№ 87
гр. Кърджали , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
при участието на секретаря Симона Б. Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140200752 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1947-000259 от 28.06.2021 г.,
издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200
лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, на Н. Ш.. К. от гр.Момчилград,
****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Н. Ш.. К. намира издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при издаването му наказващият орган не
съобразил разпоредбата на чл.54 от ЗАНН, като процедурата по установяване на
нарушението и по налагане на наказанието не съответствала на изискванията на закона. В
случая не било налице виновно поведение от страна на жалбоподателя. Той не бил
извършил нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Обстоятелствата посочени
в АУАН и наказателното постановление не били подкрепени с доказателства, от които да се
направи категоричен извод за извършено нарушение. Съществувало и разминаване между
описаното в акта и наказателното постановление, което представлявало съществено
процесуално нарушение. Отговорността на жалбоподателя била ангажирана по текст от
закона, който не отговарял на извършеното. Моли съдът да постанови решение, с което да
1
отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, както и да му
присъди разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник,
който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Изтъква, че не бил
осъществен състава на чл.140 от ЗДвП, липсвали данни за виновно поведение на
жалбоподателя. Моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на
направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 18.03.2021 г., около 14.55 часа, на бул.„Беломорски“ в гр.Кърджали, в района на
кръговото движение на Автогара 21-ви век, жалбоподателят Н. Ш.. К. управлявал лек
автомобил *** рег.№ ***, когато бил спрян за проверка от свидетелите Б.Д. и Н.Р. -
служители в РУ-Кърджали. Контролните органи констатирали, че посоченото МПС имало
поставени регистрационни табели, но било със служебно прекратена регистрация на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП - след получено уведомление от ГФ за липса на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. По този повод на жалбоподателя бил
съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, който той подписал с възражение. Съставения АУАН бил изпратен на РП-Кърджали,
поради това, че установеното деяние разкривало данни за извършено престъпление по
чл.345, ал.2 от НК. По случая била образувана прокурорска преписка вх.№ 997/2021 г. по
описа на РП-Кърджали, съответно и досъдебно производство № 180/2021 г. по описа на РУ-
Кърджали, за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. След извършеното
разследване, с Постановление на РП-Кърджали от 22.06.2021 г. било прекратено
образуваното досъдебно производство, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от
НПК, тъй като деянието не съставлявало престъпление. Материалите били върнати на
административнонаказващия орган и на 28.06.2021 г. същият издал атакуваното
постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя
административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява
2
МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП. Постановено било
и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Видно от справка за собственост и регистрация на ППС, лек автомобил *** рег.№
*** е собственост на „***+“ ЕООД гр.Кърджали.
От приетата по делото справка по история за ПС марка *** рег.№ *** се установява,
че на датата 26.11.2020 г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на
автомобила по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомление от ГФ за липса на
застраховка „Гражданска отговорност”.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията
на свидетелите Б.Д. и Н.Р.; Акт за установяване на административно нарушение от
18.03.2021 г.; Становище от 22.03.2021 г.; Докладна записка от 18.03.2021 г.; Възражение от
19.03.2021 г. срещу съставен АУАН; Справка по история за ПС марка *** рег.№ ***;
Справка за собственост и регистрация на ППС, лек автомобил *** рег.№ ***; Справка за
нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР; Заповед
№ 292з-1255 от 25.06.2018 г. на директора на ОД МВР-Кърджали; Постановление на РП-
Кърджали от 22.06.2021 г. за прекратяване на досъдебно производство; материали по
досъдебно производство № 180/2021 г. по описа на РУ-Кърджали, както и другите приети
по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Н. Ш.. К.
е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП
гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 18.03.2021 г. в гр.Кърджали
жалбоподателят е управлявал лек автомобил *** рег.№ ***, собственост на дружеството
„***+“ ЕООД гр.Кърджали, след като регистрацията на това МПС е била прекратена по
служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното
средство не е било регистрирано по съответния ред, макар да е имало поставени
3
регистрационни табели. Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл.143,
ал.10 от ЗДвП, регламентиращ служебно да се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ (за
липса на сключена задължителна застраховка). Изложеното сочи, че в случая са налице
елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да се приеме
обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно,
че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с
прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха
представени. Напротив, установи се, че жалбоподателят е управлявал горепосоченото МПС,
но не се ангажираха доказателства лицето да е било уведомено, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация от датата 26.11.2020 г. С оглед наличието на поставени на
определените места регистрационни табели, Н. Ш.. К. не е осъзнавал общественоопасния
характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или
допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. Още повече, че той е разполагал с всички надлежни документи за
автомобила. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от
ЗДвП прави деянието несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци
на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е
осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена
регистрация. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни
изводи, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно
издадено и следва да бъде отменено.
От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а
съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63, ал.4 от ЗАНН
предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен
договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено
възнаграждение в размер на 600 лв., но от представителя на ответната страна е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това
възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18, ал.2 от
4
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7,
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до
1 000 лв., възнаграждението е 300 лв. В конкретния случай уговореното и платено
възнаграждение е в размер на 600 лв., като предмет на обжалване е наказателно
постановление, с което са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв.
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. Делото не представлява
фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника правна помощ се изразява в
участие и процесуално представителство в едно съдебно заседание. Заплатеният от
жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения
по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и
несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова
следва да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, а
именно до размера от 300 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в
качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по
делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1947-000259 от 28.06.2021 г., издадено
от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, на Н. Ш.. К. от гр.Момчилград,
****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на Н. Ш.. К. от
гр.Момчилград, ****, с ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5