Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 628 29.10.2017 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На трети октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1113 по описа за 2019 година на РС Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени искове с правно основание чл. 200,ал.3 вр. ал.1 от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът И.Й.И. ***, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.А.Д. -ТАК, твърди в исковата молба, че работел в ответното дружество „АНТАР” ООД, гр.Търговище, представлявано от управителя Ш.Н., на длъжност „продавач-консултант”, като част от задълженията му включвали получаване и продажба на мебели от склада на работодателя, която дейност била свързана с шофиране.Излага, че на 29.06.2016 превозвал мебели до клиенти от гр.О. със служебен тов. автомобил „Мерцедес”, модел „Спринтер” с рег. № Т 8858 ТН, когато на второкласен път II-48 гр.О.-гр.Котел, при километър 8+584, катастрофирал при удар с насрещно движещ се л.а. „Форд”, модел „Рейнджър” с рег.№ ******, управляван от Стоян Д. Илиев от гр.Варна, за което бил признат за виновен с Присъда по НОХД № 205/2017г. по описа на РС О. за причиняване по непредпазлИ.ст на телесни повреди на повече от едно лице. Поддържа, че действията му не са били самонадеяни, нито е действал при груба небрежност, а сочи, че насрещно движещият се автомобил се е движел с превишена скорост, а водачът му шофирал след употреба на алкохол(0,36 промила).Посочва, че от процесното ПТП самият ищец имал тежки наранявания, като вследствие на удара му бил разкъсан далакът, който после би отстранен, но това причинило и кръвоизлив в коремната кухина, получил и многофрагментарно счупване на бедрената кост в областта на бедрената става, за което му била извършена фиксация с метален имплант.След престоя в болнично заведение, на ищецът били издавани болнични листове в продължение на още единадесет месеца.На следващо място, ищецът посочва, че с Разпореждане № 11/28.07.2016г., издадено от ТП НОИ Търговище, процесното ПТП е признато за трудова злополука.Поради изложеното и като счита, че отговорност на работодателя е обезщетяването на претърпените от ищеца вреди, приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за обезвреда, а именно-за сумата от 20 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и обезщетение за забава в размер на 6 077лв. за периода от 29.06.2016г. до 27.06.2019г.; както и за сумата от 545лв. обезщетение за имуществени вреди, представляваща разликата между получаваното трудово възнаграждение и изплатеното обезщетение за неработоспособност, претендира законната лихва и разноските по делото. В съдебно заседание и по реда на чл. 143, ал.2 от ГПК, ищецът конкретизира, че тъй като признава съпричиняването си на вредоносния резултат до 20-30%, то сумата от 20 000лв. е претендирана като обезщетение след приспадане на съответния процент съпричиняване( което уточнение е прието без възражение от ответната страна), пледира за уважаването на исковете, претендира разноски. В писмени бележки процесуалния представител на ищеца излага подробни съображения за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от другия участник в ПТП, като се позовава на събраните доказателства, вкл. съдебни експертизи по НОХД №205/2017г. по описа на РС О.; иска уважаването на исковете, като в писмените бележки изменя размера на претенциите за неимуществени вреди, което процесуално действие, като извършено след приключване на устните състезания, не следва да се обсъжда от съда.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника предявените искове се оспорват, като неоснователни. Не се оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, както и наличието на трудова злополука при процесното ПТП, но претенциите се оспорват по довод от проявена от ищеца груба небрежност и непредпазлИ.ст, нарушавайки нормативно определени правила за движение по пътищата, като се твърди съпричиняване от страна на ищеца от 90%.Оспорват се и размерите на обезщетенията, като се излага, че обезщетението за неимуществени вреди е силно завишено и не отговарящо на критериите за справедлИ.ст. В съдебно заседание и в писмени бележки възраженията се поддържат от процесуалният представител на ответника адв.И. И.-ТАК, който поддържа, че последиците от ПТП са настъпили изцяло по вина на ищеца, като се позовава на присъдата по наказателното дело, оспорва наличието на съпричиняване от другия водач, като излага, че това обстоятелство е останало недоказано от ищеца, доколкото съдът не може да се ползва от доказателствата(вкл. съдебни експертизи), събрани по друго производство, позовава се на практика на ВКС в този смисъл; пледира за частично уважаване на претенциите при съпричиняване от 90%, претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно обстоятелството, че на 29.06.2016г., при изпълнение на трудовите си функции, а именно-при управление на товарен автомобил на ответното дружество, с който изпълнявал служебна поръчка за доставка на мебели, около 13,20ч. на второкласен път II-48 гр.О.-гр.Котел, при километър 8+584, на кръстовището за с.В., общ.О., ищецът причинил ПТП, за което с Присъда по НОХД № 205/2017г. по описа на РС О.(приложено по настоящото дело) бил признат за виновен в това, че нарушил правилата за движение, визирани в чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП , предприел завиване на ляво без да пропусне насрещно движещия се лек автомобил марка „Форд“, модел „Рейнджър“, с рег. № ******, управляван от Стоян Д. Илиев от гр.Варна, собственост на „Мото Пфое Викинг Инс“ ООД, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал пътно транспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил марка „Форд“, модел „Рейнджър“, с рег. № ******, собственост на „Мото Пфое Викинг Инс“ ООД, вследствие на което по непредпазлИ.ст причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно на пътуващите в лек автомобил марка „Форд“, модел „Рейнджър“, с рег. .№ ****** № поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а„, във вр. с ал. 1, б. „б„, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП и чл. 54 от НК, съдът му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изтърпяването на което е отложено по реда на чл. 66,ал.1 от НК за срок от три години.Присъдата е обжалвана, като с Решение № 52/18.06.2018г. постановено по ВНОХД № 93/2018г. по описа на ОС Търговище, въззивният съд е изменил Присъда № 35/15.03.2018г. по НОХД № 205/2017г. по описа на РС О. в частта, с която на подсъдимия И.Й.И. с ЕГН **********, на осн. чл. 343,,ал.3,б.“а“ във вр. с ал.1, б.“б“ във вр. с чл. 342,ал.1 от НК във вр. с чл. 37,ал.1,изр. първо от ЗДвП във вр. с чл. 54 от НК е наложено наказание една година лишаване от свобода, като на осн. чл. 55,ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца. За да измени присъдата на ОРС, въззивният съд е приел за установено, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на другия участник в ПТП Стоян Д. Илиев от гр.Варна, което е преценено от въззивния съд като изключително смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство, обуславящо приложението на разпоредбата на чл. 55,ал.1 от НК.
От Протокол № 5103-25-2/22.07.2016г. за
резултатите от извършено разследване на злополуката от 29.06.2016г. на комисия
от ТП НОИ Търговище и Разпореждане № 11/28.07.2016г., издадено от ТП НОИ
Търговище се установява, че на осн. чл. 60,ал.1 от КСО, декларираната злополука, която е претърпял ищецът при ПТП на 29.06.2016г.
се приема за трудова злополука, на осн. чл. 55,ал.1
от КСО, като разпореждането не е обжалвано и е влязло в законна сила.
От приетото
заключение по назначената Съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира изцяло, като компетентно и отговарящо на
поставените задачи се установява, че при процесната
трудова злополука ищецът е получил травматично разкъсване на слезката с масивен излив на кръв
в коремната кухина, от разкъсаната слезка, довело до постхеморагичен шок, както и счупване на дясната бедрена
кост в горната й трета под трохантерите, които
увреждания са довели до силни и мъчителни болки и страдания за продължителен
период от време.Установява се още, че отстраняването на слезката
е било задължително, предвид разкъсването й, като това води до загуби за
организма на многобройни и важни функции, свързани с еритропоезата,
растежа на организма, регулацията на водно-солевия
баланс, обмяната на желязото, тя е и кръвното депо в организма, при което
загубата й води до силно намалена работоспособност за по-тежък физически труд,
като в съдебно заседание вещото лице посочва, че конкретното увреждане е от
средна степен н рамките на подобни тежки телесни повреди.Масивният вътрекоремен кръвоизлив от разкъсаната слезка,
довел до постхеморагичен шок е обусловил разстройство
за здравето, временно опасно за жИ.та, като
оперативното отстраняване на слезката е предотвратило
настъпване на фатален изход, а в съдебно заседание вещото лице посочва, че този
кръвоизлив, който има характер на средна телесна повреда, е от по-тежките по
степен в рамките на тези средни телесни
повреди. Счупването на дясната бедрена кост в горната й трета под трохантерите предизвиква силни и мъчителни болки и
страдания, като и след възстановяване на това счупване могат да останат за
продължителен период от време болки в областта на счупването при влажно и
студено време.В случая е приложено оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза, като след образуването на калус
е извършено опертивното отстраняване на остеосинтезиращите връзки, като в съдебно заседание вещото
лице посочва, че посочената средна телесна повреда е от по-тежките в рамките на
такива увреждания.
От приетото
заключение по назначената Съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно и отговарящо на
поставените задачи се установява, че на ищеца са били издадени десет болнични
листове за периода от 29.06.2016г. до 24.04.2017г., през който период същият е
бил в непрекъснат отпуск, а в периода от 110.2017г. до 12.11.2017г. са му
издадени два болнични листове, първият от които е издаден за трудова злополука
и не е изплатен, а вторият с посочена причина общо заболяване е изплатен.Вещото
лице е посочила още, че във ведомостта за заплати за м.юни 2016г. липсва подпис
на ищеца, поради което дава два варианта на заключението, като съдът приема, че
доколкото ответникът не е представил доказателства за изплащане на дължимото трудово
възнаграждение на ищеца за м.юни 2016г., то следва да се приеме вариантът, в
който същото е посочено като неизплатено, а именно-вторият вариант, съобразно
който 20лв. са изплатени на ищеца от работодателя за един ден от първите три на
неработоспособност от 29.06.2016г. до 01.07.2016г. и 4 169,27лв. е
обезщетението, изплатено на ищеца от НОИ за работните дни в периода от
02.07.2016г. до 24.04.2017г., като пред този период на ищеца не е изплащано
застрахователно обезщетение, доколкото същият не е имал сключена застраховка
„трудова злополука”; не са установени и други плащания по повод тази трудова
злополука.По въпроса каква е разликата между получените обезщетения за
неработоспособност и трудовото възнаграждение, което би получавал ищецът,
вещото лице посочва във втория вариант(при изключено плащане за м.юни 2016г.), че
ищецът е получил обезщетение в размер общо на 4 189,27лв., а ако беше на
работа би получил трудово възнаграждение в размер на 4 314,20лв., или разликата
е в размер на 124,93лв. получено по-малко от ищеца за периода от 29.06.2016г.
до 24.04.2017г.
По делото са събрани и гласни
доказателства.От показанията на св.Т.А.Й.-майка на ищеца се установява, че още
при приемането му в болницата, ищецът е имал силни болки в областта на корема и
в десния крак, като свидетелката твърди, че неколкократно
е губил съзнание, като болките му продължавали както при престоя в болницата,
така и след това, когато се е лекувал в къщи и болкоуспокояващите медикаменти
не му помагали.Пред първите четири месеца ищецът се придвижвал с проходилка, като е имал нужда от помощ и за ежедневните си
нужди, ползвал е и памперси.Свидетелката твърди, че всичко това променило и
характера му-станал нервен и избухлив, проявявал капризи, което продължава и до
момента. Св. В.Д.А.-братовчедка на ищеца, твърди, че той е бил в много тежко
състояние след инцидента, когато свидетелката го видяла в болницата, изпитвал и
след това силни болки и това продължило до свалянето на импланта
от десния му крак.Твърди още, че бил силно притеснен за бъдещето си, за това
как ще живее занапред и ще бъде ли нормален човек след тези травми. Св. Ю.Ш.Х.-колега
на ищеца твърди, че когато ищецът се върнал на работа, не се е оплаквал, но
колегите му помагали, за да не му е тежко, но след като се възстановил,
започнал да работи наравно с тях. Св.В.Ц.С.-колега на ищеца , твърди, че започнал работа след
инцидента, но когато ищецът идвал по време на болничните, свидетелят виждал, че
той има затруднения в движенията, а когато се върнал на работа, колегите
му го пазели, за да не се натоварва, а
след това ищецът продължил да работи както всички, без да се оплаква. Съдът,
отчитайки обстоятелството, че първите двама свидетели са роднини на ищеца, а
другите двама са служители в ответното дружество, приема, че следва да
кредитира показанията им, като логични и последователни, с изключение на
твърденията на първите две свидетелки за това, че при приемането му в болница,
ищецът е изпадал в безсъзнателно състояние, доколкото това е медицинско
заключение, а и не се подкрепя от доказателствата по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Ищецът твърди, че по време на изпълнение на трудовите си задължения, на 29.06.2016г. вследствие на трудова злополука, претърпял имуществени и немуществени вреди, за обезщетяването на които ангажира обективната отговорност на работодателя.Съгласно разпоредбата на чл. 200,ал.1 от КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им., а съгл. ал.3 - работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, като отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност-чл. 201,ал.2 от КТ.По делото не е спорно, че на посочената дата ищецът е претърпял злополука, определена като трудова с Разпореждане № 11/28.07.2016г., издадено от ТП НОИ Търговище, същото не е обжалвано по реда на чл. 117 от КСО, влязло е в законна сила и има характер на индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука от една страна, а от друга представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК за съдържащите се в него факти с обвързваща съда материална доказателствена сила относно положителния факт на трудовата злополука, като елемент от фактическия състав на чл. 200 КТ(в този см.Решение №109/2012 г. по гр.д. №622/2011г., ІV ГО на ВКС, Решение №319/2010 г., по гр.д.№204/2009г, ІІІ ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК). След като увреждането е настъпило в резултат от трудова злополука, това обстоятелство поражда задължение за обезщетение от страна на работодателя, който не дължи обезщетение на увредения от трудовата злополука работник единствено в хипотезата на чл.201 ал.1 от КТ, т.е. когато пострадалия работник е действал при условията на умисъл, или, както се посочи по-горе, не отговаря в пълен размер за причинените вреди в хипотезата на чл.201, ал. 2 от КТ, когато пострадалия е действал при условията на груба небрежност.
Спорът се свежда до обема на отговорността
на работодателя с оглед наличието на съпричиняване за
настъпването на злополуката от страна на ищеца в хипотезата на чл.201, ал.2 от КТ, а оттам - и размера на дължимото обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, доколкото ищецът
е признал съпричиняване до размер от 20-30%, но
поддържа, че и другият водач, участник в ПТП е нарушил правилата за движение, а
ответникът признава наличието на трудова злополука, но настоява за съпричиняване от 90%, обосновавайки тезата си с твърдение,
че вредоносните последици са настъпили изцяло по вина на ищеца, който при
управление на товарния автомобил, е допуснал нарушение на правилата за движение
по пътищата, установено с присъда по НОХД № 205/2017г. по описа на РС О., в
резултат на което причинил ПТП, от което са настъпили и телесните му
увреждания, а в последствие и имуществените вреди.Ищецът поддържа, че от
материалите по наказателното дело, вкл. и заключенията по назначените САвтЕ е безспорно установено съпричиняването
и на другия участник в ПТП, а ответникът възразява, като излага, че поведението
на другия водач не е било предмет на присъдата по арг.
от чл. 300 от ГПК, а събраните доказателства по наказателното дело не могат да
се обсъждат в настоящото производство, доколкото не са събрани по настоящото
дело.Съдът, като съобрази доводите на страните относно задължителната сила на
присъдата по см. на чл. 300 от ГПК, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, аналогично и чл. 413,ал.2 от НПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд относно това извършено ли е деянието, неговата протИ.правност и виновността
на дееца, което, обаче, е валидно и за решението на въззивния
наказателен съд, който в настоящия случай е изменил присъдата на първоинстанционния съд, прилагайки разпоредбата на чл.
55,ал.1 от НК, поради установено по делото наличие на съпричиняване
от страна на другия водач-участник в процесното ПТП,
което съпричиняване е преценено от въззивния съд като изключително смекчаващо вината на
подсъдимия(настоящ ответник) обстоятелство, при което е изменил и наложеното
наказание.В този смисъл, съдът приема, че установеното съпричиняване
от страна на другия водач-участник в процесното ПТП,
има пряко отношение към намаляване вината на настоящия ищец и съставлява част
от правната квалификация, посочена в диспозитива, а
оттам и от задължителната сила на присъдата(и решението на въззивния
наказателен съд), поради което съдът приема за неоснователни доводите на
процесуалния представител на ответника за неотносимост
на действията на другия водач, вкл. и относно съпричиняване
от негова страна. Както вече се посочи, съпричиняването,
като основание за приложението на чл. 55,ал.1 от НК има пряко отношение към
вината на ищеца, поради което следва да се приеме за опровергана тезата на
ответника за изключителна вина на ищеца за процесното
ПТП, имащо характер на трудова злополука.От друга страна, от събраните
доказателства по делото е безспорно установено съпричиняването
на вредоносния резултат от страна на самия ищец, който е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 37, ал. 1,
изр. 1 от ЗДвП , като предприел завиване на ляво без да пропусне насрещно
движещия се лек автомобил марка „Форд“, с рег. № ******, навлязъл е в лентата за насрещно движение и предизвикал
пътно транспортното произшествие, от което и на него са причинени травматични
увреждания.За неоснователни приема съдът доводите на ищцовата страна за това,
че действията на ищеца, довели до настъпването на ПТП не съставляват груба
небрежност, поради следното: Съдържанието
на понятието груба небрежност при трудова злополука, поради липса на легална
дефиниция, многократно е разяснявано в практиката. Съгласно решение №
33/12.04.2018г. по гр.д.№ 2292 по описа за 2017г. на ІІІ г.о., решение № 79 от
27.02.2012г. по гр.д.№ 673/2011г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 977 от
14.01.2010г. по гр.д.№ 298/2009г. на ІV г.о., решение № 18 от 8.02.2012г. по
гр.д.№ 434/2011г. на ІІІ г.о. и др., груба небрежност е налице, когато
пострадалият е съзнавал, предвиждал неблагоприятните последици, но се е
надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. В практиката няма спор,
че не всяко нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд
представлява груба небрежност, а само това нарушение, което е в пряка причинна
връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и
най-небрежният би положил в подобна обстановка (така решение № 977 от
14.01.2010г. по гр.д.№ 298/2009г. на ІV г.о., решение № 18 от 8.02.2012г. по
гр.д.№ 434/2011г. на ІІІ г.о. и др.). Тежките нарушения на правилата за
движение по пътищата, станали причина за пътнотранспортно произшествие, при
което е пострадал работникът или служителят, съставляват груба небрежност по
смисъла на чл.201 ал.2 КТ (решение № 18 от 8.02.2012г. по гр.д.№ 434/2011г. на
ІІІ г.о.). Водачите на моторни превозни средства са длъжни да знаят и да се
съобразяват с правилата за движение, поради което винаги когато пострадалият,
като водач на МПС, създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам
се поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява
вредата. Конкретният принос при грубата небрежност се преценява във всеки
случай, съобразно всички установени релевантни по съответното дело
обстоятелства, като именно поради факта,
че пострадалият участва в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено
при определяне на дължимото обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е
допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо следва да бъде
неговото участие в обезщетяването й(решение от № 79 от 27.02.2012г по гр.д.№
673/2011г. на ІV г.о.). В настоящия случай, ищецът е нарушил правилата за движение,
визирани в чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП и като предприел завиване на ляво
и навлязъл в насрещната лента за движение без да пропусне насрещно движещия се
лек автомобил марка „Форд“, с рег. № ******(водачът на който е съпричинил произшествието), е
могъл да предвиди настъпване на вреди, но се е надявал да ги предотврати,
поради което съдът приема, че ищецът не е положил грижа, каквато и най-небрежният
би положил в подобна ситуация, обуславящо извод за приложение на разпоредбата
на чл. 201,ал.2 от КТ за определяне на съпричиняване
на вредите от страна на ищеца в размер на 40%.
Относно причинените от трудовата
злополука неимуществени вреди на ищеца, съдът приема следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, неимуществените вреди се определят от съда по справедлИ.ст. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото
понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и разясненията, дадени в
ППВС № 4/68г., съгласно които понятието "справедлИ.ст" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.Безспорно установено по делото е, че от процесната
трудова злополука ищецът е получил травматично увреждане, изразяващо се в
разкъсване на слезката, наложило хирургичното й
отстраняване, съставляващо тежка телесна повреда по см. на чл. 128,т.2 от НК от
средна степен в рамките на такива телесни повреди, което е било придружено с
претърпени от ищеца значителни болки и страдания, като освен това загубата на
този орган причинява и загуби за организма на
многобройни и важни функции, което състояние ще продължава трайно занапред в жИ.та на ищеца, обуславя и силно намалена работоспособност
за по-тежък физически труд занапред-до 40% според изложеното от вещото лице,
при което съдът приема, че за обезщетяване на вредите от това увреждане, следва
да се определи сума в размер на 18 000лв. Относно масивният вътрекоремен кръвоизлив от разкъсаната слезка,
довел до постхеморагичен шок, обусловил разстройство
за здравето, временно опасно за жИ.та, съставляващ
средна телесна повреда по см. на чл. 129,т.2 от НК, от по-тежките по степен в
рамките на тези средни телесни повреди,
съдът приема, че посоченото увреждане също е причинило на ищеца болки и
страдания, а освен това временно е застрашило жИ.та
на ищеца, поради което съдът приема, че за обезщетяването му следва да се
определи сума в размер на 6 000лв. Относно счупването на дясната бедрена
кост в горната й трета, по делото е установено, че такова счупване причинява
трайно затрудняване в движението на крайника
и има характер на средна телесна повреда по см. на чл. 129,ал.2 от НК от
по-тежките по степен в рамките на средните телесни повреди.От събраните гласни
доказателства и заключението на вещото лице по СМЕ е установено, че това
счупване е предизвиквало силни и мъчителни болки и страдания на ищеца, същият е
имал нужда от помощ за ежедневните си потребности за период от около четири
месеца, това състояние променило и психическото му състояние, като ищецът
станал изнервен и избухлив, като е бил принуден да търпи това си състояние, а и
болките за продължителен период от време-между
8 и 12 месеца както и при влажно и студено време ще продължава да изпитва болки.
При така установеното, съдът приема, че за посоченото увреждане следва да се определи обезщетение на
ищеца в размер на 6 000лв.Относно претендираните
имуществени вреди, изразяващи се в разликата между полученото обезщетение за
временна неработоспособност и трудовото възнаграждение, което би получавал
ищецът, съдът приема, че с оглед събраните доказателства по делото, тази
разлика е в размер на 124,93лв. получени по-малко от ищеца за периода от
29.06.2016г. до 24.04.2017г.
С оглед на
изложеното, съдът приема, че общата сума за обезщетение на неимуществените
вреди, претърпени от ищеца вследствие на
трудовата злополука е в размер на 30 000лв., като същата следва да
бъде намалена с процента съпричиняване на вредоносния
резултат, а именно-40%, при което дължимата от работодателя сума за обезщетение
следва да се определи в размер на
18 000лв., до който размер предявения иск е основателен и доказан и
следва да се уважи, ведно със законната лихва от 28.06.2019г. до изплащане на
задължението, като за разликата над тази сума и до пълния претендиран
размер от 20 000лв., искът следва да се отхвърли, като неоснователен, на осн. чл. 200,ал.1 във вр. с чл.
201,ал.2 от КТ.На същото основание, размерът на установените имуществени вреди
от 124,93лв. за периода от 29.06.2016г. до 24.04.2017г., следва да бъде
редуциран с процента съпричиняване, а именно-40%, при
което остават в размер на 74,96лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането- 29.06.2016г. до изплащане на задължението, като за разликата над
тази сума и до пълния претендиран размер от 545лв.,
искът следва да се отхвърли, като неоснователен, на осн.
чл. 200,ал.1 във вр. с чл. 201,ал.2 от КТ.Ищецът е
претендирал и законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 6077лв. за периода от датата на увреждането 29.06.2016г. до
27.06.2019г.-датата преди депозиране на исковата молба.За неоснователни приема
съдът доводите на ответната страна за недопустимост на такова искане, доколкото
законна лихва при непозволено увреждане от трудова злополука се дължи от датата
на същото, но няма пречка то да се претендира и за периода до исковата молба,
както и до изплащане на задължението, в този см. Решение № 2/27.02.2017г. по
гр.д.№ 2303/2017г. на ВКС, III г.о.Съдът, като съобрази обстоятелството, че претенцията е
върху сумата от 18 000лв., която съдът е приел за основателен размер на
обезщетението, приема, че не са необходими специални знания за изчисляването на
законна лихва, поради което е изчислил същата с www.calculator.bg,
при което приема, че дължимата законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 18 000лв. за периода от 29.06.2016г. до
29.06.2019г. е в размер на 5 470,01лв., до който размер искането е
основателно и доказано и следва да се уважи, като за разликата над тази сума и
до пълния предявен размер от 6077лв. следва да се отхвърли, като неоснователно,
на осн. чл.
86,ал.1 от ЗЗД.
По разноските: и двете страни са
претендирали разноски, като ищецът е направил разноски в размер на 500лв.
платено адвокатско възнаграждение, а ответникът-1380лв. платено адвокатско
възнаграждение, като всяка от страните има право на разноски по съразмерност.Така
ищецът има право на разноски съобразно уважената част от исковете, или сума в
размер на 440лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, а
ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, или в
размер на 165,60лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК, при
което ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 274,40лв.,
определени по съразмерност и компенсация, на
осн. чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК.Ответникът следва
да заплати по сметка на РСТ държавна такса върху уважените искове в размер на
988,80лв., както и възнаграждение за вещи лица в размер на 300лв., на осн. чл.
78,ал.6 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „АНТАР”
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Търговище,
ул.”Сердика”, № 4,ет.1,ап.1, представлявано от Ш.Н., да заплати на И.Й.И. с ЕГН
********** ***, сумата от 18 000лв.(осемнадесет хиляди лв.),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от
29.06.2019г., ведно със законната лихва от 28.06.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, като за разликата над 18 000лв. и до пълния
предявен размер от 20 000лв., отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл.
200,ал.3 във вр. с чл. 201,ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „АНТАР”
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Търговище,
ул.”Сердика”, № 4,ет.1,ап.1, представлявано от Ш.Н., да заплати на И.Й.И. с ЕГН
********** ***, обезщетение за забава върху главницата от 18 000лв. в
размер на 5 470,01лв., за периода от 29.06.2016г.
до 29.06.2019г., като за разликата над тази сума и до пълния предявен размер от
6077лв., отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „АНТАР”
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Търговище,
ул.”Сердика”, № 4,ет.1,ап.1, представлявано от Ш.Н., да заплати на И.Й.И. с ЕГН
********** ***, сумата от 124,93лв.,
обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука от 29.06.2016г., ведно
със законната лихва от 29.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението,
като за разликата над този размер до пълния предявен такъв от 545лв., отхвърля
иска, като неоснователен, на осн. чл. 200,ал.3 във вр.
с чл. 201,ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „АНТАР” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.”Сердика”, № 4,ет.1,ап.1, представлявано от Ш.Н., да заплати на И.Й.И. с ЕГН ********** ***, разноските по делото в размер на 440лв., определени по съразмерност и компенсация, на осн. чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
„АНТАР” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Търговище,
ул.”Сердика”, № 4,ет.1,ап.1, представлявано от Ш.Н., да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Търговище държавна такса върху
уважените искове в размер на 988,80лв., както и възнаграждение за вещи лица в
размер на 300лв., на осн.
чл. 78,ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
Съдия: