№ 4449
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110158526 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от “******” ЕАД против а П. С.
А. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва: главница от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. в размер на 904,80 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия, ведно със законна лихва от 21.06.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 15.09.2019г. до 09.06.2021 г. в размер на 144,77 лв., главница от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 39,54 лв. - цена на извършена услуга за
дялово разпределение, ведно със законна лихва от 21.06.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 01.07.2018г. до 09.06.2021 г. в размер на 7,49 лв., за
които е издадена заповед за изпълнение от 14.07.2021 г. по гр. д. № 35 384/2021 г. по
описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете. Не спори да е собственик на имота, който отдава под наем и в исковия
период в имота да е имало наемател. Не спори и сградата да е топлоснабдена. Оспорва
обаче да дължи суми на ищеца, понеже не се ползва в имота ТЕ за отопление на имот
/свалени и затапени радиатори/; ползваната в имота топла вода се осигурява от бойлер.
В тази връзка уточнява, че в имота има монтиран топломер, който на отчет на дата
30.04.2018 г. е показал бял екран. Твърди, че неотчитането се дължало на незнание на
инкасатора, който не могъл да го включи, което ставало не с натискане на копче, а
приплъзване. Потребителят – ответник подал искане до ФДР за повторен отчет, което
било сторено през 2018 г. и топломерът дал показания, които били снети. След това
при следващ отчет на дата 30.04.2019 г. според отговора същият инкасатор отново в
присъствие на ответника не могъл да включи топломера и и записал в отчета невярно
твърдение, че не се включва. Била извършена проверка от лаборатория. В писмената
защита сочи, че служители от лабораторията му казали, че не могат да извлекат данни
1
от СТИ, понеже батерията е изтощена, а е и капсулована. Ответникът оспорва да има
каквото и да е отношение към състоянието на топломера в неговия имот. Сочи, че
през м. 12.2019 г. СТИ е затапено и от тогава не се потребява ТЕ за отопление за имот.
Ответникът сочи, че предстои да затапи и крана за топла вода. Оспорва да дължи суми
за сградна инсталация, като излага, че се претендират в завишен размер; сградата е с
малко на брой съсобственици и всеки дължи по-големи суми. Позовава се на давност.
В срока за отговор /дата пощ. кл. л. 80/ са предявени насрещни искове с пр. осн.
чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Ответникът П. С. А. / ищец по исковете/ твърди, че
процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост със седем
самостоятелни обекта. Считано до 2005 г. дружеството „****“ ООД е изградило по
поръчение на собствениците на обекти абонатната станция, която е закупена от
собствениците през 2005 г. П. С. А. твърди да е придобил по силата на договора с
„****“ ООД- изпълнител, ид. части от аб. станция, изградена по договора с
възложители етажните съсобственици. Ищецът П. С. А. е заплатил 751 лв. от общата
продажна цена от 6500 лв. Ищецът П. С. А. е собственик на 11,56 процента от общите
части на сградата като прилежащи части към процесния топлоснабден имот – ап. 1.
Ищецът П. С. А. твърди, че ответникът “******” ЕАД използва абонатната станция без
да заплаща наем, поради което на ищеца се дължи като собственик на ап. 1 за периода
01.12.2018 г. – 01.12.2021 г. сума в размер на 432,72 лв. – обезщетение за лишаване от
ползване, както и 75,97 лв. – лихва за забава за периода 01.12.2018 г. – 09.02.2022 г.
Ищецът твърди, че средният пазарен наем на вещта е 104 лв. и му се дължат 11,56
процента от тази цена месечно или 12,02 лв. на месец, общо 432,72 лв. за периода.
С молба от 14.11.2022 г. П. С. А. сочи, че са отправяни искания до ответника по
иска да изкупи АС. Излага, че А.С. е бил домоуправител на сградата в режим на етажна
собственост от възникването й до 2020 г.
В срока за отговор “******” ЕАД оспорва исковете. Оспорва П. С. А. да е
собственик на абонатната станция на соченото от него придобивно основание, както и
в посочените проценти на собственост. Излага, че договорът с „****“ ООД е сключен
от неперсонифициран субект „представителите на домсъвета“; дори да става дума за
етажна собственост, оспорва да е налице етажна собственост; оспорва подписалото
договора лице А.С. да е имал мандат да сключи договора от името на съсобственицте.
Сочи, че собствениците на аб. станция не са поискали от “******” ЕАД да я изкупи,
поради което искът е неоснователен, като се позовава на чл. 8, ал. 2 ЗЗД.
Насрещните искове са приети за съвместно разглеждане с определение от
30.09.2022 г.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
По предявените главни искове като безспорно и неподлежащо на доказване е
отделено, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с адрес: *******, аб. №
*****, ИД номер **** в исковия период.
По тези искове е да докаже, че в исковия период между страните е
съществувало облигационно отношение, по силата на което до топлоснабдения имот с
адрес: ****,аб.№*****, в сочения исков период ищецът е доставял топлинна енергия с
уговореното качество, количество и цена; По исковете за вземанията за лихва за забава
ищецът следва да докаже и настъпила забава на ответника за изпълнение на паричното
задължение /настъпил падеж/.
2
Във връзка с възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който
законът свързва погасяване на вземането, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
По насрещните осъдителни искове е отделено като безспорно, че в сграда с
адрес: ******, през 2005 г. е построена аб. станция от „****“ ООД като същата е
въведена в експлоатация през 2005 г.
По тези искове в тежест на ищеца П. С. е да докаже, че е собственик на аб.
станция в сочения от него обем на правата по силата вкл. на валиден договор за
покупко-продажба от 2005 г.; че е собственик на 11,56 процента от общите части на
сградата; че в исковия период ищецът се обеднил, а съответно ответникът “******”
ЕАД се е обогатил във връзка с ескплоатацията на станцията; размера на иска, за което
съдът е дал указания на осн. чл. 426, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства; че е
поискал от “******” ЕАД да изкупи станцията. В тежест на “******” ЕАД е да докаже
възраженията си.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия.
Видно от нот. акт № ***, то В- I, рег. № ***, дело № 074/1998 г. от 10.11.1998 г.
по описа на нот. при СРС ответникът е придобил правото на собственост върху
процесния имот тогава в достигнат етап „груб строеж“. Видно от акта /л. 15/ и от книга
на собствениците на сградата с адрес: ****** /л. 120/ имотът се намира в сграда в
режим на етажна собственост. В сградата има седем индивидуални обекта притежание
на различни лица. Ищецът е подал заявление – декларация за откриване на партида от
14.12.2005 г. /л. 22/ относно процесния имот – ап. 1, аб. № *****, ИД номер ****.
Ответникът е посочил като съдебен адрес ап. 2, т.к. по собствените му твърдения ап. 1
се отдава под наем, вкл. в исковия период. Никоя от страните не твърди договорът за
наем да е регистриран при ищеца, ищецът да е уведомен за отдаването и използването
на имота под наем, поради което потребител на ТЕ относно процесия ап. 1 е
ответникът П. А. като собственик, на чието име е открита партида.
Видно от книгата на собствениците ответникът е собственик и на ап. 2 в
сградата, но както главните, така и насрещните искове са предявени във връзка с ап. 1-
топлоснабдяването до него и съответно обезщетение за ползване на аб. станция в
сградата съобразно притежаваните от П. А. ид. части от нея във връзка с притежанието
на ап. 1.
Поради това съдът намира ответникът П. А. да е бил потребител на ТЕ в
3
процесния период относно доставената топлинна енергия до имота. Ответникът е
потребител /клиент/ на доставяната до имота топлинна енергия и е страна по
облигационно отношение с ответника относно доставяната до имота топлинна енергия
за процесния период, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че
желае да закупува доставяната ТЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват
клиента и без приемането им. Между страните за процесния период е действал договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
Ищецът претендира суми за топлинна енергия, лихва за забава върху главницата
за доставена топлинна енергия, суми за дялово разпределение и мораторната лихва
върху тях.
Видно от доказателствата по делото аб. станция в топлоснабдената сграда не е
собственост на “******” ЕАД, а и изградена от етажните собственици, които като
възложители по договор за изработка са възложили изграждането на станцията на
трето за спора лице и след изграждането й са станали собственици на същата при
съответните квоти.
С договор за изработка от 21.10.2005 г. /л. 87/ етажните собственици са
възложили на „****“ ООД да построи със свои средства абонатна станция в сградата с
адрес: ******. По договора етажните собственици са заплатили общо 6500 лв.
Договорът е сключен за етажните собственици от техен представител – А.С..
Ответникът твърди, че именно А.С. е домоуправител считано от 2005 г. до 2020 г.
Съгласно чл. 12, ал. 3 ЗУЕС управителят представлява собствениците и ползвателите
при извършване на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление
на етажната собственост. За действия по учредяване на право на ползване, строеж,
надстрояване, пристрояване или промяна на предназначението на общи части той
представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание. В случая се
касае за действие по см. на изр. второто от цитираната разпоредба и следва
управителят да е бил изрично упълномощен от ОС на ЕС да сключи договора от името
на етажните съсобственици.
Въпреки че не са представени доказателства за подобно упълномощаване, то
съвкупният анализ на доказателствата сочи, че етажните собственици са обвързани от
договора. На първо място, съгл. чл. 42, ал. 2 ЗЗД възражения за мнимо представляване
могат да се правят само от мнимо представлявания, но не и от трето за договора лице.
На второ място, видно е от приемо- предавателен протокол от 20.12.2005 г. на л. 85 и
протокол за годността на строежа от 14.05.1999 г. на л. 101, че най-късно през 2005 г.
аб. станция е изградена, работата е приета от възложителите без забележки и именно
чрез тази аб. станция се топлоснабдява сградата считано от от 2005 г. до момента.
По силата на договора за изработка етажните собственици са станали
съсобственици на аб. станция като възложители по договора за изработка. Според чл.
258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава да изработи вещ, която
става по силата на договора собственост на възложителя, срещу което последният
дължи възнаграждение.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху
която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните
4
разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните,
трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между
таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните
входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните
линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите,
водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или
по предназначение служи за общо ползуване. Следователно АС се притежава общо от
всички съсобственици.
Във връзка с притежанието на ап. 1 ответникът е собственик на 5,78 ид.ч. от
общите части на сградата и 5,78 ид.ч. от дворното място. АС е изградена в сградата и е
свързана с нея. Следователно ответникът Пл. А. като собственик на ап. 1 е собственик
и на 5,78 ид.ч. от аб. станция.
Процесният период на топлоснабдяване е от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
Видно от представите доказателства от Пл. А. и от ТЛП /л. 59, л. 60, л. 61 и сл.,
л. 72 – л. 78, както и л. 194 и сл./ то преди процесния период служител на ТЛП е
посетил имота с цел снемане показанията на уредите. В процесния ап. 1 има монтиран
топломер и водомер за топла вода.
Видно от главен отчет от 30.04.2018 г., изготвен в присъствие на Пл. А., то
топломерът не е могъл да се включи. Ответникът твърди, че това е резултат от
незнанието на инкасатора, който следвало не да натиска копче, а да приплъзва копче,
но е факт, че Пл. А. е присъствал на проверката, при която топломерът е бил с бял
екран. С и-мейл от 23.05.2018 г. Пл. А. е поискал втори контролен отчет, който е
извършен през м. 06.2018 г./нечетлива цифра от датата относно деня, но е безспорно,
че става дума за м. 06.2018 г. – л. 72/. При този отчет уредът е работел и са снети
показания на топломера. Тази проверка обаче се отнася за преди исковия период.
В исковия период е предоставен от Пл. А. достъп до уредите за отчет на
30.04.2019 г. Видно от главен отчет на л. 74 и л. 194 отново топломерът не е дал
показания - не се е включил. Отново проверката е присъствието на Пл. А.. С ел. писмо
от 30.04.2019 г. на л. 61 от ФДР е поискана дата за контролен отчет. Видно от протокол
от 14.05.2019 г. на л. 75 в присъствието на потребителя и ответник Пл. А. техници са
установили, че уредът е негоден за снемане на отчет – сензорът на уреда не е свързан
правилно. Според писмо от ФДР от 13.12.2019 г. на л. 76 то топломерът не е бил
изряден – неговият сензор не е включен към отоплителната инсталация и виси във
въздуха. Видно от акт от 11.12.2019 г. на л. 77 този уред е затапен на тази дата.
Съдът намира за доказано в края на предходния период топломерът в имота да е
започнал да дефектира; в исковия период топломерът не е бил годно измервателно
средство. Отделно от това в имота има водомер за сумите за БГВ, чийто показания са
снемани редовно.
От заключението на изслушаната СТЕ /л. 212сл./ и разпита на вещото лице се
установява, че начисляваната от ищеца за имота топлинна енергия в исковия период е
за сградна инсталация, за БГВ съгласно показанията на СТИ и за отопление на имот. За
отопление на имот са начислени служебно количества ТЕ поради липса на редовен
уред за 2018 г./2019 г., а за подпериода 2019 г./2020 г. /т.е. след затапване на СТИ/ не са
начислявани суми за отопление на имот. Това е видно от таблица на л. 2019 към СТЕ –
сума 0 лв. за отопление на имот след м. 11.2019 г. Според в.л. сумите са начислени в
съответствие в нормативната уредба.
Според СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
5
съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение
на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №16-334, а
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно
установените изисквания, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали
количествата топлинна енергия. Количествата потребена топлинна енергия са
начислявани при спазване поднормативната уредба. Отдадената от сградната
инсталация ТЕ е изчислена коректно по формулата от Приложение № 1 към Наредба №
16-334. Общият топломер в АС е преминал необходимите проверки и съответства на
одобрения тип в исковия период.
Служебно известно на съда е, че ОУ на ищеца, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г., относими към процесния период, са надлежно обнародвани и са влезли
в сила, както и ОУ, одобрени с решение от 03.02.2014 г.
Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за реално доставената ТЕ за
процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. по партидата е 897,99 лв.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Според чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В случая заявлението е подадено на 21.06.2021 г. Погасени по
давност са сумите, падежирали преди 21.06.2018 г.
Според СТЕ за периода 21.06.2018 г. – 30.04.2020 г. дължими са 881,34 лв.,
които са непогасени по давност.
За периода от 15.09.2019г. до 09.06.2021 г законната лихва върху сумата от
881,34 лв. е в размер на 140,02 лв., който размер съдът определи на осн. чл. 162 ГПК.
За тази сума искът по чл. 86 ЗЗД е основателен, доколкото съгласно приложимите ОУ
от 2016 г. ответникът е изпаднал в забава с изтичането на предвидения срок.
За процесния период 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. е дължима и такса за
дялово разпределение в размер на 36,56 лв., чийто размер се установява от справката
на л. 26. Ищецът претендира по-голяма сума. От тази сума 36,56 лв. погасени по
давност са вземанията за м. 05.2018 г. За периода 01.06.2018 г. - 30.04.2020 г. е
дължима сумата от 34,95 лв., за която искът е основателен. Съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение. Как
продавачът и ФДР уреждат отношенията си не е предмет на изследвание по
настоящото дело. Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази услуга се
заплаща на ищцовото дружество.
Претендира се и лихва върху таксата за дялово разпределение. В ОУ на ищеца
не е предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана. Искът следва да бъде отхвърлен за
сумата от 7,49 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
По насрещните искове. Както беше изложено по-горе, установява се ищецът
по насрещния иск Пл. А. като собственик на ап. 1 е собственик и на 5,78 ид.ч. от аб.
станция, изградена в имота от етажните собственици.
Ответникът по иска “******” ЕАД не я е придобил, а я използва за доставяне
на ТЕ в сградата.
Съгласно чл. 137 ЗЕ при присъединяване на клиенти на ТЕ за битови нужди
тръбопроводът, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат за сметка на
6
топлопреносното предприятие. Възможно е обаче съгл. ал. 2 на чл. 137 ЗЕ тези
съоръжения да се изградят и от клиентите или трето лице, в който случай
топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени
от клиентите. Те са собственост на лицето, което ги е изградило, но топлопреносното
предприятие е длъжно в срок до 3 г. да изкупи съоръженията, за което се сключва
писмен договор.
В случая процесната аб. станция е изградена през 2005 г. при действието на
НАРЕДБА № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 68 от 3.08.2004 г.,
отм., бр. 34 от 24.04.2007 г. Исковият период, за който се претендира обезщетение, е
01.12.2018 г. – 01.12.2021 г., когато са действали НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването / обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм. бр. 25 от 20.03.2020 г./ и
НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването / обн. ДВ, бр. 25 от
20.03.2020 г., актуална/. Съгласно ПЗР на новата наредба № Е-РД-04-1 не й е
придадено обратно действие относно правилата за включване към топлопреносната
мрежа, договора с този предмет и отношенията между собственика на абонатната
станция и ответника.
Според чл. 17, ал. 3 от НАРЕДБА № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването
подава заявление до топлопреносното предприятие за сключване на договор за
присъединяване при условията на предварителния договор. Съгласно чл. 32 от тази
Наредба присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната
станция за топлоснабдяване на сгради - етажна собственост, се изграждат от
топлопреносното предприятие. В хипотезата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ обаче собствеността
върху изградените съоръжения от потребителите на топлопреносното предприятие се
прехвърля с договора за присъединяване – чл. 33, ал. 1 от Наредбата.
Според §4 ПЗР ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна
или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон
трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са
собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното
разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към
мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон, т.е. задължението за
изкупуване е с определен срок – 2024 г. Понастощяем е 2023 г. Според ал. 4 на § 4
енергийните предприятия и собствениците не могат необосновано да отказват да
изкупят или съответно да продадат енергийните обекти.
Съгласно § 4, ал. 4 а (4а) - Нова - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г. и
приложима за исковия период ) в случай че сделката по изкупуване не е осъществена
или няма обоснован отказ по ал. 4, енергийното предприятие в срок три месеца след
покана от страна на собствениците по ал. 1 е длъжно да плаща наем по методика,
определена от комисията, в зависимост от типа и мощността на съоръжението.
В случая ищецът по иска П. А. въпреки дадените указания не доказа да е
поканил ответника “******” ЕАД за изкупи съоръженията или да изплаща наем;
недоказан остана и размерът на иска, въпреки дадените указания. Исковете за главница
и лихва са неоснователни.
По разноските. На ищеца „******” ЕАД се дължат разноски по главните
искове. Ищецът е сторил разноски в размер на 75 лв. дт, дължат се и 100 лв. юрк
възнаграждение според чл. 78 ГПК; заплатени са и 300 лв. депозит за вещо лице.
Съгласно т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда
7
иска по чл. 422 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В
хода на заповедното производство ищецът ищецът е заплатил дт в размер на 25 лв. дт,
дължи се и юрк възнаграждение в размер на 50 лв. С оглед уважената част от исковете
на ищеца се дължат 442,40 лв. разноски в исковото производство и в заповедното
производство – 69,85 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „******” ЕАД ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: ******, против П. С. А. ЕГН **********, с адрес:
******, ап. 1, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер на 881,34 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода 21.06.2018 г. – 30.04.2020 г. относно топлоснабден имот с адрес: гр. *****, аб.
№ *****, ИД номер ****, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на исковата молба в съда /21.06.2021 г./ до окончателното й
погасяване, сумата от 34,95 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.06.2018 г. - 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва от
21.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 140,02 лв. - лихва за забава
върху главницата от 881,34 лв. за периода от 15.09.2019г. до 09.06.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска с пр. осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ като
неоснователен за периода от 01.05.2018 г. до 20.06.2018 г., както и за горницата до
пълния предявен размер от 904,80 лв., иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава за
горницата над 140,02 лв. до пълния предявен размер от 144,77 лв, иска за главница за
дялово разпределение – за горницата над 34,95 лв. до пълния предявен размер от 39,54
лв. и за периода 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г., а иска мораторна лихва от 01.07.2018г. до
09.06.2021 г. в размер на 7,49 лв. – изцяло.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от П. С. А. ЕГН **********, с адрес:
******, ап. 1, против „******” ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
******, насрещни искове с пр. основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на “******” ЕАД да заплати на П. С. А. за периода 01.12.2018 г. – 01.12.2021 г. сума в
размер на 432,72 лв. – обезщетение за лишаване от ползване, както и сума в размер на
75,97 лв. – лихва за забава за периода 01.12.2018 г. – 09.02.2022 г. от 30.03.2020 г. във
връзка с аб. станция на адрес: *****
ОСЪЖДА П. С. А. ЕГН **********, с адрес: ******, ап. 1, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на „******” ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
******, сумата от 69,85 лв. – разноски по гр. д. № 35384/2021 г. по описа на СРС, 66
състав, както и сумата от 442,40 лв. - разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач по главните искове
на страната на ищеца „****“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
8
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9