 25 години /по официални данни на НСИ за 2019 г./.
Посочва, че в
рамките на законоустановените срокове са разгледали претенцията на ищцата,
предмет на настоящото гражданско производство, водена в Дружеството под щета №
*********/14.10.2019 г. и са определили застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. Това
застрахователно обезщетение е определено от ответника след подробно и пълно
обсъждане и съобразяване на всички релевантни факти за размера на същото. Отбелязва,
че видно от обстоятелствената част на исковата молба /стр. 5 от същата/, ищцата
е изявила съгласие с определения размер на обезщетение за причинените й
неимуществени вреди. Намира така предявения иск за неимуществени вреди за
сумата над 80 000 лв. за неоснователен и недоказан с оглед извънсъдебните
изявления на страните.
Относно претенцията
за имуществени вреди, намира същата за неоснователна и недоказана. В тази
връзка, оспорва твърдението на ищцата, че цитираните в исковата молба разходи
са направени за нейна сметка. Сочи се, че ищцата е малолетна и издръжката й се
понася от нейните родители. В този смисъл е посочено, че /доколкото делинквентът е майката на ищцата/ в случая е налице сливане
на качествата на кредитор и длъжник - всички имуществени вреди са причинени и
понесени от родителя на пострадалата. Оспорва твърдението, че направените
разходи са били необходими за лечението на ищцата от претърпените в резултат на
процесното ПТП травми.
Изложено е, че
неоснователността на главните искове /за сумата над 80 000 лв./ води до
неоснователност и на акцесорните такива за лихви от претендираната дата.
Моли, съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените от К.П.К. искове /над
размера, до който е постигнато съгласие между страните/. Моли да му се присъдят
сторените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която е заявено, че се поддържат всички твърдения и
доказателствени искания от исковата молба.
Допълнителен отговор не е постъпил по делото.
Старозагорският окръжен съд, като взе
предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата
по делото, прие следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правна квалификация по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД, вр.чл. 429, ал.2, т.2 и ал.3 КЗ,
предмет на които е реализиране на правото на ищцата по чл.493а, ал.1, изр.2 КЗ,
като пострадала при пътно-транспортно произшествие, причинено от застрахован
при ответника водач по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
да получи обезщетения за причинените й като пряко следствие неимуществени и
имуществени вреди, подробно описани в исковата молба, от ответника, като
застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите на причинителя на ПТП, респ. на вредите, на основание чл.493,
ал.1, т.1 КЗ, както и дължимите лихви за забава върху дължимото обезщетение, за
плащане на които застрахованият при ответното дружество отговаря пред
увреденото лице съгласно чл.84, изр. посл. ЗЗД, вр.чл. 429, ал.2,
т.2 и ал.3 КЗ.
По делото не е
спорно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между водача на л.а., с който е пътувала ищцата и ответника,
към датата на ПТП, настъпването на ПТП на посочената в ИМ дата, с посочените
водач и пострадало лице, настъпването вследствие ПТП на посочените в ИМ телесни
увреждания на ищцата, с изключение на контузия на белия дроб, който факт се
оспорва от ответника. Не са спорни също периодът на лечение и възстановяване на
ищцата, осъществяването на посоченото лечение и медицински интервенции във
връзка с настъпилите при ПТП увреждания на ищцата, така, както са посочени в
ИМ.
Ответника
възразява, че не е налице причинно-следствена връзка между всички увреждания на
ищцата, посочени в ИМ и процесното ПТП ( чл.51, ал.1 ЗЗД) и по-конкретно, че не
е настъпила контузия на белия дроб на ищцата.
Възразява се и
за съпричиняване на вредоносния резултат (чл.51, ал.2 ЗЗД) поради
неизползване/непоставяне от ищцата на обезопасителния
колан на задна дясна седалка по време на ПТП.
Поддържа се също
несъответствие на
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди над сумата от
80000 лв с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Оспорва се и че
разходите за лечението на ищцата не са били за нейна сметка (т.е. имуществената
й сфера не е била накърнена, тъй като са били поети от самия делинквент – майка й), както и че не са били необходими (не
са пряка и непосредствена последица от увреждането) – 51, ал.1 ЗЗД.
По
повод възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата на
настъпилите вредни последици от ПТП поради непоставяне на обезопасителен колан,
както и че вследствие ПТП не е настъпила контузия на белия дроб на ищцата,
съдът съобрази следното:
По делото е
допусната комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза (КСМАЕ),
в състав лекар и инженер, със задачи,
посочени в ИМ и отговора.
Според
отговора на трети въпрос на КСМАЕ, двете предни седалки на процесния лек
автомобил, в който се е возила ищцата при катастрофата, са фабрично оборудвани
с триточкови инерционни колани със система за донатягане
чрез взривяване на пиропатрон. Задната седалка,
където е била ищцата, е оборудвана с три броя инерционни колани, без система за
донатягане.
Видно
от отговора на въпрос 4, в материалите по делото липсват данни за употреба на
обезопасителен колан от страна на ищцата. Посочено е, че предвид механизма на
удара и настъпилите травматични увреждания, от техническа гледна точка, следва да се
приеме, че към момента на настъпването на конкретното ПТП, ищцата не е ползвала
предпазен колан.
Според
отговора на въпрос 5, установените
травматични увреждания при ищцата са причинени от действието на твърди тъпи
предмети със умерена до значителна кинетична енергия, условие за каквото има в
купето на лек автомобил при ПТП - удар в дърво в предна странична част с
разпространение на енергията на удара отпред-назад и отляво-надясно. Черепно мозъчната
травма е получена от директен удар върху детайл от вътрешността на купето. При
позиция на пътуване на пострадалата на задна дясна седалка, съприкосновението
на главата е настъпило при преместването й при удара напред и наляво, а лявата
челна област на главата е била достъп на за удар най-вероятно в лявата средна
колонка. Това движение на тялото в купето е възможно при условие, че пътничката
е била без поставен предпазен колан.
Според
отговора на въпрос 6, в медицинската документация по делото липсват описани травматични
изменения при ищцата, които да могат да бъдат класифицирани като специфични
увреждания от действието на предпазен колан при ПТП.
В
отговор на въпрос 7 относно какви следва да са последиците и травмите за пътник
на задна дясна седалка с поставен обезопасителен колан при ПТП с описания
механизъм на настъпване и какво значение би имало поставянето на обезопасителен
колан от ищцата за реализиране на травмите, както и тяхната тежест,
експертизата посочва, че предвид направлението на ударния импулс, пътуващия на
задна дясна седалка без предпазен колан, след настъпилия удар, ще се придвижи в
посока напред и вляво спрямо надлъжната ос на автомобила, като тялото и главата
му биха контактували в областта на средната лява колонка на лекия автомобил. При
ползване на предпазен колан при този механизъм на удара, тялото на пътуващия
пасажер на задна дясна седалка също би започнало да се придвижва в същата
посока напред и на ляво. Тъй като обаче, при поставен колан на задна дясна седалка,
тялото на пасажера ще бъде фиксирано в областта на седалището и поясната област
от предпазния колан в две точки вляво и вдясно, долната половина на тялото
остава фиксирана към седалката. Горната част на тялото остава фиксирана с колан
също в две точки, но разположени диагонално, което ограничава движението
напред, но не и настрани. При страничен удар отляво със скорост на движение на
автомобила около и над 55-60 км/час, вследствие диагоналното разположение на
колана и неговите еластични свойства, горната част на тялото би се отклонила на
около 0.8-1 метра косо вляво и би контактувало с разположените детайли в купето
отпред вляво спрямо първоначалното местоположение. Това, според заключението, в
случая са облегалките на предните седалки. След така описаното първоначално положение,
ще последва движение на тялото в противоположна посока, при което главата на
пасажера е възможно да контактува с елементите на задната дясна врата, задна
дясна колона и др., но със значително по малка сила от първоначалната. Относно
втората част на въпроса за сравнението с нанесените увреждания на другия
участник-водача на МПС, според вещото лице Ч., в случая не може да стане
такова, тъй като предните предпазни колани са с друг вид конструкция и с друг
принцип на работа. Те имат вградена допълнителна система за донатягане
на колана, която се задейства чрез взривяване на пиропатрон
при което тялото се позиционира плътно към облегалката, а освен това движението
на главата на водача и горната част на тялото е било ограничено при
задействаната със скорост от около 300 км/час предна лява предпазна въздушна
възглавница
При
приемане на заключението, във връзка с поставени от ответника въпроси по
заключението в тази част, ВЛ Ч. е пояснило, че при рязко движение на тялото,
вследствие на инерционните сили, механизмът на задните колани се задейства и
коланът стопира тялото. Посочило е също, че коланите на предните седалки имат
система за двойно обтягане чрез пиропатрони, докато
на задните е друг механизма. Разликата
между предните и задните колани е тази, че предните имат пиропатрони,
а задните са само инерционни. Така че задните колани, при внезапно задействане
на ударен импулс, при движение на тялото, би следвало при изправен колан,
механизмът да се задейства и да блокират, но без да обтягат, за разлика от
предните колани, които и натягат, прибират тялото към седалката. Вещото лице Ч.
е пояснило още, че основното предназначение на триточковите колани е да
ограничава движението изключително напред. За разлика от тях, четириточковите и петточкови
колан предотвратяват и странично движение при преобръщане. Вещото лице е посочило,
че от клипове за изпитване на автомобили е видно, че дори при 65 км/ч, при
челен удар, тялото прави движение напред до волана, мести се около 0,8 -1,00 м.
не тялото, а главата. Това е движение до волана и в този момент действа вече
възглавницата. Според вещото лице, при челен удар, главата прави доста голямо
движение, още повече, че самите колани са направени от еластична материя и тя е
нарочно направена така, за да поема част от удара. При процесния страничен удар,
според вещото лице, тялото ще направи още по – голямо движение. Според
експерта, при челен удар, е възможно главата на пътника на задната седалка да
се удари в гърба на предната седалка, а в случая, като е бил страничен удара,
тялото ще полети с още по – голяма амплитуда, като ще последва и вторичен удар
отзад в тила в колонката. ВЛ посочва, че по-скоро няма да стигне до удар в
предна лява колонка при първото движение, но счита, че главата може да стигне
до предна лява облегалка. Първоначалното движение на тялото ще бъде по
диагонал, а вторичния удар – назад, с по-малка сила.
Според
отговора на въпрос 8, при
процесното ПТП, ищцата е получила множествена травма, изразяваща се в контузия
на главата, гръдния кош, корема и крайниците, контузия на белия дроб, многофрагментно импресионно-депресионно
счупване на черепа в лявата челна област, контузия на мозъка вляво челно,
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка вляво челно. При приемане на
заключението, ВЛ д-р Б. е пояснило, че диагнозата „контузия на белия дроб“
фигурира в окончателната
диагноза при изписването на ищцата. В апаратните изследвания няма такава
находка, описана на контузия на бял дроб и според вещото лице, най-вероятно
тази диагноза се намира в окончателната след консултация с хирург или гръден
хирург, който също гледа апаратните изследвания. Според вещото лице,
консултиращия хирург има право да постави тази диагноза, въпреки че
рентгенолога не я е написал.
Съгласно
отговорите на задачи 9,10 и 11, ищцата е оперирана по спешност, като и е извършена
операция с отстраняване на костни фрагменти, кръвни колекции и възстановяване
целостта на вътречерепни структури. След това е проведено
активно медикаментозно лечение. При повторното хоспитализиране по повод общомозъчна симптоматика е приложено медикаментозно лечение
с препарати. Уврежданията на пострадалата са свързани с болка. При постъпването
е била с разстройство на съзнанието, но не в кома, а е била объркана (14 т. По
Глазгоу кома-скала). Затруднението в самостоятелното придвижване и битово
обслужване е било за по-малко от 30 дни и по причина болковия
синдром и общомозъчната симптоматика. Черепно-мозъчната
травма, изразяваща се в открито счупване на черепа, контузия на мозъка и
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка е осъществило медикобиологичния
признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“, по смисъла на
чл.12 НК, т.е. средна телесна повреда. Самото открито счупване на черепа е осъществило
медико-биологичния признак „нараняване, което прониква в черепната кухина“, по
смисъла на чл. 129 НК, т.е. средна телесна повреда. Всички останали увреждания
са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
Експертизата е посочила, че възстановителният период в случая е не по-малко 6
м., възможно и повече в зависимост от овладяването на общомозъчната
симптоматика, каквато е травматичната церебрастения.
В лявата челна област е налице изменение в мозъчната тъкан след резорбцията на контузионно огнище с размер 23x33 мм. Пациентката ще бъде
наблюдавана от неврохирург и психолог/психиатьр и ще
приема лекарства, предимно симптоматични средства. По преценка на лекуващите
лекари, костният дефект е възможно да се възстанови по оперативен път. Към 2020
г., липсват ЕЕГ-данни за следтравматична епилепсия. На
челото се намира кожен дефект, който по своята характеристика представлява
козметичен дефект и ще персистира до края на живота
Съдът
кредитира и възприема комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза
(КСАМЕ) като компетентна и обоснована. Заключението й също така не е оспорено
от страните. С оглед дадените отговори, съдът приема, на първо място, че
безспорно се установява, че при настъпване на ПТП, пострадалата ищца, возеща се
на задна дясна седалка, е била без поставен предпазен колан, при наличие на
монтиран фабрично такъв на задната дясна седалка на автомобила, с който е
осъществено ПТП-то.
Безспорно
се установяват също вида и характера на получените от ищцата вследствие ПТП
телесни увреждания, описани в ИМ, които според КСАМЕ имат характер на
множествена травма, изразяваща се в: контузия на главата, гръдния кош, корема и
крайниците; контузия на белия дроб; многофрагментно импресионно-депресионно счупване на черепа в лявата челна
област; контузия на мозъка вляво челно; кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка
вляво челно.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че не е настъпила контузия на белия дроб на
ищцата, както и че лечението на ищцата е преминало нормално и тя е напълно
възстановена от претърпяните травми. Същите се
опровергават от заключението на КСАМЕ и представената епикриза на ищцата при
изписването й на 04.07.2019г. от УМБАЛ „проф. д-р С.К.“, в която, в
окончателната диагноза е посочено и „Contusio pulmonis”, т.е. контузия на белия дроб. Освен
това, заключението потвърждава твърденията в ИМ, че уврежданията на ищцата
вследствие ПТП са били свързани с болка, че възстановителният период е
продължил повече от 6 месеца, че вследствие травмата на главата, е налице
невъзстановен костен дефект, който е възможно да се възстанови за в бъдеще само
по оперативен път, както и че на челото на детето е налице голям, видим кожен
дефект (белег), който по своята характеристика представлява козметичен дефект и
ще персистира (т.е. няма да отшуми) до края на живота й.
По
отношение възражението за съпричиняване на вредоносния резултат поради
неизползване/непоставяне от ищцата на обезопасителния
колан на задна дясна седалка по време на ПТП, съдът взе предвид безспорно
установения по делото факт, че ищцата е била без поставен предпазен колан при
настъпване на ПТП. Съгласно заключението на КСАМЕ, поради осъществения в случая
страничен удар в предната част на автомобила, движението на тялото на ищцата не
е било право напред, при което предпазния колан би имал максимално ефективно
действие, а напред и вляво спрямо надлъжната ос на автомобила. При това
положение и бидейки без предпазен колан, същата е контактувала с главата си в
средна лява колона на автомобила. Същевременно обаче, според експертизата, дори
ищцата да е била с поставен предпазен колан, поради диагоналното разположение
на колана и неговите еластични свойства, горната част на тялото й би се отклонила
на около 0.8-1 м косо вляво и пак би контактувало с разположените детайли в
купето отпред вляво спрямо първоначалното местоположение, в случая, с облегалките
на предните седалки. Тоест, съдът приема за установено, че дори ищцата да е
била с поставен колан, ударът в елементи от купето на автомобила е бил неизбежен,
респ. травмата на главата й не би била предотвратена при поставен
обезопасителен колан. Освен това, според заключението, след така описаното
първоначално положение, ще последва движение на тялото в противоположна посока,
при което главата на пасажера е възможно да контактува с елементите на задната
дясна врата, задна дясна колона, макар и със значително по-малка сила от
първоначалната. Следователно и с оглед изяснения от заключението механизъм на
действие на предпазния колан отзад, може да се направи обоснован извод, че при
настъпилия страничен удар, предпазният колан отзад (триточков и необорудван с пиропатрон за затягане) би бил доста по-малко ефективен и
не би могъл да предотврати контактуването на главата на ищцата с части от
купето на автомобила, което, според заключението, предвид скоростта на
автомобила в момента на удара (56 км/ч), е било с много голяма сила (при
сблъсък със скорост 50 км/ч, човек с тегло 40 кг. ще се блъсне в някой от
елементите в купето с 50 X 40 = 2000 кг = 2 тона), обуславяща извод, че
получаването на травма на главата, дори при предпазен колан, е било неизбежно.
Ето защо, съдът приема, че макар ищцата да е била без поставен обезопасителен
колан при настъпването на ПТП, така установеното нарушение на правилата за
движение по пътищата не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите
телесни увреждания, които с оглед механизма на ПТП, скоростта на движение на
автомобила преди ПТП и в момента на сблъсъка, мястото на удара между автомобила
и дървото, посоката на движения на тялото на пострадалата в купето и
спецификата на действие на задния предпазен колан, биха настъпили дори при
поставен от ищцата предпазен колан.
Освен
това, във връзка с възражението, че ищцата, в нарушение на Закона за движение
по пътищата, е била без поставен обезопасителен колан, съдът съобрази, че се
касае за малолетно дете, на 9г. към датата на ПТП. В случая, доколкото се
твърди неправомерно поведение от нейна страна, преценката за обстоятелството,
чие е задължението за обезопасяване на пътуващото в лекия автомобил /категория
М1 по смисъла на чл.149, ал., т.2, б.„а“ от ЗДвП, фабрично оборудван със
система за обезопасяване на пътниците, съгласно заключението на КСАМЕ/,
малолетно дете се извършва съобразно Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Посоченият
нормативен акт предвижда административно наказателна отговорност за водач на
МПС, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел
ХХV, вкл. в нарушение на разпоредбата на чл.137в, ал.2 от ЗДвП, уреждаща
задължително използване на системи за обезопасяване на деца от пълния клас
/включващ комбинация от ленти или гъвкави компоненти с осигуряваща ключалка,
регулиращи и присъединителни устройства и в някои случаи допълнителна седалка
и/или защитна преграда, и могат да се закрепват чрез нейната вградена лента или
ленти/ или непълния клас /представляващ цялостна система за обезопасяване на
деца и може да включва частично обезопасително
устройство в комбинация с обезопасителен колан за възрастни, който обхваща
тялото на детето или задържа устройството, в което детето е поставено/,
съобразена с теглото на детето, при положение, че детето пътува в моторно
превозно средства от категория М1, оборудвано със системи за обезопасяване
/каквото е процесното МПС/. Несъмнено е, според съда, че спазването на
посоченото изискване включва освен задължението на водача да монтира правилно
съответния клас система за обезопасяване на деца, също и осъществяването на
контрол за правилното й използване по време на пътуването, като посочените
задължения са израз на вменената от закона завишена грижа, която водачът на МПС
следва да полага при управлението, в случаите на превоз на деца и която има
превес пред общото задължение на всеки родител да упражнява надзор над
малолетното си дете. В този смисъл, съдът намира, че установеното по делото
пътуване на пострадалото малолетно дете в лекия автомобил, без обезопасителен
колан, е резултат на противоправното поведение на
нарушилия разпоредбата на чл.137в, ал.2 от ЗДвП водач /който е виновен и за
настъпването на ПТП/ и има значение само за причинените в резултат на
бездействието на делинквента вреди, като
обстоятелството, че делинквентът е и родител на
пострадалия не може да доведе до извод за наличие на принос на последния за
възникване или за увеличаване на вредите.
Съгласно
заключението на допуснатата по делото съдебно-психологическа експертиза, резултатите
от направените тестове и проведеното интервю с К.П.К. сочат наличие на посттравматичен
стрес в средна степен, което, от своя страна, е над ниското и под високото и е
показател за преживяване на травматичното събитие при определени ситуации,
което безспорно създава негативни мисли и усещания в изследвания. По твърдение
на детето пред експерта, то изпитва ежедневен дискомфорт, изразяващ се в
съобразяване с оперираното място, което трябва да се пази от удар поради
липсата на част от костта върху черепната кутия, неизлагането на слънце и
ежедневното полагане на възстановяващ крем. Според заключението, установените
факти не възпрепятстват изцяло нормалния физически и социален живот на детето,
но му причиняват доза физически и емоционален дискомфорт, които предвид
крехката му детска възраст, го натоварва със сериозни лични отговорности.
Съдът
кредитира заключението на съдебно-психологическа експертиза, като същото
потвърждава твърденията в ИМ за силно негативното отражение на случилото се
върху психиката на детето, както и че то още търпи емоционален дискомфорт,
въпреки стремежа си да преодолее и забрави преживяното травматично събитие.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че разходите за лечението на ищцата не са
били за нейна сметка, респ. че имуществената й сфера не е била накърнена, тъй
като са били поети от самия делинквент – майка й, както
и че не са били необходими. На първо място, по делото липсват доказателства
разходите да са били платени от майката на ищцата, която е причинила ПТП, като
представените платежни документи (фактури и касови бонове), доказващи
извършването им, са издадени на името на ищцата и баща й П.К.. Съответно, при
липса на доказателства относно плащането на разходите от майката, съдът приема,
че сумите са платени от детето или от бащата, но в негова полза, при което
несъмнено е увреден имуществения патримониум на
детето. Сам по себе си, фактът, че средствата са изразходвани за лечението му,
вместо за задоволяване на нормалните му нужди и потребности, също обуславя
положителен извод за настъпили за ищцата имуществени вреди, измерими със
стойността на разходите за лечението й, предмет на предявения по делото иск.
Според заключението на КСАМЕ и направените при приемането му пояснения от
вещото лице Б., всички разходи, предмет на исковата претенция, са били във
връзка с лечението на ищцата и са били необходими, доколкото са били във връзка
с предписания от лекуващите лекари.
По
делото е разпитана като свидетел Красимира Нейкова Мирчева, без родство с
ищцата. Свидетелката посочва, че след инцидента е посещавала ищцата в болниците
в К. и С.З.. Детето било в тежко състояние, не било контактно, имало лепенка на
челото. Лекарите казали, че е в тежко състояние. След като я изписали,
свидетелката я посещавала в месеца два, три пъти, ищцата била подтисната, майка
й се грижела за нея. В хода на оздравителния процес, ищцата получавала някакви
възпаления, не й давали да излиза на слънце. Преди инцидента, тя ходела на
танци, но след това й казали да спре танците, защото не може да скача и да
играе, което продължило някъде около година и нещо, като чак сега започнала пак
да ходи. Танците много й липсвали, както и играта с децата навън също. След инцидента,
ищцата не ходела на училище доста време, някъде около 5,6 месеца. Последно,
свидетелката я видяла преди месец, като забелязала белега на челото, който
притеснявал детето, тъй като е доста голям. Поради това, то постоянно гледало
да е с лента, за да се скрие белега. Според свидетелката, детето е ходило на
психолог три пъти. Сега след срещата с психолога, било по - добре.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля като незаинтересовани и безпротиворечиви.
От тях се потвърждават твърденията в ИМ за претърпените от ищцата вследствие
ПТП негативни преживявания, свързани с причинените й телесни увреждания, дългия
период на лечение, настъпила промяна в обичайния й начин на живот, както и
притесненията, свързани с белега на главата й, останал след инцидента.
Всички
коментирани до момента доказателства безспорно доказват предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди по основание, а искът за имуществени вреди –
и по размер. Ответникът, като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите на водача на л.а. ’’Фолксваген Пасат” с ДК№ ***
Й.Д. К., пряк причинител на вредите, на основание чл.432, ал.1 КЗ отговаря
спрямо увреденото лице за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, респ. за плащане на
дължимото му се обезщетение за репариране на същите.
По въпроса
за определяне справедливия размер на дължимото се на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди, съдът взе предвид, че пострадалата е още дете, към датата
ПТП - на 9г., че е претърпяла множество травми, две от които с характер на
средни телесни повреди, че периодът на възстановяване е продължил повече от 6
месеца, както и че понастоящем не е налице пълно възстановяване (костния дефект
на главата тепърва би следвало да се третира оперативно), че на челото на
детето е останал голям белег, който силно го травмира, както и че детето още не
е преодоляло напълно психическия дискомфорт от случилото се. Съдът съобрази и
че между страните е било постигнато съгласие за заплащане в полза на ищцата на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000 лв
за вредите, които са предмет и на настоящото дело, споразумение за изплащане на
което ищцата е отказала да се подпише единствено заради клаузата в същото, че
обезщетението касае и всички бъдещи имуществени и неимуществени вреди, вкл. при
ексцес, както и че ищцата се отказва от претендиране на такива за в бъдеще.
Същевременно, както в ИМ, така и до приключване на устните състезания пред
настоящата инстанция, нови факти и претенции за настъпили нови вреди от
процесното застрахователно събитие не са навеждани и претендирани от ищцовата страна, като в хода по същество е потвърдено, че е
било постигнато съгласие за размера от 80000 лв на
обезщетението за неимуществени вреди, но споразумение не е подписано, заради
уговорени отказ от бъдещи претенции.
Във
връзка с гореизложеното, съдът намира, че предявеният размер на обезщетението
за неимуществени вреди от 150000 лв не съответства на
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД и е прекомерен, както с оглед
претърпените от ищцата травми (довели до временна опасност за живота на
пострадалата, която е преминала), периодът и процесът на лечението им,
последиците от същите за ищцата и степента на оздравяване от същите, така и с
оглед обществено-икономическите реалности в Държавата към датата на увреждането,
с оглед на които въпросната сума далеч надхвърля обезщетимия
обем на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Според съда, справедливият
размер на обезщетението в случая възлиза на 80000 лв,
като сумата е съобразена, както с конкретно претърпените от ищцата увреждания,
които макар и няколко, а най-тежкото от които и с характер на средна телесна
повреда, понастоящем не съставляват
опасност за здравето и живота на ищцата и макар да не са напълно излекувани, в
бъдеще са окончателно лечими чрез допълнителни медицински интервенции, така и
със съдебната практика, според която обезщетения от порядъка на 150000 лв се присъждат в случаи на причинени тежки телесни повреди
или смърт, а в подобни на настоящия случаи варират в порядъка 40000-90000 лв.
Обезщетение от 80000 лв е съответно и на икономическата
конюнктура в страната към релевантния момент – датата на увреждането. До този
размер, искът се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва от датата на подаване на ИМ – 04.02.2020г. като за разликата над сумата
от 80000 лв до пълния предявен размер от 150000 лв, искът ще се отхвърли като неоснователен.
С
оглед горното, искът за сумата от 7958 лева, представляваща лихва за забава
върху обезщетението от 150000 лева, по чл.429, ал.2, т.2 от Кодекса за
застраховане, за периода от датата на уведомлението - 29.07.2019г. до датата на
подаване на ИМ в съда - 04.02.2020г., се явява частично основателен, до размер
от 4222.22 лв лева обезщетение за забава за периода
от 29.07.2019г., до 03.02.2020г. вкл., върху сумата от 80000 лв. За разликата
над сумата от 4222.22 лв, до пълния предявен размер
от 7958 лева, искът ще се отхвърли като неоснователен.
По
изложените по-горе съображения, изцяло основателен се явява искът за сумата от 1872,35
лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди /разходи за
лечение за периода от датата на ПТП, 25.06.2019г. до датата на исковата молба/
при процесното ПТП, подробно описани по-горе, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 04.02.2020г., до окончателното плащане.
С оглед горното, съдът намира, че
следва да бъде осъдено „Д.З.“АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление
гр. С., р-н О., **да заплати на К.П.К., ЕГН:********** – малолетна,
представлявана от своя баща и законен представител П.И.К. ***, сумата от 80000 лв,
представляваща обезщетение за причинените
й неимуществени вреди при пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на
25.06.2019г., около 17:35 ч., на път ПП І-6 км. 287+800 преди с. Г., причинено
от Й.Д. К., ЕГН: **********, която, при управление на л.а. „Фолксваген“, модел
„Пасат'' с peг. № ***, загубила контрол над
автомобила, който се блъснал в крайпътно дърво, вследствие което К.П.К., ЕГН: **********,
пътник в лекия автомобил на задната седалка, получила
множествена травмая а именн: Контузия на главата, гръдния кош, корема и
крайниците; Контузия на белия дроб; Многофрагментно
счупване с хлътване на черепа в лявата челна област; Разкъсно-контузна
рана на челото вляво; Въздух в черепната кутия; Кръвоизлив над твърдата мозъчна
обвивка челно вляво; Контузия на мозъка в лявата голямо-мозъчна полусфера, ведно със
законната лихва върху
сумата от 80000 лв, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 04.02.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от 4222.22 лв лева обезщетение за забава за периода от
29.07.2019г., до 03.02.2020г. вкл., върху присъденото обезщетение от 80000 лв, както и сумата от 1872,35
лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди
/разходи за лечение за периода от датата на ПТП, 25.06.2019г. до датата на
исковата молба/ при процесното ПТП, подробно описани по-горе, ведно със
законната лихва върху сумата от 1872,35 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 04.02.2020г., до окончателното плащане, КАТО ще се отхвърли
иска на К.П.К., ЕГН:********** – малолетна, представлявана от своя баща и
законен представител П.И.К. *** за присъждане на обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, за разликата над уважения размер от 80000 лв, до пълния предявен размер от 150000 лв,
както и за законната лихва върху тази разлика от датата на подаване на исковата
молба в съда – 04.02.2020г., до окончателното плащане, както и иска за
присъждане на обезщетение
за забава за периода от 29.07.2019г., до 03.02.2020г. вкл., за разликата над
сумата от 4222.22 лв, до пълния предявен размер от
7958 лева, касаеща обезщетението за неимуществени вреди над уважения размер от
80000 лв, до пълния предявен размер от 150000 лв, като неоснователни.
По разноските:
И двете страни са заявили искане за
присъждане на разноските по делото. На ищеца се следват разноските по делото
съразмерно с уважената част от исковите претенции, а на ответника – съобразно
отхвърлената част.
Ищецът е бил представляван по делото
безплатно, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, като според
ал.2 от същия, в тези случаи, ако насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер,
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата
страна да го заплати. Съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от 10000 лв. до 100000 лв.,
минималното адвокатско възнаграждение е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10
000 лв. Според §2а от ЗА, § 2а. За нерегистрираните по Закона за данъка върху
добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без
включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Следователно при
уважени искове за общо 86094,57 лв, в полза на
„Адвокатско дружество Й. и Е.“, ЕИК:***, регистрирано по ЗДДС, ще се присъди
адвокатско възнаграждение от 3735,41 лв с ДДС (830
лв+2282,84 лв=3112,84 лв+20%ДДС =3735,41 лв с ДДС). Ищцата К.П.К. е направила разноски от общо 407 лв за КСАМЕ и общо 260 лв за
съдебно-психологическа експертиза. Ето защо, по съразмерност ще й се присъдят
360,18 лв разноски за КСАМЕ и за
съдебно-психологическа експертиза.
Ответникът е представил списък за
разноските, в който е заявил направените такива от 300 лв
за КСМАЕ и 300 лв юрисконсултско
възнаграждение. Ето защо, с оглед отхвърлената част на исковете, на ответника
ще се присъдят 138 лв разноски са експертиза и 138 лв юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Съдебната власт, по
сметка на С. окръжен съд, дължимата по делото държавна такса върху уважения
размер от исковете, в размер на 3443,78 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.З.“АД, ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление гр. С., р-н О., **да заплати на К.П.К., ЕГН:********** –
малолетна, представлявана от своя баща и законен представител П.И.К. ***, сумата от 80000 лв,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди при
пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 25.06.2019г., около 17:35
ч., на път ПП І-6 км. 287+800 преди с. Г., причинено от Й.Д. К., ЕГН: **********,
която, при управление на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат'' с peг. № ***, загубила контрол над автомобила, който се
блъснал в крайпътно дърво, вследствие което К.П.К., ЕГН: **********, пътник в
лекия автомобил на задната седалка, получила множествена травма, а именно: Контузия на главата, гръдния кош, корема и
крайниците; Контузия на белия дроб; Многофрагментно
счупване с хлътване на черепа в лявата челна област; Разкъсно-контузна
рана на челото вляво; Въздух в черепната кутия; Кръвоизлив над твърдата мозъчна
обвивка челно вляво; Контузия на мозъка в лявата голямо-мозъчна полусфера, ведно със законната лихва върху сумата от
80000 лв,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.02.2020г. до
окончателното плащане, както и сумата от
4222.22 лв лева обезщетение за забава за периода
от 29.07.2019г., до 03.02.2020г. вкл., върху присъденото обезщетение от 80000 лв, както и сумата
от 1872,35 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени
вреди /разходи за лечение за периода от датата на ПТП - 25.06.2019г., до датата
на исковата молба/ при процесното ПТП, ведно
със законната лихва върху сумата от 1872,35 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 04.02.2020г., до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска на К.П.К., ЕГН:**********
– малолетна, представлявана от своя баща и законен представител П.И.К. ***
срещу „Д.З.“АД, ЕИК:*** за присъждане на обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, за разликата над уважения размер от 80000 лв, до пълния предявен размер от 150000 лв,
както и за законната лихва върху тази
разлика от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.02.2020г., до
окончателното плащане, както и иска
за присъждане на обезщетение за забава за периода от 29.07.2019г., до
03.02.2020г. вкл., за разликата над
уважения размер от 4222.22 лв, до пълния предявен
размер от 7958 лева, касаеща обезщетението за неимуществени вреди над
уважения размер от 80000 лв, до пълния предявен
размер от 150000 лв, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Д.З.“АД, ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление гр. С., р-н О., **да заплати на К.П.К., ЕГН:********** –
малолетна, представлявана от своя баща и законен представител П.И.К. *** сумата
от 360,18 лв разноски експертизи, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Д.З.“АД, ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление гр. С., р-н О., **да заплати на „Адвокатско
дружество Й. и Е.“, ЕИК:***, регистрирано по ЗДДС, адвокатско възнаграждение от
3735,41 лв с ДДС за осъществената в полза на ищцата К.П.К.
безплатна адвокатска защита, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К.П.К., ЕГН:********** –
малолетна, представлявана от своя баща и законен представител П.И.К. *** да
заплати на „Д.З.“АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н О.,
**сумата от 138 лв разноски по делото са експертиза и
сумата от 138 лв юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Д.З.“АД, ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление гр. С., р-н О., **заплати в полза на Съдебната власт, по
сметка на С.окръжен съд, дължимата по делото държавна такса върху уважения
размер от исковете, в размер на 3443,78 лв.
Решението подлежи на обжалване пред П.
апелативен съд, в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: