Р
Е Ш Е
Н И Е № 369
гр.Хасково, 31.05.2019год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на втори май
през две хиляди
и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Велислава Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2362 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление- гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, против С.Н.П.,***, иск с правно
основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД - за установяване на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че вземането
на ищеца произтичало от сключен на 20.06.2017г. Договор за потребителски
кредит № ********** между ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор и
ответника С.Н.П. като длъжник. Параметрите на договора били както следва: Общо задължение по кредита:
8052.48 лева, включващо: Сума на кредита: 3000 лева; Срок на кредита: 24
месеца; Размер на месечна вноска: 185.46 лева; Годишен процент на разходите –
49.89; Годишен лихвен процент: 41.17; Лихвен процент на ден: 0.11; дата на
погасяване – 16 ден от месеца. Параметрите по избрания и закупен Пакет от
допълнителни услуги били, както следва: възнаграждение за закупен пакет:
3601.44 лева; размер на вноската: 150.06 лева. Ищецът изпълнявал точно и в срок
задълженията си по договора, като превел паричната сума в размер на 3000 лева
по посочена от ответника банкова сметка. ***е да погасява предоставения заем с
месечни вноски, в размер и срокове според погасителния план, който бил
неразделна част от договора. Посочва се още в исковата молба, че ответникът не
бил заплатил никакви вноски по договора. Предвид факта, че ответникът не
изпълнявал поетите договорни задължения и изпаднал в забава, договорът бил
прекратен, а задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на
17.08.2017г., за което ответникът бил уведомен чрез Уведомително писмо. Със
същото бил информиран, че договорът е едностранно прекратен, а задължението по
заема е обявено за предсрочно изискуемо. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата от 8052.48 лева - неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от 03.10.2018г. до
изплащане на вземането, която сума присъдена в заповедното производство по
Ч.гр.д. № 875/2018г. по описа на Районен съд-Хасково. Претендира разноски в
исковото и по заповедното производство.
Ответникът
изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Моли
съда да констатира нищожността на всички разпоредби на договора, общите условия
и всички други, приложени към исковата молба, документи, които противоречали на
императивните разпоредби на Закона за защита на потребителите, Закона за
потребителския кредит и ЗЗД,които съдът следвало да приложи и служебно. С оглед
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като
недоказан и неоснователен и присъди разноски на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът
и ответникът са сключили Договор за потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт“ № ********** от 21.06.2017г., по силата на който ищецът в качеството
на кредитор е предоставил паричен кредит на ответника в размер на 3000 лева за
срок от 24 месеца, при месечна вноска от 185.46 лева. Уговорен е годишен лихвен
процент от 41.17 %, лихвен процент на ден 0.11% и ГПР – 49.89 %. Представени са
още ОУ, Искане за отпускане на потребителски кредит, Декларация във връзка с
обработка на личните данни, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна информация,
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Преводно
нареждане от 21.06.2017г., за сумата от 3000 лева, с посочен получател
ответникът по делото и наредител – ищецът, както и Извлечение по сметка към
цитирания договор за кредит. Посочените доказателства имат описаното в исковата
молба съдържание, поради което не следва отново същото да се преповтаря.
По делото е
приложено и самото Ч.гр.д.№ 875/2018г. по описа на Районен съд-Хасково като
доказателство за развилото се заповедно производство между страните.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1
вр. чл.422, ал.1 от ГПК, във вр.чл. 432, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79 от ЗЗД.
Същият е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл.415 от ГПК. В настоящото производство в тежест на ищеца
е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането
си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено
плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на сумата.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът и
ответникът са били в облигационно отношение по силата на сключен Договор за
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ от 21.06.2017г. Не се установи безспорно обаче, че сумата,
предмет на договора, е била реално предадена по начина, уговорен в същия на
кредитополучателя. Представено е доказателство само за нейното нареждане, но не
и за получаването й от ответника.
Друго, основно възражение на
ответника, касае факта, че липсват доказателства за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, която да е обявена на длъжника преди подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК. Съгласно чл.12.3 от ОУ
към Договора за потребителски кредит, в случай, че КЛ/СД просрочи една месечна
вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на
договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана,
предизвестие или др. Съдът счита, че кредиторът е следвало да уведоми длъжника
за обявяване на предсрочната изискуемост – нещо, което обаче същият не е
сторил. Въпреки твърденията в исковата молба, ищецът не представя уведомително
писмо за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което да е било връчено
на ответника в качеството му на длъжник, и то преди подаване на заявлението. Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, съгласно ТР № 4/2013г. – т.18. Предсрочната изискуемост
на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на кредитора,
че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили
уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Тук е
нужно да се отбележи, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй
като същото не се връчва на длъжника и заповедното производство е едностранно
до произнасянето от съда. Връчването на издадената заповед за изпълнение на
длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от
кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в този смисъл. В настоящия случай
обаче няма данни по заповедното производство да е направен какъвто и да било
опит за връчване на уведомително писмо, покана, съобщение или други документи, с
които до знанието на ответника да е стигнало волеизявлението на кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. При това положение следва да се приеме, че длъжникът не е уведомен надлежно за
упражненото от кредитора право да направи кредитът предсрочно
изискуем. След като това волеизявление не е достигнало до длъжника,
следва, че
претендираната предсрочна
изискуемост не е настъпила преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Ето защо, след като волята на финансовата институция да
обяви кредита за предсрочно изискуем, не е достигнала до длъжника, следва да се
приеме, че в случая не са били налице предпоставките за настъпване на
предсрочната изискуемост на цялото вземане по Договора за потребителски паричен
кредит. Това е така, тъй като фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. От друга страна,
самата искова молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис
от исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК, или по друг начин, след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, има за последица настъпване
на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване. Но това уведомяване не следва да бъде
взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, който да е от
значение за спорното право, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК. Такова уведомяване не
може да обоснове извод за основателност на иска по чл.422, ал.1 от ГПК, нито
може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на
задължението, тъй като според ТР № 4/2013г. уведомлението до длъжника е елемент
от фактическия състав за обявяване на изискуемостта. Такова последващо
уведомяване води до промяна на основанието, на което е издадена заповедта.
Недопустимостта на изменението на основанието, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение, е прогласена в т.11б на ТР № 4/18.06.2014г.
на ОСГТК на ВКС и тъй като предметът на исковото производство е обвързан от
основанието на вземането, предмет на заповедта по чл.410 от ГПК, то искът по
чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК следва да се отхвърли на основанието, на което е
предявен.
В случая е
налице и още едно основание за отхвърляне на предявения иск, а именно –
накърняване на добрите нрави. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не
е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване
на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване на
някоя от страните за сметка на другата. В конкретния случай се установява липса
на еквивалентност на насрещните престации, или вземането на едната страна е в
размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това
несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване. Съдебната практика за
нищожност на договор поради накърняване на добрите нрави приема, че „добри
нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е обща правна категория, приложима
към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от
юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие,
свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна
преценка на обстоятелствата.
Във всеки отделен случай,
възоснова на доводите на
страните и събраните доказателства
по конкретното дело, съдът може
да прецени дали поведението
на конкретния правен субект съставлява
действие, което накърнява „добрите
нрави“, злепоставя чужди
интереси с цел извличане на
собствена изгода. Видно
от приетите по делото доказателства се установява, че в процесния Договор за
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ********** от 21.06.2017г., за сумата от 3000 лева, със срок за издължаване две години, е договорена
възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер на 41.17 % от стойността на заема. Лихвата по договора
е възнаградителна - за ползване на дадената парична сума. Към датата на
сключване на порцесния договор обективен критерий за преценка дали с клаузата
за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно
обогатяване на ищеца, следва да се
съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме
като максимален размер и за възнаградителната лихва, като съгласно установената
съдебна практика по сходни казуси се приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната такава. В случая това съотношение не е
налице. Договорената между страните годишна лихва в размер 41.17 % надхвърля значително размера на законната такава,
при определения от БНБ основен лихвен процент за 2017г. и 10 пункта надбавка,
поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Съотнесени тези критерии и
към клаузата с уговорения ГПР от 49.89 % , също обосновават нейната нищожност. Посочените клаузи от
процесния договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за
неоснователно обогатяване на ищеца. Налице е явна нееквивалентност между двете престации, като данните по
делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и
на ГПР по процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност на
насрещните престации при установената
стойност на заема и недоказаността
на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които
да оправдават договорянето на такива високи проценти. Съгласно чл. 26, ал.4 от ЗЗД, нищожността на отделни части
не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по
право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит
би бил сключен и ако в него не са включени двете клаузи, като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за
договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Предвид изложеното, в случая не е
приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва
да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от
закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като
между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК -
за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР. Ето защо и след като клаузите в процесния договор,
като нищожни, не пораждат правно
действие, то договорът
на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 във вр. с чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД следва да се прогласи за
недействителен.
С оглед всичко изложено, предявеният иск следва да
бъде отхвърлен, като ищецът бъде осъден да заплати на ответника направените по
делото разноски в размер на 750 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит № ********** от 21.06.2017г., сключен между С.Н.П., ЕГН **********,*** и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление -
гр.София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22, във вр. с чл.11, т.9 и т.10
от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление - гр.София, бул.“България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, против С.Н.П., ЕГН **********,***, иск за признаване за установено, че дължи на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД сумата
от 8052.48 лева по Договор за потребителски кредит № ********** от 21.06.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от 10.04.2018г. до изплащане на вземането, по Заповед № 406/13.04.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по Ч.гр.д. № 875/2018г.
по описа на Районен съд-Хасково, като – неоснователен.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.“България“ №
49, бл. 53Е, вх.В, да заплати на С.Н.П., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 750 лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/
не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
М.С.