РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 536
гр. Пловдив, 28 март
2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на девети март през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 1676
по описа за 2021 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
2. Образувано е по жалба на С.А.К., с ЕГН **********, с адрес ***7, чрез
адвокат Н.К., против Решение № 2153-15-193/07.06.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол
№ N01049/05.02.2021 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на
НОИ - гр. Пловдив.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, като жалбоподателят най-общо счита, че в хода на
административната процедура са допуснати съществени нарушения на
производствените правила, както и че материалният закон е приложена неправилно.
Съображения в тази насока са изложени както в жалбата, така и в представеното
по делото писмено становище вх. № 5478/21.03.2022 г. по описа на съда.
В този смисъл се иска отмяна на оспореното решение
и потвърденото с него разпореждане. Претендират се сторените по делото
разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че
оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се
излагат в писмено становище вх. № 4754/11.03.2022 г. по описа на съда, приложено по делото. Претендира се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Настоящото административно производство е започнало по
инициатива на пенсионния орган на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „г“ от КСО и е приключило с издаване на процесното Разпореждане № **********/Протокол
№ N01049/05.02.2021 г., с
което е отменено Разпореждане № **********/ Протокол №
01021/09.03.2005 г. и
всички последващи на Ръководителя на „Пенсионното осигуряван“е при ТП на НОИ –
Пловдив, издадени на С.А.К.,
отказано й е отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на
основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и на същата е отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст от 05.11.2018 г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО,
при навършена възраст 66 години и 2 месеца.
6. Този резултат е
обжалван от К. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с
Решение № 2153-15-163/18.05.2021 г. е потвърдил оспореното разпореждане. За да
постанови оспореното решение Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е приел
следното от фактическа и правна страна:
6.1. С Разпореждане № **********/прот. №
01021 от 09.03.2005 г. на С.А.К. с отпусната лична пенсия за ОСВ на основание §
4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 05.09.2004 г., датата на навършване на
52-годишна възраст, по заявление вх. № 8957/09.02.2005 г., подадено в ТП па НОИ
- Пловдив. За определяне правото и размера на пенсията е зачетен осигурителен
стаж за времето от 03.10.1968 г. до 22.12.1996 г., както следва:
- осигурителен стаж от втора категория
труд - 20 г. 08 м. 03 дни;
- осигурителен стаж от трета категория
труд - 04 г. 06 м. 15 дни;
- осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3
от КСО - 02 г. 10 м. 17 дни.
На основание чл. 104 от КСО общ
осигурителен стаж превърнат към трета категория труд 39 г. 00 м. 10 дни.
Пенсията е определена при тригодишен
базисен период от 01.01.1989 г. до 31.12.1991 г. за получено брутно трудово
възнаграждения 36396.00 лв. по приложения образец УП-2 № 1-1079/17.06.2000 г. с
посочен издател КЗУ ЕАД - гр. София. Определен е индивидуален коефициент 1.823.
6.2. В ТП на НОИ гр. Пловдив е постъпила
информация за образувано досъдебно производство № 260/2019 г. по прокурорска
преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив, към което са
приобщени писмени доказателствени средства, а именно пенсионни досиета, сред
които и пенсионното досие на К., за които съществуват съмнения за
правомерността на отпуснатите пенсии.
6.3. Открита е процедура за установяване на
осигурителния стаж и доход на С.А.К., както и преценка за правомерността на
отпусната й лична пенсия за ОСВ.
Предприети са действия за установяване
на осигурителен стаж за периода от 03.09.1968 г. до 22.12.1996 г. по описа в
представеното на магнитен носител досие на К..
6.4. С писмо до лицето изх. №
2175-15-292#1/13.05.2020 г. са изискани оригиналните документи за стаж, тъй
като документите за осигурителен стаж не са част от задължителното съдържание
на пенсионното досие и същите се връщат на лицата, съгласно изискванията на
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Писмото е получено от адв. Н.Д.К. на
15.07.2020 г., съгласно подписана обратна разписка.
В заявление свободен текст постъпило в
ТП на НОИ - Пловдив вх. № 2175-15-292#6/11.09.2020 г. във връзка с горецитираното
писмо К. уведомява, че не съхранява никакви документи удостоверяващи осигурителния
й стаж.
6.5. За установяване достоверността на
зачетения при отпускане на пенсията й през 2005 г. осигурителен стаж и доход,
са предприети служебни проверки от контролни органи по разходите на държавното
обществено осигуряване в разплащателните документи на осигурителите, вписани
като издатели в представените от К. със заявление вх. № 8957/09.02.2005 г.
документи.
6.5.1. За установяване достоверността на
осигурителния стаж в „КЗУ“ АД гр. София, зачетен по представените със
заявление вх. № 8957/09.02.2005 г. трудова книжка № 3304/08.04.1969 г. с
посочен осигурител „КЗУ“ гр. София за периода от 06.11.1981 г. до 20.11.1992 г.
- 11 г. 00 м. 14 дни на длъжност „технически ръководител“ и образец УП-2 изх. №
І-1079/17.06.2000 г. с вписан осигурителен доход - 36 396,20 лв. за периода от
01.01.1989 г. до 31.12.1991 г., с писмо изх. № 2175-15-292#3/25.06.2020 г. е
инициирана документална проверка в изплащателните ведомости на дружеството.
С писмо изх. № 63/02.07.2020 г. от
„КЗУ“ АД гр. София е установено, че лице с имената С.А.К. не фигурира в
съхраняваните в архива на дружеството разплащателни ведомости и друга
документация за периода от 06.11.1981 г. до 20.11.1992 г., не са начислявани и
изплащани трудови възнаграждения на лицето за периода от 01.01.1989 г. до
31.12.1991 г. Дружеството посочва, че изх. № 1-1079/17.06.2000 г. не отговаря
на изходящата им номерация, както и подписите на счетоводител и ръководител на
дружеството са непознати и не принадлежат на лицата, които са заемали тези
длъжности към посочената в удостоверението дата.
6.5.2. За установяване достоверността на
положен осигурителен стаж в „Буллип“ АД гр. София, зачетен по
представената със заявление вх. № 8957/09.02.2005 г. трудова книжка №
3304/08.04.1969 г. за периода от 04.12.1992 г. до 22.12.1996 г. - 04 г. 00 м.
18 дни на длъжност „инвентарен контрол“, с писмо изх. №
2175-15-292#5/02.09.2020 г. е инициирана документална проверка в изплащателните
ведомости на дружеството. Писмото не е получено и е върнато в ТП на НОИ -
Пловдив с причина „недостатъчен адрес“. С писмо изх. № 2175-15-292#7/28.10.2020
г. е инициирана документална проверка от контролен орган при ТП на НОИ - София.
Съгласно констативен протокол №
КП-5-21-00855693/18.12.2020 г. на контролен орган на ТП на НОИ - София след
проверка на разплащателните ведомости на дружеството е установено, че лицето С.А.К.
не фигурира за проверявания период от 04.12.1992 г. до 22.12.1996 г.
6.5.3. С писмо изх. №
2175-15-292#2/25.06.2020 г. до отдел „Обединен осигурителен архив“ към ТП на
НОИ - Пловдив е изискано издаване на обр. УП-13 за осигурителния стаж на К. от „Строймашремонт“
и „Мини Маришки басейн“ ЕООД гр. Димитровград, зачетен по представените със
заявление вх. № 8957/09.02.2005 г. образец УП-30 № 189/23.03.2001 г., с посочен
осигурител „Строймашремонт“ за периода от 03.10.1968 г. до 31.03.1969 г. - 05
м. и 27 дни на длъжност „чертожник“ и от 01.04.1969 г. до 20.11.1978 г. - 09 г.
07 м. 19 дни на длъжност "монтажник" и образец УП-30 № 311/26.08.2004
г. с посочен осигурител „Мини Маришки басейн“ за периода от 04.12.1978 г. до
20.10.1981 г. - 02 г. 10 м 14 дни на длъжност „подземен“.
Съгласно уведомително писмо изх.№
Ц5506-15-873#2/06.07.2020 г. на ООА при ТП на НОИ - Пловдив не може да бъде издаден
образец УП-13, тъй като в иззетите на съхранение в НОИ разплащателни ведомости
и заповеди, свързани с трудовата дейност са налични следните осигурители: „ДП
Строймашинженеринг“, „ДФ Строймашинженеринг ІІ“, „Строймашинженеринг –
заличен“, чиито съхранявани документи са за периода от 01.01.1982 г. до
31.12.1999 г. За търсения период не са предадени документи.
Съгласно уведомително писмо изх. №
Ц5506-15-621-1/23.07.2020 г. от ООА към ТП на НОИ - Хасково не може да бъде
издаден образец УП-13, тъй като при проверка на иззетите на съхранение от
осигурителя „Мини маришки басейн“ гр. Димитровград подразделения е установено,
че лицето С.А.К. не фигурира в тях.
6.6. Със заявление с вх. №
Ц2113-15-4886/02.12.2020 г., К. е направила искане за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО с приложено към
него заявление, в което същата уведомява, че има положен осигурителен стаж в
„Оризарна“ гр. Пловдив през лятна кампания на 1972 г. и М.З. „Антон Иванов“ за
периода от 02.1975 г. до 01.09.1990 г. на длъжност „шлосер“ и „магазинер“.
Приложени са копия на актове за раждане.
За установяване достоверността на
осигурителния стаж в „Оризарна“ гр. Пловдив за периода на лятна кампания през
1972 г., е установено че правоприемник на съхраняваните ведомости е осигурител
Кооперация „Симид-1000“ гр. Пловдив, поради което с писмо изх. №
Ц2113-15-4886#3/18.12.2020 г. е инициирана документална проверка в
изплащателните ведомости съхранявани от дружеството.
С писмо изх. № 01/07.01.2021 г. от
„Деметра-ЗХ“ ЕООД гр. Пловдив е установено, че лице с имената С.А.К. не
фигурира в съхраняваните в архива на дружеството разплащателни ведомости за
1972 г.
С писмо изх. №
Ц2113-15-4886#2/18.12.2020 г. до отдел „Обединен осигурителен архив“ към ТП на
НОИ - Пловдив е изискано издаване на обр. УП-13 за осигурителния стаж на г-жа К.
от М.З. „Антон Иванов“ (сега „Фин Тех Маш“ АД) за периода от 01.02.1975 г. до
01.09.1990 г.
Отдел ООА при ТП на НОИ - Пловдив е
издал образец УП-13 изх. № 5507-15-63/20.01.2021 г. за периода от 01.02.1975
г. до 01.09.1990 г.
6.7. В резултат на предприетите действия за
служебно установяване достоверността, продължителността и категорията труд на осигурителния
стаж на К. по заявление вх. № 8957/09.02.2005 г. за отпускане на лична пенсия
за ОСВ, е констатирано, че за времето от 24.08.1973 г. до 01.09.1990 г. осигурителният
стаж на лицето с прекъсване е от трета категория труд и е с продължителност 16
г. 04 м. 21 дни.
В Регистъра на осигурените лица няма
данни за положен стаж от К. след 01.01.1997 г.
6.8. В резултат на извършените проверки е
установено, че С.А.К.:
- няма положен осигурителен стаж от
първа категория в периода от 04.12.1978 г. до 20.10.1981 г, с продължителност
02 г. 10 м и 14 дни, на длъжност „подземен“, с посочен осигурител „Мини маришки
басейн“ гр. Димитровград;
- няма положен осигурителен стаж от
втора категория труд в периодите от 01.04.1969 г. до 20.11.1978 г. с
продължителност 09 г. 07 м. и19 дни, на длъжност „монтажник“, с посочен
осигурител „Строймашремонт“ и от 06.11.1981 г. до 20.11.1992 г. с
продължителност 11 г. 0 м. и 14 дни, на длъжност „технически ръководител“, с
посочен осигурител „КЗУ“ АД гр. София;
- няма положен осигурителен стаж от
трета категория в периодите от 03.10.1968 г. до 31.03.1969 г. с продължителност
05 м. и 27 дни, на длъжност „чертожник“, с посочен осигурител „Строймашремонт“
и от 04.12.1992 г. до 22.12.1996 г. с продължителност 04 г. 0 м. и 18 дни, на
длъжност „инв. контрол“, с посочен осигурител „Буллип“ АД гр. София.
6.9. Действително придобитият, установен с
надлежни документи по чл. 40, ал. 1 от НПОС, стаж на К. е както следва:
- от 24.08.1973 г. до 24.08.1974 г. -
01 г. - осигурителен стаж като неработеща майка, зачетен на основание чл. 9,
ал. 7 то КСО;
- от 01.02.1975 г. до 01.05.1975 г. -
00 г. 01 м. 24 дни на длъжност „шлосер“ в МЗ „Антон Иванов“ - Пловдив;
- от 01.05.1975 г. до 01.07.1977 г. -
02 г. 02 м. 00 дни на длъжност „шлосер“ в МЗ „Антон Иванов“ - Пловдив;
- от 01.07.1977 г. до 01.09.1990 г. -
13 г. 00 м. 27 дни на длъжност „шлосер“ в МЗ „Антон Иванов“ - Пловдив.
6.10. При
това положение, ответният административен орган е приел за безспорно
установено, че К. няма право на лична пенсия за ОСВ на основание § 4, ал. 1 от
ПЗР на КСО (в
ред. през процесния период, според който право на лична пенсия за ОСВ имат
лицата, които са работили 10 години по условията на първа категория труд или 15
години по условията на втора категория труд, ако отговарят на изискванията за
сбор от осигурителен стаж и възраст, но не по-рано от 47 години за жените и 52
години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за
мъжете при втора категория труд),
считано от 05.09.2004 г., тъй като не е потвърден осигурителен стаж от втора
категория труд 20 г. 08 м. и 03 дни и осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО - 02 г. 10 м. 17 дни.
Не е зачетен и доходът по
удостоверение УП-2 № 1-1079/17.06.2000 г. с посочен издател „КЗУ“ гр. София,
тъй като е установено, че К. не е полагала труд в този осигурител.
6.11. Прието е, че събраните в настоящото
административно производство доказателства установяват по безспорен начин
наличието на хипотезата на чл. 99, ал. 1, т.
2, б. „г“ от КСО, а именно - налице е неправомерно отпусната, с Разпореждане
№ **********/прот. № 01021 от 09.03.2005 г., пенсия на К..
С тези съображения е обоснована
правилността на Разпореждане № **********/Прот. № N01049/05.02.2021 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, с което е
отменено Разпореждане № **********/прот. № 01021 от 09.03.2005 г. и всички
последващи и на К. е отпусната лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО,
считано от 05.11.2018 г. - датата, на която същата изпълнява изискването за
наличие на 15 години действителен стаж и навършена възраст 66 г. и 2 месеца.
Зачетен е осигурителен стаж от трета
категория 16 г. 04 м. 21 дни. Определен е индивидуален коефициент 0.647,
формиран от осигурителния доход - 5507.00 лв. за периодите от 28.12.1985 г. до
31.01.1989 г., съобразен с деклариран от лицето базисен период със заявление
вх. № Ц2113-15-4886/02.12.2020 г.
7. В хода на съдебно производство, по
реда на чл. 176 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, са изслушани обясненията на
жалбоподателката, които се свеждат до следното:
Същата заявява, че не е подавала лично
заявление за отпускане на пенсия. В края на 2004 г. оставила документите си за
пенсиониране на нейна приятелка, която се казвала Л.. Оставила й трудова
книжка, банкова сметка, ***а пенсиониране попълнено от нея, което купила от книжарницата,
без образец УП-30 и образец УП-2. Не може да посоча другите имена на Л., защото
тя починала отдавана и вече не си спомня другите й имена. Оттам нататък не знае
кога Л. е подала документите.
През 1972 г. е работила три-четири
месеца в база „Оризарна“ по време на кампанията и след това е работила в
машиностроителен завод „Антон Иванов“ от 01.02.1975 г. до 01.09.1990 г. Само на
тези две места е работила. Била е и в майчинство.
В завод „Антон Иванов“ работила като
шлосер и магазинер във фирмен магазин. Не знае трудът, който е полагала как
трябва да бъде категоризиран. Като шлосер е работила 5 години и 10 години е
работила като магазинер. Ползвала е и майчинство, така че стажът й е 16 години там.
Не познава А.Д.Г..
8. По настоящото дело е приложено административно дело №
2252/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с предмет на оспорване Решение
№ Ц2153-15-127/07.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено
Разпореждане № **********/Протокол № 2146-15-246/07.05.2020 г. на Ръководителя
на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив, с което от своя страна,
на основание чл. 95, ал. 2 от КСО, е спряна пенсията за ОСВ на К., считано от
03.02.2020 г.
ІV. За
правото:
9.
Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона
форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното
разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е
приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ.
10. В конкретния казус,
съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се
приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ са истинни, а
направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон.
В пълнота е спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от
категорията на процесния такъв. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани
съображенията за тези изводи.
11. Според
разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, пенсиите и добавките към тях
се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и
възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Очевидно е при това положение, че всяко едно разпореждане на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което се отпускат,
изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват или възстановяват пенсиите и добавките към тях, е индивидуален
административен акт, който разрешава конкретен административноправен въпрос.
Този акт има като правна последица възникването на конкретни права и задължения
за страните по административното правоотношение.
12. КСО не сочи кога един административен
акт влиза в сила. Поради това и по силата на препращащата разпоредба на чл. 144
от АПК, приложение намира чл. 296 от ГПК. С оглед възведените в този текст
правила, следва да се приеме, че когато разпореждането не е обжалвано по
административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в закона срок за
обжалване същият влиза в сила. Същият резултат настъпва и когато е изчерпана
възможността за обжалване на административния акт. Влязлото в сила разпореждане
означава изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на
органите на НОИ да бъдат страна в конкретното правоотношение. Именно
преклудирането на правомощието на административния орган да въздейства върху
разрешения по вече приключилото производство въпрос осигурява формалната
законна сила на индивидуалния административен акт, каквото безспорно е
разпореждането за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване,
прекратяване и възстановяване на пенсии. Ето защо, влезлият в сила
административен акт гарантира на адресата си окончателно и непререшимо
осъществимост на разрешения с него материалноправен проблем така, както е
установено в акта.
13. Именно защото се посяга на стабилитета
на индивидуалния административен акт, законодателят е предвидил отделно,
императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да се
измени разпореждането, издадено по реда на чл. 98 от КСО. Регламентацията се
съдържа в чл. 99 от КСО. Правната норма лимитативно изброява предпоставките,
даващи възможност да се образува производство по изменение на влязло в сила
разпореждане за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване,
прекратяване и възстановяване на пенсии, една от които е пенсията да е отпусната неправилно – чл.
99, ал. 1, т. 2, б. “г“ от КСО. Точно тази хипотеза е
установена от органите на НОИ в хода на развилото се административно
производство.
14. Както вече бе казано, на С.А.К. с Разпореждане
№ **********/прот. № 01021 от 09.03.2005 г. е отпусната лична пенсия за ОСВ
на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 05.09.2004 г., датата на
навършване на 52-годишна възраст, по заявление вх. № 8957/09.02.2005 г.,
подадено в ТП па НОИ – Пловдив, като за определяне правото и размера на
пенсията е зачетен осигурителен стаж за времето от 03.10.1968 г. до 22.12.1996
г., а именно: осигурителен стаж от втора категория труд - 20 г. 08 м. 03 дни; осигурителен
стаж от трета категория труд - 04 г. 06 м. 15 дни; осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО -
02 г. 10 м. 17 дни, или общ осигурителен стаж превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета категория труд 39 г. 00 м. 10 дни. Пенсията е определена
при тригодишен базисен период от 01.01.1989 г. до 31.12.1991 г. за получено
брутно трудово възнаграждения 36396.00 лв. по приложения образец УП-2 №
1-1079/17.06.2000 г. с посочен издател „КЗУ“ ЕАД - гр. София.
Именно във връзка с установяване на
последно посочения осигурителен доход и стаж, с оглед постъпила информация от
Районна прокуратура – Пловдив (т. 6.2. от настоящото решение), е поискано от жалбоподателката да
представи необходимите документи. Тъй като такива не са представени, за
установяване достоверността на зачетения при отпускане на пенсията й през 2005
г. осигурителен стаж и доход, контролните органи са предприети служебни
проверки в разплащателните документи на осигурителите, вписани в раздел „опис
на документите“ от заявление вх. № 8957/09.02.2005 г. на К. (л. 156).
Резултатите от тези проверки показват,
че К. няма осигурителен
стаж при нито един от посочените със заявлението от 2005 г. осигурители, т.е. констатирано
е пълно несъответствие на осигурителния стаж, осигурителния доход и определения
индивидуален коефициент в Разпореждане № **********/прот. № 01021 от 09.03.2005
г. с действително установения осигурителен доход и стаж, който каза се е с
продължителност 16 г. 04 м. 21 дни и се формира от осигурителен стаж
като неработеща майка, зачетен на основание чл. 9, ал. 7 от КСО и осигурителен
стаж положен при осигурителя М.З. „Антон Иванов“ (сега „Фин Тех Маш“ АД) в периода от 01.02.1975 г. до
01.09.1990 г. Впрочем, така установения в хода на административното
производството осигурителен стаж не се оспорва от страна на жалбоподателката.
Напротив, същият изрично се потвърди от нея при изслушване на обясненията й
дадени по реда на чл. 176 ГПК във връзка с чл. 144 АПК (подробно описани в
т. 7 от настоящото решение)
15. При така установения
осигурителен стаж на жалбоподателката в хода на административната процедура,
който изцяло съответства на декларираните от нея данни (с
изключение на декларираните 3-4 месеца положен осигурителен стаж в „Оризарна“ гр.
Пловдив през лятна кампания на 1972 г. – л. 58) и при
липса на каквито и да било други доказателства ангажирани от нейна страна в
съдебната фаза на процеса, очевидно в случая се касае за неправилно отпусната
пенсия с Разпореждане № **********/прот.
№ 01021 от 09.03.2005 г. Казано с други думи,
настоящият казус се субсумира в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО.
Изложеното до тук налага де се приеме, че в хода на
административно производство, от страна на администрацията са предприети всички
необходими и възможни действия по установяване на точния размер на осигурителния
стаж и доход на лицето при спазване на принципите за истинност и служебно начало възведени в чл. 7 и чл. 9 АПК.
16. Относно възраженията на
жалбоподателката само за пълнота е необходимо да се добави, че:
Обстоятелствата,
дали К. е попълнила, подписала и/или подала заявлението за отпускане на личната
й пенсия за ОСВ през 2005 г. е ирелевантно за разрешаване на настоящия
административноправен спор. Тези обстоятелства биха били относими при преценка
за наличието и липсата на добросъвестност при получаване на пенсията от нейна страна
в производство по възстановяване на неоснователно получени суми по реда на чл.
114 от КСО, каквото очевидно настоящото производство не е.
На
следващо място, защо решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив е следвало да
бъде, а не е съобразено с Решение № 673/21.04.2021 г. постановено по адм. дело
№ 2252/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив (отменящо Решение №
Ц2153-15-127/07.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото
с него Разпореждане № **********/Протокол № 2146-15-246/07.05.2020 г. на
Ръководителя на „Пенсионното осигуряван“е при ТП на НОИ – Пловдив, с което на
основание чл. 95, ал. 2 от КСО е спряна пенсията за ОСВ на К., считано
от 03.02.2020 г.), по
никакъв начин не става ясно нито от жалбата, нито от депозираното по делото
становище, поради което съдът е в обективна невъзможност да обсъди това
възражение.
Все
в тази насока следва да се посочи, че възраженията свързани с изплащането на
спряната пенсия на жалбоподателката (с Разпореждане № **********/Протокол №
2146-15-246/07.05.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив) като
неотносими към законосъобразността на оспореното в настоящото производството
решение и потвърденото с него разпореждане, също не следва да бъдат обсъждани.
17. В тежест на жалбоподателката е да
удостовери продължителността и местоположението на трудовия си стаж, и ако не
разполага с документите по чл. 40, ал. 1 от НПОС е достатъчно да декларира
стажа си поне приблизително по периоди осигурители и длъжност, а
административният орган може да се позове на тези декларирани данни и да
осъществи служебно изясняване на стажа на лицето, каквито действия е предприел
по заявлението на К. от 02.12.2020 г. (л. 58).
Ето
защо, приобщените в хода на административното производство доказателства, както
и тези събрани в настоящото съдебно производство, обосновават несъмнения извод,
че по отношение на установените пенсионни права на К., няма причина да не се приеме, че процесуалните действия на
органите на НОИ в хода на извършената й проверка са осъществени съобразно
изискванията на закона. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и
възпроизведени от осигурителните органи в издадените от тях разпореждане и
решение, съотнесени са спрямо останалите констатации направени в
административното производство и въз основа на това Разпореждане № **********/ Протокол № 01021/09.03.2005 г. и всички последващи на Ръководителя на „Пенсионното
осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив, издадени на С.А.К. са отменени, отказано й е отпускане на лична
пенсия за ОСВ на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и й е отпусната пенсия за
ОСВ от 05.11.2018 г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО, при навършена възраст
66 години и 2 месеца.
Каза се, доказателства, които да
подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни
изводи, не се ангажираха в хода на настоящото производство. Жалбоподателката,
която носи доказателствената тежест по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 144 АПК, като лице, претендиращо право на пенсия, не доказа по
пътя на пълно доказване, че към 05.09.2004 г. по отношение на нея са били налице
законоустановените предпоставки на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускането й на
лична пенсия за ОСВ при наличие на общ осигурителен стаж приравнен към III категория - 39 г. 00 м. 10 дни (в т.ч. осигурителен стаж от втора
категория труд - 20 г. 08 м. 03 дни).
18. Тези именно съображения обосновават
крайния извод на съда за законосъобразност на Решение №
2153-15-193/07.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и на
потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № N01049/05.02.2021 г.
на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив.
Това
налага извод за неоснователна на жалбата, с която е сезиран съда. Тя ще следва
да бъде отхвърлена.
V. За разноските:
19. При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, на Националния осигурителен институт, се дължи възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 100 лв.,
изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.К., с ЕГН **********, с адрес ***7, чрез адвокат Н.К., против
Решение № 2153-15-193/07.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с
което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № N01049/05.02.2021 г. на
Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив.
ОСЪЖДА С.А.К., с ЕГН **********, с адрес ***7, да заплати на Националния
осигурителен институт, сумата от 100 лева,
представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: