О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 60 06.03.2015г.
град Стара Загора
Старозагорският административен съд, IIІ
състав, в закрито
заседание на шести март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдия
Г.ДИНКОВА административно дело № 53 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 78, ал.7 от Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ във вр. с
чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по
искане на Председателя на Националното бюро за правна помощ, за присъждане на
разноски основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК във вр. с чл.27а от
Закона за правната помощ, представляващи заплатеното от НБПП възнаграждение на
адвоката, предоставил правна помощ по адм. дело № 53/ 2013г. по описа на
Административен съд – Стара Загора.
Производството
по адм. дело № 53/ 2013г. по описа на Административен съд – Стара Загора е
образувано по искова молба на А.И.Т., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода”
в Затвора гр.Стара Загора, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”гр.София, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000,00лв., претърпени в
резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица от Затвора гр.Стара
Загора.
С определение от
21.02.2013г., постановено в закрито съдебно заседание, на основание чл.95 от ГПК във вр. с чл. 21, т.3, чл.23, ал.2 и ал.4 и чл.25, ал.1 и ал.3 от Закона за
правната помощ, е предоставена правна помощ за осъществяване на процесуално
представителство на А.И.Т.- ищец по делото. С Определение от 04.03.2013г.
определеният от АК – Стара Загора адвокат А.М. -Паскова, е назначен за
процесуален представител за осъществяване на правна помощ на А.Т. по адм. дело
№ 53/ 2013г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
С Решение № 185 от 24.10.2013г.
по посоченото дело, е отхвърлен като неоснователен предявения от А.Т. иск с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу ГД”Изпълнение на наказанията”. Решението
на Старозагорския административен съд е влязло в сила на 13.11.2013г.
Видно
от представеното към искането Решение № СЗ-83-5534/2014 от 28.01.2014г. на
НБПП, на основание чл.24 и чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правна
помощ, на адв. А.М. *** е определено да бъде изплатено възнаграждение в размер
на 200.00лв. за предоставена правна помощ по адм. дело № 53/ 2013г. по описа на
Административен съд – Стара Загора
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът приема
за установено следното:
Направеното от Председателя на НБПП искане за
присъждане на разноски за заплатеното от НБПП възнаграждение на адвоката,
предоставил правна помощ по делото, следва да бъде квалифицирано като искане по
чл.78, ал.7 от ГПК. Доколкото Националното бюро за правна помощ не е страна в
процеса, по който е предоставена правна помощ, предвидените в чл. 248 от ГПК условия,
ред и срокове за допълване /изменение/ на съдебното решение в частта му за
разноските, са неприложими. За производството по чл. 78, ал. 7
от ГПК не е предвиден срок, в който НБПП следва да направи искането.
Естеството и вида на разноските и определения в закона ред за тяхното заплащане
водят до извода, че произнасянето на съда и присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение във връзка с предоставена правна помощ може да стане
едва след постановяване на решението, доколкото определянето на размера на
разноските се извършва с последващо съдебния акт решение на НБПП въз основа на представен
писмен отчет на адвоката за вида и количеството на извършената дейност, след
приключването на делото.
С оглед на което съдът приема, че
искането е процесуално допустимо.
Разгледано по същество се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.7 от ГПК,
субсидиарно приложима по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, ако
претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното
адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената
част от иска, а в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ,
дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Разпоредбата на чл.78,
ал. 7 от ГПК е материалноправна и урежда
две хипотези. В първата хипотеза е регламентирано възникване на материално
право в полза на НБПП за присъждане на изплатеното от него адвокатско
възнаграждение по оказана правна помощ, в случаите, когато претенцията на
лицето, получило правна помощ, е уважена. Втората хипотеза предвижда лицето,
получило правна помощ, да заплати разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска, в случаите на осъдително решение.
В настоящият случай претенцията на лицето, получило
правна помощ /А.И.Т.– ищец в производството по делото/, не е уважена – с влязло
в сила Решение № 185/
24.10.2013г. е отхвърлен като неоснователен предявения от А.Т. иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу ГД”ИН”. Следователно не е налице първата
хипотеза на чл.78, ал.7 от ГПК. От друга страна втората хипотеза на чл.78, ал.7
от ГПК има предвид разноските, които е направила по делото ответната страна,
като участник в съдебното производство. Отношенията между НБПП /което не е
страна в производството по делото, а само осигурява безплатна адвокатска
защита/ и жалбоподателят /ищецът / на който е предоставена правна помощ/, стоят
извън проведеното съдебно производство и спрямо тези отношения общите
разпоредби на ГПК относно разноските са неприложими /в този смисъл Определение
№ 12748/ 28.10.2014г. по адм. дело № 13001/ 2014г. по описа на ВАС, Определение
№ 13532/ 21.10.2011г. по адм. дело № 12999/ 2011г. по описа на ВАС и др./.
Следователно разпоредбата на чл.78, ал.7, изр. второ от ГПК не предвижда
възможност за възстановяване на разноски в полза на НБПП за изплатено адвокатско
възнаграждение в случаите на осъдително решение спрямо лицето, получило правната помощ. В тези
случаи разходите за заплатеното от НБПП възнаграждение на адвоката,
следва да останат за сметка на НБПП. Съгласно чл.2 от ЗПП правната помощ се осъществява от
адвокати и се финансира от държавата, а според чл.4 от същия закон средствата
за правна помощ се осигуряват от държавния бюджет.
Освен това по аргумент от нормата на
чл.27а от Закона за правната помощ
лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП
направените разноски, само в определените
със закон случаи. След като в случая не е налице нито хипотезата на чл.78, ал.7, изр.
първо от ГПК, нито законова регламентация, предвиждаща присъждане в полза на НБПП на
направените разноски за правна помощ чрез възстановяването им от лицето, на
което е предоставена правната помощ, липсва основание за възстановяване на
разноските за адвокатско възнаграждение в полза на НБПП и съотв. направените
разходи за изплатено възнаграждение на адвоката, осъществил процесуално
представителство по предоставената правна помощ, следва да останат за сметка на
НБПП.
По тези съображения съдът намира, че
искането на Председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски, представляващи
заплатеното възнаграждение на адвоката, за предоставената по адм. дело № 53/
2013г. по описа на Административен съд – Стара Загора правна помощ за
осъществяване на процесуално представителство на ищеца в производството А.И.Т.,
е неоснователно и като такова, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горните
мотиви Старозагорският административен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски,
представляващи възнаграждение на адвоката за предоставена по адм. дело № 53/
2013г. по описа на Старозагорския административен съд правна помощ за
осъществяване на процесуално представителство на А.И.Т..
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7
дневен срок от неговото съобщаване.