№ 513
гр. ******, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
*****ФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110170483 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.49,
вр. чл.45 от ЗЗД, за сумата в размер на 3 000 лева, предявен
като частичен от 5000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени от нея болки и страдания, поради
бездействието на ответника и неизпълнение на
задълженията му да поддържа и ремонтира за своя сметка
обектите на техническата инфраструктура на своята
територия, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 23.12.2022г. до
окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба ищцата твърди, че на 18.08.2022 г.,
около 20:30 часа в ж.к. „****************“, на ул.
„**********“ № 18, докато се прибирала към дома си,
1
стъпила на паднали клони на тротоара, в резултат на което
паднала. Посочва, че не могла да избегне препятствието,
тъй като на отсрещния тротоар не могло да се премине,
поради паркирани върху него коли. Поддържа, че след
падането била транспортирана до ************, където
била прегледана, а в хода на прегледа било констатирано
счупване на долния край на лъчевата кост. Посочва, че
вследствие на инцидента й се появил отток на ръката,
поради което изпитвала остри болки, които се увеличавали
при движение. Посочва, че била затруднена да изпълнява
пълноценно трудовите и домакинските си задължения,
чувствала притеснение и психически дискомфорт. Твърди,
че ответникът е отговорен, тъй като не е положил
дължимата грижа за поддържане на чистотата на тротоара
и обезопасяване.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба, в който излага становище за
неоснователност на исковите претенции по основание и
размер. Посочва, че на мястото на инцидента се е
поддържала необходимата чистота. Твърди, че ищцата е
допринесла за инцидента, тъй като не е положила
достатъчно грижи за собствената си безопасност.
Позиционира вниманието на съда, че ул. „**********“ била
малка квартална улица, движението по нея не е
натоварено, инцидента е станал в светлата част на
денонощието, поради което ищцата е могла да положи
повече грижи за здравето си, като бъде по-внимателна.
2
Отделно посочва, че ищцата не е посочила точното място
на инцидента. Излага, че на улицата се намира районната
администрация, както и ***********************, поради
което улицата винаги се поддържа почистена от служители
на болницата. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът Г. Д. Л., редовно призован,
явява се лично и се представлява от адвокат П., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
Ответникът ***************, редовно призован, в
открито съдебно заседание, се представлява от
юрисконсулти В. и И., които поддържат отговора на
исковата молба и молят за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства на
основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое вътрешно
убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съдът приема, че улицата, на която се е случил
инцидента, е общински път, по смисъла на чл. 3 от
Правилника на Закона за пътищата, който е публична
общинска собственост, като съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона
за пътищата, собствеността се разпростира върху всички
елементи при условията на чл. 5 от ЗП включително и за
пътните съоръжения /чл. 5, ал.1, т.2 ЗП/. Съгласно чл. 11 от
Закона за общинската собственост, имоти и вещи -
3
общинска собственост, се управляват в интерес на
населението в общината, съобразно разпоредбите на закона
и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от ЗП,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините. С оглед на изложеното следва да
се обоснове изводът, че ремонтът, почистването и
обезопасяването на улиците е задължение на
***************, а настъпилите вреди в резултат на
бездействието на ***** да поддържа чисти общинските
пътища ангажира отговорността й по чл. 49 ЗЗД. По
изложеното ответната община е пасивно легитимирана да
отговаря по така предявения иск.
Страните спорят по осъществяване на релевантните за
спора факти и обстоятелства, а именно: осъществяване
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно деяние
/действие или бездействие от страна на служители на
ответника/, вида и характера на неимуществените вреди,
причинна връзка между деянието и вредите,
противоправност на деянието. Възразява се освен това, че
ищцата е допринесла за настъпване на инцидента.
В тази връзка от събраните гласни доказателствени
средства, чрез разпит на съпруга на ищцата – П.Л.,
непосредствен свидетел на случилото се, се установява, че
той е настъпил на 18.08.2022г., в светлата все още част на
деня, в гр.******, на улица „**********“, в участъка до III-
ти районен съвет. От показанията му се извежда, че
4
двамата са се прибирали към кв. „*****“, като обикновено
вървели по пътното платно, тъй като тротоарите били,
като „лунен пейзаж“. Но този ден се движили по левия
тротоар. Свидетелят се движел след съпругата си, като в
един момент възприел, че тя пада, той бил на около два
метра след нея, но когато възприел падането отишъл при
нея и видял, че тя си е изметнала ръката. Причината била,
че съпругата му се спънала в изхвърлени изсечени дървета,
и по тротоара имало дупки и клони, последните дълги
около 1,20м. Не забелязали по-рано дърветата, защото те
били зад автомобил, което впоследствие възприели.
Вследствие на падането и получената травма, ищцата се
чувствала много зле, възстановяването и било трудно, като
след като и бил положен гипс в П. настъпили усложнения и
когато на 24.09.2022г. гипса бил свален се отворила голяма
рана, която зараснала за около 10 месеца. Ищцата
изпитвала силни болки.
Изслушаната по делото съдебно медицинска
експертиза, неоспорена от страните, потвърждава
изнесените пред съда показания на свидетеля Л., за
настъпили усложнения вследствие падането, като
потвърждава, че вследствие на падането са настъпили
процесните вреди, изразяващи се в многофрагментарно
разместване /счупване/ на дясната лъчева кост в долния
край до китката /дисталната област /, изискващо гипсова
имобилизация и двукратно наместване. Увреждането се
дължи на действието на твърди тъпи предмети и е получено
5
от пострадалата при падането й върху дланта, по време на
инцидента и в причинна връзка с него. Това увреждане по
своята медикобиологична същност реализира признака
„трайно затруднение движението на крайника“ за срок не
по-малък от 2-4 месеца при нормален ход на
възстановяване. Вещото лице е установило, след обследване
и на приетите по делото медицински документи /л.4-7 от
досието по делото/, че ищцата е лекувана консервативно с
имобилизация, през който период на два пъти е наместено
счупването. И до днес се оплаква от болка при натоварване
и при стягане на китката. Налице е констатирано при
освидетелстването и лекостепенно намаляване обема на
движенията настрани, нагоре и надолу на дясната ръка в
сравнение с лявата, както и слабост на захвата.
Констатирана е и изпъкналост на лакътната кост в китката
по гърба на същата на дясната ръка в сравнение с лявата.
При съвкупен анализ на доказателствения материал,
съдът намира, че по делото се установи, че ищцата е
претърпяла инцидент на 18.08.2022г., в светлата все още
част на деня, в гр.******, на улица „**********“, в
участъка до III-ти районен съвет, съгласно показанията на
свидетеля Л., които се кредитират от съда, като логични и
последователни, която при придвижване е паднала,
спъвайки се в паднали на тротоара дърва и е получила
твърдените увреждания, като последното се установи от
изслушаната СМЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена, в съответствие с останалия приет
6
по делото доказателствен материал /медицинска
документация/, поради което и дава вяра. Съдът приема, че
при падането ищцата е получила твърдяното увреждане,
изразяващо се в многофрагментарно разместване
/счупване/ на дясната лъчева кост в долния край до
китката /дисталната област/. В тази връзка съдът не се
солидаризира с възражението на ответника, че ищцата е
допринесла за настъпване на инцидента. За съпричиняване
е нужно обективно допринасяне /без вина/ за настъпване на
вредоносния резултат. Не се установиха в производството
действия на ищцата, с които тя е допринесла за падането
си. Убеждението на съда е продиктувано от твърденията,
подкрепящи се и от показанията на свидетеля Л., че
двамата с ищцата са вървели по тротоара, действително в
светлата все още част на деня, като в предвид възрастта на
ищцата и препятствията на тротоара /налични дупки и
непочистени дърва/, за същата не е била налична
възможност за адекватно отреагиране, освен възможността
да се движи със съпруга си по пътното платно, по което
между впрочем и самият свидетел Л. потвърди, че се
движат, когато няма коли. В тази връзка съдът не
кредитира в цялост показанията на свидетеля Д., работещ
в *****, в звено за озеленяване, тъй като същите стоят
изолирани от останалия доказателствен материал по
делото. Съдът кредитира показанията му частта, че
дейността на звеното се състои по косене, рязане на клони,
сухи дървета ежедневно в процесния участък, както и че
7
това е продиктувано от обстоятелството, че до общината
има болница за церебрална детска парализа, както и в
частта, че наличните дървета са в дворовете на хората и в
болницата, където се режат и кастрят клоните на
дърветата, както и в частта, че това почистване се
извършва до 14:00 часа. Инцидента обаче е станал около
20:30 часа, а не в часовия диапазон до 14:00 часа, което
обосновава извод, че не се установи безспорно, че именно
процесният участък около 20:30 часа е почистен, и явно се
касае за занижен контрол по почистването в конкретния
участък от лицата, работещи под контрола на *****.
Последната като юридическо лице осъществява дейностите
по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или
други лица, на които е възложила изпълнението.
На следващо място ищецът доказа характера на
претърпените от него неимуществени вреди. В тази връзка
съдът кредитира показанията на свидетеля Л.. Въпреки че
свидетелят е съпруг на ищцата, съдът прецени показанията
му съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счита, че същите
следва да бъдат възприети, тъй като са ясни, конкретни и
непротиворечиви, а и кореспондират на другите събрани
доказателства, в частност на изслушаната съдебно
медицинска експертиза, като в същото време той е полагал
грижи за ищцата и има най-непосредствени впечатления от
преживените от нея болки и страдания, вследствие
увреждането.
8
Съдът съобразява установените факти относно
получените увреждания и свързаните с тях болки и
страдания, като въз основа на приетото за установено и при
условията на чл. 52 ЗЗД приема, че справедлив размер за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, е
цялостно посочената сума от 5 000 лв.
Размерът на неимуществените вреди се определя по
правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение: с оглед
характера, степента и вида на уврежданията,
интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта,
физическото и психическо състояние на ищеца, както и
възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва
да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС №
4/68 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесна повреда, са характерът
на увреждането, начинът на настъпването му, последиците
от него и др. Следва да се отчетат не само болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
всички онези неудобства - емоционални, физически и
9
психически, които ги съпътстват и които зависят не само
от обективен, но и от субективен фактор - конкретния
психо - емоционален статус на пострадалия /субективното
отношение към случилото се и отражението му върху
психиката с оглед степента на психическа и емоционална
зрялост на лицето/. За твърдените болки и страдания бяха
ангажирани гласни доказателствени средства, като изводи
във връзка с конкретните увреди и оздравителния процес
се правят и въз основа на медицинските документи, и
заключението на СМЕ. Касае се за телесна повреда, която
трайно и съществено е затруднила движението на десния
горен крайник за период от 4 месеца. Изпитан е значителен
и продължителен във времето физически и психически
дискомфорт, а болките, както посочи вещото лице
продължават и до днес. Извършена е гипсова
имобилизация, като се е наложило двукратно наместване.
Самото вещо лице посочи, че се касае за сериозно счупване.
Всичко това е съпътствано с болничен престой, прием на
лекарствени медикаменти, обезболяващи, притеснения,
стрес, негативни емоционални изживявания и прочие и
както свидетелят Л. посочи и с рана, която много трудно е
зараснала след сваляне на гипса. Несъмнено са били
налице и редица битови неудобства - затруднения за
пълноценна дейност от всякакъв характер и
самообслужване. С оглед горното, съобразно
доказателствата по делото и закона – се дължи обезщетение
в горепосочения размер. Той е адекватен и справедлив за
10
репариране на вредите, съобразен с естеството на
засегнатото благо - правото на живот и телесна
неприкосновеност, възрастта на ищцата – 77г. към датата
на възникване на инцидента, икономическата обстановка в
страната, както и със съдебната практика, постановена при
подобни хипотези /Определение № 556 от 4.05.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 51/2011 г., III г. о., ГК; Определение № 1314
от 18.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5670/2014 г., III г. о., ГК/.
В предвид диспозитивното начало в процеса обаче,
доколкото иска е предявен като частичен, то той следва да
бъде уважен за претендираните неимуществени вреди в
претендирания размер от 3 000,00 лева.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца. Ищцата е внесла държавна такса в размер на 120,00 лева, 250,00
лева депозит за изслушване на експертиза, като на ищцата следва да се присъди и
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева, което не е прекомерно
съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, приложима в редакцията й с ДВ, бр.88/04.11.2022г., в
предвид датата на сключения договор за правна защита и съдействие – 25.11.2022г. и за
реалното заплащане на което, съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на
ВКС са налице доказателства на л.47 от досието по делото.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***************, БУЛСТАТ ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Д. Л., ЕГН **********, сумата в размер на
3 000 лева /три хиляди/ лева, предявена като частична от
сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие
инцидент, настъпил на 18.08.2022г., около 20:30 часа в ж.к.
11
“****************“, на ул. „**********“, изразяващи се в
претърпени от нея болки и страдания, поради
бездействието на ответника и неизпълнение на
задълженията му да поддържа и ремонтира за своя сметка
обектите на техническата инфраструктура на своята
територия, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 23.12.2022г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ***************, БУЛСТАТ ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Д. Л., ЕГН **********, сумата в размер на
970,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12