Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 16.01.2017 Град С.З.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тридесети ноември Година
2016
в публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1597 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС.
Ищецът
„А.” ЕООД твърди в исковата си молба, че ответникът бил собственик на ПИ с идентификатор --- въз
основа на договор от 08.12.1999 г., а ищецът придобил с н.а. № 13/2012 г. собствеността
върху съседния
ПИ с идентификатор ---, с адрес: ---, с площ 1469 кв.м., при съседи: ---, ---, ---, ---,
заедно с построените в него сгради с идентификатори ---.1 и ---.2, които след това
съборил. Във
връзка с подадено до О. негово искане за издаване на разрешение за строеж в имота му било установено наличие на
грешка в кадастралната карта и регистри, които били одобрени със заповед №
РД-18-65/30.08.2008 г. на изп.д. на А., която грешка била отстранена със заповед № КД-14-298/09.07.2013 г.
на началника на С., с която границите на имота му били приведени в пълно съответствие с тези на отредения за него --- „-",
съгласно действащия план за регулация на С.З.. С разрешение за строеж №
19-95/27.02.2014 г., допълнено със заповед № 19-24-63/21.10.2014 г., му било разрешено извършването
на поетапно строителство в имота му, първият етап на което, който се
състоял в
изграждане на складова база - едноетажно хале и двуетажна административна
сграда с магазин за строителни материали със застроена площ от 660 кв.м., бил
завършен и новопостроената
сграда била нанесена в одобрените ККР на С.З. с идентификатор ---.3. Вторият етап на разрешеното му строителство включвал изграждането на огради с
височина на плътната част от 0.60
м и ажурна част над нея до 2.20 м над терена по
източната улично-регулационна граница - изцяло в имота му, а по северната, западната и
южната граница - осово по регулационните линии. Така разрешената му ограда между собствения на
ответника ПИ ---
и неговия
ПИ ---
следвало да бъде изградена осово по регулационната линия между двата имота, кадастралната и
регулационна граница между които съвпадала. Към момента обаче, строителството на огради
не можело да бъде осъществено, тъй като ответникът вече изградил ограда, която разделяла неговия имот и този на
ищеца, който
възложил на правоспособно лице по ЗКИР да извърши геодезическо заснемане на
имота му, при което се установило несъответствие между изградената от ответника ограда между
имотите и
границата между тях по кадастралната карта. Показаните на чертежа подробни точки
от заснемането с номера 34, 74 и 75, се намирали от вътрешната (северната)
страна на масивната ограда. Между тях и кадастралната граница между двата имота били налице следните разлики: в точка 34 - 28 см., в точка 74 - 122 см. и в точка 75 - 108
см, с
колкото сантиметра северната страна на масивната
ограда, изградена от ответника, навлязла в имота му. Площта, заключена между линията на
северната й страна и границата между двата имота по кадастрална карта, била
40.30 кв.м. Това несъответствие графично било онагледено и на издадената му от СГКК комбинирана скица №
15-547906-15.12.2015 г. Изградената от ответника ограда била с височина от 3.30 м., смесен тип, като плътната й част била с
височина 2.20 м.,
с основи, които били вкопани на дълбочина около 30 см. и имали напречно
сечение от 80 см. Плътната й част била
изградена от стоманобетон, измазана с хоросан, с напречно сечение на оградата
от 50 см.
/на височина от кота 0 до 55
см./ и сечение от 35 см. /на височина от 55 см. до 220 см./. Върху плътната й
част била разположена лека част от ламарина с височина от 1.1 м. Оградата не представлявала
търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ, поради годината на построяването й след 1999 г., когато ответникът придобил имота.
Поземленият
имот на ищеца първоначално
бил частна държавна собственост и след това бил
придобит от „А." ООД на 22.01.2008 г. с представения договор. През есента на 2005 г., във връзка с
намерение за придобиването му, представител на същото дружество извършил оглед на място и направил снимки, една от които
била приложена и показвала изглед на част от имота му, гледан от улицата, на която се
виждала и
намиращата се към онзи момент в имота масивна сграда /метален склад/. Гледан от
този ъгъл на снимане, имотът на ответника се намирал отляво на склада, при което всяка ограда с височина 3.30 м. щяла да бъде видима
от мястото, на което стояло лицето, направило снимката. Ясно се виждало обаче,
че между имотите на страните нямало никаква ограда, което означавало, че тя била построена след 11.10.2005 г.,
когато била направена снимката, което съпоставено с датата на придобиване на имота
от ответника, водело до извода, че той построил тази ограда, а за изграждането й, нито му било издадено разрешение за
строеж, нито имало одобрен архитектурен проект, което било задължително предвид
височината й. Доколкото същата ограда, освен, че била разположена изцяло в имота на ищеца, представлявала и
незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 3, вр. т. 2 ЗУТ, той подал две жалби за премахването й
до кмета на О., които обаче били отхвърлени с писмо изх. № 10-01-1-5847/31.05.2013
г. и писмо изх. 10-11.10592/27.08.2014 г. въз основа на декларация от 21.05.2013 г. на
управителя на ответника, че оградата била построена през 1985 г. и ищецът бил посъветван да
потърси защита на правата си по съдебен ред, което обусловило правния му интерес от
търсената с исковете защита на вещното му право на собственост върху имота му, чието упражняване в пълен
обем било възпрепятствано от действията на ответника по изграждане на посочената масивна ограда, разположена изцяло в имота
му, които били противоправни и водели
до конкретно нарушаване правата му на собственик. Оградата навлязла в
собствения му имот, като
площта, заключена между линията на северната й страна и границата по кадастралната карта между имотите на страните, била 40.30 кв.м. от имота му, които
ответникът неправомерно заградил и ползвал, а ищецът бил в невъзможност да осъществи втория етап на разрешеното му
строителство (изграждане на огради), защото оградата между имотите на страните следвало да бъде
разположена осово по регулационната граница между тях, която съвпадала с
кадастралната такава, до която обаче той нямал достъп, защото попадала в заграденото от
ответника място от имота му и не можел да започне извършване на разрешените му СМР по
изграждане на ограда, което представлявало конкретно нарушаване на правото му на
собственост върху имота му, което произтичало пряко от действията на ответника по
израждане на посочената ограда, навлязла изцяло в имота му. Освен това посочените 40.30 кв.м.,
заключени между
линията на северната й страна и границата по кадастрална карта между имотите на
страните, били част от собствения му имот, които квадратни метри обаче се ползвали от ответника
без основание, а ищецът въпреки, че бил техен собственик, бил лишен от
възможността да ги ползва. Искането е да се осъди ответника да
премахне изградената от него горепосочена масивна ограда, навлязла в собствения
на ищеца имот с 28 см в точка 34, със 122 см в точка 74 и 108 см в точка 75, както и
да се признаете за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик
на 40.30 кв.м. от същия имот и се осъди ответника да му предаде владението им, което
осъществява без
основание, както и да му заплати сторените по делото разноски.
Ответникът „З.” ООД оспорва
предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и му
присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в
подадения в срок отговор, в хода на делото по същество и в представена от
пълномощника му писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
По предявения ревандикационен иск
Страните не спорят, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор
---, който е закупил с представения н.А.90/2012 г., а ответникът е собственик на съседния от юг поземлен имот с идентификатор ---,
който е закупил с представения договор от 08.12.1999 г. за приватизацонна
продажба (л. 11-14 и 71-74 и 77).
От съвкупната преценка на показанията на свидетелите Т. и Б., представените
по делото протоколи от 17.10.2016 г. на Изпитвателната лаборатория за строителни
материали в С., и първоначалното и допълнително заключения на назначената по
делото съдебно – техническа експертиза, които съдът възприема, поради
неоспорването им от страните и липсата на противоречие с останалите
доказателства, се установи по делото още, че в периода септември 2001 г. – март 2002 г. ответникът е
изградил процесната масивна ограда със стоманобетонови основи и колони, тухлена
зидария, мазилка, бетонова шапка и ламарина над нея, с височина на
стоманобетоновата й част с тухлената зидария от 2.20 м, над която има и
метална част от ламарина с височина 1.10 метра, или с обща височина на оградата от 3.30 метра, която ограда
попада в източната си част в имота на ответника с отклонение от 2 см. и площ от 1.67 кв.м., а
в западната си част попада изцяло в имота на ищеца с отклонение от 1.26 м и площ от 29.42 кв.м.
(л. 96-97). По този начин, част от имота на ищеца от 29.42 кв.м., заключена между
точки 1,2,3,4,5,6 и 7, и оцветена в червено на комбинираната скица № 1 към
ПЗСТЕ, е приобщена към имота на ответника и се владее от него (т. 2 от ППЗСТЕ, л. 97 и 100).
Неоснователни са възраженията на пълномощника на ответника в писмената му
защита, че незаконосъобразно вещите лица ползвали за изготвянето на
допълнителното си заключение протоколите от 17.10.2016 г. на Изпитвателната
лаборатория за строителни материали в С., защото в ГПК няма предвидено
ограничение за вещото лице да ползва при изготвяне на заключението си и поръчани от него изследвания на специализирани
лаботаротии, разполагащи с необходимата техника за отговор на поставената му
задача (аргумент от чл. 195, ал. 1 и чл. 197, ал.
1 ГПК).
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Т. и Б. в останалата им част,
че ответникът изградил тази ограда върху основите на съществуваща на място между двата имота стара
ограда, която в началото си била масивна, но полуразрушена и обрасла с дървета
и храсти, а след това била от бетонови и метални колове, на които имало
поставена телена мрежа, която ограда ответникът само възстановил и надградил в
периода 2000-2002 г.
(чл. 172 ГПК). В тази им част показанията на тези свидетели са не само непоследователни
и вътрешно противоречиви, а в някои техни части и не са сведения за възприети
от тези свидетели факти, а само техни изводи, но противоречат и на т. 1 и 3 от
ДЗСТЕ, и отговорите на вещото лице П. в с.з., от които е видно, че цялата стоманобетонова
част на процесна ограда е изградена в периода септември 2001 – март 2002 г., а не преди това, като
при извършения оглед на място на разкопаната на две места основа на същата
ограда, вещите лица не са открили стара зидария на друг вид строителство (л. 139-140 и 152). Свидетелката Т. първоначално
дава показания, че съществуващата на терена стара ограда била някъде над метър,
като в началото си била масивна, а след това напълно непоследователно и
вътрешно противоречиво на горното не може дори да посочи от какво е била
изградена масивната част на същата ограда, нито колко метра е била дължината на
същата й част, нито пък широчината й („……….Като че ли тази ограда беше изградена с тухли, но не съм
сигурна, но беше масивна, което означава, че не е мрежа, изградена беше, зидана
мисля, с тухли и камъни. Не мога да кажа, каква й беше широчината на тази ограда. Тази
ограда започваше от --, като на места имаше съборено от нея, после пак имаше
малко ограда и после мрежа – телена, оградна, която стоеше на някакви колове,
но не мога да кажа какви, като мрежата беше над метър. Мисля си, че поне 20 – 30 метра беше зиданата
ограда и от там надолу започваше храсталаци и мрежа като продължение на същата
ограда, като аз не съм техническо лице и не съм сигурна дали са 10, 20 или 15 метра, но не беше
малко, не беше едно зидче от 1 метър………….”). Непоследователни,
вътрешно противоречиви и лишени от неподсрественост са и показанията на същата
свидетелка, че ответникът надстроил процесната ограда върху същите основи на
съществуваща на терена стара ограда („……..Аз, доколкото съм свидетел, заедно г-н Б. и г-н М., предприеха
укрепване на оградата съвместно, но коя година не мога да кажа, но имаше такова
укрепване като оградата стана по-масивна, по-висока и по-здрава, но мисля, че
върху същите основи надстроиха. Аз мисля това, защото може би отдолу, ако се
разчовърка, ще стои старата ограда. Аз не съм видяла да копаят старите основи,
а си мисля, че върху тях са изградили това. Всеки ден съм ходила там и съм
виждала да строят, и това беше надстрояване на старата ограда. Това е, което си
спомням. След 2000 г.,
но не мога да кажа точно кога, беше това строителство. ………….”). Свидетелят Б. първоначално не дава показания заварената стара ограда на
северната граница на имота на ответника да е била масивна, а само, че била
изпочупена и се състояла от стоящи тук - там бетонни и метални колове, на които
имало стара поцинкована ръждясала мрежа, а след това напълно непоследователно
на горното същият свидетел дава показания, че същата ограда имала и бетонна
основа, която на отделни места била разбита, но от остатъците й си личала
широчината й, която била 20-30
см и височината й, която достигала до 1 - 1.20 м. (л. 111). Първоначално същият свидетел
дава показания, че възстановяването на тази ограда по поръчение на ответника се
осъществило 2000 г.
и 2002 г.,
което обаче не било период, а след това напълно непоследователно и вътрешно
противоречиво на горното дава показания, че „…….веднъж го правихме през 2000 г. и по-скоро през 2002 г. изпълнявахме
оградата, а 2000 г.
правихме други работи……..” (л. 111).
Съдът не
кредитира, защото са непоследователни и вътрешно противоречиви и показанията на
свидетеля О., който първоначално дава показания, че докато работил за ответника
от май 1999 г.
до октомври 2000 г.,
на североизточната граница на имота му, която граничела с „Т.”, имало стара масивна
ограда, а след това напълно непоследователно и вътрешно противоречиво на
горното дава показания, че не знаел дали същата била изградена от бетон или
тухли, нито каква била дължината на масивната част на същата ограда, но въпреки
това сочи последната („……….Когато аз отидох на работа в „З.” ООД, в североизточната част
на имота, граничеща с „Т.”, имаше масивна ограда, не знам от бетон или тухли,
но изглеждаше масивна, около 1,30
м да кажем, на око не мога да си спомня, на доста места
компрометирана, явно е влизано от там, и обрасла с дървета и храсти, а на
северозапад, откъм Ж., беше телена мрежа, поставена на бетонови колове, като
тези на лозята, също компрометирана на много места, с височина около 2 метра, тъй като беше
нормална телена мрежа. Нямам представа до къде е бил имотът на „Т.” и докъде е
бил имотът на Ж., като оградата беше масивна в началото и после беше мрежа. Не
мога да преценя колко дълга в метри беше масивната част на тази ограда, но ще
гадая, ако кажа, каквато и да е цифра, може би 50 - 60 метра, не беше малко.
Под „компрометирана” имам предвид, че на места беше разрушена, на места беше до
20 - 30 см,
на други места повече, а на места - почти до нула, даже до нивото на терена, на
нула, може би е влизано от там……..……..”).
Неоснователни са и
доводите на ответника, че представената с отговора му скица от 26.10.1987 г.
доказвала наличието на стара масивна ограда между имотите на страните на същото
място, на което се намирала понастоящем и процесната ограда (л. 76). Отразената в тази
скица на северната граница на имота на ответника ограда, не само е паянтова, а
не масивна и по начина на отразяването й в тази скица е видно, че е попадала изцяло
в имота му с пл. № 5237 до северната му кадастрална и регулационна граница, спрямо
която, цялата процесна ограда попада в съседния имот на ищеца, видно от т. 4 и
8 на ПЗСТЕ и приложената към него комбинирана скица № 1, и т. 5 на ДЗСТЕ, което
само по себе си доказва, че отразената на тази скица паянтова ограда в имота на
ответника на северната му граница, е съвсем различна и по местоположение от
изградената от него през септември 2001-март 2002 г. процесна масивна
ограда в имота на ищеца (л. 76, 109 и 140).
Последната не е построена нито на кадастралната граница между имотите на
страните по кадастралната карта, нито на регулационната им граница, видно от т.
3 на ПЗСТЕ и комбинираната – скица № 1 към него (л. 97 и 100). Отклоненията на същата ограда
спрямо границата между процесните имоти по кадастралната карта са посочени в т.
1 от ПЗСТЕ, а спрямо регулационната граница между отредените за тях УПИ ---
и УПИ --- - цялата
процесна ограда попада в УПИ --- на
ищеца, като отклоненията й от регулационната му граница, съвпадаща с имотната/кадастралната
му такава по кадастралния и регулационен план, одобрен със заповед
370/26.10.1987 г., са в източната й част 0.33 м., в средата й 1.06 метра и в западната
й част 1.26 м.,
видно от т. 4 и 8 на ПЗСТЕ и комбинираната – скица № 1 към него (л. 97-98 и 100).
Страните не
спорят, че ответникът владее частта от имота на ищеца от 29.42
кв.м., заключена между точки 1,2,3,4,5,6 и 7 и оцветена в червено на
комбинираната скица № 1 към ПЗСТЕ, която с построяването на процесната ограда
през септември 2001-март 2002
г. е приобщил към имота си и държи от същата дата с
намерение за нейното своене. Последното се установява и от показанията на свидетеля
Йончев, които съдът кредитира, тъй като са непосредствени и не противоречат на
останалите доказателства, че при проведена между управителите на страните през 2013 г. среща за доброволно
решаване на спора им, възникнал след като ищецът установил от поръчаното
геодезическо заснемане, че ответникът е построил процесната ограда в имота му,
приобщавайки по този начин посочената в същото изследване част от него към своя
имот, законният представител на ответника заявил на този на ищеца, че няма да
събори оградата и единственият начин е да му плати приобщената с нея част от
имота му, които
действия на ответника фактически запълват съдържанието на правомощията на
собственика, от което следва съгласно необорената по делото презумпция на чл.
69 ЗС, че ответникът държи тази част от имота на ищеца, като своя и следователно я владее (чл. 68, ал. 1 ЗС, т. 2 от
ППВС № 6/1974 г. и т. 2 от ППВС № 8/80 от 17.06.1981 г.). При това положение е негова, според чл. 154, ал. 1 ГПК, тежестта да докаже по делото, че осъществява
това си владение
на определено основание. По делото обаче, ответникът не представи и няма доказателства да владее тази част от имота на ищеца на определено основание, при което по правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да приеме, че
ответникът
владее същата част от имота на ищеца без основание.
Неоснователно е
възражението на ответника за противното в отговора му, че придобил тази владяна
от него част от имота на ищеца по давност, с добросъвестното й владение в периода от
закупуване на неговия съседен имот на 08.12.1999 г. до 08.12.2004 г., а ако
съдът приемел, че не бил добросъвестен владелец, придобил същата част от
имота на ищеца с недобросъвестното й владение в продължение на повече от 10 години, от 08.12.1999 г. до
предявяване на иска му по делото за нейната ревандикация. Съгласно
действащата до края на 2000 г.
разпоредба на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ (отм.)
обаче, реално определени части от дворищнорегулационни парцели не са можели да се придобиват по давност, а от 31.03.2001 г. е в сила ЗУТ, съгласно чл. 200, ал. 1 от който, реално определени
части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните
образувания, могат да
се придобиват по давност, само ако са спазени изискванията за минималните
размери по чл. 19 ЗУТ (300 кв.м. за
градовете) или ако тези реално определени части от урегулиран имот са
присъединени при условията на чл. 17 ЗУТ
към съседен имот, а в случая е безспорно, че завладените от ответника реално определени
29.42 кв.м. от имота на ищеца, заключени между точки 1,2,3,4,5,6 и 7 и оцветени в червено на
комбинираната скица № 1 към ПЗСТЕ, не отговарят на изискването на чл. 200, ал.
1 ЗУТ за минималния размер на частта от поземлен имот, която може да се придобие
самостоятелно по давност и не са били присъединявани към съседен УПИ, поради което независимо от това през
какъв период от време ответникът е владял същите 29.42 кв.м. от имота на ищеца, това му владение не е можело да
доведе до придобиването им по давност (така и Р 649-2009-I г.о. на ВКС).
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният ревандикационен иск е доказан напълно в
своето основание. Според чл.
108 ЗС,
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи
без да има основание за това. В случая по делото се установи, че ищецът е
собственик на приобщените с построяването на процесната ограда към имота на
ответника – спорни 29.42 кв.м. от имота на ищеца,
заключени между точки 1,2,3,4,5,6 и 7 и оцветени в червено на комбинираната
скица № 1 към ПЗСТЕ, а ответникът ги владее към датата на приключване на устните
състезания по делото, без да има основание за това. Поради това следва да бъде осъден да ги
предаде на ищеца по иска му по чл. 108 ЗС, който в тази му част е основателен и
следва да се уважи, а в останалата му част отхвърли, като неоснователен, за
разликата до претендираните с него 40.30 кв.м. (чл. 108 ЗС, Р 700-2009-III г.о. и Р
244-2009-IV г.о. на ВКС).
Доводите за
противното на пълномощника на ответника в писмената му защита, че след като
имотът на ищеца бил към момента с площ от 1469 кв.м. (л. 14), след намалянето й с 3 кв.м. с одобреното
със заповед от 09.07.2013 г. на Началника на СГКК изменение в границите на
имотите им (л. 18-19), с уважаването
на този му иск по чл. 108 ЗС за ревандикация и на спорните 29.42 кв.м., площта
на имота му недопустимо щяла да нарастне на 1498.42 кв.м., по който начин ищецът
щял да получи имот с площ, която реално не притежавал, са неоснователни. Не
само защото е трайна практиката на ВКС, че площта на даден имот не е негов
индивидуализиращ белег, каквито са неговото местоположение и граници, при което
разминаването на посочената в титула му за собственост площ с действителната
такава, респективно с площта му по плана, не означава непременно, че е налице
завземане на този имот от съседен такъв и обратно (Р 1171-2008-I г.о. на ВКС). Но и защото, уважаването на иска на
ищеца за ревандикация на спорните 29.42 кв.м. от имота му, няма за последница
увеличаването с тях на площта му от 1469 кв.м., защото те са част от тази му
площ, която се владее от ответника без основание и поради това с уважаването на
иска на ищеца за ревандикацията им, той защитава правото си на собственост и
върху тази завлядана от ответника без основание част от 29.42 кв.м. от площта
на имота му от 1469 кв.м. (чл. 108 ЗС).
По предявения негаторен иск
Нормата на чл. 109 ЗС предоставя чрез този иск правна защита на собственика
срещу всяко пряко/косвено неоснователно въздействие/създадено състояние,
посегателство/вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може
и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото и
пълноценно ползване на вещта от собственика й според нейното предназначение.
При този иск ищецът носи тежестта да докаже по делото правото си на собственост
и редом с него действията на ответника, които неоснователно, противоправно и
неправомерно му пречат да упражнява своето право в пълен обем (чл. 154, ал. 1 ГПК). Такъв иск е допустим и срещу всяко действие представляващо строеж, който
е изграден без строителни книжа/при съществено отклонение от последните и
строителните правила и норми, и поради това неоснователно пречи на собственика
да упражнява пълноценно правото на собственост върху имота си в пълния му обем
(ТР № 31/1984 г. на ВС и Р 1544-2002-IV г.о. на ВКС).
В
случая по делото се установи, с оглед изложеното, че в периода от септември 2001 г. - март 2002 г., ответникът е
построил в посочената част на имота на ищеца, без негово съгласие, процесната
масивна ограда с височина 3.30
метра над прилежащия терен (т. 1 и 6 на ПЗСТЕ и
Комбинирана скица № 1 към него). Тази ограда е изградена без изискуемите от чл.
48, ал. 6 ЗУТ и по аргумент за противното от чл. 151 ЗУТ (в действащата им към момента на изграждането й редакция на ДВ, бр. 1/2001
г., в сила от 31.03.2001 г.) – строителни книжа (допуснато от Общинския
експертен съвет, въз основа на индивидуален архитектурен проект по чл. 48, ал.
6 ЗУТ - изключение от изискването на чл. 48, ал. 4 ЗУТ в същата редакция – тази ограда да е над 2.2 метра над прилежащия
терен, както и
разрешение за строежа й), определящи видът, формата и височината й, и е
недопустима не само съгласно чл. 48, ал. 3 ЗУТ, изискващ оградите към съседните
УПИ да се разполагат с равни части в двата имота, както и изрично писмено съгласие на
собственика на съседния имот за изграждане на плътна ограда с височина над 0.60 м. над прилежащия
терен, но и съгласно чл. 48, ал. 5 ЗУТ, който допуска оградите да са с височина
до 2.2 м.
над прилежащия терен. Същата ограда представлява строеж (§ 5, т. 38 от ДР на ЗУТ), който обаче, е осъществен от ответника
не само без изискваните към момента на изграждането й горепосочени строителни
книжа, но и в пълно противоречие с нормата на чл. 182 ЗУТ (в ред. й към
момента на изграждането й от ДВ бр. 1/2001 г., в сила от 31.03.2001 г.), според която, строежи в чужд урегулиран
поземлен имот имат право да извършват само лицата, в полза на които е
учредено право на строеж или право на надстрояване или пристрояване на
заварена сграда, както и строежи под повърхността на земята, сред които
ответникът не е. А след като е така, изграждането й в
имота на ищеца представлява несъмнено незаконен строеж (чл. 225, ал. 2, т. 1 и
2 ЗУТ). Последният е изпълнен през септември 2001 - март 2002 г., поради което е и
нетърпим (§16 от ПР на ЗУТ и §127, ал. 1 от
ПЗР на ЗИДЗУТ Обн. ДВ бр. 82/2012 г., изм. и доп.). Не подлежи на узаконяване (§184 от ПЗР на ЗИДЗУТ, Обн. ДВ, бр. 65/2003 г.
и §127, ал. 2 от от ПЗР на ЗИДЗУТ Обн. ДВ бр. 82/2012 г., изм. и доп.). А на премахване
(чл. 225а ЗУТ и §127, ал. 15 от ПЗР на ЗИДЗУТ Обн. ДВ бр. 82/2012 г., доп. ДВ
бр. 101/2015 г.). И то безусловно, защото е недопустим. Не само според чл. 48, ал. 3 ЗУТ, изискващ оградите
към съседните УПИ да се разполагат с равни части в двата имота и изрично
писмено съгласие на собственика на съседния имот за изграждане на плътна ограда
с височина над 0.60 м.
над прилежащия терен. Но и според чл. 48, ал. 5 ЗУТ, който
допуска оградите да са с височина до 2.2 м. над прилежащия терен. При това положение изграждането на тази ограда в имота на ищеца, е
действие неоснователно, нетърпимо и противоправно, а създаденото от него
състояние му пречи да упражнява в пълния му обем правото си на собственост
върху този имот по предназначението му по смисъла на чл. 109 ЗС, защото приобщените с
построяването й към имота на ответника – спорни 29.42
кв.м. от имота на ищеца, заключени между точки 1,2,3,4,5,6 и 7 и оцветени в
червено на комбинираната скица № 1 към ПЗСТЕ, ищецът не може да ползва (ТР №
31/1984 г. на ОСГК на ВС, Р 700-2009-III г.о. и Р 244-2009-IV г.о. на ВКС).
Собственикът на имота е собственик и на всяка една част от него, и навлизането
в този имот на изградената от съседа му ограда по начин, непозволяващ на
собственика да ползва оградените от същата части от имота си, приобщени с нея към
имота на съседа му, само по себе си съставлява достатъчно основание да се
приеме, че е налице неоснователно действие по чл. 109 ЗС, пречещо на
собственика, което той не е длъжен да търпи, независимо от това дали ще
застроява имота си и как, защото това е навлизане в чужд имот и винаги
съставлява неоснователно действие, освен ако собственикът не е дал изрично
съгласие за него, а такова в случая няма данни по делото ищецът да е давал на
ответника за навлизане на тази ограда в имота му (в този смисъл Р 782-2010-I г.о. и Р
532-2009-II г.о. на ВКС, които са постановени
по реда на чл. 290 ГПК и съгласно т. 2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС имат
задължителен характер). Въпреки
неоснователните доводи за противното на пълномощника на ответника в писмената
му защита, именно такова тълкуване на чл. 109 ЗС е дадено и в посочените от
него в писмената му защита решения по чл. 290 ГПК на ВКС (Р 421-2011-II г.о. и Р 74-2011-I
г.о.). Не може да
бъде и иначе, защото самият факт на незаконното построяване на процесната
ограда в имота на ищеца, представлява съществено нарушаване на правото му на
собственост върху същия имот и то без да е нужно той сега да доказва по делото,
с какво и как този незаконен, нетърпим и недопустим строеж му ограничава
правото на собственост (така и Р № 1291-1992–IV г.о. на ВС).
От друга страна по делото се установи, от кредитираната част на показанията
на свидетелите Т. и Б., че именно ответникът е възложил строителството на тази
ограда през септември 2001 г.
– март 2002 г.
в собствения на ищеца имот, при което именно ответникът е пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по негаторния иск на ищеца за
премахнето й (чл. 109 ЗС). Нещо повече. Дори и по делото да не бе установено, че ответникът е възложил
изграждането на тази ограда, той отново щеше да се яви пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря по негаторния иск на ищеца за премахването й, след като
поддържа към момента на предявяването му създаденото от същата ограда противоправно
състояние в имота на ищеца, пречещо му да упражнява в пълния му обем правото си
на собственост върху същия имот, защото в задължителната си практика по чл. 290 ГПК ВКС винаги е приемал, че пасивно легитимирано по този иск е всяко лице, а
не само извършителят на нарушението, ако към момента на предявяването му
поддържа противоправното състояние на имота (така и Р 163-2012-II г.о. на
ВКС). Ето защо съдът намери, че предявеният
от ищеца негаторен иск за осъждането на ответника да премахне масивната ограда
в имота на ищеца е основателен и следва да се уважи (чл. 109 ЗС).
При този изход на делото по иска по
чл. 108 ЗС, сторените от ищеца разноски по същия иск в общ размер от 1470.60
лева, следва да бъдат възложени в тежест на ответника съразмерно с уважената му
част или сумата от 1073.57 лева, а сторените от ответника разноски по делото по
същия иск в общ размер от 810 лева, следва да бъдат възложени в тежест на ищеца
съразмерно с отхвърлената му част или сумата от 218.68 лева (чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК). При този изход на делото по иска по чл. 109 ЗС, само ищецът има право да
му се присъдят сторените по делото разноски по същия иск или сумата от общо 1761.14
лева, или на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част
от исковете в общ размер от 2834.71 лева, а на ответника разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете в общ размер от 218.68 лева (чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК). Тук следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на пълномощника
на ответника в хода на делото по същество, за прекомерност на платения от ищеца
адвокатски хонорар от общо 1350 лева за защита по делото, защото по делото са
предявени два иска по чл. 108 и 109 ЗС, а платеният за тях адвокатски хонорар
от 1350 лева е под сбора от 1851.60 лева на минималния размер от 300 лева на
адвокатското възнаграждение за иска по чл. 108 ЗС (чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията му преди ДВ бр.
84/25.10.2016 г., с оглед датата 26.02.2016 г. на договарянето и плащането му
по договора – л. 146) и на минималния размер от 1551.60 лева на адвокатското
възнаграждение за иска по чл. 109 ЗС (чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията му преди ДВ бр.
84/25.10.2016 г., с оглед датата 26.02.2016 г. на договарянето и плащането му
по договора – л. 146), под който съдът не може да го намалява (чл. 78, ал. 5 ГПК).
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „З.” ООД, с ЕИК ---, със седалище и адрес на управление ---, че „А.” ЕООД,
с ЕИК ---, със седалище и адрес на управление ---, е собственик и на частта от 29.42
кв.м. от поземлен имот с идентификатор ---, с адрес на поземления имот: ---, с
площ: 1469 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин
на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, с номер по
предходен план: ---, квартал -, парцел ---, при съседи: ---, ---, ---, ---, която е
заключена
между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7, и оцветена в червено на комбинирана -
скица № 1 към първоначалното заключение на съдебно - техническата експертиза по делото – неразделна част от
настоящото решение, и ОСЪЖДА „З.” ООД с п.а., да предаде на „А.” ЕООД с п.а., същата част от 29.42 кв.м. от този
поземлен имот, която владее без основание, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен този
иск по чл. 108 ЗС В ОСТАНАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над 29.42 кв.м. до претендираните за
ревандикация с него 40.30 кв.м. от същия имот.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „З.” ООД с п.а., че „А.” ЕООД с п.а., е собственик на поземлен имот с
идентификатор ---, с адрес на поземления имот: ---, с площ: 1469 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
за друг вид производствен, складов обект, с номер по предходен план: ---, квартал
-, парцел ---, със съседи: ---,
---, ---, ---, и ОСЪЖДА „З.” ООД с п.а., да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на
„А.” ЕООД с п.а. да упражнява правото си на собственост върху същия поземлен
имот, като премахне
незаконно построената масивна ограда в частта от 29.42 кв.м. от този имот, която
владее без основание, заключена между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7, и оцветена в червено на комбинирана -
скица № 1 към първоначалното заключение на съдебно - техническата експертиза по делото - неразделна част от
настоящото решение.
ОСЪЖДА
„З.” ООД с п.а., да заплати на „А.” ЕООД с п.а., сумата от 2834.71 лева за
разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
„А.” ЕООД с п.а., да заплати на „З.” ООД с п.а., сумата от 218.68 лева за
разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: