№ 138
гр. Монтана, 21.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20251630200254 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.248 ал.1 от ГПК във връзка с чл.144
АПК във връзка с чл.63д от ЗАНН.
След постановяване на съдебния акт – решение № 59/24.04.2025г.
по АНД № 254/2025г. е постъпила молба вх. № 5432/29.04.2025 година от
Директора на ОДМВР Монтана, в качеството на АНО, с която моли съда да
измени решението си, в частта, в която се е произнесъл по разноските, като
се присъди в полза на жалбоподателя Е. Г. А. - ЕГН ********** от гр.
Монтана, минималния размер на адвокатско възнаграждение.
На основание член 248,ал.2 от ГПК, препис от молбата е изпратена на
ответната страна, като в законоустановения срок е постъпил отговор. В
отговора се застъпва становище, че молбата на АНО е процесуално
недопустима от процесуална страна и неоснователна от материална.
След като се запозна с молбата и получения отговор от страна на адв. С.
от АК София, съдът намира искането на Директора на ОДМВР Монтана, за
изменение на решението в частта, с която съдът се е произнесъл за разноските
за ДОПУСТИМО.
Съгласно разпоредбата на член 63д. ЗАНН „в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс“. В отговора на молбата адв. С. е
посочила, че според нея в конкретния случай е приложима разпоредбата на 80
ГПК, която се прилага субсидиарно, съгласно член 144 от АПК. В член 80
ГПК е посочено че „Страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право да иска изменение на решението в частта му за разноските.“, както и че
възражението за прекомерност на разноските на жалбоподателя не е
направено по предвидения за това ред и съответно не е достигнало до него и
1
неговия процесуален представител. Изтъкват се мотиви, че на това основание
молбата е процесуално недопустима.
Въззивният съд намира, че тълкуването на разпоредбата на член 80 от
ГПК от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е неправилно.
Посочената разпоредба урежда хипотези, досежно страна, която е поискала
присъждане на разноските направени от нея самата, като същевременно не
налага ограничаване на правото на страна без предоставен списък на
разноските да обжалва размера на присъдените разноски на ответната страна.
Разгледана по същество въззивния съд намира, че подадената молба е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От една страна в самото решение, въззивният съд вече е обсъдил и
съответно преценил фактическата и правна сложност на делото и дали
претендираните разноски са съответни: „Имайки предвид изхода на делото,
фактическата и правна сложност на производството и размера на
претендираните разноски, настоящият съд намира, че въззиваемата страна
следва да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00
лева на жалбоподателя.“
От друга страна в самата молба на АНО за изменение на Решението в
частта му за разноските се съдържат съществени противоречия. От една
страна се твърди, че съдът следва да присъди „само и единствено“ такъв
размер на разноските, който да отговаря на критериите на член 18,ал.2 вр. с
чл. 7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/2004 година. От друга страна АНО моли съда да
има предвид и тълкуването, дадено в Решение на Съда на ЕС от 25 януари
2024 година по дело С-438/22, което има приоритет пред националния закон –
ЗАНН и Наредба № 1/2004 година, съгласно което при определяне на размера
на разноските за адвокатско възнаграждение, съдът не е обвързан от
минималните размери на наредбата, а следва да се съобразява с
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Въззивният съд, служебно запознат с Решението на Съда на ЕС от 25
януари 2024 година по дело С-438/22 и с Наредба № 1/2004 година, намира, че
при определяна на размера на разноските с Решение № 59/24.04.2025г. по
АНД № 254/2025г. са взети предвид и двата горепосочени акта, като с оглед
фактическата и правна сложност на делото, разпитаните свидетели и броя на
релевираните от процесуалния представител на жалбоподателя нарушения на
закона при издаване на атакуваното НП, присъдените разноски са правилно
определени, поради което решението следва да остане непроменено в тази
част.
Мотивиран от горното Районен съд Монтана
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молба с вх. № 5432/29.04.2025 година
за изменение на Решение № 59/24.04.2025г. по АНД № 254/2025г. по описа
2
на РС Монтана, в частта относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3