Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2490 14.10.2019
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
Х граждански състав
На двадесет и седми септември
Година 2019
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като разгледа докладваното гр.д. № 3684
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявената от Р.И.Д. против П.А.К. и допълнително уточнена искова молба, с
която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от
10 150 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди
в резултат на извършено от ответника на 28.03.2018 г. престъпление – измама,
действайки като помагач, за което той е признат за виновен с влязла в сила
присъда, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, както и направените разноски по делото. Ищцата твърди, че
размерът на причинената й имотна вреда в резултат на извършеното от ответника
престъпление е бил 10 500 лв., но с присъдата по наказателното дело й е
била възстановена сумата от 350 лв., поради което по настоящото дело се
претендира разликата до общия размер на вредите. В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата е оттеглил иска за главницата, тъй като в хода на делото
ответникът е платил цялата сума. Поддържа се иска за присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до датата на плащането
– 02.07.2019 г., както и на направените разноски по делото. Представени са
писмени доказателства.
Предявеният иск за лихва, който към
момента е висящ по делото, е с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същият е
допустим.
В законоустановения срок ответникът е
депозирал писмен отговор, в който е заявено, че искът не се оспорва нито по
основание, нито по размер. Заявено е също така, че ответникът е признал вземанията
на ищцата още в наказателното производство, както и че е поискал да й бъде
върната и сумата от 3 000 лв., която е била иззета от неговия дом, но съдът е
постановил сумата да бъде върната на него. Твърди също така, че се е договорил
с адвоката на ищцата да му бъде предоставена банковата й сметка, за да й
преведе сумата от 10 150 лв., но такава сметка не му е била предоставена.
Поради това ответникът счита, че не е дал повод за образуване на настоящото
дело. Счита съща така, че с оглед признанието на иска и факта, че делото не е с
особена фактическа и правна сложност, платеният от ищцата адвокатски хонорар е
завишен. На следващо място ответникът заявява, че е превел сумата от
10 150 лв. по банковата сметка на ищцата, посочена по настоящото дело. В съдебно заседание се явява процесуален
представител на ответника, който поддържа отговора, представени
са писмени доказателства.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото не се спори,
а това се установява и от представеното по делото копие на Присъда №
77/19.04.2019 г., постановена по НОХД № 1348/2019 г. на БРС, че ответникът е
бил осъден за извършено на 28.03.2018 г. престъпление „Измама”, с което на
ищцата е била причинена имотна вреда в размер на 10 500 лв.
Не се спори също така, че в хода на
наказателното производство съдът е върнал на ищата доброволно предадените от
ответника 350 лв., с което са били възстановени част от вредите, а остатъкът от
10 150 лв. е бил преведен от ответника на ищцата по банков път на
02.07.2019 г., във връзка с което искът за главницата е оттеглен.
Спори се дали ответникът следва да
заплати на ищцата обезщетение за забавено плащане на главницата от 10 150
лв. за периода от датата на увреждането до датата на плащането й, както и дали
дължи на ищцата направените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски.
Съдът намира, че искът за заплащане
на лихва върху главницата е основателен, тъй като в случая главницата
представлява обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, а
съгласно чл. 84, изр. последно от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, като в този случай лихва за забава се
дължи от датата на увреждането.
В случая увреждането е настъпило на
28.03.2018 г., а обезщетението за причинените на ищцата имуществени вреди е
платено на 02.07.2019 г., поради което за периода между тези две дати
ответникът дължи на ищцата обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху главницата от 10 150 лв. Без значение е дали
ответникът е имал готовност да плати сумата по-рано, в каквато насока са изложените
от процесуалния представител на ответника твърдения в съдебно заседание, тъй
като дори това да е вярно, то по никакъв начин не го освобождава от забавата до
датата на реалното плащане на сумата. Ето защо съдът счита, че в полза на
ищцата следва да бъде присъдена законната лихва върху сумата от 10 150 лв.
за горепосочения период.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза
на ищцата следва да бъдат присъдени и направените от нея разноски по делото,
тъй като главницата е платена след завеждането му, а законната лихва върху нея
все още не е платена, като именно поведението на ответника, изразяващо се в
неплащане на дължимата от него сума преди предявяването на иска, е дало повод
за завеждане на делото. Отново следва да се посочи, че в случая се касае за
вреди от непозволено увреждане, в който случай длъжникът изпада в забава от
датата на увреждането без да е необходима покана, поради което неоснователно се
твърди, че същият не е дал повод за завеждане на делото, а ищцата е следвало да
му изпрати покана за доброволно изпълнение.
Направените от ищцата разноски са в
размер на 815 лв., от които 800 лв. – адвокатски хонорар и 15 лв. – държавна
такса за вписване на наложената обезпечителна мярка, която сума следва да й бъде
присъдена в пълен размер. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение, тъй като същото
е под минимума, определен в наредбата за минималния размер на адвокатските
възнаграждения.
Предвид уважаването на иска и на осн.
чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на съда дължимата дължавна такса за разглеждането на иска, която е в
размер на 406 лв.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.А.К., ЕГН **********,***, да заплати на Р.И.Д.,
ЕГН **********,***, обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху главницата от 10 150,00 лв. (десет хиляди сто и петдесет лв.),
дължима за периода 28.03.2018 г. - 02.07.2019 г.,
както и сумата от 815,00 лв. (осемстотин и петнадесет лв.), представляваща
направените от ищата съдебно-деловодни разноски.
Сумата
може да бъде платена по следната банкова сметка ***:
Пощенска банка - „Юробанк
България“ АД,
BIC: ***,
БАНКОВА CMETKA: ********************.
ОСЪЖДА П.А.К., ЕГН **********,***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бургас държавна такса в
размер на 406,00 лв. (четиристотин и шест лв.).
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
СА