РЕШЕНИЕ
№ …………..
гр. Провадия, 10.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание
проведено на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при секретаря М.А., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1491
по
описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на
искова молба подадена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: ******срещу С.М.С. с ЕГН **********,
с адрес ***.
В
исковата молба се твърди, че между страните са сключени следните договори за
предоставяне на услуги:
1.
Договор за мобилни услуги № ********* от
16.05.2016 г. Съгласно Договора за мобилни услуги на клиента е предоставен
мобилен телефонен номер **********.
2.
Допълнително споразумение № ********* от
16.06.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно Допълнителното
споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план.
3.
Договор за мобилни услуги № ********* от
10.08.2016 г. Съгласно Договора за мобилни услуги на клиента е предоставен
мобилен телефонен номер ********** (със стандартна месечна абонаментна такса
19.99 лв. с вкл. ДДС или 16.66 лв. без ДДС).
4.
Допълнително споразумение № ********* от
10.08.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от
10.08.2016 г. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер **********
(със стандартна месечна абонаментна такса 40.99 лв. с вкл. ДДС или 34.16 лв.
без вкл. ДДС) влиза в сила нов абонаментен план, а на клиента е предоставен
мобилен телефонен апарат LENOVO Vibe
Pint Dual Black. Предоставянето на устройството е уредено от
страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата
вещ е 194,07 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от
договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши една
първоначална лизингова вноска в размер на 42,50 лв. с вкл. ДДС, платима към
датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 6,59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени
му по следните фактури:
- Фактура
№ **********/10.10.2016 г. е издадена за отчетния период 10/09/2016- 09/10/2016
г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер ********** : месечна абонаментна такса 16,66 лв., както и ползвани услуги
2,00 лв. (от които Услуги с добавена стойност (SMS) 2,00 лв.), които са в общ размер на 18,66 лв. без ДДС;
22,39 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** : месечна абонаментна такса
34,16 лв., както и ползвани услуги 24,49 лв. (от които Допълнителни Услуги
Мобилен Интернет 17,49 лв. и Услуги с добавена стойност (SMS) 7,00лв.), които са в общ размер на 58,65 лв.
без ДДС; 70,38 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство LENOVO Vibe Plm Dual Black - 6,59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата, е 99,36 лв., като след приспадане на 13,75 лв. надвнесено плащане за
задължение от предходен отчетен период, претендираната сума по фактурата е
85,61 лв.
- Фактура
№ **********/10.11.2016 г. е издадена за отчетния период 10/10/2016- 09/11/2016
г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер ********** : месечна абонаментна такса 16,66 лв., такса за спиране на
номер 0,75 лв., които са в общ размер на 17,41 лв. без ДДС - 20,89 лв. с вкл.
ДДС; за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 34,16 лв., такса
Временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., такса за спиране на номер
0,75 лв., както и ползвани услуги 5,00 лв. (от които Услуги с добавена стойност
(SMS) 5,00 лв.), които са в общ размер на 41,15 лв.
без ДДС - 49,38 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилен телефонен апарат LENOVO Vibe Plm Dual Black -
6,59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е
76,86 лв.
Твърди се, че след предсрочното прекратяване на договорите между „Теленор
България“ ЕАД и ответника С.М.С. по негова вина, поради изпадането му в забава,
на потребителя е издадена и фактура № **********/10.01.2017 г.. която включва
задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги чрез процесния номер ********** и номер ********** в размер на
1046.85 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно
устройство LENOVO Vibe Plm Dual Black в общ
размер на 131.80 лв. с
вкл. ДДС. По тази фактура се претендира само сума в размер на 131.80 лв..
Предвид гореизложеното, общата стойност на неизплатените парични задължения
на С.М.С. спрямо „Теленор България“ ЕАД по издадените Фактури към сключените
между тях Договори, описани по-горе, е в размер на 294.27 лв. (двеста
деветдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки).
Твърди се, че ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по което било
образувано частно
гражданско дело № 755/2019г. на ПРС, издадената заповед е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което се предявява настоящия иск.
Иска се постановяване на
решение, с което да се установи в отношенията между страните, че ответникът по
делото дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповедта по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 755/2019г. на ПРС, както и
присъждане на разноски по исковото и заповедното производство и адвокатско
възнаграждение.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от назначения на ответника особен
представител.
В него се твърди, че подадения иск е
допустим, но неоснователен.
Оспорва
се, че между ответницата и ищеца са били сключени процесиите договори с описаните
услуги и цени. Оспорва се, че ответницата е получила посочените във фактурите
услуги - 2 бр. мобилни номера, мобилно устройство леново и е потребила услуги с
добавена стойност CMC, както
и допълнителни услуги мобилен интернет.
Твърди, че от процесните фактури не се
установява дължимостта на претендираните от ищеца суми. Фактурите не доказвали
предоставяне на далекосъобщителни услуги.
Твърди
се, че доказателствената стойност на счетоводните книги е производна, което
следва от изискването, установено в чл. 182 ГПК, те да бъдат редовни, т.е.
всяко вписване в тях да бъде въз основа на документи, които доказват
извършеното вписване и се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на
всички обстоятелства по делото.
Твърди се, че към фактурите не е приложено извлечение от потреблението на
всеки от ползваните мобилни номера, поради което не може да се установи
изложеното твърдение за консумация. Не било ясно посочените суми в платежните
документи за какво се дължат - дали за услугите, предмет на договорите и
допълнителните споразумения или нещо друго.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител в писмена молба поддържа предявените
искове. Ответникът чрез особения си представител моли за отхвърляне на
предявените исковете.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От приетите по делото
доказателства – Договор за мобилни услуги от 16.05.2016 г.; Приложение – ценова
листа за абонаментни планове за частни лица от 16.05.2016 г.;
Декларация-съгласие; Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
мобилен номер +359********* от 16.06.2016 г.; Декларация-съгласие; Приложение –
ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 16.06.2016 г.; Договор за
мобилни услуги от 10.08.2016 г.; Декларация-съгласие; Приложение – ценова листа
за абонаментни планове за частни лица от 10.08.2016 г.; Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер +359********* от
10.08.2016 г.; Договор за лизинг от 10.08.2016 г.; Запис на заповед с дата на
издаване 10.08.2016 г.; ОУ на договор за лизинг; Декларация-съгласие;
Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 10.08.2016
г. се установява, че на 16.05.2016г.
е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** за
срок от 24 месеца по програма „стандарт + 20,99 със стандартен месечен
абонамент в размер на 20,99 лева. Договорът е сключен при действието на общи
условия. На 16.06.2016г. страните са сключили допълнително споразумение към
договорът за мобилни услуги от 16.05.2016г., с което страните договарят, че
номер ********** ще ползва ценовите условия по абонаментен план
Нонстоп 30.99 promo
21.99, с месечен абонамент от 30.99 лева.
На 10.08.2016г. страните са сключили Договора за мобилни услуги с мобилен
телефонен номер ********** със стандартна месечна абонаментна такса 19.99 лв. с
вкл. ДДС или 16.66 лв. без ДДС. На същата дата 10.08.2016г. страните сключват
допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер **********, с което договарят нов абонаментен
план Нон стоп 40.99 промо МВ, с месечен абонамент от 40.99 лева.
На 10.08.2016г. страните сключват
договор за лизинг на мобилен телефонен апарат LENOVO Vibe Pint Dual Black. Предоставянето на устройството е уредено от
страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата
вещ е 194,07 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от
договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши една първоначална
лизингова вноска в размер на 42,50 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на
сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в
размер на 6,59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират
заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги
чрез номера.
За обезпечаване на
задълженията по договора ответницата е издала запис на заповед за сума в размер
на 151,57 лева, представляваща стойността на устройството без първоначалната
вноска.
От декларация –
съгласие от 10.08.2016г. се установява, че ответницата е декларирала, че е
получила екземпляр от общите условия на оператора.
Според общите условия
заплащането на ползването на услуги, за които има сключен индивидуален договор
се извършва въз основа на ежемесечна фактура. Плащането се извършва в срока
посочен във фактурата, при неспазване на срока се дължи неустойка за забава в
размер на законната лихва за всеки ден забава. При неизпълнение на договора от
страна на клиента доставчика има право да го прекрати едностранно.
От Фактура № **********/10.10.2016 г. се установява, че е издадена за
отчетния период 10/09/2016 - 09/10/2016г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна
такса 16,66 лв., както и ползвани услуги 2,00 лв. (от които Услуги с добавена
стойност (SMS) 2,00
лв.), които са в общ размер на 18,66 лв. без ДДС; 22,39 лв. с вкл. ДДС; за
мобилен номер ********** : месечна абонаментна такса 34,16 лв., както и
ползвани услуги 24,49 лв. (от които Допълнителни Услуги Мобилен Интернет 17,49
лв. и Услуги с добавена стойност (SMS) 7,00лв.),
които са в общ размер на 58,65 лв. без ДДС, 70,38 лв. с вкл. ДДС; лизингова
вноска за мобилно устройство LENOVO Vibe Plm
Dual Black - 6,59 лв. c вкл.
ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 99,36 лв., от която ищецът,
претендираната сума по фактурата е 85,61 лв.. Срок за плащане до 25.10.2016г..
От Фактура № **********/10.11.2016г. се установява, че е издадена за отчетния
период 10/10/2016-09/11/2016г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 16,66
лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., които са в общ размер на 17,41 лв. без
ДДС - 20,89 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **********: месечна абонаментна
такса 34,16 лв., такса Временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв.,
такса за спиране на номер 0,75 лв., както и ползвани услуги 5,00 лв. (от които
Услуги с добавена стойност (SMS) 5,00 лв.),
които са в общ размер на 41,99 лв. без ДДС; лизингова вноска за мобилен
телефонен апарат LENOVO Vibe Plm
Dual Black - 6,59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и
претендирана по фактурата, е 76,86 лв.. . Срок за плащане до 25.11.2016г..
От Фактура № **********/10.01.2017г. се установява, че е издадена за
периода 10.12.2016г. – 09.01.2017г. и включва неустойка предсрочно прекратяване
на договор за услуги 1046.85 лева и вноска лизинг 131,80 лева, задължения от
предходни периоди – 162.47 лева. Срок за плащане до
25.01.2017г..
От покана за доброволно плащане от 11.12.2016г.
се установява, че ищецът е изпратил до ответника покана за доброволно плащане
на 162.47 лева за предоставени услуги със срок за плащане 10 дни от датата на
писмото.
От ЧГД № 755/2019 г. по описа на
РС-Провадия по описа на РС Провадия се установява, че по него е издадена
заповед за изпълнение № 501/29.05.2019г. за следните суми в размер на: на 294.27
лева, представляваща главница по неизплатено задължение по следните договори: Договор
за мобилни услуги № ********* от 16.05.2016 г., Допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни услуги с мобилен номер +359********* от
16.06.2016 г.; Договор за мобилни услуги № 61610304 от 10.08.2016 г.;
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни услуги с мобилен
номер +359********* от 10.08.2016 г.; Договор за лизинг от 10.08.2016 г., неудовлетворените
вземания на заявителя са индивидуализирани по размер и основание в издадените
от него фактури с №№ Фактура № **********/10.10.2016 г., Фактура №
**********/10.11.2016 г. и Фактура № **********/10.01.2017г.,
ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.05.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 385.00 лева
/триста осемдесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса – 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение
– 360 лв. с ДДС.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.1 ГПК, поради
това на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя са дадени указания да
предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от съобщението, което той
е сторил.
От изготвената по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че Фактура №**********/10.10.2016 г., фактура
№**********/10.11.2016г. и фактура №**********/10.01.2017г. са осчетоводени при
ищеца при спазване на счетоводното законодателство.
Размерът на
неизплатеното задължение на ответника към ищеца по изброените фактури към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 27.05.2019г. е 1341.12 лева, в която сума е включена
неустойката от 1046.85 лв., за която не се претендира в настоящото
производство.
Всяка от процесиите
фактури с №**********/10.10.2016 г., фактура №**********/10.11.2016г. съдържа
информация относно лизингови вноски на два броя SIM карти с номера
********** и **********, както и разговори, данни, съобщения и други таксувани
услуги съгласно приложенията - ценова листа към всеки един от двата договора,
съответно №*********/ 16.05.2016 г. с допълнително споразумение към него
№*********/16.06.2016 г. и договор №*********/10.08.2016г. с допълнително
споразумение към него №*********/10.08.2016 г.
Задълженията
по процесната фактура
№**********/10.10.2016г. са начислени съгласно договор №*********/10.08.2016г.
за мобилен номер ********** и допълнително споразумение № *********/10.08.2016
г. за мобилен номер **********. Задълженията по процесната фактура №**********/10.11.2016г. са начислени съгласно
договор №*********/10.08.2016 г. за мобилен номер ********** и допълнително
споразумение № *********/10.08.2016г. за мобилен номер **********. Задълженията
по процесната фактура №**********/10.01.2017г. са начислени съгласно договор за
лизинг от 10.08.2016 г. за мобилен номер **********.
Съгласно Договор за
лизинг от 10.08.2016 г. на телефонен апарат LENOVO Vibe Plm Dual
Black, ответникът
дължи 20 броя лизингови вноски
на обща стойност 131.80 лв./без ДДС/.
Задължението по
фактура №**********/10.10.2016 г. е намаляло от 99.36 лв. на 85.61 лв., тъй
като ищецът издава кредитно известие на стойност 13.74 лв., което е приспаднато
от задължението по процесната фактура. Няма отразено основание за доброволно
плащане, както и дали ответникът погасява конкретно свое задължение.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК, с искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите описани в издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение издадена по ЧГД № 755/2019г. по описа на РС Провадия.
Искът е допустим, доколкото е предявен
по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния
едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Ищецът носи доказателствената тежест
да докаже, че между него и ответника са сключени процесните договори, с
описания предмет, цена и срок, че е изпълнил задълженията си по тях.
Ответникът няма факти, за които да носи
доказателствена тежест.
От представените
по делото доказателства безспорно се установи, че е налице облигационна връзка
между страните по повод сключените по между им Договор за мобилни услуги № ********* от 16.05.2016 г.,
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни услуги с мобилен
номер +359********* от 16.06.2016 г.; Договор за мобилни услуги № 61610304 от
10.08.2016 г.; Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни
услуги с мобилен номер +359********* от 10.08.2016 г.; Договор за лизинг от
10.08.2016 г.. Това се доказва от приложенията към
фактурите, в които са отразени потребени услуги, от изготвената по делото ССчЕ.
Установи се, видно от приложенията към процесните
фактури и от ССчЕ, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като е предоставил
на ответника мобилни услуги предмет на договорите за мобилни услуги и му е
предоставил за временно ползване съобразно лизинговите договори мобилни апарати. Фактурите са осчетоводени при
спазване на законодателството.
Ответницата не доказа да е изпълнила
задълженията си по договорите, за които са издадени процесните фактури. Поради
неизпълнението на задълженията й и въз
основа на общите условия и договорът за лизинг ищецът изисква заплащането на оставащите
лизингови вноски. Договорите между страните са прекратени по силата на общите
условия и неизпълнението от страна на ответницата на договорните й задължения
за заплащане на дължимите суми за такси, ползвани услуги и лизингови вноски.
Предвид
гореизложеното предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат
уважени.
С оглед изхода на спора,
доказателствата за заплатените разноски по делото и направеното искане, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от последния разноски по
делото. Претендираните разноски от ищецът са следните: 25 лева – държавна такса
в исковото производство, 25 лева – държавна такса в заповедното производство, възнаграждение
на особен представител – 300 лева, адвокатско възнаграждение в заповедното
производство в размер на 360 лева и 360 лева адвокатско възнаграждение в
исковото производство, 220 лева възнаграждение на вещо лице за ССчЕ.
Съобразно това на ищецът следа да се
присъдят разноски в размер на 385 лева по заповедното производство и в размер
на 905 лева в исковото производство.
Воден
от гореизложеното Провадийският районен
съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр.
415 от ГПК съществуването на вземанията на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: ******към С.М.С. с ЕГН **********, с адрес ***, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 501/29.05.2019г. по ЧГД № 755/2019г. по описа на РС Провадия за следните
суми в размер на: в размер на: на 294.27 лева, представляваща главница по
неизплатено задължение по следните договори: Договор за мобилни услуги №
********* от 16.05.2016 г., Допълнително споразумение № ********* към договор
за мобилни услуги с мобилен номер +359********* от 16.06.2016 г.; Договор за
мобилни услуги № 61610304 от 10.08.2016 г.; Допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни услуги с мобилен номер +359********* от
10.08.2016 г.; Договор за лизинг от 10.08.2016 г., неудовлетворените вземания
на заявителя са индивидуализирани по размер и основание в издадените от него
фактури с №№ Фактура № **********/10.10.2016г., Фактура №
**********/10.11.2016 г. и Фактура № **********/10.01.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.05.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С.М.С.
с ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ******, сумата
от 385 лева по заповедното производство по ЧГД № 755/2019г. по описа на РС
Провадия и в размер на 905 лева в настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..