Р Е Ш Е Н И Е
№ 1337/23.7.2020г.
Град
Пловдив, 23.07.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в публично заседание на петнадесети юли две хиляди и
двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1273 по описа за на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с
чл.65, ал.4 ЗОС.
Образувано е по жалба на Ц.Х.К., действащ като
едноличен търговец под фирма ЕТ „Селена – 3 – Ц.К.“, против заповед № РД-20-334
от 30.04.2020 г. на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, с която е
наредено да се изземе частта от поземлен имот, находящ се в УПИ ІІ-обслужваща
дейност, кв.343 по плана на Трета градска част – Пловдив, ****, с идентификатор
****по КККР на град Пловдив – частна общинска собственост (акт за общинска
собственост № 1344 от 28.03.2011 г.), заета от павилион с дейност кафе-аперитив
с идентификатор 56784.523.35.4 и склад с идентификатор *****, с адрес: ул. „*****“
№ 11.
Според жалбоподателя оспорената заповед е
незаконосъобразна поради съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта
на закона. Твърди се, че жалбоподателят е собственик на постройките , за които
има одобрени инвестиционни проекти и актове за узаконяване и които са с
постоянен градоустройствен статут, законосъобразно се ползват и държат върху
общинския имот. Моли да бъде отменена оспорената заповед и да бъдат присъдени
направените разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител моли да
се отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, което е адресат на оспорената заповед и чиято правна сфера е
неблагоприятно засегната от заповедта. Жалбата е подадена в 14-дневния
преклузивен срок от съобщаването на заповедта, извършено на 28.05.2020 г. (л.54).
Оспорената заповед подлежи на обжалване по реда на АПК съгласно чл.65, ал.4 ЗОС. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по
същество тя е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че
на 28.07.1992 г. между VІІІ кметство като наемодател и ЕФ „Селена – 4“ е
сключен договор за наем (л.11-14), с който на наемателя е предоставен терен за
временен обект 50 кв.м по чл.120 ППЗТСУ на ул. „*****“, град Пловдив, с предмет
на дейност – сок, закуски, детски електронни игри. Съгласно договора наемателят
има право да изгради на предоставения терен обект с площ 50 кв.м при спазване
на изискванията на ЗТСУ, ППЗТСУ и указанията на заповед № ИК-5987 от 16.05.1991
г. и има задължение да плаща месечна наемна цена в размер на 1000 лева на кв.м,
да освободи наетия терен чрез демонтиране на временния обект при възникване на
обществени нужди и да освободи наетия терен при промяна на собствеността. С
допълнително споразумение (л.15), в сила от 15.05.1994 г., е променена наемната
цена и срокът на договора е определен като безсрочен.
С акт за узаконяване № 4 от 12.02.1992 г. на главния
архитект на община Пловдив е узаконен временен павилион за фирмен магазин на ЕФ
„Селена – 4“ с размери 7/7 м на основание чл.197, ал.1 ЗТСУ, издадена скица с
виза за узаконяване и одобрени проекти за узаконяване, а с акт за узаконяване №
4 от 28.01.1997 г. на главния архитект на община Пловдив е узаконен дървен
сенник върху общински терен, монтиран до узаконен временен павилион на ЕФ
„Селена – 4“, 2,28 м, находящ се на ул. „*****“ № 11, парцел І-компл.застр.,
кв.343, Трета градска част, град Пловдив, съгласно одобрени проекти от
07.01.1997 г., който акт е неразделна част от акта за узаконяване на временния
павилион.
На 11.06.1997 г. от ръководителя на РИТУСК Пловдив е
издадено разрешение за ползване № 120 за изпълнения в съответствие с актове за
узаконяване № 4 от 12.02.1992 г. и № 4 от 28.01.1997 г. и одобрени проекти
строеж – кафе-аперитив на ул. „*****“ № 11, град Пловдив, парцел І-компл.
застрояване, кв.343 по регулационния план на Трета градска част на град
Пловдив, собственост на община Пловдив, отдаден за ползване по чл.120 ППЗТСУ от
ЕТ „Селена 3“, със собственик Ц.Х.К..
Със заповед № ОА-602 от 30.03.2001 г. на кмета на
община Пловдив е одобрен проект за изменение на ЗРП на част от кв.343, Трета
градска част, град Пловдив, като се създават нови улици с нови осови точки и
нови парцели І-компл. застрояване със запазване на съществуващото застрояване и
ІІ-обсл. дейност със запазване на съществуващото едноетажно застрояване,
изградено по реда на чл.120, ал.4 ППЗТСУ (отм.).
С решение № 71, взето с протокол № 6 от 14.03.2002 г.,
на Общински съвет Пловдив и заповед № ОА-464 от 03.04.2002 г. на кмета на
община Пловдив е разрешена продажбата на 28,061 % идеални части от УПИ ІІ-обсл.
дейности, но с решение от 31.12.2003 г. по адм. дело № 1019/2002 г. на
Пловдивския окръжен съд, оставено в сила с решение № 9358 от 15.11.2004 г. по адм.
дело № 7562/2004 г. на ВАС, ІІ о., заповед № ОА-464 от 03.04.2002 г. на кмета
на община Пловдив е обявена за нищожна. Т.е., в правния мир не съществува
подобна заповед и жалбоподателят не е придобил вещни права върху имота частна
публична собственост.
От приложената кореспонденция между жалбоподателя и
община Пловдив се установява, че от 2010 г. и до настоящия момент не е
завършена процедурата по § 17, ал.2 ПР ЗУТ. Така от писмо от 23.08.2011 г.
(л.67) става ясно, че след проверка е установено, че в кадастралната карта не
са отразени всички обекти от застроителния план (два навеса), няма съответствие
между кадастралната карта и застроителния план за обектите, попадащи в УПИ
ІІ-обслужваща дейност от кв.343 по плана на Трета градска част, а ситуацията на
място не съответства нито на кадастралната карта, нито на застроителния план.
С писмо от 23.12.2015 г. на община Пловдив (л.66)
жалбоподателят е информиран, че по заявлението му от 23.07.2010 г. за
довършване на процедурата по § 17, ал.2 ПР ЗУТ комисията по чл.40, ал.2
НРПУРОИР е постановила отказ и заявителите са информирани за необходимостта от
привеждане на застроените обекти в съответствие с кадастралната карта и
застроителния план, като липсва информация за предприети последващи действия.
С писмо от 18.05.2017 г. на община Пловдив (л.38) по
повод поредно заявление за довършване на процедурата по § 17, ал.2 ПР ЗУТ
жалбоподателят е информиран отново за отказа на комисията по чл.40, ал.2 НПУРОИ
от 06.10.2011 г. и за необходимостта от представяне на становище от район
„Централен“ за съответствие между кадастралната карта и застроителния план за
обектите, попадащи в УПИ ІІ-обслужваща дейност от кв.343 по плана на Трета
градска част, град Пловдив, и актуална скица от СГКК.
С писмо от 02.03.2018 г. на главния архитект на район
„Централен“ (л.39) жалбоподателят е информиран, че има съответствие между
кадастралната карта и застроителния план за сгради с идентификатори ****, ****
и ***** и че община Пловдив има инвестиционни намерения за УПИ ІІ-обслужваща
дейност, кв.343 по плана на Трета градска част, град Пловдив.
С оглед на това ново становище на главния архитект на
района с молба от 01.10.2018 г. (л.41) жалбоподателят отново е поискал от кмета
на община Пловдив да се довърши процедурата по § 17, ал.2 ПР ЗУТ, тъй като има
съответствие между кадастралната карта и застроителния план.
С писмо 24.10.2018 г. (л.42) жалбоподателят е
информиран за решението на комисията по чл.40, ал.2 НРПУРОИ, взето с протокол №
8 от 08.10.2018 г., че с оглед инвестиционните намерения за УПИ ІІ-обслужваща
дейност, кв.343 по плана на Трета градска част, град Пловдив, заявлението му за
довършване на процедурата по § 17, ал.2 ПР ЗУТ не би могло да бъде
удовлетворено.
С констативен протокол от 02.04.2020 г. (л.63)
общинската администрация при район „Централен“ е констатирала, че част от
поземлен имот, разположен в УПИ ІІ-обслужваща дейност, кв.343 по плана на Трета
градска част, град Пловдив, ул. „-****, с идентификатор ****по КККР на град
Пловдив, е частна общинска собственост съгласно акт № 1344 от 28.03.2011 г. (л.64-65)
и част от имота е зает от павилион с дейност кафе-аперитив, с площ около 97
кв.м, а собственикът на павилиона няма разрешение за ползване на имот общинска собственост
или договор за наем, съответно имотът се държи без правно основание.
Констативният протокол е връчен на жалбоподателя, който със заявление от
13.04.2020 г. (л.55) е възразил и е представил документи, установяващи
узаконяването на постройките, плащането на наем и категоризацията на
заведението.
Въз основа на съставения констативен протокол е
издадена оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство не са събрани нови
доказателства, доколкото представените от процесуалния представител на
ответника писмени доказателства са част от административната преписка и
обилната кореспонденция между страните през годините във връзка с искането на
жалбоподателя за завършване на процедурата по учредяване на право на строеж
върху общинския имот, съответно не касаят факти, които имат значение за
правилното решаване на настоящия спор.
Неотносим към предмета на спора е въпросът, дали
действащият ПУП за Трета градска част, град Пловдив предвижда запазване на
съществуващото едноетажно застрояване в УПИ ІІ-обслужваща дейност от кв.343,
включително собствените на жалбоподателя сгради с идентификатори *** и ****,
защото този въпрос има значение за процедурата по § 17 ПР ЗУТ, каквото не е
производството по издаване на оспорената заповед, издадена на основание чл.65 ЗОС. В този смисъл искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
допускане на съдебно-техническа експертиза със такава задача е напълно
неоснователно, защото касае неотносими към спора факти.
При тези факти съдът намира, че заповедта е законосъобразна
и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.65, ал.1 ЗОС общински имот, който се
владее или държи без основание, не се използва по предназначение или
необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета
на общината. За да упражни правомощията си по чл.65, ал.1 ЗОС кметът на
общината следва да установи наличието на предпоставките, визирани в цитираната
норма. Т.е., по силата на чл.65, ал.1 ЗОС заповеди за
изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: първо,
да се касае за общински имот, и второ, този имот да се владее или държи без
основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е
отпаднала. Втората предпоставка предвижда няколко хипотези, като е необходимо и
достатъчно поне една от тях да е осъществена.
Няма спор по делото, че процесният
поземлен имот с идентификатор ****по КККР на град Пловдив, е частна общинска
собственост, за който е налице акт за частна общинска собственост № 1344 от
28.03.2011 г., вписан под № 8601 на 19.04.2011 г., акт № 158, том 25 на
Службата по вписванията Пловдив (л.64-65).
От събраните по делото доказателства по безспорен начин
се установява, че към момента на издаване на оспорената заповед жалбоподателят
държи без правно основание част от общинския имот. Договорът за наем от
28.07.1992 г., допълнен и изменен със споразумение, в сила от 15.05.1994 г., не
представлява валидно основание за държане и ползване на общинския имот,
доколкото неговото действие е прекратено по силата на закона, защото съгласно
чл.14, ал.3 ЗОС срокът за отдаване под наем на нежилищни имоти се определя от
общинския съвет в наредбата по чл.8,
ал.2 и не може да бъде по-дълъг от 10 години. С оглед липсата на доказателства
за сключен нов договор за наем или за издадено разрешение за ползване от 28.07.2002
г., когато е изтекъл 10-годишния срок на наемния договор от 1992 г., до
настоящия момент жалбоподателят държи без правно основание процесния общински
имот. Обстоятелството, че продължава да плаща наем, не може да преодолее
законовата забрана на чл.14, ал.3 ЗОС и липсата на нов договор за наем след
2002 г., още повече, като се има предвид настъпилата законодателна промяна и
изискването за задължително провеждане на тръжна процедура за отдаване под наем
на нежилищни общински имоти. Т.е., безспорно е доказано наличието и на една от
хипотезите на втората предпоставка на чл.65, ал.1 ЗОС – имотът, частна общинска
собственост, се държи и ползва без правно основание.
Следователно изискванията на чл.65, ал.1 ЗОС са
изпълнени, налице са елементите от хипотезата на правната норма, представляващи
основанията за изземване на имота и издадената в този смисъл заповед е
законосъобразно постановена.
Обстоятелството, че жалбоподателят притежава сгради,
изградени върху общинския поземлен имот по реда на чл.120, ал.4 ЗТСУ (отм.), не
налага други изводи, доколкото към настоящия момент не е завършена процедурата
по § 17, ал.2 ЗУТ и жалбоподателят не притежава никакви вещни права върху
поземлен имот с идентификатор ****по КККР на град Пловдив, който имот е изцяло общинска
собственост. Макар сградите с идентификатори **** и **** да са собственост на
жалбоподателя, това не е равнозначно на правно основание за държане на
общинския имот, каквото безспорно в случая липсва. Колизията между правото на
собственост върху земята, притежавано от община Пловдив, и правото на
собственост върху постройките, притежавано от жалбоподателя, излиза извън
предмета на настоящото дело и следва да бъде разрешена по пътя на исковото
производство по реда на ГПК.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно
чл.65, ал.2 ЗОС в Столичната община и градовете с районно деление заповедите по
ал.1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и по ред,
установени от общинския съвет. Съгласно чл.80, ал.1 и 2 от Наредбата на ОбС Пловдив за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ) изземването на
общински имоти, които се владеят или държат без основание, не се използват по
предназначение, или необходимостта от които е отпаднала, се извършва със
заповед на кмета на района по местонахождението на имота, въз основа на
констативен акт за наличие на обстоятелствата по ал.1, съставен от длъжностни
лица, определени със заповед на кмета на района.
Следователно оспорената заповед е издадена от
компетентния орган – кмета на район „Централен“, на чиято територия се намира
общинския имот, след като с констативен протокол от 02.04.2020 г. е
констатирано наличието на осъществявано държане и ползване на част от общински
имот с идентификатор ****без правно основание.
Съдът намира
за неоснователно възражението за допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила. От представената административна
преписка се установява, че жалбоподателят е бил надлежно уведомен, че ще
започне производство по издаване на заповед за изземване на процесния имот по
реда на чл.65 ЗОС, което изрично е записано в констативния протокол от 02.04.2020
г., като му е предоставена възможност да направи възражения, да представи
становища и документи (л.63), което право жалбоподателят е упражнил чрез
подаденото възражение и приложените към него писмени документи (л.55-60) .
Следователно
не е налице нарушение на чл.26 АПК, нито друго нарушение, което да бъде
квалифицирано като съществено нарушение на административнопроцесуалните
правила. Още повече, че жалбоподателят разполага със същите права и в съдебното
производство, където също може да направи своите възражения и искания, да
представи доказателства. Въпреки това, обаче, не се представиха никакви
доказателства, установяващи наличието на правно основание за държане на
процесния общински имот.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата
като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и
направено искане от процесуалния представител на ответника за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден
жалбоподателя да заплати на община Пловдив сумата 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.143, ал.4 АПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК. Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Х.К., ЕГН **********, действащ
като едноличен търговец под фирма ЕТ „Селена – 3 – Ц.К.“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, ул. „*****“ № 15, против заповед №
РД-20-334 от 30.04.2020 г. на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, с
която е наредено да се изземе частта от поземлен имот, находящ се в УПИ
ІІ-обслужваща дейност, кв.343 по плана на Трета градска част – Пловдив, ****, с
идентификатор ****по КККР на град Пловдив – частна общинска собственост (акт за
общинска собственост № 1344 от 28.03.2011 г.), заета от павилион с дейност
кафе-аперитив с идентификатор 56784.523.35.4 и склад с идентификатор *****, с
адрес: ул. „*****“ № 11.
ОСЪЖДА Ц.Х.К., ЕГН **********, действащ
като едноличен търговец под фирма ЕТ „Селена – 3 – Ц.К.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „*****“ № 15, да заплати на
Община Пловдив сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: