№ 31923
гр. София, 29.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110165223 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Делото е образувано е по искова молба, подадена от С. община срещу С. В. Г., Н. П.
Г. и З. П. Г., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици на поземлен имот
с идентификатор 29150.7107.621 по КККР на с. Ж., одобрена със Заповед № РД-18-
36/17.06.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, УПИ XVII-621, кв. 49 по ПУП,
одобрен с Решение по Протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС, с площ по скица 324 кв. м., при
съседи по КККР: 29150.7106.737, 29150.7107.579, 29150.7107.578, 29150.7107.577, номер по
предходен план 621, кв. 49, парцел XVII и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен
Нотариален акт № 83, том III, рег. № 4063, дело № 342 от 17.07.2015 г. за собственост на
недвижим имот, придобит по давност, с който ответниците се легитимират като собственици
на имота.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът – С. община е собственик на
процесния поземлен имот, за което е съставен АОС № 5309/14.09.2015 г., вписан в книгите
по вписванията в том CXXXVII, № 144/2015 г. с вх. рег. № 57754, с площ от 324 кв. м. и
адрес: с. Ж., местност Ч., район Панчарево. Сочи, че ответниците се легитимират като
собственици на имота при равни квоти с посочения Нотариален акт № 83, том III, рег. №
4063, дело № 342 от 17.07.2015 г. за собственост на недвижим имот, придобит по давност,
издаден по обстоятелствена проверка. Твърди, че между страните е водено предходно
производство – гр. д. № 29663/2016 г. по описа на СРС, 42 състав, по предявен от
настоящите ответници срещу настоящия ищец отрицателен установителен иск за
собственост спрямо процесния имот. Твърди, че с решение № 166233/07.07.2017 г. по гр. д.
№ 29663/2016 г. по описа на СРС, 42 състав, потвърдено с решение № 1846/12.03.2019 г. по
в. гр. д. № 15653/2017 г. по описа на СГС, IV-Б въззивен състав, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 142/09.04.2020 г. по гр. д. № 3034/2019 г. по описа на ВКС, II г.
о., искът бил отхвърлен. Ищецът твърди, че въз основа на влязлото в сила решение на
ответниците била изпратена покана за освобождаване на имота на 29.08.2022 г., но
процесният имот не бил освободен. Счита, че има правен интерес от настоящия иск с оглед
установеното с влезлите в сила решения право на собственост на С. община /възникнало по
силата на закона – чл. 6 ЗС/ и наличието на Нотариален акт № 83, том III, рег. № 4063, дело
№ 342 от 17.07.2015 г., по силата на който ответниците се легитимират като собственици на
имота, установяващ неверни факти относно принадлежността на правото на собственост, с
позоваване на т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
1
Съдът, в настоящия си състав, намира, че предявеният иск е недопустим на основание
чл. 130 ГПК, вр. чл. 299 ГПК, с оглед на което производството по делото следва да бъде
прекратено, по следните съображения:
Видно от представените с исковата молба съдебни актове, с решение №
166233/07.07.2017 г. по гр. д. № 29663/2016 г. по описа на СРС, 42 състав, са отхвърлени
предявените активно субективни съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от
С. В. Г., ЕГН **********, Н. П. Г., ЕГН ********** и З. П. Г., ЕГН **********, против С.
община, за признаване за установено, че ответната община не е собственик на поземлен
имот с идентификатор 29150.7107.621 по действащата кадастрална карта на с. Ж. и ищците
са осъдени да заплатят на ответника разноски по делото. Първонстанционното решение е
потвърдено с решение № 1846/12.03.2019 г. по в. гр. д. № 15653/2017 г. по описа на СГС, IV-
Б въззивен състав, което не е допуснато до касационно обжалване с определение №
142/09.04.2020 г. по гр. д. № 3034/2019 г. по описа на ВКС, II г. о. Видно от отбелязването,
първоинстанционното решение е влязло в сила на 09.04.2020 г.
При наличието на така постановените между страните съдебни решения, касаещи
правото на собственост върху процесния имот, съдът намира, че е недопустимо
преразглеждането на този въпрос в ново гражданско съдопроизводство по установителен
иск, който да има за предмет притежаваното от ответниците право на собственост върху
имота. Съгласно чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може
да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Повторно
заведеното дело се прекратява служебно от съда. В трайната си съдебна практика ВКС
приема, че силата на пресъдено нещо има за предмет спорното право, което е предмет на
делото, при което решението определя действителното правно положение, съобразно което
следва да бъде формирано бъдещото поведение на страните. Влязлото в сила съдебно
решение установява съществуването или несъществуването на претендираното от ищеца
право - такова, каквото е заявено с исковата молба и е индивидуализирано в хода на
производството, с всички негови характеризиращи белези /правопораждащ факт,
съдържание и носители/. В установената практика на ВКС, изхождайки от съображенията,
съдържащи се в ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, се
приема, че при отрицателния установителен иск ищецът отрича изобщо правото на
ответника, поради което последният трябва да изчерпи в същия процес всички основания, на
които то е могло да се породи, като с влизане на решението, с което отрицателният
установителен иск е уважен, правото на ответника да се позове в следващ процес на
незаявените основания се преклудира. Когато е уважен отрицателен установителен иск за
собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно
определено правопораждащо основание, а с оглед всички възможни негови основания. При
отхвърляне на иска се признава правото на собственост на ответника върху заявеното
с исковата молба право.
Да се отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи
положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответника по
отрицателния установителен иск, тъй като отхвърлянето на отрицателен установителен
иск за конкретно посочено право формира сила на пресъдено нещо между страните по
делото, че именно ответникът по този иск е носител на правото. Следователно, след като
отхвърлянето на отрицателния установителен иск за собственост формира сила на
пресъдено нещо между страните по спора, че ответникът по този иск е носител на
отричаното от ищеца вещно право, то липсва правен интерес и е недопустимо ответник по
предявен отрицателен установителен иск за собственост да предяви насрещен отрицателен
установителен иск за собственост за същото право между същите страни /така решение №
68/18.06.2019 г. по гр. д. № 3931/2018 г. по описа на ВКС, II г. о. и решение № 160/21.01.2020
г. по гр. д. № 1555/2019 г. по описа на ВКС, II г. о./. В посочените решения е прието, че
необходимостта от изменение на кадастралния регистър, в който като собственици са
отразени и двете страни по спора, не обуславя допустимостта на отрицателния
установителен иск, тъй като съгласно чл. 53а, т. 1 ЗКИР влязлото в сила решение, с което се
разрешава спор за собственост между лица, записани в кадастралните регистри на
основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР като носители на правото на собственост въз основа на
конкуриращи се документи, е основание за изменение на кадастралния регистър.
Администрацията на АГКК е длъжна да зачете силата на пресъдено нещо на съдебно
2
решение, с което се разрешава спор за собственост съгласно чл. 297 ГПК и след като
решението, с което се отхвърля отрицателен установителен иск за собственост формира сила
на пресъдено нещо между страните, че ответникът е носител на правото, предмет на иска, то
същото се явява основание за изменение на кадастралния регистър. Посочената съдебна
практика касае предявен насрещен отрицателен иск за собственост във висящо производство
по вече предявен отрицателен установителен иск за собственост, но на още по-силно
основание следва да намери приложение в случая, в който спорът за принадлежността на
правото на собственост вече е разрешен.
В случая спорът относно собствеността на имота е разрешен с влязло в сила съдебно
решение и въпросът за притежаваните от страните права не може да се пререшава в следващ
процес. Силата на пресъдено нещо на иска за собственост, осъдителен или установителен
/положителен или отрицателен/ обхваща разрешаването на един и същи спор, а именно за
принадлежността на правото на собственост върху вещта. Влязлото в сила решение се
ползва със сила на присъдено нещо - решението влиза в сила само между същите страни, за
същото искане и на същото основание, като е задължително както за страните, така и за
техните наследници и правоприемници /чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК/. Следва да се допълни, че
искането по чл. 537, ал. 2 ГПК не съставлява самостоятелен иск и не може да обуслови
допустимост на производството. В съдебната теория и практика е изяснено, че
възможността на отмяна на нотариални актове по чл. 537, ал. 2 ГПК не може да се търси със
самостоятелен иск, а винаги е част от заявена претенция за собственост и може да се
реализира едва след уважаването на иска за собственост, което предполага първо да бъде
установена допустимостта на иска за собственост, каквато в случая не е налице.
По изложените съображения производството като недопустимо на основание чл. 130
ГПК, вр. чл. 299, ал. 2 ГПК следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 65223/2024 г. по описа на СРС, I
Гражданско отделение, 48 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчване на препис на ищеца, с частна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3