№ 13
гр. Пловдив, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330206464 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Р. В., ЕГН:********** , с адрес – ***,
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 6374107 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от
Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 1 200лв.
/хиляда и двеста лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че обжалвания електронен фиш е
незаконосъобразен, като се предлага същият да бъде отменен. В
допълнителни мотиви процесуалният представител на жалбоподателят –
адв.Т. подържа жалбата, като излага становище по съществото на спора и
предлага електронният фиш да бъда отменен, както и да бъдат присъдени
направените по производството разноски. Адв. Т. предлага електронният фиш
да бъде отменен на основанията, посочени в допълнителните мотиви, както и
да бъдат присъдени разноски.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен
1
и законосъобразен, като развива аргументи по същество. Предлага жалбата да
бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в условията на
евентуалност – присъденото адвокатско такова да бъде в минимален размер
съгласно предвиденото в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, и съдът намери, че
същата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, предвид
следното:
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в цялост, доколкото не е изпратила
доказателства за момента на получаване препис от наказателното
постановление на жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са
поискани от съда включително изрично с Разпореждане от 21.11.2022г..
Още неотносими в случая са справки от електронна система, доколкото
липсват всякакви данни за начина на връчване, дал основания за отразяване
на дата във въпросната система.
Предвид горното и лисата както на доказателства за връчване на препис
от наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от
ЗАНН, с оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът следва да
приеме, че жалбата също е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от
ЗАНН.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
2
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 20.09.2022г., в 08:07 часа, в
град Перущица, улица „Иван Вазов“ до бензиностанция А2, с посока на
движение от юг кум север, с автоматизирано техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - №
TFR1-M № 530 било отчетено движение на лек автомобил марка „Фолксваген
Пасат“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 96 км./ч., същата
– над максимално разрешената за движение 50 км./ч. – превишението в
размер на 23 км/ч..
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя М. Р. В..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
писмени доказателства, включително представения протокол по чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи –
относно начина на установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В
случа мястото на твърдяното нарушение е в населено място, а именно – град
Перущица, улица „Иван Вазов“ до бензиностанция А2, като съгласно същата
разпоредба е забранено превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч
за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
3
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Твърдяното нарушение е установено с одобрен тип средство за
измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл
следва да се отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до
24.02.2020г. - съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно
разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно Протокол № 9-33-21 от 16.11.2021г. за лабораторна проверка,
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение -
№ TFR1-M 530 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на
измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи от дата 20.09.2022г. от който
е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката
движение на контролираните МПС е – от юг към север.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с регистрационен номер
„***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно,
че последното е собственост на жалбоподателя М. Р. В..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с регистрационен номер „***“ към момента
4
на нарушението – 20.09.2022г..
Въпреки това в случая не се установява твърдяното нарушение да е
установено по реда на чл.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на
министъра на вътрешните работи. Съгласно същата норма – „Стационарните
и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение“.
Същевременно, по делото се установя, че е приложено статично
изображение, на което е посочено, че изготвено именно във връзка с
обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 6374107, но същевременно –
на последното е посочена дата 23.09.2022г., а не датата на твърдяното
нарушение – 20.09.2022г..
Горното поражда очевидното съмнение, че статичното изображение
може да се отнесе с твърдяното нарушение от дата 20.09.2022г..
При това, съдът е изискал с Разпореждане от 21.11.2022г. от
въззиваемата страна в срок не по-късно от датата на съдебното заседание, да
представи статичното изображение от техническото средство, въз основа на
което е издаден обжалвания електронен фиш от дата 20.09.2022г.. Налице е
пълно бездействие на въззиваемата страна да извърши същото в указания
срок, макар последното да е изцяло в нейна доказателствена тежест. Същото
още поражда и съмнение дали подобно статично изображение от дата
20.09.2022г. изобщо е било изготвено, доколкото на приложеното с дата
23.09.2022г. е посочен и номера на обжалвания електронен фиш серия К №
6374107.
Ето защо се налага заключение, че обжалваният електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № 6374107 се явява незаконосъобразен, а именно – издаден
в нарушение на чл.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на
вътрешните работи – при липса на заснето статично изображение във вид на
снимков материал и/или динамично изображение – видеозапис. Последното
мотивира отмяната на електронния фиш като незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
5
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 420 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно
искане за присъждане на разноските в настоящото производство, като е
представен и оправдателен документ за тяхното извършване – Договор за
правна защита и съдействие, в който е посочено договорено и изплатено
възнаграждение в размер на 400 лева /лист 6/, както Анекс, в който е посочено
договорено и изплатено допълнително възнаграждение в размер на 100 лева.
Същевременно – налице е искането на въззиваемата страна за
намаляване размерна на присъденото възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. В случая следва да
намери приложение хипотезата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от същата
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. Съгласно последната
- при интерес от 1000 до 5000 лв., минималното възнаграждение е 400 лв. + 7
% за горницата над 1000 лв. или в случая – 420 лева.
Ето защо искането на въззиваемата страна по реда на чл.63д, ал.2 от
ЗАНН, е основателно до размера от 420 лева, доколкото настоящото дело
очевидно не представлява никаква фактическа и правна сложност, разгледано
е в рамките на едно съдебно заседание, с кратка продължителност, без разпит
на свидетели, поради което е липсват основания за присъждане разноски в
размер над посочения минимален такъв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 6374107 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на М. Р. В., ЕГН:********** , с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от Закона за движението по
6
пътищата му е наложена глоба в размер на 1 200лв. /хиляда и двеста лева/, за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата
ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив да ЗАПЛАТИ на М. Р. В.,
ЕГН:**********, сумата в размер на 420 /четиристотин и двадесет/ лева,
представляваща възнаграждение в настоящото производство за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7