Решение по дело №326/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 251
Дата: 24 юни 2019 г. (в сила от 8 юли 2021 г.)
Съдия: Радостина Костова Калиманова
Дело: 20182100900326
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 юни 2018 г.

Съдържание на акта

    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 245                                      Година 2019,  24.06                                  Град Бургас

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав …………………………

На двадесет и девети май .................................... Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                                                  Председател:    Радостина Калиманова                                                 

                                                                          Членове:    ………………………….………                                                  

                                                     Съдебни заседатели:    ..…………………...……………

 

Секретар …………..…….. Жана Кметска.......…........................……………..……………… 

Прокурор ………………………………………..….………..………..…………………………...                               

като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….…

търговско дело номер ……… 326 ……… по описа за …… 2018…… година.

 

Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 227, ал. 1 от КЗ /отм./, чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството.

Образувано е по повод исковите претенции на Застрахователна компания „Лев Инс” АД със седалище град София и адрес на управление  бул. „Черни връх“ № 51Д, ЕИК *********, представлявано от Мария Стоянова Масларова - Гъркова и Павел Валериев Димитров чрез процесуалния му пълномощник против С.М.Т., ЕГН **********, в качеството му на наследник наМ.И.Т., ЕГН **********,*** чрез неговата майка и законен представител А.К.М.,***, ж. к. „М.Р.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * за осъждане на ответната по делото страна да му заплати сумата 50000 лева, представляваща изплатено на увреденото от виновното поведение на наследодателя на ответника лице М.А.М.обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно плащане, както и направените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

В исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, ищцовата страна твърди, че на 09.11.2012 година, около 17:35 часа, в град Бургас, в ж. к. „М.Р.“, в отсечката срещу „Битака“, на 400 метра преди пречиствателната станция, в посока към село Твърдица,М.И.Т. управлявал лек автомобил марка „Пежо 605“ с рег. номер А 2652 ВА, с концентрация на алкохол над допустимата по закон норма - 6.68 промила, с пътник в колата Д. П. М.. В същото време, в насрещното платно се движел товарен автомобил марка „Пежо Партнер“ с рег. номер СА 4476 НВ, управляван от М.И.П., с пътници в него Д.И.П. и Георги Кралев Г..

Вследствие на реализираното пътно-транспортно произшествие била настъпила смъртта на М.И.Т.,*** и смъртта на Д. П. ***. Смъртта на двамата била констатирана от лекар при ЦСМП -Бургас. На лицата, пътуващи в товарния автомобил марка „Пежо Партнер“ с ДК № СА 4476 НВ били причинени телесни повреди.

Образувано било ДП № 477/2012 година по описа на сектор „ПП“ ОДМВР - град Бургас. В хода на същото било установено, че в кръвта на М.И.Т.,*** имало наличие на алкохол в количество 6.69 промила, а в тази на Д. П. *** алкохол в количество 2. 27 промила. В кръвта на М.И.П. наличието на алкохол било в количество 0.00 промила.

С постановление за прекратяване на наказателно производство, прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас, след запознаване с материалите по досъдебно производство № 477/2012 година по описа на „ПП“ ОД на МВР- Бургас прекратил наказателното производство по същото досъдебно производство № 477/2012 година за извършено престъпление по чл. 434, ал. 3, б „б“ във връзка с ал. 1, б „в” във връзка чл. 342, ал. 1 от НК поради смърт на дееца М.И.Т.,***.

Към момента на реализиране на пътнотранспортно произшествие, собственикът на автомобил марка „Пежо 605“, с рег. номер № А 2652 ВА Т. Г. У. имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗК „Лев Инс“ АД със застрахователна полица № 22112000433867, със срок на покрит застрахователен риск валиден към датата на събитието, а именно 17.01.2012 година - 16.01.2013 година.

В резултат от виновното поведение на М.И.Т. *** и при осъществяване на механизма на процесното пътно-транспортно произшествие била причинена по непредпазливост смъртта на Д. П. ***. Вследствие на същата неговият законен наследник майка му М.А.М. претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. За репариране на същите тя предявила претенция пред ЗК „Лев Инс“ АД, по повод на която била образувана щета номер 0000-1000-61-13-7196 и по която и било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 50000 лева на 03.09.2013 година.

Наследодателят на ищецаМ.Т. управлявал лекия автомобил, с който причинил по непредпазливост произшествието и в резултат на което настъпила смъртта на Д. П. *** с алкохол в кръвта над допустимото /6.68 промила/. Във връзка със същото неговата майка М.А.М. претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Поради настъпилата смърт на дееца и съгласно разпоредбите на чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството, отговорността за погасяване на задълженията била на неговите наследници. В конкретния случай същият бил оставил за наследник ищеца С.М.Т..

Във връзка с гореизложеното и на основание разпоредбите на чл. 227, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от Кодекс за застраховането /отм./ , във връзка с чл. 45 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 60, ал. 1 от Закон за наследството, ищецът разполагал с право на регрес срещу наследниците на виновното лице М.И.Т.,*** до размера на изплатеното от него обезщетение, което в конкретния случай било сумата от 50000 лева.

Ответната по делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в указания и от закона и съда срок по чл. 367 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който е изразила становище по така предявената против нея исковата претенция, представила е писмени доказателства. Сочи се в него на първо място, че същата е допустима, но по същество е неоснователна.

Изтъква се в тази насока, че искът бил предявена срещу недееспособен ответник, малолетният С.М.Т., роден на *** година, в качеството му на единствен законен наследник на починалия М.И.Т., за задължения на неговия наследодател, претендирани от ищцовото дружество в настоящото производство.

Съгласно постоянната и непротиворечива съдебната практика, за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, необходимо било те да са приели наследството. Разпоредбата на чл. 48, изр. 1-во от Закона за наследството изрично постановявала, че наследството се придобивало с приемането му, като начините за приемане били посочени в закона - чл. 49, чл. 51 от Закона за наследството. От друга страна, чл. 61, ал. 2 от Закона за наследството предвиждал, че недееспособните приемали наследството само по опис. Тази норма имала защитна функция - да се ограничи отговорността на наследника за задължения на неговия наследодател само до размера на полученото наследство. До настоящия момент малолетният С.М.Т. не бил приел по опис наследството на своя баща М.И.Т.,***, а съгласно чл. 61, ал. 1 от Закона за наследството приемането на наследството по опис било винаги изрично. Това действие не можело да се презюмира от други действия на наследника.

Ето защо се счита, че предявените от ЗК „Лев Инс“ АД регресен иск против малолетния С.М.Т., представляван от своята майка и законен представител А.К.М., към настоящия момент бил неоснователен и недоказан, поради което следвало да бъде отхвърлен.

В случай на ангажиране отговорността на малолетния С.М.Т. за задължения на неговия наследодател М.И.Т.,*** и ако ищцовото дружество ЗК „Лев Инс“ АД успеело да проведе главно и пълно доказване на предявения иск, то ответникът моли същият да бъде уважен само до размера на полученото от него наследствено имущество.

Ищецът, но когото съдът е изпратил препис от отговора на ответната страна и приложенията към него е депозирал в предоставения му за това срок допълнителна искова молба, в която се съдържа неговото изявление, че поддържа изцяло предявения иск, както и е направено с нея доказателствено искане.

Ответникът по делото, на когото е бил изпратен препис от допълнителната искова молба с указания за възможността да депозира допълнителен отговор в указания му от закона и съда срок не е представил такъв, не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания.

Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В конкретния случай се установява от събраните и ангажирани по делото доказателства, че е било образувано ДП №447/2012 година по описа на „ПП“ ОДМВР-град Бургас, водено срещу неизвестен извършител за това, че на 09.11.2012 година, около 17.30 часа, в град Бургас, ж. к. „М.Р.“, при управление на моторно-превозно средство нарушил правилата за движение, визирани в ЗДП, като допуснал по непредпазливост смъртта на повече от едно лице -М.И.Т. и Д. П. М. - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ във връзка с ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. С постановление от 04.04.2013 година на прокурор при Окръжна прокуратура-Бургас наказателното производство по това досъдебно производство е било прекратено поради смърт на деецаМ.И.Т. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК.

Вещото лице по допуснатата и приета от съда автотехническа експертиза в изготвеното заключение е изследвало и описало механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие. Посочва, че местопроизшествието се намира в ж. к. „М.Р.“ в град Бургас на изхода в посока към с. Твърдица. На 09.11.2012 година лек автомобил марка „Пежо 605“ с рег. №А 2652 ВА, управляван от М.И.Т. се е движел в лявата лента на пътя към с. Твръдица. На предна дясна седалка до него е пътувал Д. П. М.. Около 17.10 часа той се е намирал на последния десен завой преди комплекса. Поради неправилна преценка за скорости и разстояния и забавени движения от тежкото състояние алкохолно опиване, в което се е намирал Т., той не е могъл да се „впише“ в кривата, а е продължил направо и е навлязъл в лентата за насрещно движение. В момента, в който е завил волана надясно, за да се прибере в неговата лента, е последвал силен удар на средна лява част на автомобила му в предна челна част на товарен автомобил марка „Пежо партнер“ с рег. №СА 44 76 НВ, управляван от М.И.П.. След удара лекият автомобил марка „Пежо 605“ се е завъртял наляво на около 150 градуса и е спрял косо в дясната лента. Товарният автомобил марка „Пежо партнер“ се е завъртял надясно около 100 градуса и спрял върху десния банкет с предна част към пътното платно. В резултат на произшествието са починали водачът М.Т. и пътникът по него Д. М..

С оглед направените в тази насока искания и за установяване на наведените от страните твърдения в настоящото производство е допусната и извършена съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която в депозираното по делото и прието от съда заключение е посочило, че лицето Д. П. М. е пострадало като пътник в лек автомобил на предна дясна седалка при пътно-транспортно произшествие на 09.11.2012 година. Той е получил черепна травма със счупване на черепната основа; гръдна травма с хемоперикард поради частично разкъсване на долна празна вена; пукнати по черния дроб. Първата посочена травма е била от страничен удар на главата в колонката на автомобила, а втората от удар в предмет с широка повърхност в предната част на гръдния кош. Непосредствена причина за смъртта му е била гръдната травма. Уврежданията са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие. Съдържанието на алкохол в кръвта на М.И. е било 6.68 промила - тежка степен на алкохолно опиване.

Вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-икономическа експертиза е посочило, че ищцовото дружество с платежно нареждане от 03.09.2013 година е превело в „Първа инвестиционна банка“ АД по посочената от него сметка с титуляр М.А.М. сума в размер на 50000 лева с посочено основание „по щета 13-7196“. Експертът е констатирал, след извършени проверки в тази насока, че наредената от ищцовото дружество сума е постъпила по сметката на посоченото по-горе физическо лице. 

Уважаването на предявените искове предполага кумулативното наличие на няколко предпоставки - договор за застраховка “Гражданска отговорност“, осъществен деликт от застрахованото лице при управление на моторно-превозно средство след употреба на алкохол с концентрация над допустимата норма и плащане на обезщетения от застрахователя на увреденото лице. В конкретния случай тези предпоставки са установени в изискуемата от правната норма тяхна кумулативност от обсъдените по-горе писмени доказателства и най-вече от посоченото от вещите лица в депозираните от тях по делото заключения, които в рамките на своята неоспорена компетентност са дали пълни и изчерпателни отговори на поставените им въпроси от значение за настоящия спор. Всички те, преценени в тяхната съвкупност обосновават извода, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство - лек автомобил марка „Пежо 605“ с рег. № А2652 ВАМ.И.Т., чието поведение именно е довело до настъпване на произшествието. Безспорно е, че същият е осъществил противоправно деяние, като след употреба на алкохол в граници силно над допустимите, в състояние тежко алкохолно опиване е напуснал своето платно за движение и е навлязъл в лентата за насрещното, където е последвал удар с друг автомобил. Тези негови действия са довели до настъпилото пътно-транспортно произшествие, в резултат на което той и неговият спътник Д. М. са починали. Всичко това сочи на установеност на елементите на приложимата правна норма, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, както и вина. Последната се предполага до доказване на противното, като в настоящия процес тази презумпция безспорно не е оборена. Само за пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че не е необходимо противоправното поведение да е установено с влязла в сила присъда, за да се ангажира деликтната отговорност за обезвреда.

 Установява се също така от наличната измежду кориците на досъдебното производство полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, че лекият автомобил, с който от страна водача Т. са причинени вреди е застрахован с договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „Лев Инс“ АД - застрахователна полица № 22112000433867 с валидност от 17.01.2012 година до 16.01.2013  година. При това положение и на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, увредените от деликта лица могат да претендират обезщетение пряко от застрахователя. Това е сторило лицето М. А. М., предявявайки пред ищеца претенция за обезщетяването на претърпените от нея болки и страдания в качеството и на наследник на Д. М.. Безспорно е установено от доказателствения материал, че тази нейна претенция е била удовлетворена, като по нейната сметка реално е постъпила сумата от 50000 лева на 03.09.2013 година.

За ангажиране отговорността на ответника в качеството му на наследник на починалото лице - деликвент е необходимо, съгласно чл. 60 от Закона за наследството, той да е приел наследството. Наследството се приема по указания в чл. 49 от Закона за наследството ред - изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо, чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството. Според разясненията, дадени в ППВС № 4/64 година на ВС, т. 14, мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. В случая, тъй като ответникът е малолетен и действа поради това чрез своята майка и законен представител и предвид съдържанието на представеното от ответната страна по делото удостоверение, издадено от Бургаския районен съд /лист №220 от кориците на делото/, на основание чл. 51, ал. 2 във връзка с чл. 61, ал. 2 от Закона за наследството, съдът е дал срок на ответника за приемане на наследството по опис. В рамките на този този срок същият не е предприел каквито и да било действия в тази насока, като съобразно изявлението на процесуалния му пълномощник той чрез своята майка и законен представител е възприел пасивно поведение. При съобразяване на това обстоятелство, то следва де се приеме, че дадения срок не е спазен, поради което с изтичането му е погасено правото да се приеме наследството. След като малолетният ответник не е приел наследството по опис, а липсват данни това да е било сторено от него с конклудентни действия т. е. мълчаливо, чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението му да приеме наследството, то не са налице предпоставките за ангажиране на регресната му отговорност  в качеството му на наследник наМ.И.Т.,***.

Това от своя страна обосновава извода за неоснователност на предявените искови претенции, поради което и като такива същите следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изрично отправеното в тази насока искане и в съответствие с чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна следва да бъдат присъдени направените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 700 лева, в която се включва единствено възнаграждението на ангажирания по делото един адвокат. За същите са представени доказателства, че са реално направени, поради което именно и в съответствие с приложимата правна норма следва да бъдат възложени в тежест на другата страна по спора.  

Мотивиран от горното и на основание чл. 227, ал. 1 от КЗ /отм./, чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството, Бургаският окръжен съд

 

     Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на Застрахователна компания „Лев Инс” АД със седалище град София и адрес на управление  бул. „Черни връх“ № 51Д, ЕИК *********, представлявано от Мария Стоянова Масларова - Гъркова и Павел Валериев Димитров чрез процесуалния му пълномощник против С.М.Т., ЕГН **********, в качеството му на наследник на М.И.Т., ЕГН **********,*** чрез неговата майка и законен представител А.К.М.,***, ж. к. „М.Р.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * за осъждане на ответната по делото страна да му заплати сумата 50000 /петдесет хиляди лева/ лв., представляваща изплатено на увреденото от виновното поведение на наследодателя на ответника лице М.А.М.обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно плащане.   

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс” АД със седалище град София и адрес на управление  бул. „Черни връх“ № 51Д, ЕИК *********, представлявано от Мария Стоянова Масларова - Гъркова и Павел Валериев Димитров чрез процесуалния му пълномощник против С.М.Т., ЕГН **********, в качеството му на наследник на М.И.Т., ЕГН **********,*** чрез неговата майка и законен представител А.К.М.,***, ж. к. „М.Р.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * сумата от 700 /седемстотин лева/ лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски.

Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: