№ 34
гр. Варна, 11.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600041 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура
Силистра срещу определение от 26.01.2022 г., постановено по НОХД №
212/2021 г. по описа на Окръжен съд Силистра. След проведено
разпоредително заседание първата инстанция е прекратилао съдебното
производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на
констатирано съществено и отстранимо процесуално нарушение, изразяващо
се в неясно фактически формулирано обвинение, препятстващо правото на
обвиняемия да реализира правото си на защита.
С частния протест се поддържа становище за неправилност на
определението. Прокурорът счита, че в обвинителния акт „съвсем ясно и в
стегнат вид, без излишни и ненужни подробности“ били описани всички
обстоятелства, свързани с извършване на престъпното деяние – време, място,
начин на извършване на изпълнителното деяние. Въззивната инстанция е
сезирана с искане за отмяна на протестираното определение.
Не са постъпили възражения срещу протеста.
Варненският апелативен съд намира частния протест за допустим.
Същият е депозиран срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от
процесуално легитимиран субект и в предвидения законов срок. Разгледан по
същество се преценява като неоснователен.
Съдът е длъжен да следи служебно за допуснатите съществени
процесуални нарушения в досъдебното производство, независимо дали
страните са правели възражения или не. В изпълнение на този свой
процесуален ангажимент и в отговор на възраженията на защитата, Окръжен
1
съд Силистра е констатирал несъответствие на обвинителния акт с
предвидения минимален законов стандарт за съдържанието му. Посочил е, че
обвинението по чл.242, ал.4, вр.ал.2, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.3 и ал.4 от НК
е неясно фактически формулирано, непозволяващо на обвиняемия обективно
да разбере възведеното срещу него обвинение и съответно да се защитава
срещу него.
Позицията на прокуратурата, поддържана с частния протест, че
фактологията била отразена, а изводите на първия съд за обратното се
явявали резултат на превратно тълкуване на разпоредбата на чл.246, ал.1-3
НПК, не се споделя от настоящия състав на ВАпС.
Видно от внесения в първата инстанция обвинителен акт, спрямо З.
ОСМ. ЮС. са повдигнати обвинения за осъществени в условията на реална
съвкупност две престъпления – по чл.354а, ал.2, т.4, вр.ал.2, вр.ал.1, вр.чл.29,
ал.1, б.А и Б от НК и по чл.242, ал.4, вр.ал.2, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.3 и
ал.4 от НК. По отношение на второто деяние му е вменено, че е действал като
подбудител и помагач на извършителя С.К.П.
В обстоятелствената част на обвинителния акт е изнесена известна
фактология, относима към механизма на подбуждане на Петков да извърши
деянието контрабанда, но тя освен, че е съвсем лаконична, се намира в
противоречие с диспозитива на обвинителния акт. В обстоятелствената част
прокурорът описва предаване на „сини хапчета, наподобяващи виагра“,
които св.Петков е трябвало да предаде на роднини на подсъдимия в Турция.
За услугата св.Петков цял да получи възнаграждение. Една от диспозитива на
обв.акт става ясно, че се касае за опит за контрабанда на 3524.480 гр. МДМА,
екстази и обещание за плащане на 3000 евро.
С това се изчерпва "описанието" на деянието. Останалото изложение в
обвинителния акт се свежда до преразказ на извършените процесуални
действия по претърсване и изземване. Не е посочен никакъв факт, от който да
е изводимо поведението, преписвано от публичното обвинение на лицето
предадено на съд – З.О. ХЮ., и свързващо го с веществата, иззети от л.а.,
управляван от св.П. и жилището, находящо се в гр.Силистра, ул.Одеса № 8,
ет.1, ап.79. Първостепенният съд съвсем правилно е заключил, че е налице
несъотвествие между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния
акт по отношение на обвинението по чл.242 от НК. Въззивната инстанция
намира, че и обвинението по чл.354а от НК е формулирано по доста
лаконичен начин – както вече бе посочено - липсват факти за това каква е
връзката на подсъдимия с жилището на ул.Одеса, гр.Силистра и установените
в него вещества. Избраният от прокурора подход на преразказване
съдържанието на експертните заключения и протоколите за претърсване и
изземване не може да замести необходимите фактически твърдения за
конкретно поведение, осъществено от предаденото на съд лице и
инкриминирано като престъпно от прокуратурата. Настоящият състав
допълва, че прокурорът в нито един момент не се е ангажирал с твърдение
2
как наркотичните вещества са попаднали в лекия автомобил и в жилището,
където са били установени. Няма фактическо твърдение за това, че те са
идентични с предадените „сини хапчета“, нито че те са били във
фактическата власт на подсъдимия и евентуално за какъв период от време.
При това положение напълно се споделя изводът, че обвинението не
отговоря на законовото изискване за пълното му и ясно фактическо
формулиране. Безспорно е, че съдебното производство е централно и
основните усилия по него ще бъдат концентрирани върху въпроса за връзката
на подсъдимия и инкриминираните наркотични вещества. Затова, без
съмнение е необходимо и обвинението да посочи ясно и конкретно какво
поведение счита, че е осъществил подсъдимия и да посочи факти, а не да
"препраща" към доказателствени източници и експертни заключения.
От съществено значение е обвиняемият да е наясно с фактическите и
правни рамки на обвинението, защото в това се изразява правото му да го
разбира. В разглеждания казус това изискване не е постигнато. Съдът
припомня, че в Тълкувателно решение № 2/02 на ОСНК на ВКС въпросът за
минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа
обвинителният акт, за да е редовен от съдържателна страна, е изрично
разрешен (в т. 4. 2). Посочено е, че "чрез обвинителния акт прокурорът
развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган",
както и че "главното предназначение на обвинителния акт е да формулира
така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин
да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяването
на правото на защита". В този смисъл – правото на обвиняемия да разбира
обвинението се отнася преди всичко до съдържанието на обвинителния акт.
В допълнение към изложеното по-горе, съставът на ВАпС намира за
нужно да отбележи необходимостта да бъдат положени активни усилия за
установяване на подсъдимия и връчване на обвинителния акт (след
отстраняване на нередовностите по неговото съдържание). Сред материалите
по делото е налице постановление на АП Варна, в което се твърди че
подсъдимият се намира в Република Турция. При връщането на делото,
прокуратурата следва да провери това обстоятелство и евентуално да
предприеме действия за екстрадирането на подс.З.Ю.. Ако вече са били
предприети подобни действия, то следва да се попълни доказателствената
маса по делото със съответни документи, установяващи това и евентуално
постигнатия резултат.
В обобщение на всички изнесени съображения се налага извод, че
протестираното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.01.2022 г., постановено по НОХД
№ 212/2021 г. по описа на Окръжен съд Силистра, с което е прекратено
съдебното производство по делото.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4