Решение по КНАХД №1464/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава Дванадесета АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на началника на РУ на МВР Асеновград при ОДМВР Пловдив против Решение № 48 от 05.06.2025г. по АНД № 706/2024 по описа на Районен съд Асеновград, с което е отменено Наказателно постановление № 23–0239–001661 от 18.12.2023г. на Началника на РУ на МВР Асеновград при ОДМВР Пловдив, с което на Т. Д. З., с [ЕГН], на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, както и „лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца“.

Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за неправилен. Твърди, че неправилно районният съд е приел, че административното нарушение е извършено при липса на вина от страна на нарушителя. Счита, че в конкретния случай същият е действал при форма на вината непредпазливост. Излага мотиви в тази насока. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован чрез ССЕВ, не се явява, не се представлява.

Ответната страна – Т. Д. З., редовно призована, не се явява, не се представлява.

Контролиращата страна – окръжна прокуратура – Пловдив, чрез прокурор Пенчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Пловдив, ХХ състав, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след проверка на обжалвания съдебен по чл. 218, ал. 1 и 2 АПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в предвидения в АПК преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от активно легитимирана страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

След извършена проверка от служители на МВР – РУ Асеновград на л. а. марка БМВ с рег. № [рег. номер], управляван от Т. З., с [ЕГН], в гр. Асеновград, ул. „Христо Ботев“, било установено, че същият автомобил, собственост на Н. Б. К., с [ЕГН], не бил пререгистриран в законоустановения срок след придобиването му. В снетите от Т. З. обяснения същата заявила, че Н. К. ѝ е предоставил автомобила, за да отиде на работа, без да е била уведомена от него, че същият е бил с прекратена регистрация. Това деяние било квалифицирано като административно нарушение, за което на Т. З. бил съставен АУАН. За дата на извършване на нарушението била посочена 13.10.2023г. След изпратени материали от РУ на МВР Асеновград до Районна прокуратура/РП/ – Асеновград, било издадено Постановление № 12471/2023г. за отказ за образуване на досъдебно производство, като преписката била изпратена на РУ Асеновград за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката.

Въз основа на посоченото по-горе постановление на РП – Асеновград било издадено и обжалваното в първоинстанционното производство Наказателно постановление № 23-0239-001661, с което на жалбоподателката на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗД вП, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, ѝ било наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 200 лв., както и „Лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца“.

За да отмени така издаденото НП, Районен съд – Асеновград приел за безспорно, че е налице осъществен от обективна страна фактически състав на адм. нарушение, а именно: на посочените в НП дата и място на извършване на нарушението, административно наказаното лице, в качеството си на водач на МПС марка БМВ, модел 320 Д, рег. № [рег. номер], е управлявало същото, което не е било регистрирано в законоустановения по чл. 143, ал. 15 ЗДвП двумесечен срок от придобиването му. Първоинстанционният съд не констатирал допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. Въпреки това, обаче, съдът приел процесното нарушение за извършено при липса на вина. Според районния съд не е налице субективният елемент от състава на вмененото адм. нарушение. Излагат се аргументи, че жалбоподателката не е съзнавала общественоопасния характер на деянието и неговите последици, нито е била длъжна да ги предвиди, нито е могла да ги предвиди, тъй като тя не била собственик на управляваното от нея МПС и не била уведомена от същия за факта на служебно прекратената регистрация.

Решението е правилно като краен резултат.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, АУАН, съответно НП, като правораздавателен акт следва да съдържат отнапред определените в ЗАНН реквизити. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхващат акта и наказателното постановление са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени като изискване за форма в чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, послужили като основание за съставянето на АУАН и от които следва постановеният от АНО правораздавателен акт. Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт.

В конкретния случай, в обстоятелствената част на оспореното НП е отбелязано, че: „…на 14.10.2023 г. около 23:50 часа, в гр. Асеновград на ул. Христо Ботев…..“. От събраните в хода на съдебното производство пред първата инстанция доказателствени материали, а именно – докладна записка, изготвена от ПИ – [населено място] /л. 28/, докладна записка от Д. С. и Д. К. /л. 29/, писмени обяснения от Т. Д. З. /л. 30/, Постановление на Районна прокуратура Пловдив, ТО – Асеновград за отказ да образува досъдебно производство, както и от самия Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 1101514 се установява, че твърдяното административно нарушение е извършено на дата 13.10.2023 г. – дата, различна от посочената в Наказателното постановление.

Според настоящия съдебен състав в конкретния случай е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а именно не е посочена правилно датата, на която е извършено процесното административно нарушение.

В чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН са изброени изискуемите към съдържанието на АУАН и НП реквизити. Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит на наказателното постановление съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Тя служи за индивидуализация на деянието. Погрешното ѝ отразяване би довело до невъзможност нарушителят да разбере за какво точно административно нарушение е бил санкциониран /в конкретния случай за извършено на 13.10.2023г, или за такова, извършено на 14.10.2023г./.

В настоящия случай се установи по несъмнен начин несъответствие по отношение на посочената дата на установяване на нарушението в АУАН и в НП. Тази неяснота налага извод за неустановеност на факта на конкретно извършеното административно нарушение. Жалбоподателят не би могъл да разбере за какво конкретно административно нарушение е бил привлечен към отговорност, като така се възпрепятства правото му на защита и същият не може да организира адекватна такава.

С оглед правилното определяне на обстоятелствата, при които е извършено едно административно нарушение, съгласно чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 административнонаказващият орган следва да извърши проверка на АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и всички доказателства по административнонаказателната преписка, с цел установяване по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на извършителя и вината му. Неизпълнението на тези законово определени задължения би довело до неопределеност на правнорелевантните факти и би застрашило правото на защита на засегнатото с правораздавателния акт лице. Подобен тип процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство са от категорията на съществените и представляват самостоятелно основание за отмяна на порочния акт.

Гореизложеното налага извод, че решението на Районен съд – Асеновград е валидно, допустимо и правилно като краен резултат и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед липсата на направено от ответната страна искане за присъждане на разноски по делото, настоящият касационен състав намира, че такива не се следват.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХ състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 48/05.06.2025 г., постановено по АНД № 706/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград, IV н. с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.