РЕШЕНИЕ
№ 1890
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110131039 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В. ЕМ. Б. срещу „Софийска вода“ АД, с
която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено между страните, че В. ЕМ. Б. не дължи на „Софийска вода“ АД
сумата от 157,57 лева, претендирана като стойност на потребени В и К услуги, за които е
издадена фактура с № ********** от 06.10.2020 г., във водоснабден имот с адрес гр. София,
кв. „Симеоново“, ул. „арх. Никола Лазаров“ № 2В, ет. 2, ап. 10, клиентски № **********.
Ищецът твърди, че ответникът претендира от него посочената сума без наличието на
облигационно отношение (договор) между страните. Поддържа също, че не е потребител на
В и К услуги за посочените адрес и абонатен номер, както и че не е потребил В и К услуги,
чиято стойност се претендира. Твърди също така, че сумите не се дължат поради
недоставена услуга, която не е измерена съгласно действащата нормативна рамка, като
същата не е потребена от ищеца. Сочи, че при отчитането на общия и индивидуалните
водомери на процесния адрес, ответното дружество не е спазило разпоредбите на Наредба
№ 4, чл. 32, ал. 3 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи. Претендира разноски.
Ответното дружество оспорва предявения иск с отговор на исковата молба, подаден в
законоустановения срок. Заявява, че процесният имот е водоснабден, както и че между
страните е налице договорно правоотношение за потребление на В и К услуги. Поддържа, че
ищецът е придобил процесния имот чрез покупко-продажба на 26.07.2017 г., като липсва
информация да се е разпоредил с него. Сочи, че ищецът е подал заявление за промяна ма
1
титуляр на партидата на 12.07.2012 г., където е посочено, че именно той е собственик на
процесния имот. Поддържа, че са неоснователни твърденията на ищеца за неизвършени
доставки на В и К услуги на претендираната стойност през процесния период. Посочва, че
на 26.06.2019 г. в посочения имот служители на ответното дружество са извършили
проверка на средствата за търговско измерване, като било установено, че потреблението на
топла вода в имота се отчита с два работещи водомера, които не били пломбирани и били с
изтекла метрологична проверка. Съставен бил контролен лист № 0248581/26.06.2019 г.,
подписан от ищеца, с който му е направено предписание в 90-дневен срок водомерите да
бъдат тествани или подменени с нови и да се промбират. Ищецът изпълнил предписанието
едва на 23.10.2020 г., т.е. година и половина след изтичане на срока на предписанието.
Посочва, че за периода от 05.09.2020 г. до 06.10.2020 г. месечното количество индивидуално
потребление, изчислено на база двама обитатели възлиза на 16.833 куб.м., а останалата част
от начисленото количество в размер на 73.048 куб.м. представлява индивидуалния дял за
имота от общото потребление, отчетено за периода по приходния водомер, монтиран на
водопроводното отклонение, с което сградата, в която се намира апартамента на ищеца, е
присъединена към уличната водопроводна мрежа. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим. По така
предявения отрицателен установителен иск, ищецът следва да установи наличието на правен
интерес от предявения иск, а ответникът следва да докаже наличието на валидно
правоотношение между ищеца и ответника по договор за доставка на В и К услуги през
процесния период, количеството на реално доставените от него по договора В и К услуги за
процесния период и тяхната стойност.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, е налице
тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска
чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че
ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си
интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването
на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят
до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция
извънсъдебно. В този смисъл е и практиката на Върховния съд, изразена в Решение № 43 от
1.II.1990 г., II г. о., както и по-новата съдебна практика, изложена в Определение № 95 от
22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК, според която ответникът не
може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си поведение.
2
В случая от приетото и неоспорено от ответника писмено доказателство – фактура №
********** от 06.10.2020г. се установява, че за периода от 05.09.2020г. до 06.10.2020г. за
имот с адрес гр. София, ул. „Арх. Никола Лазаров“ № 2В, ет. 2, ап. 10, клиентски номер
**********, ответното дружество е начислило на ищеца посочената в исковата молба сума
от 157,57 лева за цена на доставени ВиК услуги. Същото се установява и от приетото по
делото експертно заключение по съдебно-счетоводна експертиза. Следователно, при
наличието на посоченото вземане, за ищеца е налице правен интерес от установяване на
неговата недължимост.
На следващо място, предмет на отрицателния установителен иск в настоящата хипотеза
е установяване съществуването на отреченото материално право, доколкото ищецът оспорва
наличието на предпоставките за възникването му – наличието на облигационно
правоотношение между наследодателя и ответника и между ищеца и ответника, както и
доставката на ВиК услуги в процесното количество на претендираната от ответното
дружество стойност.
Ето защо съдът е указал на ответното дружество, че носи доказателствената тежест да
установи при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период между
страните са били налице валидни правоотношения по договор за доставка на В и К услуги
при общи условия, количеството и стойността на доставената вода, както и изискуемостта
на сумите.
Съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ потребители са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги, а според чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., потребители на
услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Тоест
страни по неформалния договор за доставка на В и К услуги при общи условия са конкретно
така посочените лица – собственици, вещни ползватели или суперфициарни собственици на
присъединените обекти в сградата и в тежест на ответника е да докаже наличието на право
на ищеца върху процесния имот. В случая с отговора на исковата молба ответникът е
представил справка № 759227 от 02.07.2021г. издадена от Агенция по вписванията, относно
вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр. София по
персоналната партида на ищеца В. ЕМ. Б., от която се установява, че на 23.06.2017г. /преди
началото на процесния период/ по персоналната партида на ищеца в публичния регистър е
вписана сделка по придобиване на правото на собственост от ищеца върху апартамент,
находящ се в гр. София, ул. „Арх. Никола Лазаров“ № 2в, ет. 2, ап. 10, като липсват
последващи вписвания на разпоредителни сделки на ищеца с имота. Наред с това, съобразно
представеното с отговора на исковата молба и надлежно заверено от страната с електронен
подпис заявление за промяна на титуляр на партида от 12.07.2017г. се установява, че ищецът
е подал пред ответното дружество искане за откриване на партида на свое име за посочения
по-горе имот, което искане е било уважено от ответника видно от съдържанието на
процесната фактура. В искането е посочено, че ищецът е придобил собствеността върху
3
имота на 23.06.2017г., което се явява в унисон със съдържанието на справката. Все в тази
насока са и останалите представени от ответника писмени доказателства – подписани от
ищеца контролен лист за отчет на водомерите в имота от 26.06.2019г. и приемо-
предавателен протокол за доставка, монтаж и пломбиране на нови индивидуални водомери
за същия имот и клиентски номер от 23.10.2020г., които документи, макар и да не
установяват права върху имота, подкрепят изводите, основани на вписаното в публичния
регистър обстоятелство и подаденото заявление. Следователно от събраната по делото
доказателствена съвкупност се установява, че през периода на начисляване на ВиК услугите,
за които е издадена процесната фактура /от 05.09.2020г. до 06.10.2020г./, ищецът е бил
собственик на имота и в това си качество е бил страна по неформалния договор за доставка
на ВиК услуги при общи условия с ответното дружество.
Относно доставката на фактурираните ВиК услуги, това обстоятелство се установява от
приетото по делото експертно заключение по съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено. От
заключението се установява, че процесният имот е водоснабден и в него се ползват ВиК
услуги, както и че общият водомер в сградата е бил монтиран на 03.02.2020г., поради което
през процесния период не е бил изтекъл петгодишният срок на валидност на
метрологичната проверка и същият е бил технически годен. Този извод се подкрепя от
представения по делото приемо-предавателен протокол от 03.02.2020г. за подмяна на общия
водомер на сградата, в който са посочени изрично показанията на стария и новия водомер,
както и годината на последната метрологична проверка /2020г./. От заключението се
установява също, че през процесния период от 05.09.2020г. до 06.10.2020г. монтираните в
имота индивидуални водомери не са били пломбирани и последната им метрологична
проверка е била извършена през 2006г., поради което петгодишният срок на метрологичната
им годност е бил изтекъл. Този извод се подкрепя от подписания от ищеца и неоспорен от
него контролен лист от 26.06.2019г. в който е констатирано състоянието на монтираните в
имота индивидуални водомери към тази дата.
Съгласно нормата на чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи /Наредбата/ доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на
индивидуалните водомери са задължение на потребителите. В случая от доказателствената
съвкупност по делото не се установява ищецът да е изпълнил задължението си да пломбира
индивидуалните водомери в имота и да осигури техния последващ метрологичен контрол
/или да ги подмени изцяло/ преди началото на процесния период. Напротив, от приетия по
делото приемо-предавателен протокол за доставка, монтаж и пломбиране на нови
индивидуални водомери в имота от 23.10.2020г. се установява, че водомерите са били
подменени едва след края на периода, за който е издадена процесната фактура. Ето защо
съдът намира, че през процесния период в имота не са били налице годни измервателни
уреди въз основа на които да бъде осъществено отчитането на потребеното количество вода.
При това положение и съгласно нормите на чл. 39, ал. 4, т. 3 вр. чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от
Наредбата, потребеното количество вода за имота се определя на база брой на обитателите
4
при минимален размер от 5 куб. м. на обитател, увеличаван на всяко тримесечие с по 1
куб.м. на обитател до монтиране на годни измервателни уреди, докато потребеното
количество за общи нужди се определя по посочения в чл. 39, ал. 4 от Наредбата ред. От
експертното заключение се установява, че процесното фактурирано количество е определено
на база двама обитатели, какъвто е посоченият от ищеца брой, както и че за процесния
период е била начислена консумация в общ размер на 89,88 куб. м., от които 16,83 куб. м. за
имота и 73,05 куб. м. за общи нужди. Видно от заключението, фактурираното потребление
се явява в съответствие с нормата на чл. 39, ал. 4 от Наредбата.
С оглед на това релевираните от ищеца възражения, че липсват карнети за отчет на
водомерите, че ответникът не е спазил установения в чл. 35, ал. 5 от Наредбата ред за
удостоверяване на отказа на потребителя да осигури достъп до водомера за отчет и че не е
спазил реда по чл. 35, ал. 6 от Наредбата за начисляване на потребеното количество при
отказ за отчитане се явяват неотносими, тъй като в случая не се касае за хипотези реален
отчет или на неосигурен достъп, а за липса на годни средства за търговско измерване в
имота, които да бъдат отчетени. Поради същата причина се явява неотносимо и
възражението, че ответното дружество не е спазило задължението си по чл. 39, ал. 2, т. 1 от
Наредбата да извърши отчета на индивидуалните водомери в имота в рамките на 24 часа от
отчета на главния водомер.
Релевираното възражение, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 32, ал. 5
от Наредбата да уведоми упълномощения представител на етажната собственост при
разлика от над 20 на сто между отчетеното количество от общия водомер и сбора на
отчетите на индивидуалните водомери, е неоснователно. Действително, от дадените от
вещото лице разяснения в проведеното на 09.11.2021г. открито съдебно заседание се
установява, че такова уведомяване не е било извършено. Съгласно изричната норма на чл.
32, ал. 7 от Наредбата, обаче, установяването на разлики по ал. 5, по-големи от 20 на сто, не
е основание за неплащане на изразходваното количество вода. Следователно
неизпълнението на посоченото задължение за уведомяване от страна на доставчика, не може
да доведе до освобождаване на потребителя от договорното му задължение за плащане на
цената на доставката.
С оглед на това съдът намира, че от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства се установява доставката на ВиК услуги в посочения в процесната
фактура размер от 89,88 куб. м. От експертното заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът също кредитира, се установява, че стойността на доставеното
количество вода за процесния период, калкулирано по утвърдените от КЕВР цени, възлиза
на 157,57 лева, каквато е и фактурираната стойност.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че претенцията на ответното
дружество за процесната фактурирана сума от 157,57 лева се явява изцяло доказана по
основание и размер. При кумулативното наличие на всички материалноправни
предпоставки за възникване на отричаното вземане, предявеният отрицателен установителен
иск за неговата недължимост е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
5
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият е
сторил разноски за платени депозити за възнаграждение на вещите лица в общ размер на 400
лева. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП на 100 лева предвид средното /обичайно/ ниво
на фактическа и правна сложност на делото и предприетите от представителя на ответника
процесуални действия. Следователно на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер на 500 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. ЕМ. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „М “,
бл. , вх. ап. , срещу „Софийска вода“ АД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр.
С, ж.к. „ “, Б п № , сгр. , отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за недължимост на сумата от 157,57 лева, представляваща стойност на потребени ВиК
услуги за периода от 05.09.2020г. до 06.10.2020г. във водоснабден имот с адрес гр. С, кв.
„С“, ул. „Ар. Н Л“ № , ет. , ап. , клиентски № **********, съгласно фактура с № **********
от 06.10.2020 г.
ОСЪЖДА В. ЕМ. Б. да заплати на „Софийска вода“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 500 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6