Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 60, 01.03.2019г.,
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
на осми февруари
две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
секретар Даринка Димитрова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 993 по описа за 2018г.:
Предявени са обективно съединени искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС.
Депозирана
е искова молба от М.И.И. и А.М.И., които твърдят са собственици на УПИ №IX-787 в кв.41 по плана на с.Ясеновец, при
съседи:изток-имот Х-787, юг-ул.Трети март, запад имот №VIII-788, север-край на регулацията, ведно с построените в имота
сгради. Този имот ищците са закупили с още два от родителите на първия ищец. По
кад.план и РП от 1935г. от имот пл.№703 е отреден парцел VI-703. Този парцел е станал IX-787 , а парцела на ответниците от пл.№700 е отреден
парцел IV-700, който впоследствие е станал VIII-788. По вътрешнорелулационната граница между УПИ VIII-788
и УПИ
IX-787 до 1984-1985г. е
имало частична ограда, започваща от улицата в посока юг-север,следвана от
построената на границата стара селска къща, след нея е имало стари малки сгради
за дърва и кокошки, след тях до края на имота още 140-15м. телена ограда.
Относно тази граница не е имало спорове. През 1984-1985г. бащата на ищеца
построил гараж и лятна кухня, разположени на уличната регулационна линия. По
време на строителството част от телената ограда била разрушена, за да може
по-лесно да се построят сградите. Гаражът и лятната кухня не са построини на
вътрешната граница на двата имота, тъй като тя не е била перпендикулярна на
илуцита, а изкривена. Така, след като били построени гаража и лятната кухня се
получил триъгълник в югоизападната част на имота им, очертан от вътрешната
граница с УПИ VIII-788 , улицата и стената на гаража, лятната кухня и на север
до стара постройка, изградена на границата на двата имота. Нова ограда между двата
имота не е била изграждана, на мястото на съборената. За да не влизат в имотите
на страните чужди хола и животни била изградена дървена ограда, започваща от
края на гаража на ищците, продължаваща по уличната регулационна линия на имота
на ответниците, до тяхната порта. През
2007г.е направено имзенение на ПУП, по молба на бащата на ищеца, касаещо
вътрешнорегурационната граница на двата имота, която се поставя да съвпадне със
съществуващата кадастрална граница между имоти №787 и №788 съобразно кадастралния
план от 1976г. Заповедта на кмета е била съобщена на първия ответник, който не
е възразил. До лятото на 2014г. страните не са имали спор. Тогава ответниците
разрушили старата дъсчена ограда и изградили на нено място нова-бетонна, такава
по протежение на уличната регулационна линия, висока около 175см., стигаща до
гаража на ищците. Започнали да хвърлят зад гаража на ищците отпадъци и стари
вещи, да драскат по стъклата на гаража, което довело до спор чия е
собствеността на местото с форма на триъгълник в югозападната част от имота,
зад гаража и лятната кухня. Ищците повикали геодезист, който на место забил
колчета. Спорни били 40кв.м., които били предмет на предявен от ответниците иск
по чл.54 ЗКИР и иск по чл.124 ГПК. Решението на първоинстанционния съд, с което
е отхвърлен иска по чл.54 ЗКИР, било обезсилено, а това по чл.124 ГПК-потвърдено.Съдът приел за установено по отношение на настоящите ищци, че
ответниците са собственици на имот №788 в кв.41 по плана на с.Ясеновец одобрен
със заповед №344/1976 и №1428/2007г., състоящ се от дворно място с площ
1778кв.м. и построена в него жилищна сграда, при граници и съседи:юг-ул.Трети
март,изток-ПИ №789, север-КВС и запад-УПИ 787.
Въпреки постановените съдебни решение,
ответниците отричат тяхното право на собственост и продължават да препятстват
възможността им да ползват реална част от техния имот УПИ IX-787, с площ от около 24кв.м./изменена в с.з. на 25кв.м./, с
форма на триъгълник, разположена в югозападната му част, с дължина около 29м. в
посока на север-ул.Трети март.Ищците считат, че ответниците незаконосъобразно
са построили плътна ограда, като част от нея е в имота им. Предвид на това
ищците претендират ответниците са отстъпят собствеността и предадат владението
на 24кв.м. от имот УПИ IX-787, разположени в югозападната му част, заключени на
запад-от вътрешната регулационна граница с ПИ 788, на юг-ул.Трети март,
изток-север- от тухлен зид на гараж, лятна кухня, зид и дъски на паянтова
постройка, построени в УПИ IX-787.
Предявяват и иск по чл.109 ЗС за същата
реална част, като искат ответниците да бъдат осъдени да преустановят
неоснователните си действия, които смущават правото им на собственост върху
процесната реална част, като премахнат за своя сметка част от плътната бетонова
ограда с дължина 2.20л.м. и височина 175см., която са изградили в имота на
ищците.Представят писмени доказателства:нотариални актове за собственост вкл. и
на праводателя си, скици, дан.оценка,извадка от КП и РП от 1935г. и от 1976г.,
акт за узаконяване, заповед №1428/07г., съдебни решения. Имат искане за
назначаване на СТЕ с подробна задача.
Ответниците Н.И.Н. и С.М.Н. счита исковете
за недопустими, тъй като спорът за собствеността на реалната част от 24кв.м. е
бил предмет на гр.д.№1204/2015г. на РРС, приключил с влязло в сила решение. По
указание на РОС петитумите на исковете си двамата конкретизирали. Със съдебно
решение има произнасяне за правото им на собственост в цялост, съобразно
притежаваните от тях актове за собственост. Недопустимостта на иска по чл.108
ЗС обуславя недопустимостта на акцесорния по своя характер иск по чл.109ЗС.
Алтернативно, ако съда счете исковете за допустими, същите се явяват
неоснователни. Ответниците не оспорват фактите, изложени от ищците за
местонахождението на съществуващата на место граница. Кад.план от 1976г. не е
прилаган. Ответниците твърдят, че са владели имота при съществуващата на место
имотна граница от 1975г. досега, съставляваща тухлен зид на гараж, тухлен зид
на лятна кухня, зид и дъски на паянтова постройка и паянтова ограда от телена
мрежа, поради което правят и възражение за придобиване на тази част по давност.
Предвид неприложената регулация, ищците са
подали искане за ПУП, като са поискали вътрешната регулационна линия между
имотите им да съвпадне със съществуващата имотна граница. При издаването на
Заповед №1248/07г. не са извършвани геодезически измервания. Това измерване на
место е следвало да допълни кад.план. Поради липсата на такива измервания е допусната
грешка. По този начин неправилното отразяване на имотната граница между двата
имота, води до това, че сегашната граница наличната на место около 1л.м.
източно от действително съществуващата на место граница. Площта между двете
граници-тази по действащия РП и тази на место, пренесена върху действащия РП се
придава към имота на ищците, като това става без правно основание и без да са
извършвани каквито и да е отчуждителни процедури и за да заплащани
обезщетения.В случая следва да се прави разлика между границите, които се
определят с КК и регулационните граници, които се определят с ПУП. Разлики има
и в процедурите по изменение на КК и на ПУП. ЗУТ зачита влезлите в сила и
приложени на место ДРП, като имотни граници, но въвежда различен режим за промяна
на вътрешнорегулационните граници, като налага т.нар доброволна регулация. Принудително
изменение е допустимо само по изключенията на чл.16 ЗУТ.Съгласно пар.6 и 8 ПРЗУТ отчуждителното действие на
влезлите в сила, но неприложени ДРП за изравняване на частите в образувани
съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени
имоти или части от тях се продължава временно, до изтичане на посочените
срокове, след което правото на собственост върху парцела се трансформира върху
право на собственост върху имота, за които е бил отреден парцела, а
придаваемите части се връщат в патримониума на собственика, от който са били
отчуждени. В този смисъл е и разпоредбата на пар.8 ал.2 т.1 ПРЗУТ, съгласно
което собствениците на поземлените имоти могат да приложат влезлите в сила,
неприложени ДРП с договор за прехвърляне на собственост, с нот.заверка на
подписите. Твърдят и,че при строежа на допълнително узаконените пристройки
„гараж“, същият е извършен на регулационната линия, различаваща се от кадастралната.
С пунктир в имота на ответниците е очертана още една такава сграда, т.е. за тях
е предвидено правото да постоят същата сграда „на калкан“. Предвид акцесорния
характер на иска по чл.109 ЗС, считат същия за неоснователен. Имат искане за
прилагане на гр.д.№1204/15г. на РРС, разпит на двама свидетели и задача към
вещото лице.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: С нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка
№** т.* д.№***/ ***г. И. И. С. е признат за собственик на дворно
място в с. Ясеновец от 1075кв.м., за което е отреден парцел VI-703 от кв.29 по плана на селото. С нотариален акт №** т.*
дело №***/***г. И. И. С. е признат за собственик по покупко-продажба и
давностно владение на празно дворно място от 1050кв.м., находящо се в с.Ясеновец,
представляващо урегулиран парцел Х-787 в кв.41 по плана на селото и празно
дворно място от 980 кв.м. в с.Ясеновец, представляващо урегулиран парцел XI-787 от кв.41 по плана на същото село.
Ищецът М.И.
Идириз с нотариален акт №162 т.6,дело №841/2007г.
е закупил от своите родители правото на собственост на поземлен имот – дворно
място с площ 1237 кв. м., находящо се в с. Ясеновец, ****, представляващо
урегулиран поземлен имот IХ-787 в кв.41 по плана на същото село при съседи на имота
:изток – урегулиран поземлен имот Х-787, юг – улица „***“, запад – урегулиран
поземлен имот VIII-788, север – край на регулацията заедно с построените в
същия поземлен имот самостоятелен обект – жилище – полумасивно, построено на
един етаж през 1965 г. в югозападната част на имота със сутерен със застроена
площ 63кв.м. и масивна сграда, построена в югозападната част на имота със
застроена площ 10,40кв.м., гараж, масивен на уличната регулационна линия със
застроена площ 24кв.м. и пристройка от източната част на гаража – лятна кухня с
площ 21кв.м. и стопанска сграда построена през 1970г. в източната част
на имота със застроена площ 48,00кв.м. Преди извършването на
покупко-продажбата е одобрен план за регулация на част от кв.41 за поземлен
имот 787 по плана на с. Ясеновец, за изменение на дворищно-регулационен план,
като вътрешно регулационната линия на урегулиран поземлен имот IX- 787 по съществуващата имотна граница по
зелените щрихи и поправки. Заповедта е съобщена на
заинтересованите страни и срещу нея не са получени възражения.
С
нотариален акт № **, т.*, дело №***/**г. ответникът Н.И.Н. е бил признат за
собственик по давностно владение на дворно място от 1770кв.м., урегулирано,
намиращо се в с. Ясеновец, при съседи улица, А. И. С., И. И. С. и А. И. С., за
което е отреден парцел IV-700 в кв.29 по плана на селото заедно с построената в
него къща.
Според
показанията на разпитаните като свидетели по делото В. Х., З. Н., близки на ответника,
твърдят, че гаража на ищеца е построен точно на границата между двата имота.
Оградата между двата имота първо е по гаража на М., след това по едни стари
постройки, а след това има мрежа. Мястото, което се намира непосредствено до
гаража на ищеца се ползва от ответника. Ответниците обновили оградата
откъм улицата, към двора нищо не са променяли. Оградата си е така още от 1985г.
По
делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която установява,че частта от
УПИ IX-787 в кв.41 по плана на с.Ясеновец, която се владее от
ответниците, е в размер на 25кв.м. и е разположена в югоизточната част на
имота, при граници:изток-стена на съществуващ гараж на ищците, продължаваща на
север,1 юг-към улица масивна ограда от бетонни блокчета с дължина 2.10м.,
мерени от ръба на гаража в западна посока и от запад- дворищнорегулационна
линия по плана от 2007г., съвпадаща с кадастралната граница между имоти 787 и
788 по кад.план от 1976г.- нематериализирана на место.В югоизточната част на
имот УПИ IX-787 има две сгради-гараж на граница и лятна кухня,източно от
гаража, с навес до нея.Изградената плътна масивна ограда с височина от 1.7м. по
южната регулационна линия на имот УПИ VIII-788 не отговаря на изискванията на чл.48 ЗУТ и няма
разрешение за строеж.Тази част от оградата с дължина от 2.10м. е разположена по
уличнорегулационната линия на УПИ IX-787.Съществуващата на место вътрешноимотна граница между
имоти 787 и 788 в участъка не съвпада с кадастралната граница по плана от
1976г., по която през 2007г. е поставена дворищнорегулационната линия между УПИ
VIII-788 и УПИ IX-787 по искане на страните. Към проекта за частично изменение
на плана за регулация, одобрен през 2007г. със Заповед №1428 няма приложени
данни за заснемане. Площта на имота на ответниците по плана от 1976г. е
1075кв.м., а с изменението от 2007г.
намалена на 1052кв.м.Местоположението на сградите в имота на ищците не
съответства на отразените в кадастралния план.Гаражът на ищците не е разположен
нито на регулационна, нито на кадастрална граница.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Искът
по чл.108 ЗС се явява основателен.
Съгласно
представените актове за собственост и изслушаното заключение ищците са
собственици на УПИ IX-787, от който ответниците владеят реална част, от
югоизточната му част от 25кв.м. с формата на триъгълник заключена между: изток-стена
на съществуващ гараж на ищците, продължаваща на север,1 юг-към улица масивна
ограда от бетонни блокчета с дължина 2.10м., мерени от ръба на гаража в западна
посока и от запад- дворищнорегулационна линия по плана от 2007г., съвпадаща с
кадастралната граница между имоти 787 и 788 по кадастралния план от
1976г.-нематериализирана на место. Вещото лице е защриховало процесната част в
зелено видно от скицата на л.82 от делото. Дворищната регулация от 2007г.
отразява имотната граница по кадастралния план от 1976г., тъй като не е
приложена дворищната регулация от 1976г.
Кадастралната граница между имоти 788 и 787 по плана от 1976г. почти
съвпада с кадастралната граница между имоти 700 и 703 по кадастралния план от
1935г., при който също липсва приложена регулация. Проблемът по делото е, че установената
граница на место не съвпада в нито една от отразените с плановете граници:
нито на кадастралната граница по кад.план от 1935г., нито на дворищнорегулационната
линия по рег.план от 1935г, нито на кадастралната
граница на кад.план от 1976г., нито на дворищнорегулационнета линия на рег.план
от 1976г., а би следвало кадастралния план да отразява имотните граници на
место и по документи. Ответниците твърдят, че тази граница винаги е
съществувала, но при направените през годините заснемания тя не е била
отразена, а е отразявана като нематериализирана.
При действащите
кад.планове и неприложени регулационни планове от 1935г. и 1976г. вътрушнорегулационната
линия между имотите на ищците и на ответниците никога не е била в граници, в
които ответниците упражняват фактическата власт. Видно от приложената скица на
л.83 отразената граница на место е изтеглена навътре в имот УПИ IX-787 на ответниците и не отразява нито една от кадастралните
граници, нито от 1935г, нито от 1976г. Следователно ответниците никога не са
били собственици на процесната част. Доводите на ответниците по приложението на
ЗУТ относно неприложената дворищна регулация и за липсата на заснемане при
частичното изменение на регулационния план през 2007г. се принципно верни, но
не водят до правения от тях правен извод.
Ответниците се позовават в условията на
евентуалност, че са придобили процесната реална част по давност въз основа на
необезпокоявано 10 годишно давностно владение, начиная от 1985г.
Съгласно разпоредбата на чл.59 ЗТСУ/отм./,
действала до 2000г., реално определени части от дворищнорегулационни парцели не
могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност. Ако парцелите са
образувани от самостоятелни имоти без да е извършвано придаване на части от
съседни имоти, и бъде завладяна реална част от съседен парцел, правото на
собственост може да бъде придобито по давност само ако тази реална част
отговаря на изискванията за самостоятелен парцел, т.е. на изискванията за лице
и площ. Присъединяване на реални части от съседен парцел чрез
завладяване и упражняване на фактическа власт повече от 10 години при други
условия е недопустимо.
При
действието на ЗУТ реална част от имот, която не отговаря на изискванията на
чл.19 ЗУТ може да бъде присъединена към съседен чрез придобиване на правото на
собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл.17 ЗУТ само ако и
двата имота не са урегулирани. Присъединяване на реални части от урегулирани
поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията
на чл.19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл.15 от същия закон.
Предвид
факта, че ищецът доказа правото си на собственисот, което ответникът не можа да
отблъсне с възражението си, то искът по чл.108 ЗС се явява основателен и
доказан.
Основателен
е и искът по чл.109 ЗС. Според вещото лице изградената плътна масивна
ограда с височина от 1.7м. по южната регулационна линия на имот УПИ VIII-788 не отговаря на изискванията на чл.48 ЗУТ и няма
разрешение за строеж. Частта от оградата с дължина от 2.10м. е разположена по
уличнорегулационната линия на УПИ IX-787. Същата се явява незаконен строеж в чужд имот, който
смущава ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Частта от
оградата от 2.10м., навлизаща в имота на ищците следва да бъде съборена.
Предвид
гореизложеното претенцията за разноски на ищците от 1080лв. е основателна.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.Н., ЕГН ********** и С.М.Н., ЕГН **********,***,
че М. Ибмрям И., ЕГН
********** и А.М.И., ЕГН **********,***
са собственици на 25кв.м.,
находящи се в югоизточната част на собственият им имот УПИ
IX-787, заемащи формата
на триъгълник, защрихован в зелен цвят на скица, находяща се на л.82 от делото,
заключен между: изток-стена на съществуващ гараж на ищците, продължаваща на
север,1 юг-към улица масивна ограда от бетонни блокчета с дължина 2.10м.,
мерени от ръба на гаража в западна посока и от запад- дворищнорегулационна
линия по плана от 2007г.,съвпадаща с кадастралната граница между имоти 787 и
788 по кад.план от 1976г.-нематериализирана на место, които ответниците владеят без основание, КАТО
ОСЪЖДА Н.И.Н. и С.М.Н.
да предадат на М. Ибмрям И.
и А.М.И. владението върху гореописаната реална част от 25кв.м.
ОСЪЖДА Н.И.Н. и С.М.Н. да преустановят действията,
с които нарушават правото на собственост на М. И. И. и А.М.И. като разрушат /съборят/
за своя сметка част от 2.10м. от построената от тях плътна бетонова ограда с
височина от 1.70м., находяща се на уличнорегулационната линия на УПИ
IX-787.
ОСЪЖДА Н.И.Н. и С.М.Н. да заплатят на М.
Ибмрям И. и А.М.И. сумата от 1080лв., разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред
РОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: