№ 366
гр. Варна, 31.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Т.а
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно частно
търговско дело № 20223001000200 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на
чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 407, ал. 1 ГПК, образувано по частна жалба на
Тисенкруп Матириалс България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1839, район „Кремиковци“, жк. Враждебна,
Складово-производствена зона, представлявано от Г.А.Н. - управител, , чрез
адв. Т.Т. член на САК, срещу постановеното по т.д. № 97/2022г. по описа на
ВОС разпореждане № 920/22.02.2022г., с което съдът е оставил без уважение
молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение
от 20.01.2022г., постановено по арб.дело № 85/21г. на Арбитражен съд при
Българската търговско-промишлена палата, срещу „Евростил България -ЕСБ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
“Младост“, Западна промишлена зона, ул. „Уста Кольо Фичето“ No 9,
представлявано от К.Ц.К. - управител.
Жалбоподателят намира обжалваното разпореждане за неправилно като
необосновано, излагайки подробни съображения за това. Моли съда да
отмени обжалваното разпореждане и да уважи искането за издаване на
изпълнителен лист.
Жалбоподателят е получил съобщението за обжалваното разпореждане
на 01.03.2022 г., а подадената частна жалба (с вх. № 6413/16.03.2022г.) е
депозирана при условията на чл. 62, ал. 2 ГПК с датата на пощенското клеймо
15.03.2022г., поради което е спазен преклузивния срок за обжалване по чл.
1
407, ал. 1 ГПК. Частната жалба е подадена от заинтересована страна, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител (л. 28), срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
С решение от 20.01.2022 г. постановено по арб. д. № 85/2021 г. по описа
на на Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата
„Евростил България -ЕСБ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район “Младост“, Западна промишлена зона, ул. „Уста
Кольо Фичето“ No 9, представлявано от К.Ц.К. - управител е осъдено да
заплати на Тисенкруп Матириалс България“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1839, район „Кремиковци“, жк.
Враждебна, Складово-производствена зона, представлявано от Г.А.Н. -
управител, да им бъде издаден изпълнителен лист на основание Решение от
20.01.2022г. по арбитражно дело № 85 /2021г. на Арбитражен съд при
Българската търговско-промишлена палата, срещу „Евростил България -ЕСБ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
“Младост“, Западна промишлена зона, ул. „Уста Кольо Фичето“ No 9,
представлявано от К.Ц.К. - управител, за следните суми: 1/ сумата от 99 239
лв. /деветдесет и девет хиляди двеста тридесет и девет лева/, представляваща
цената на продадени и доставени от “Тисенкруп Матириалс България“ ООД
на „Евростил България - ЕСБ“ ЕООД стоки по Рамков договор No Р-891А /
02.10.2012г. за търговска продажба на стоки и издадени Фактура No
**********/28.06.2019 г., Фактура No **********/12.07.2019 г., Фактура No
**********/20.11.2019г., Фактура No **********/20.01.2020 г., ЗАЕДНО със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 31.08.2021г. до
окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата в размер на 18 177 лв.
/осемнадесет хиляди сто седемдесет и седем лева/, представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за просрочени
задължения, от които: По Фактура № **********/28.06.2019 г., на обща
стойност 23 627.28 лв., с падеж 27.08.2019 г. законна лихва за забава се дължи
върху главница от 23 627.28 лв. за период от 28.09.2019 г. до 16.01.2020 г. в
размер на 931.96 лв.; върху остатъка от главницата по фактура в размер на
7271.08 лв. за период от 17.01.2020 г. до 18.01.2020 г. се дължи законна лихва
в размер на 4.04 лв.; върху остатък от главницата от 6 567.77 лв. за период от
19.01.2020 г. до 30.08.2021 г. се дължи законна лихва в размер от 1 076.38 лв.;
По Фактура№ **********/12.07.2019 г.. на обща стойност 36 459.72 лв.с
падеж - 10.09.2019 г. се дължи законна лихва за забава за период от
11.09.2019 г. до 30.08.2021 г. в размер на 7291.94 лв.; По Фактура №
**********/20.11.2019 г., на обща стойност 37 069.68 лв., с падеж -
19.01.2020 г. се дължи законна лихва за забава за период от 20.01.2020 г. дог.
върху главницата в размер от 6065.01 лв.; По Фактура №
2
**********/20.01.2020 г., е на обща стойност 19 141.92 лв. с падеж -
20.03.2020 г. се дължи законна лихва за забава за период от 21.03.2020 г. до
30.08.2021 г. в размер на 2807.48 лв.; 3/ сумата от 10 794 лв. /десет хиляди
седемстотин деветдесет и четири лева/, представляващи обезщетение за
разноските по арбитражното дело съобразно изхода му, на основание 404 т.1,
вр. чл. 405 ал.3 от ГПК.
Посоченото арбитражно решение представлява изпълнително основание
по смисъла на чл. 404, т. 1, пр. 6 ГПК и въз основа на него е допустимо да
бъде издаден изпълнителен лист. Производството по издаването на
изпълнителния лист започва въз основа на молба на кредитора, подадена по
реда на чл. 405, ал. 1 ГПК, въз основа на която компетентният съд след
образуване на дело постановява разпореждане по направеното с молбата
искане.
Производството по т.д. № 97/2022 г. по описа на ВОС е започнало по
подадена от Тисенкруп Матириалс България“ ООД, ЕИК ********* чрез адв.
Т., молба вх. № 4228/21.02.22г. В същата се съдържат твърдения само за това,
че с посоченото арбитражно решение в полза на молителя са присъдени
парични суми, като е поискано издаването на изпълнителен лист. От
изложението на молбата и съдържащото се в нея искане следва, че то се
отнася както до задължението за заплащане на паричните суми по
арбитражното решение, така и за сумата от 256,46 лв. представляваща
заплатената в производството по чл. 405 и сл. ГПК държавна такса.
Към молбата са приложени арбитражното решение и удостоверение на
арбитражния съд № 612/07.02.22год. че решението е влязло в сила. Според
удостоверението, Решението е връчено на Тисенкруп Матириалс България“
ООД, ЕИК ********* на 27.01.22год.: Решението а връчено на „Евростил
България-ЕСБ“ЕООД препоръчано с обратна разписка на 25.01.22год., но
пратката е върната от пощата със забележка „Получателят се е преместил на
друг адрес“. Според удостоверението, Решението е връчено на дружеството
при условията на чл.32 ал.2 от ЗМТА и във връзка с чл.51 ал.1 от ЗМТА
подлежи на принудително изпълнение. Според представените доказателства
за връчване-известия за доставяне, видно от обратната разписка, че за
Тисенкруп Матириалс България“ ООД, ЕИК ********* решението е получено
на 27.01.22год.-стр. 25, а за ответника „Евростил България-ЕСБ“ЕООД
съобщението е изпратено на адреса на управление, е върнато с отметка, че
адресатът се е преместил /стр.23/.
С атакуваното разпореждане ВОС е отказал издаването на
изпълнителния лист, възприемайки че не са представени доказателства за
3
надлежното му връчване на ответника. Съдът е приел, че отбелязването в
известието "преместен", без да е удостоверено кога и колко пъти е търсен
адресата и кога са поставяни служебни съобщения от оператора на пощенски
услуги и как е установено, че адресатът се е преместил, не може да обоснове
извод, че са спазени Общите правила за условията за доставяне на пощенски
пратки и пощенски колети, приети от Комисията за регулиране на
съобщенията. Извън горното, съдът е посочил, че за да бъде приложено
фингираното връчване, законът поставя изискването и за старателно
издирване.
Съдът не споделя изводите на окръжния съд. Страната е юридическо
лице, като съобщението е изпратено на адреса на управление, обявен в
търговския регистър. Съгласно чл.32 ал.1 ЗМТА страните-юридически лица
се уведомяват по тяхното седалище и адрес вписани в съответния регистър.
/Така и в решение № 18 от 13.02.2019год. на ВКС по т.д. №2233/2018год., ІІ
т.о./. Уведомлението се смята за получено, ако е изпратено с препоръчано
писмо-чл.32 ал.1 ЗМТА. Следователно, относно юридическите лица не се
отнася употребения в нормата израз „старателно издирване“ на техния адрес-
същият винаги се счита за известен и това е последният вписан в регистъра
адрес. Както се посочи, съобщението е изпратено на адреса на управление на
дружеството, обявен в търговсксия регистър.
Отбелязването в известието "преместен" е извършено от оператора на
пощенски услуги и в кръга на неговите правомощия по връчването на
съобщения и до оборването на тази констатация, същата следва да се приеме
за установена-т.е. че лицето се е преместило на друг адрес. За това следва
извода, че пощенската пратка /решение по арб. Дело № 85/21год. на АС при
БТПП/, попада в хипотезата на фингирано връчване по чл.32 ал.1 ЗМТА. За
това съдът счита, че съобщението с изготвеното решение са били връчени на
25.01.2022год. по реда на чл.32 ал.1 ЗМТА. Предвид изложеното съдът счита,
че е изпълнено и поставеното условие в чл.51 ал.1 пр. последно от ЗМТА, към
молбата да бъде представено доказателство, че решението е връчено на
длъжника по изпълнението. Относно останалите предпоставки, за уважаване
на молбата на жалбоподателя:
В производството по издаване на изпълнителен лист съдът прави
проверка доколко документът, въз основа на който се иска издаване на
изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали същият удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска
издаването му. Арбитражното решение е изготвено в писмена форма,
подписано е и съдържа реквизитите, регламентирани в чл. 41, ал. 1 и ал. 2
ЗМТА и е редовно от външна страна. Същото е и окончателно.
На следващо място, съдът може да откаже издаване на изпълнителен
лист съгласно чл. 405, ал. 5 ГПК, само ако арбитражното решение е нищожно
по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА, а именно когато арбитражните решения са
4
постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от
арбитраж. Такива съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК арбитражни решения по спор
за вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по
трудово правоотношение, както и по спор с потребител по смисъла на § 13, т.
1 от ДР на ЗЗП. В настоящия случай арбитражният съд е разгледал спор
касателно вземане по силата на сключен между търговски дружества рамков
договор за търговска продажба на стоки. Следователно не са налице
предпоставките на чл. 47, ал. 2 ЗМТА за отказ да бъде издаден изпълнителния
лист. Поради което съдът намира, че са налице всички визирани в чл. 405,
вр. чл. 404, т. 1, пр. 6 ГПК, вр. чл. 51, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА
основания за издаване на изпълнителния лист и молбата на Тисенкруп
Матириалс България“ ООД, ЕИК *********, следва да бъде уважена.
Предвид изложеното по-горе, обжалваното разпореждане се явява
неправилно и като такова същото следва да бъде отменено, а молбата по чл.
405 ГПК уважена.
Водим от горното, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 920/22.02.2022г. постановеното по ч.т.д. №
97/2022г. по описа на ВОС, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист на молителя“Тисенкруп Матириалс
България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1839, район „Кремиковци“, жк. Враждебна, Складово-производствена
зона, представлявано от Г.А.Н. - управител, срещу длъжника „Евростил
България -ЕСБ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, район “Младост“, Западна промишлена зона, ул. „Уста Кольо
Фичето“ No 9, представлявано от К.Ц.К. - управител на основание Решение от
20.01.2022г. по арбитражно дело № 85 /2021г. на Арбитражен съд при
Българската търговско-промишлена палата, за следните суми: 1/ сумата от 99
239 лв. /деветдесет и девет хиляди двеста тридесет и девет лева/,
представляваща цената на продадени и доставени от “Тисенкруп Матириалс
България“ ООД на „Евростил България - ЕСБ“ ЕООД стоки по Рамков
договор No Р-891А / 02.10.2012г. за търговска продажба на стоки и издадени
Фактура No **********/28.06.2019 г., Фактура No **********/12.07.2019 г.,
Фактура No **********/20.11.2019г., Фактура No **********/20.01.2020 г.,
ЗАЕДНО със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -
31.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата в размер на 18
177 лв. /осемнадесет хиляди сто седемдесет и седем лева/, представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за просрочени
задължения, от които: По Фактура № **********/28.06.2019 г., на обща
стойност 23 627.28 лв., с падеж 27.08.2019 г. законна лихва за забава се дължи
върху главница от 23 627.28 лв. за период от 28.09.2019 г. до 16.01.2020 г. в
размер на 931.96 лв.; върху остатъка от главницата по фактура в размер на
5
7271.08 лв. за период от 17.01.2020 г. до 18.01.2020 г. се дължи законна лихва
в размер на 4.04 лв.; върху остатък от главницата от 6 567.77 лв. за период от
19.01.2020 г. до 30.08.2021 г. се дължи законна лихва в размер от 1 076.38 лв.;
По Фактура№ **********/12.07.2019 г.. на обща стойност 36 459.72 лв.с
падеж - 10.09.2019 г. се дължи законна лихва за забава за период от
11.09.2019 г. до 30.08.2021 г. в размер на 7291.94 лв.; По Фактура №
**********/20.11.2019 г., на обща стойност 37 069.68 лв., с падеж -
19.01.2020 г. се дължи законна лихва за забава за период от 20.01.2020 г. до г.
върху главницата в размер от 6065.01 лв.; По Фактура №
**********/20.01.2020 г., е на обща стойност 19 141.92 лв. с падеж -
20.03.2020 г. се дължи законна лихва за забава за период от 21.03.2020 г. до
30.08.2021 г. в размер на 2807.48 лв.; 3/ сумата от 10 794 лв. /десет хиляди
седемстотин деветдесет и четири лева/, представляващи обезщетение за
разноските по арбитражното дело съобразно изхода му, сумата от 256,42лв. –
разноски по издаване на изпълнителния лист.
Изпълнителният лист за сумите по арбитражното решение и
присъдените в съдебното производство разноски да се издаде от ОС – Варна.
След издаване на изпълнителния лист, препис от определението да се изпрати
на Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата за
отбелязване на това обстоятелство върху оригинала на арбитражното
решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно, а в частта за разноските подлежи на
обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6