№ 750
гр. Варна, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20233100500812 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
от „Застрахователно Дружество Евроинс“ АД, гр. София, против Решение № 363/07.02.2023
г., постановено по гр.д. № 3227/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 24-ти състав, с
което е уважен предявеният на основание чл. 435 от КЗ осъдителен иск и „ЗД Евроинс" АД,
ЕИК *********, е осъдено да заплати в полза на "Дукато 78" ЕООД, ЕИК *********, сумата
в размер на 3 470,96 евро застрахователно обезщетение по договор за застраховка
"Отговорност на превозвача", обективиран в застрахователна полица №
00800100027127/16.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 14.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. Присъдени са
направените разноски по делото в тежест на ответника в първоинстанционното
производство.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението, поради което се претендира неговата отмяна и отхвърляне на претендираните
искове. Липсвали данни и доказателства за участието на „Орвипал Транс С.Л.“ в договора за
превоз, за собствеността върху превозните средства, за извършения ремонт и за направено
плащане, респ. претърпяна вреда. Сочи се, че фактура № D/2020/109/30.06.2020г., издадена
от „Орвипал Транс С.Л.“, не е в състояние да установи изброените факти и връзките между
тях. Въззивникът счита за недоказано твърдяното прихващане и съответно погасяване на
1
вземането по фактура № D/2020/109/30.06.2020г.
Въззиваемата страна „Дукато 78“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба, с
който моли същата да бъде оставена без уважение по подробно изложени съображения.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържат
изложените в жалбата доводи и моли за отмяна на първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на ответника.
ВРС е бил сезиран с осъдителен иск с правно осн. чл. 435 от КЗ, изменен по реда на
чл. 214 от ГПК, от "Дукато 78" ЕООД срещу „ЗД Евроинс“ АД за заплащане на сумата от
3 470,96 евро, претендирана като застрахователно обезщетение по договор за застраховка
"Отговорност на превозвача", обективиран в застрахователна полица №
00800100027127/16.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 14.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че "Дукато 78" ЕООД извършва международен
автомобилен превоз на товари – превоз на автомобили, по възлагане от испанско дружество
"Орвипал Транс" С.Л. Отговорността на ищеца в качеството му на превозвач за цялостна
или частична липса или повреда на товари, превозвани с влекач марка "** **", рег. № *,
била покрита с договор за застраховка "Отговорност на превозвача", обективиран в
застрахователна полица № 00800100027127/16.09.2019 г., със срок на застрахователно
покритие от 17.09.2019 г. до 02.04.2020 г., сключен със „ЗД Евроинс“ АД. На 07.02.2020 г.
по заявка на "Орвипал Транс" С.Л с въпросния влекач бил извършен превоз на 7 броя леки
автомобили от гр. Калаф, Испания до гр. Верне, Германия. По време на превоза към гр.
Лион, на магистрала А 7, при рязко спиране на товарния автомобил настъпило
застрахователно събитие, в резултат на което са настъпили щети по 3 броя от превозваните
автомобили марка "**." При разтоварване на автомобилите, собственикът констатирал
увреждания по всеки един от трите автомобила и възложил извършването на ремонт. На
30.06.2020 г. "Орвипал Транс" С.Л. издало на превозвача фактура за щетите на стойност 3
470,96 евро, която била погасена, чрез прихващане (удържане) от преведена на 04.05.2020 г.
по банкова сметка на "Дукато 78" ЕООД сума, представляваща сбор от дължими
възнаграждения по други договори за превоз на товари.
Ответникът „ЗД Евроинс“ АД е подал писмен отговор, с който оспорва иска по
2
основание и размер. Оспорват се настъпването на произшествието по описания в исковата
молба механизъм, сочените щети по трите автомобила, както и причинно-следствената
връзка. Оспорва стойността на ремонта да е заплатена на собственика, както и че
последният е заплатил неговата стойност на автосервиза. Прави възражение на осн. чл. 6, ал.
2, т. 7 ОУ, тъй като настъпването на вредите е резултат от проявена груба небрежност при
подреждането и укрепването на товара, и за изключен риск на осн. чл. 6, ал. 4, т. 3, б."а." –
застрахователят не отговаря за вреди, нанесени на трети лица при извършване на превоз на
автомобили. В условие на евентуалност, прави възражение за погасяване по давност на
вземането с изтичане на срока по чл. 32, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че между страните е сключен описания в исковата молба договор за
застраховка "Отговорност на превозвача", че уговорената застрахователна премия е изцяло
заплатена; че на 19.04.2021 г. пред застрахователя е предявена извънсъдебна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, по която е образувана щета № **********.
Не са спорни пред въззивната инстанция и следните установени в производството
пред ВРС факти: че „Дукато 78“ ЕООД е извършило с т. а. с рег. № * превоз на седем бр.
моторни превозни средства „**“ с посочени номера на шаси. Автомобилите са изпратени от
Испания на 04.02.2020 г. и са превозвани до Германия. Изпращач, съгласно представената
международна товарителница CMR, е „Сетамовил С.А. Стра“ /Setamovil S.A. CTRA/, а
получателят е „ЕВ Фарцойгхандел ГмбХ“ /EW Fahrzeughandel GmbH/. Товарният пункт е в
гр. Калаф /Испания/. Автомобилите са разтоварени на 07.02.2020 г. в гр. Верне /Германия/,
като е отразено, че три от превозваните автомобили са с щети, а именно шаси **** –
повредена предна броня; шаси *** – повредена предна и задна броня и шаси **** –
повреден заден десен калник.
Не е спорно, че "Орвипал Транс" С.Л. е издало на „Дукато 78“ ЕООД фактура №
D/2020/109 от 30.06.2020 г. за щетите по трите автомобила на стойност 3 470.96 евро. Не се
оспорват от въззивника и установените посредством приетото по делото заключение на
вещо лице по допусната САТЕ и показанията на разпитания свидетел – водачът на т.а. с рег.
№ *, механизъм на настъпване на застрахователното събитие, настъпилите по три от
превозваните автомобили „**“ щети и че същите са следствие от застрахователното събитие.
Спорни във въззивното производство са приетите от ВРС за доказани факти, че
между превозвача „Дукато 78“ ЕООД и „Орвипал Транс С.Л.“ е бил сключен договор за
международен автомобилен превоз на стоки, по който „Орвипал Транс С.Л.“ е възложител
на превоза, както и че „Орвипал Транс С.А.“ е получило обезщетение за претърпените при
извършване на процесния превоз вреди чрез прихващане на вземанията на „Орвипал Транс
С.Л.“ по фактурата от 30.06.2020 г. с насрещните вземания на ищеца „Дукато 78“ ЕООД по
3
фактура № 120/31.03.2020 г. и фактура № 136/31.08.2020 г.
При предявен от застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ иск с
правна квалификация по чл. 435 от КЗ, ищецът следва да установи чрез пълно и главно
доказване съществуването на валидно застрахователно правоотношение, възникнала
отговорност за причинени от застрахования вреди на трето лице и удовлетворяване на
увреденото лице.
Освен възраженията по застрахователния договор в очертаните от закона граници,
застрахователят има право да направи и всички възражения на делинквента, респ.
възложителя на работата по чл. 49 от ЗЗД, чиято отговорност за вреди е предмет на
застраховане, срещу лицето, претендиращо обезщетение за претърпени вреди.
Това положение се извежда от уредения в чл. 432, ал. 1 от КЗ пряк иск за обезщетение
на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". В
последния случай, на доказване подлежи материалноправната легитимация на увреденото
лице да претендира заплащане на обезщетение. Последното следва да установи, че в
патримониума му са настъпили вреди в резултат от виновно и противоправно поведение на
застрахования или на лицето, на което последният е възложил извършване на работата
(делинквента).
За застрахователя не е без значение дали лицето, което застрахованият е
удовлетворил, е действително увреденото лице, тъй като последното винаги разполага с
прекия иск срещу застрахователя без значение, дали застрахователят е платил на
застрахования по договора за застраховка. Ето защо, в случай, че застрахованият е
обезщетил друго, различно от увреденото лице, той няма право да получи от застрахователя
застрахователното обезщетение по предявения иск с правно основание чл. 435 от КЗ.
Обезщетение се дължи единствено на увредения от деликта, в т.ч. и пряко от
застрахователя.
Оплакването на въззивника, че по делото не е безспорно установено, че именно
„Орвипал Транс С.Л.“ е лицето, претърпяло вреда от действията на превозвача „Дукато 78“
ЕООД е основателно. Единственото доказателство, което свързва „Орвипал Транс С.Л.“ с
договора за превоз, при изпълнението на който е настъпило процесното застрахователно
събитие, е издадената от последното фактура № D/2020/109 от 30.06.2020 г. за щетите по
трите увредени автомобила на стойност 3 470,96 евро. Тази фактура представлява по
естеството си частен документ, в който е материализирано единствено изявлението на едно
трето лице, направено в негов собствен интерес, че е претърпяло вреди от превоза. Тя обаче
не установява нито качеството на това лице на възложител, т.е. страна по договора за
превоз, нито качеството му на собственик на увреденото имущество, нито на лице заплатило
ремонта на автомобилите. Основателно в тази връзка е и възражението на ответника, че
представената по делото разходна сметка от Автоцентър Венер ГмбХ не е годна да установи,
че „Орвипал Транс С. Л." е възложило на автосервиза и заплатило ремонта на увредените
автомобили, тъй като сметката представлява само калкулация от системата „Silver DAT" –
прогнозна стойност за части и труд, което се потвърждава и от заключението на вещото
4
лице по приетата по делото САТЕ. Не е представена фактура за извършен ремонт, нито
доказателство за плащането му.
Нещо повече, от твърденията на ищеца в исковата молба е видно, че твърдяното
обезщетяване на „Орвипал Транс С. Л." е извършено чрез прихващане на вземането по
фактурата от 30.06.2020 г. срещу вземания на ищеца по фактури за извършени от „Дукато
78“ ЕООД други, различни от процесната, превозни услуги. Ищецът не твърди, че е издал
към „Орвипал Транс С. Л." фактура за процесния превоз, не представя такава и не
установява посредством допуснатата ССЕ извършен в собствените му търговски книги
счетоводен запис за процесната транспортна услуга по възлагане от „Орвипал Транс С. Л.".
За установяване на конкретния договор за превоз с възложителя не са ангажирани писмени
или гласни доказателствени средства.
В обобщение, по делото липсва доказателство, от което може да се установи по
несъмнен начин, че „Орвипал Транс С. Л." е възложител на превоза или че в друго свое
качество е претърпяло вреди от действията на водача на товарния автомобил с рег. № *,
респ. че ищецът е удовлетворил действително увреденото лице.
При изрично направено възражение от застрахователя не е доказана
материалноправната легитимация на „Орвипал Транс С. Л." да получи обезщетение, поради
което обсъждането на редовността на извършеното прихващане между това лице и ищеца се
явява безпредметно.
Предвид несъвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
решение следва да бъде отменено като неправилно, а предявеният иск – отхвърлен като
неоснователен.
При този изход от спора на ответника следва да се присъдят сторените съдебно-
деловодни разноски пред двете съдебни инстанции съгласно представени списъци по чл. 80
от ГПК в размер на 136 лева държавна такса, 600 лева депозити за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лева за всяка
съдебна инстанция, или общо 1336 лева.
Мотивиран от изложеното, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 363/07.02.2023 г., постановено по гр.д. № 3227/2022 г.
по описа на РС – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Дукато 78“ ЕООД, ЕИК *********, срещу
„Застрахователно Дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 435
от КЗ, за осъждане на „Застрахователно Дружество Евроинс“ АД да заплати в полза на
„Дукато 78“ ЕООД сумата в размер на 3 470,96 евро /три хиляди четиристотин и седемдесет
евро и деветдесет и шест евроцента/, претендирана като неизплатено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка "Отговорност на превозвача", обективиран в
5
застрахователна полица № 00800100027127/16.09.2019 г., със срок на застрахователно
покритие от 17.09.2019 г. до 02.04.2020 г., с който е покрита отговорността на застрахования
в качеството му на превозвач за цялостна или частична липса или повреда на товари,
превозвани с влекач марка "**“, модел „**", рег. № *, в резултат на настъпило
застрахователно събитие на 07.02.2020 г. във Франция при движение към гр. Лион, на
магистрала А 7 преди изхода на същата за петролна рафинерия "Фейзин", при което са
настъпили щети по 3 броя моторни превозни средства, поради внезапно спиране на
тежкотоварен автомобил към което е бил прикачен влекачът, за която имуществена вреда
собственикът на товара е обезщетен, както следва: 1./ задна броня, предна броня, предно
обзорно стъкло, предна дясна колонка на предно обзорно стъкло по лек автомобил "**",
шаси № ***; 2./ предна броня по лек автомобил "**", шаси № ***; 3./ заден десен калник по
лек автомобил "**", шаси № ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 14.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Дукато 78“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Застрахователно
Дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, сумата от 1336,00 лева /хиляда триста тридесет и
шест лева/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски пред първата и
втората съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6