РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Сандански, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Й. Филчев
при участието на секретаря Венета Бл. Петрова
като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно
наказателно дело № 20221250200089 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/.
Образувано е по повод депозирана жалба от ЦВ. Д. АКШ., ЕГН**********, с постоянен
адрес в град С..., улица „С.....“ №.... против заповед за задържане на лице рег. № 339зз-
..../......г., издадена от А.... Г.....Г..... – инспектор в РУ Сандански, с която на основание
чл.72, ал.1 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед. Твърди се незаконосъобразност, понеже
била постановена в нарушение на материалния закон и административно производствените
правила.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с упълномощен
представител. Поддържа жалбата, дава обяснения. В хода на съдебните прения
представителя на жалбоподателя иска отмяна на същата като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата А.......... Г........... - инспектор при РУ Сандански, се явява в съдебно
заседание, като моли за потвърждаване на издадената от него заповед.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваната
заповед за задържане подлежи на обжалване по реда на АПК, жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно
образувано пред РС-Сандански.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На ...............г. сутринта жалбоподателя срещнал пред дома си неустановен полицейски
служител. Същият му казал, че трябва да отиде в РУ Сандански за да даде обяснения по
повод извършен палеж на територията на град Сандански. А. отказал, като посочил, че не е
призован редовно и че не се е консултирал с адвокат. С оглед отказа на А. полицейският
1
служител обявил че го задържа и го завел в полицията да даде обяснения. В полицията А.
дал писмени обяснения пред инспектор А..... Г............, който съставил и обжалваната
заповед за задържане. В същата като фактическо основание посочил, че има данни за
извършено престъпление по чл.330, ал.1 от НК, ДП№339ЗМ-.........../2022г. по описа на РУ
Сандански, а като правно основание – чл.74, ал.1 от ЗМВР.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Оспореният акт е
издаден от полицейски орган в границите на предоставената му компетентност. Съгласно
разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗМВР, заповедта трябва да е издадена в писмена форма, а
алинея 2 на същата разпоредба посочва, какво трябва да е съдържанието на самата заповед, а
именно – името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;
фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи
задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по
чл. 73; както и правата на задържаното лице. В конкретния случай е спазена предвидената
от закона форма, така както предвижда нормата начл.74, ал.1 от ЗМВР - издадена е писмена
заповед за задържане, връчена на адресата й, като в същата са вписани името, длъжността и
местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи
задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на
задържането. Разяснени са правата на задържаното лице и му е предоставено копие от
заповедта.
В същото време обаче, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваната заповед
действително е незаконосъобразна, тъй като в нея липсва посочване на фактическите
основания за задържането на А., а посочените правни основания не са достатъчно
прецизирани и не е възможна преценката за относимост към фактическите основания.
Посочено е, че А. се задържа поради данни за извършено престъпление от общ характер –
чл.330, ал.1 от НК. От това описание по никакъв начин не става ясно, какво общо има А. с
това престъпление. Не е описано той да е извършител на инкриминираното деяние и какви
точно действия е осъществил, за да се приеме, че има данни за извършено престъпление по
посочения текст – умишлен палеж. Словесното формулиране на фактическо основание за
задържане, а именно вписаното в заповедта данни за извършено престъпление от общ
характер – чл.330, ла.1 от НК също не изяснява конкретните причини за задържане на
лицето. От това описание по никакъв начин не става ясно какви действия е извършил А..
Липсата на изложени конкретни факти и обстоятелства, които да представляват фактическо
основание за издаване на заповедта, несъмнено опорочава от формална страна така
издадената заповед. Още повече, че като правно основание е посечена разпоредбата на
чл.72, ал. 1 от ЗМВР, без да се конкретизира – с оглед наличието на седем отделни точки в
посочената алинея – на кое точно правно основание съответства фактическото. Поради това
съдът приема, че заповедта за задържане е издадена в нарушение на материалния закон и
административно производствените правила, което представлява и основание за нейната
отмяна.
Като всяка принудителна административна мярка - задържането за срок до 24
часа по чл.72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на
правно определен резултат. Мярката по чл.72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай,
би могла да има превантивен или преустановителен характер. Казано по друг начин – за да
се прибегне до задържане, същото трябва да преследва някаква легитимна,
законовопризната цел, а не да се явява своеобразно наказание или репресия налагана по
усмотрение на административния орган. В случая от самата заповед не може да се установи
каква е била конкретната цел за издаването й и постановеното с нея задържане.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за
задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се
уважи.
Страните не са претендирали разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
2
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 339зз-........../...............г., издадена от А........
Г.......... Г.......... – инспектор в РУ Сандански, с която на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР е
постановено задържането за срок до 24 часа на ЦВ. Д. АКШ., ЕГН**********, с постоянен
адрес в град С..........., улица „С..........“ №...
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Благоевград в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на основание чл.138 от АПК.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
3