РЕШЕНИЕ
№ 146
Самоков, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на четиринадесети декември през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 413 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
„Феста хотели” АД, гр. София обжалва Наказателно постановление
№ К-0043349/01.07.2020 г., издадено от Елена
Михаилова Гунчева – Директор на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище гр. София към Главна
дирекция ”Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с искане
за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
В писмена молба, постъпила по
делото преди даване на ход на съдебните прения, юрк. Недялка Терзиева –
пълномощник на жалбоподателя, заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея
съображения и в подкрепа на нейната основателност излага и допълнителни такива.
Претендира разноски. В открито съдебно заседание жалбоподателят не се
представлява.
В съпроводителното писмо, с което
по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна е изпратила на съда
жалбата заедно с административно-наказателната преписка, е обективирано
становище на ст. юрк. Ангел Димитров – пълномощник на въззиваемата страна за
неоснователност на жалбата и е отправено искане обжалваното НП да бъде
потвърдено. В зависимост от изхода на делото, въззиваемата страна претендира
разноски, респ. прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя
за адвокатско възнаграждение. В открито съдебно заседание въззиваемата страна
не се представлява.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН (в редакция преди изм. и
доп. обн. ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.). Жалбата е допустима,
като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на
обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП).
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Актът
за установяване на административно нарушение (АУАН) съдържа всички реквизити,
установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл.
43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното нарушение, обосновало наложената
имуществена санкция по чл. 208, ал. 1 от Закона за туризма (ЗТ), срещу жалбоподателя
е издадено НП в законоустановения срок от компетентен орган, оправомощен за това
съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗТ с представената Заповед № 673/21.08.2019 г.,
издадена от Председателя на Комисията за защита на потребителите. Наказателното
постановление не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в
административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се
защитава.
Единственото оплакване в жалбата,
относимо към спазването на процесуалните правила в
административно-наказателното производство, е за неспазване на установения в
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН шестмесечен срок за издаване на НП, считано от съставяне
на АУАН.
Това оплакване обаче е
неоснователно. Първо – защото АУАН срещу търговското дружество – жалбоподател е
съставен на 18.02.2020 г., а процесното НП е издадено на 01.07.2020 г., т. е.
след по-малко от шест месеца. Второ – защото оплакванията на жалбоподателя, че
НП е антидатирано, са напълно голословни и са неподкрепени както от
доказателства за такова „антидатиране“, така и от съответни доказателствени
искания за установяване на евентуално подобно неправомерно поведение на
административно-наказващия орган. Тези оплаквания са обосновани единствено с
обстоятелството, че обжалваното НП е изпратено за връчване на жалбоподателя по
пощата на 01.09.2020 г. Следва обаче да се има предвид, че дейността по
връчване на НП е изцяло административно-техническа и във всяка администрация тя
е възложена на лица с функции на обикновено техническо изпълнение, още повече,
че нито една разпоредба на ЗАНН не установява дори инструктивен срок, в който
административно-наказващият орган да е длъжен да изпрати за връчване издадено
от него НП на наказаното лице. В този смисъл, настоящият състав категорично не
приема, че датата на изпращане на НП на адреса на жалбоподателя по пощата, е
достоверна дата на издаване на НП. Подобно схващане би било евентуално валидно
при установяване на достоверна дата на частни документи съгласно чл. 181 от ГПК,
какъвто, както е излишно да се обоснове твърде детайлно, не е обжалваното НП.
Последното е властнически акт и поради това – официален диспозитивен документ, затова
до доказване на противното съдът е обвързан от сочената от
административно-наказващия орган дата на издаването му. Съдът вече посочи, че
доказателства, опровергаващи датата на издаване на процесното НП, а именно –
01.07.2020 г., изобщо не са събрани по делото.
Изцяло неотносимо към предмета на
делото е оплакването в жалбата, че при извършването на проверката на 24.01.2020
г. на място в стопанисвания от жалбоподателя обект, при която са установени
вменените му несъответствия на този обект с нормативните изисквания за
категорията на такъв обект, не били представени заповед за назначаване на
проверката, от която да е видно кои са компетентните да я извършат лица, както
и какъв е обхватът на проверката и поводът за извършването й. Нито общите разпоредби
на ЗАНН, нито специалните разпоредби на ЗТ, възвеждат като изискване за
законосъобразност на проверките в туристическите обекти конкретизирането на повод
за извършването им, т. е. дали се касае за инцидентна проверка по сигнал или за
планова рутинна проверка. Съществено е в случая, че проверката, при която е
установено процесното нарушение, е извършена от безспорно установени длъжностни
лица от системата на КЗП, за едно от които – за актосъставителя – е установено
и че има правомощия да съставя актове за установявване на нарушения по Закона
за туризма (в случая – св. А.К., на длъжност „главен инспектор“ в РД – София на
КЗП).
Останалите оплаквания в жалбата
се отнасят до съответствието на обжалваното НП с материалния закон, поради което
ще бъдат обсъдени по-долу.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че при извършена на
24.01.2020 г. проверка в стопанисван от жалбоподателя туристически обект – хотел
„Феста Уинтър Палас“, находящ се в к. к. „Боровец”, Община Самоков, е
констатирано, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 114, т. 2 от ЗТ като не е
изпълнил визираното в тази разпоредба свое задължение да предоставя
туристически услуги в туристически обект, който отговаря на изискванията за определената
му категория съгласно наредбата по чл. 121, ал. 5 от ЗТ.
Нарушението се изразява в това, че
посоченият хотел, категоризиран съгласно удостоверение № РК-19-12346 от 15.04.2019
г. с категория „пет звезди”, не отговаря на следните изисквания за туристически
обект от тази категория:
- в търговския блок да има
магазини и щандове за продажба на стоки, сувенири, цветя, вестници;
- в спортно-занимателния
блок да има в близост до басейна тоалетна за хора с намалена подвижност – 1
клетка;
- да има достъпен маршрут,
свободно придвижване и възможност за маневриране на инвалидни колички и хора с
намалена подвижност до разположения в хотела басейн;
- обособената в хотела
достъпна хотелска стая за хора с намалена или ограничена подвижност да е
оборудвана с гардероб без врати или с плъзгащи се врати; с електрически контакт
при бюрото, достъпен от инвалидна количка; с достъпен санитарен възел; с
парапет от вътрешната страна на вратата под дръжката; с достъпен алармен
сигнал; с мивка, чийто горен ръб да е на разстояние 80 см. от нивото на пода; с
достъпен сешоар.
Тези изисквания са установени в приложение
№ 1 към чл. 17, ал. 1, т. 1 от действащата към датата на проверката Наредба за
изискванията към местата за настаняване
и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория,
отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията (обн.
ДВ, бр. 65/2015 г., понастоящем отменена, ДВ, бр. 59/2020 г.) и по-конкретно – съдържат
се в Глава първа „Хотели“, раздел V „Хотели категория „пет звезди““, подраздел
V.1. „Изисквания към изграждането на хотели категория „пет звезди““ (т. ХІІІ.1
и ХІV.1), съответно в т. ІІІ.1 и т. ІІІ.2 от „Забележка към глава първа“, както
и в т. 6 от „Забележки по приложение № 1“.
Посочената наредба е приета на
основание чл. 121, ал. 5 от ЗТ и е отменена със заключителната разпоредба на
параграф единствен от ПМС № 139/26.06.2020 г., с което е приета Наредба за
изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и
развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за
регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости (обн. ДВ, бр.
59/03.07.2020 г.), която действа и понастоящем. В новата наредба, също приета
на основание чл. 121, ал. 5 от ЗТ, горепосочените изисквания са идентични с
тези по отменената с нея наредба за хотел с категория „пет звезди“, какъвто е
стопанисвания от жалбоподателя обект - те са установени в приложение № 1 към
чл. 14, ал. 1, т. 1 от новата наредба и по-конкретно – в Глава първа „Хотели“,
раздел V „Хотели категория „пет звезди““, подраздел V.1. „Изисквания към
изграждането на хотели категория „пет звезди““ (т. ХІІІ.1 и ХІV.1), съответно в
т. ІІІ.1 и т. ІІІ.2 от „Забележка към глава първа“, както и в т. 6 от
„Забележки по приложение № 1“. Поради това след датата на проверката, при която
е установено вмененото на жалбоподателя нарушение, не е влязла в сила
по-благоприятна за жалбоподателя нормативна разпоредба, чието прилагане на
основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН да дисквалифицира деянието му като
административно нарушение.
Естеството на материално-правното
задължение, установено в чл. 114, т. 2 от ЗТ за лицето, извършващо хотелиерство
в туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ, а именно – стопанисваният от
него туристически обект да отговаря на нормативните изисквания за определената
му категория, както и формулировката на състава на административното нарушение
по чл. 208, ал. 1 от ЗТ – предоставяне в категоризиран туристически обект на
туристически услуги, които не отговарят на изискванията за определената
категория, обосновават еднозначен извод, че установеното в определен момент
несъответствие на туристическите услуги с изискванията за категорията на обекта
съставлява едно административно нарушение независимо колко конкретни изисквания
не са изпълнени. Поради това и налагането с обжалваното НП на една имуществена
санкция на жалбоподателя за несъответствие към 24.01.2020 г. на предлаганите
туристически услуги в стопанисвания от него туристически обект с повече от едно
от изискванията за категорията на обекта съгласно наредбата, не нарушава чл. 18
от ЗАНН.
Установеното при проверката на
24.01.2020 г. несъответствие на стопанисвания от жалбоподателя туристически
обект – хотел с категория „пет звезди“ с изискванията, посочени по-горе, е
достатъчно за извод, че от обективна страна жалбоподателят не е изпълнил
установеното в чл. 114, т. 2 от ЗТ свое задължение да предоставя туристически
услуги в туристически обект, който отговаря на изискванията за определената му
категория съгласно наредбата по чл. 121, ал. 5 от ЗТ и от обективна страна
деянието му е съставомерно като административно нарушение по чл. 208, ал. 1 от
ЗТ. От цялостното съдържание на приложение № 1 към чл. 17, ал. 1, т. 1 от
наредбата от 2015 г., а и на приложение № 1 към чл. 14, ал. 1, т. 1 от
наредбата от 2020 г., е видно, че за изискванията, отбелязани със символ „*“ се допуска даване на предписания,
но това не означава, че неизпълнението им е несъставомерно като административно
нарушение по чл. 208, ал. 1 от ЗТ, а означава съвсем друго – че неизпълнението
им може да не бъде основание по чл. 135 от ЗТ за налагане на принудителната административна
мярка „понижаване на категорията на обекта“.
Нарушението е извършено от
юридическо лице – търговско дружество при осъществяване на неговата дейност и
имуществената му отговорност за това нарушение е обективна, поради което въпросът
относно вината като субективен елемент от състава на нарушението не се обсъжда
от съда.
Изложеното в жалбата оспорване на
обстоятелствата, посочени в констативния протокол № К-2690981 от 24.01.2020 г.,
които са обосновали фактическите констатации на актосъставителя и са възприети
от административно-наказващия орган в обжалваното НП, е голословно, не е
подкрепено от събрани по делото доказателства, а и се опровергава от
съдържанието на подробните показания на св. А.К., на длъжност „главен инспектор“
в РД – София в КЗП, която е участвала при извършване на проверката и е
съставила акта за нарушение срещу жалбоподателя.
В допълнение следва да се посочи,
че освен, че твърдението в жалбата, че от ниво „-1“, където се намира разположеният
в хотела басейн, до ниво „0“, където се намира тоалетната за хора с намалена
подвижност, се достига с асансьор, е недоказано от фактическа страна,
неоснователни са и правните доводи на жалбоподателя, че такова едно твърдяно
фактическо положение удовлетворява изискванията на т. ХІV.1 от Глава първа
„Хотели“, раздел V „Хотели категория „пет звезди““, подраздел V.1. „Изисквания
към изграждането на хотели категория „пет звезди““ от приложение № 1 към чл.
17, ал. 1, т. 1 от наредбата от 2015 г. Противоречи на обикновената житейска логика
в един хотел с категория „пет звезди“ дори човек с нормална подвижност да е
принуден да се изкачва, макар и с асансьор, на едно ниво над ползвания от него
басейн, за да използва тоалетната, какво остава за човек с намалена подвижност.
Съжденията в жалбата, че изискването тази тоалетна да е „в близост“ до басейна
не било свързано с конкретни разстояния, са напълно превратни и граничат с
абсурда човек с намалена подвижност да се види принуден да ползва тоалетна,
намираща се дори на две нива над нивото на басейна – поради техническата
вероятност вертикалното разстояние от нивото на басейна до такава тоалетна да е
по-малко или равно на хоризонталното разстояние от края на басейна до някоя от
тоалетните на същото ниво. Такива съждения не държат сметка за целта на
нормативния акт да осигури максимални удобства за хората с намалена подвижност,
които следва да положат минимални усилия за да достигнат до съответен, подходящ
за тях санитарен възел.
Неоснователно е и възражението,
че констатацията в АУАН и в НП за липса на достъпен маршрут, осигуряващ
свободно придвижване и възможност за маневриране на инвалидни колички и хора с
намалена подвижност до разположения в хотела басейн, била твърде обща и не
давала информация за действията, които жалбоподателят следва да изпълни, за да
направи средата достъпна за такива хора. В съответствие с по-съвременния
регулативен (а и нормотворчески) подход в определени обществени сфери, в т. 6
от забележките по приложение № 1 към чл. 17, ал. 1, т. 1 от наредбата от 2015
г. е установено изискване за осигуряване на такъв резултат, а преценката
относно способите за неговото постигане е предоставена на стопанисващия обекта.
В този смисъл, посочването в АУАН и в НП, че при проверката е установено, че
този резултат не е постигнат, не представлява бланкетно излагане на признаци на
нарушение в разрез с изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН, нито може да обоснове извод, че в описанието на фактите липсва
състав на нарушение или че такова нарушение не се установява. В този смисъл,
непостигането на резултата, визиран в съответната разпоредба като изискване към
туристически обект с определена категория, е в тежест на доказване за
административно-наказващия орган. В конкретния случай непостигането на този
резултат еднозначно се установява от показанията на св. К., която сочи пред
съда, че достъпът до нивото на басейна в хотела се осъществява посредством
стълби и е невъзможно по тях да преминават хора с намалена подвижност, тъй като
липсват приспособления и съоръжения за преодоляването на стълбите от такива
хора (подвижни столове, рампи, асансьори и пр.).
Ето защо, съдът намира, че от
събраните по делото доказателства се установява по необходимия съгласно чл.
303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин, че жалбоподателят е
извършил вмененото му административно нарушение по чл. 208, ал. 1 от ЗТ. За
това административно нарушение административно-наказващият орган
законосъобразно е ангажирал имуществената санкционна отговорност на
жалбоподателя като му е наложил имуществена санкция в минималния предвиден в
закона размер от 1000 лв., който не подлежи на намаляване от съда.
Извършеното от жалбоподателя
административно нарушение не разкрива белезите на „маловажен случай” по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. То е формално, т. е. за
съставомерността му не е необходимо да се установи настъпването на вредни
последици, поради което липсата на такива не следва да се обсъжда. Обществената
му опасност не е незначителна, тъй като то се изразява в предоставяне на
туристически услуги в туристически обект от най-високата категория, които не
съответстват на редица изисквания към тази категория. Нарушението е типично за
този вид административни нарушения и от доказателствата не се установяват значими
смекчаващи обстоятелства, обуславящи негова по-ниска степен на обществена
опасност от тази на обикновените случаи на такива административни нарушения. Нарушението
е извършено от търговско дружество в стопанисван от него търговски обект, който
се намира в курорт с национално и международно значение и то в активния за
курорта зимен туристически сезон.
Ето защо основания за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН не са налице.
По всички изложени съображения обжалваното
НП е законосъобразно и при липса на основания за неговото изменение или отмяна,
същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и с
оглед искането на пълномощник на въззиваемата страна за присъждане на разноски,
на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата
80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер е определен в
съответствие с чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, приета на
основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-0043349/01.07.2020 г., издадено от Елена
Михаилова Гунчева – Директор на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище гр. София към Главна
дирекция ”Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите.
ОСЪЖДА „Феста хотели“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „България“ № 83а, да заплати на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, със
седалище гр. София към Главна дирекция ”Контрол на пазара” при Комисията за
защита на потребителите, с адрес гр. София, пл. „Славейков“ № 4а, сумата 80 лв.
(осемдесет лева) за разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: