Мотиви към Присъда № 107/ 07 юни 2021 г.
по НОХД № 71/2020 г. по описа на Софийския военен съд
Подсъдимият военнослужещ старши сержант А.А.Д. от
военно формирование**** – Л. е роден на *** ***. Същият е
българин и български гражданин. Има завършено средно образование. Не е женен.
Не е неосъждан. ЕГН **********.
В системата на Министерство на отбраната
започва работа 2003г.
По време на работата си в структурата на
Министерство на отбраната изпълнявал с много добро качество функционалните си
задължения, като спазвал стриктно сроковете по поставените му задачи.
С обвинителен акт внесен за разглеждане
в Софийския военен съд по реда на чл. 46, ал.1, чл. 246, ал.1 от НПК
Военноокръжна прокуратура - София е предала на съд подсъдимият кадрови военнослужещ старши сержант
А.А.Д. от военно формирование **** – Л., за това, че на 17.03.2020
г. на КПП № 1 на военно формирование ***** – Л., без надлежно разрешително
държал високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 1,465 грама
на стойност 8,79 лева - престъпление
по чл. 354а,
ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.
Повдигнатото обвинение, при възприетата в обвинителния
акт фактическа обстановка се поддържа от участващият по делото прокурор от
Военноокръжна прокуратура - София и след приключване на съдебното следствие по
делото. В обвинителната си реч
прокурорът сочи доводи, че деянието на подсъдимия старши сержант А.А.Д. от военно формирование **** – Л. са доказани от обективна и
субективна страна по несъмнен начин от събраните писмени и гласни
доказателства. Представителят на прокуратурата пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.
3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в
минимален размер, предвиден в
материалния закон, като същото бъде отложено за срок от 3 години. Алтернативно
пледира, при преквалификация на деяние в маловажен случай, подсъдимият да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание по чл. 78а от НК в минимален размер.
Защитата на подсъдимия и самият подсъдим не оспорват
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт но твърдят, че по делото
не се доказва по безспорен начин субективна страна, поради което считат, че
престъплението по чл.
354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК е несъставомерно от субективна страна. В пледоарията
си пред съда пледира подсъдимият да бъде оправдан, като алтернативно пледира деянието да бъде
преквалифицирано на маловажен случай, като същият бъде освободен от наказателна
отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба в размер на
хиляда лева.
Подсъдимият старши сержант А.А.Д., в личната си
защита пред съда, се присъединява към пледоарията на защитата си и моли съда за
постановяване на съдебен акт, с който да бъде признат за невинен да е извършил
престъплението, в което го обвинява прокуратурата и да бъде оправдан.
Алтернативно пледира за да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание по чл. 78а от НК в
минимален размер.
СЪДЪТ като взе предвид и обсъди събраните и проверени
в хода на съдебното следствие по делото доказателства – свидетелските показания на разпитаните устно
и непосредствено пред съда свидетели - майор С.В.н., майор Д.З.Х., Й.С.Г., К.И.К.,
Й.Р.Д., Г. К. Г., ефр. Г.И.Х., ст. серж. Т. А. Г., Д.К.Д., Д.В.Д. и П.Л.Л.,
прочетените протоколи за разпит от досъдебното производство по делото на
свидетеля Й.Г.С. по реда на чл. 281, ал.1, т. 1 вр. ал.3 от НПК, на свидетеля Т.А.Г.
по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК, изготвената и приета от съда
физикохимична експертиза на вещото лице Н.К.К., разпитано в хода на съдебното
следстви по делото, приложените писмени доказателства, прочетени на основание
чл. 283 от НПК, предявените веществени доказателства по чл. 284 НПК и доводите
и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 17.03.2020
г. , около 07.20 часа, подсъдимият ст.
сержант А.А.Д. отишъл на работа с управлявания от него личен автомобил.
Паркирал на паркинга пред портала на военно формирование **** – Л.. Паркирал на
паркинга пред портала на военното формирование. Слязъл, като поставил на гърба
си личната си раница. Тъй като носел кафе със себе си, поставил чашката с
кафето на капака на лекия автомобил и тъй като работното му време не било
започнало, останал до автомобила, а при него дошли негови колеги и започнали да
разговарят. След това се насочил пеша към КПП № 1 на ВФ ***** – Л. По същото
време на КПП № 1 служителите на Регионална служба Военна полиция – гр. Плевен,
свидетелите Д.З.Х. и майор С.В.Н. извършили проверка на пропускателния режим,
както и на багажа, включително и носените лични вещи от военнослужещите и
цивилни лица, които застъпвали на смяна във военното формирование. Свидетелите Х.
и Н. били командировани по линия и във връзка с активни мероприятия по
противодействие на престъпността, свързани с наркотични вещества. За целта на
маса на КПП № 1 на военното формирование влизащият личен състав показвал на
военните полицаи съдържанието на багажа си и вещите, които носели в дрехите си.
Същите заявявали, че не носят забранени вещества в себе си. В хода на
проверката съдействие на военните полицаи указвали свидетелите Й.С.Г. и К.И.К.
от фирма „БАТ Секюрити“ ООД – гр. София.
Подсъдимият ст. серж. А.А.Д. изчакал на опашка реда
си, за да влезе във военното формирование, след като бъде проверен. Около 07.35
ч. преминал сам през КПП № 1 и се насочил към проверяващия военен полицай майор
Н.. Свидетелят С.Н. се представил и поканил подсъдимият ст. серж. Д. да извади
и покаже всички вещи от раницата си. Старше сержант Д. започнал да я изпразва
на масата на КПП № 1, като извадил от нея храна, лекарства, тютюн, дрехи,
сгъваем нож и др. Действията му по изваждане и подреждане върху масата,
разположена на КПП № 1 били наблюдавани и от свидетелите Й.С.Г. и майор Д.Х..
След като извадил съдържанието на раницата си, подсъдимият поставил същата
отгоре на масата. Свидетелят майор Н. забелязал, че на дясната презрамка на
раницата на обвиняемото лице има джоб с цип, която сержант Д. не бил отвори.
Ципът бил закопчан и не било ясно дали този джоб съдържа нещо. Подсъдимият бил
помолен да отвори ципа, но тъй като сержант Д. не изпълнил това разпореждане
веднага, свидетелят майор Н. взел раницата и сам отворил този външен джоб на
презрамката на раницата на обвиняемия. Вътре открил 3 броя прозрачни
полиетиленови пликчета, моделирани под формата на топчета с усукан и стопен
горен край на опаковката си. В тези пликчета се забелязвала суха зелено –
кафява растителна маса с приблизителен диаметър около 1,5 – 2 см. Съдържанието
им от суха зелено – кафява тревиста маса усъмнило проверяващият свидетел майор Н.,
който забелязал, че подсъдимият Д. видимо се притеснил от намереното. Попитан
от свидетеля Н. какво има в увитите пликчета от джоба на презрамката на
раницата му, обвиняемият отговорил, че това е чай, защото с тази раница често
ходил в планината. Заявил, че раницата и вещите са лично негови и той е дошъл
на работа с личния си автомобил, като е тръгнал от дома си до военното
формирование, където изпълнява задълженията си по служба. Откритото съдържание
в трите броя полиетиленови пликчета, намерено във фактическата власт на
подсъдимия ст. серж. Д. било тествано с полеви тест на място, като веществото
реагирало на канабис /марихуана/. Той не
представил пред военните полицаи и не посочил, че притежава легитимно
разрешително за държане от него на намереното наркотично вещество. На място
било извършено претърсване и изземване при условията на неотложност по смисъла
на НПК, като по този начин веществото било приобщено чрез протокол за извършено
процесуално следствено действие „Претърсване и изземване“, одобрено от
първоинстанционния съд.
Видно от извършената физико химична експертиза № Н –
107 от 20.03.2020 г., нетното тегло на растителната маса от обектите преди
изследванията и употребеното за изследване и оставащо количество установява, че
общото нетно тегло на растителната маса от обект № 1, измерена с електронна
везна е 0,394 г. За изследване са употребени 0,100 г., като остатъкът от 0, 294 г. от изследваното вещество е за
връщане, като активният компонент е 5,9 тегловни процента. Общото нетно тегло
на растителната маса от обект № 2, измерена с електронна везна е 0,564 г. За
изследване са употребени 0,100 г., като
остатъкът от 0,464 г. от изследваното вещество е за връщане, като активният
компонент е 12,1 тегловни процента. Общото нетно тегло на растителната маса от
обект № 3, измерена с електронна везна е 0,507 г. За изследване са употребени
0,100 г., като остатъкът от 0,407 г.
от изследваното вещество е за връщане, като активният компонент е 9,4 тегловни
процента. Стойността на наркотичното вещество марихуана с нетно тегло 1,465 г.
с концентрация на активния компонент тетрахидроканабинол от 5,9 % тегловни до
12, 1 % тегловни, определени във физико – химичната експертиза и е 8,79 лв.
Така изложената и възприета от съда
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, а именно обясненията на подсъдимия старши сержант А.А.Д.,
показанията на свидетелите майор С. В.Н., майор Д.З.Х., Й.С.Г., К.И.К., Й.Р.Д.,
Г.Е.Г., ефрейтор Г.И.Х., ст. сержант Т.А.Г., Д. К.Д., Д.В. Д., П.Л.Л., разпита
на вещото лице Н.К.К., физикохимичната експертиза, както и всички писмени доказателства,
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.283 и приобщените
веществени доказателства по реда на чл. 284 от НПК.
Обстоятелството, че намереното у подсъдимия старши
сержант А. А. Д. наркотично вещество – марихуана не се оспорва от страните и се
установи по категоричен начин в хода на съдебното следствие е само в подкрепа
на приетото за установено от фактическа страна и съответно на предявеното
обвинение, доколкото подсъдимият ст. сержант Д. не представи доказателства в
подкрепа на обратната теза. Разпитан в хода на съдебното производство по делото
подсъдимият старши сержант А. А. Д. дава подробни обяснения относно мястото,
времето, начина и хронологията на събитията. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия,
тъй като не противоречат на установената от съда фактическата обстановка.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите майор С.В.Н.,
майор Д.З.Х., Й.С.Г., К.И.К., Й.Р.Д., Г.Е.Г., ефрейтор Г.И.Х., ст. сержант Т.А.Г.,
Д.К.Д., Д.В. Д., П.Л.Л., тъй като подкрепят изяло установената от съда
фактическа обстановка по делото. Същите са житейски логични и достоверни и след
като ги постави на критичен анализ и ги съпостави с останалите доказателства по
делото, прие, че са последователни, логични и правдиви и подкрепят установената
от съда фактическа обстановка, а в делото не се съдържат данни които да
поставят под съмнение достоверността на изложеното от този свидетел.
По делото, на досъдебното производство е
изготвено експертно заключение от вещото лице Н.К.К., в съответствие със
специалните знания, компетентност и опит, който притежава експерта,
безпристрастно е и обективно, без експертизата да се опровергава. Съгласно постановление № 23 на
Министерски съвет от 29.01.1998 г. относно цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството се установи, че стойността на наркотичното
вещество е както следва: марихуана с нетно тегло 1,465 г. с концентрация на
активния компонент тетрахидроканабинол от 5,9 % тегловни до 12, 1 % тегловни,
определени във физико – химичната експертиза и е на стойност 8, 79 лв. Конопът
/канабисът, марихуаната/ и хашиша имат наркотично действие, нямат легална
употреба, пазар и производство и са поставени под контрол /забрана/ съгласно
списък I на Единната
конвенция на ООН за наркотичните вещества от 1961 г., ратифицирана от Р
България и закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
обнародван в ДВ, бр. 68 от 02.08.2013 г. Тетрахидроканабинолът е поставен под
контрол в списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ от наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3,
ал. 2 от ЗКНВП. Остатъкът от обектите на изследване са върнати по надлежния ред
в РДВР – Плевен. Изготвеното експертно заключение, защитено в хода на съдебното
следствие по делото съдът намира за ясно, пълно и точно, поради което изцяло го
приема и кредитира.
От правна страна, след преценка на основния въпрос по
предмета на доказване по чл. 102, т.1 НПК, касаещ извършеното престъпление и
участието на подсъдимия ст. сержант А.А.Д. в тях, съдът намери, че при така установената
фактическа обстановка от обективна и субективна страна е извършил престъпление,
тъй като
на 17.03.2020 г. на КПП № 1 на военно формирование 24480 – Ловеч, без надлежно
разрешително държал високорисково наркотично вещество с нетно тегло общо 1,465
гр. марихуана със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол (ТНС) -
от 5,9% до 12,1% тегловни, а именно: обект № 1 - марихуана с нетно тегло на
растителната маса 0.394 гр. с активен компонент ТНС 5,9 % (тегловни процента);
обект № 2 -
марихуана с нетно тегло на растителната маса 0.564 гр. с активен компонент ТНС
12,1 % (тегловни процента) и обект № 3 - марихуана с нетно тегло на
растителната маса 0.507 гр. с активен
компонент ТНС 9,4 % (тегловни процента), на обща стойност 8,79 лева, като случаят е
маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.
Несъмнено
разпоредбата на чл. 354а от НК охранява важни социални ценности, свързани със
здравето на гражданите. Тяхната значимост е призната принципно от законодателя
при криминализиране на държането, като форма на изпълнителното деяние, на
високорискови наркотични вещества. При всяко престъпно посегателство върху тях
от съществено значение е степента на засягане на обекта на деянието, а тя
корелативно е свързана със всички обективни и субективни характеристики на
конкретното деяние.
Държането се
изразява в осъществяване на фактическа власт върху наркотични вещества от
страна на лицето, като за съставомеррността не е необходимо наркотичните
вещества да се намират постоянно у него. Достатъчно е деецът да има такова
фактическо отношение към нарокитичното вещество, че да може да упражнява
контрол върху тях и да извършва фактически действия с тях, съзнавайки, че те са
във фактическата му власт. Поради
изложеното съдът счита, че от обективна страна наркотичното вещество се е намирало у подсъдимия Д.,
който е упражнявал реално фактическа власт върху количеството марихуана, след
като го е държал по начин, неразрешен от закона.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вина - пряк умисъл. Подсъдимият старши сержант Д. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и общественоопасните му последици и пряко ги е
целял. Той е съзнавал вида на
наркотичното вещество, това, че е забранено притежаването на марихуана и
въпреки това го е придобил и държал, като е възнамерявал да го използва за
личната употреба.
В случая количеството марихуана не е
голямо, но то не е малко или пренебрежимо малко, ако се отчете, че независимо
от вида му, то от него са оформени във вид на топчета три индивидуални дози за
прием. По делото не е установено, че подсъдимият е имал склонност да приема
такъв наркотик, а още по-малко да е бил зависим от него, което да оправдава
предназначение за лична употреба, включително в аспекта за запасяване. Съдът
прие, че случаят е маловажен. В съдебната практика трайно
се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава на плоскостта на
разписаното в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която норма маловажен случай е
този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от съответния вид. От така регламентираното в закона следва, че маловажността
на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от
наличието на други смекчаващи обстоятелства, ако има такива, които да обосноват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от съответния вид. Преценката дали едно деяние представлява
маловажен случай настоящият съдебен състав извърши на основата на фактическите
данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието,
вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на
обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В разглеждания казус
съдът прие, че инкриминираното деяние
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като вредните последици от него са
незначителни и смекчаващите обстоятелства занижават обществената му опасност до
степен по-ниска от обикновените престъпни прояви от същия вид, поради поради което
преквалифицира деянието по чл. престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.
Причина за извършване на деянието е ниското правно
съзнание на подсъдимия старши сержант А.А.Д., слаба войнска дисциплина и
незачитане на установения законов ред в страната.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид
доброто процесуално поведение, критичното отношение към извършеното, добрите
характеристични данни, чистото съдебно минало и периода изминал от
осъществяване на престъпното деяние, като няма данни за друго противоправно
поведение. Отегчаващи вината обстоятелства няма.
Видно от свидетелството за съдимост, подсъдимият ст.
сержант А.А.Д. не е осъждани за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV от глава осма от
НК, поради което са налице са основанията на закона за прилагането на чл. 78а
от НК и на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК освободи
подсъдимия ст. сержант Д. от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба "ГЛОБА" в размер на ХИЛЯДА , като на
основание чл. 304 от НПК го призна за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по първоначално
повдигнатото му обвинение по чл.
354а,
ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.
На основание чл. 354а, ал.6 от НК съдът отне в полза
на държавата високорисково
наркотично вещество с нетно тегло общо 1,465 гр. марихуана със съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол (ТНС) - от 5,9 до 12,1% тегловни, преди
анализ, предадено на съхранение в Централно митническо управление .
Съдът
осъди подсъдимият старши сержант А.А.Д. да заплати направените
съдебно-деловодни разноски общо в размер на 581.03 лв. (петстотин осемдесет и
един лева и три стотинки), както следва:
-
сумата
от 416.00 (четиристотин и шестнадесет лева)
в бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския военен съд
-
сумата
от 165, 03 (сто шестдесет и пет лева и три стотинки) по сметка на Регионална
служба „Военна полиция“ – Плевен, както
и 5.00 (пет) лв. за служебно издаване на всеки изпълнителен лист, на основание
Тарифа № 1 на Министерство на правосъдието.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
05 юли 2021 г.
Гр. София
ПРЕДСЕДАТЕЛ: