РЕШЕНИЕ
№ 550
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300501253 по описа за 2021 година
Образувано е по въззивна жалба на Е. А. Й. от ***, чрез пълномощника
си адв.А.Ц. срещу решение № 260057/10.03.2021г. по гр.д. № 1599/2019г. на
РС Карлово, І гр.с., с което е унищожен на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД,
сключения на 01.06.2017 г. между А. С. А. от *** с ЕГН **********, като
дарител и Е. А. Й. от *** с ЕГН **********, като дарен, договор за дарение
на недвижим имот, представляващ - дворно място с площ от 505 кв.м., ведно с
построените е него двуетажна жилищна сграда със ЗП от 52 кв.м.,
второстепенна сграда - лятна кухня със ЗП от 16кв.м. и стопанска сграда -
плевня със ЗП от 30 кв.м. и други подобрения, което дворно място по ПУП на
***, съставлява ПИ 105, в квартал 14 и за който имот е отреден УПИ II-105, с
неприложена регулация, при граници: от север - улица, от изток - имот № 103,
от юг - имот № 104 и от запад-имот № 106, обективиран в нотариален акт №
61, том II, рег.№ 3124, дело № 255/2017г. на Нотариус С.Р. град ***, поради
невъзможността на дарителя да разбира и ръководи действията си към
момента на сключване на договора.
Решението се обжалва изцяло. Сочи се, че решението е недопустимо,
алтернативно като неправилно и необосновано. Сочи се, че правото да се
1
заведе иск по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е в личната преценка на неговия носител, а
пък ищецът не е могъл да разбира и да ръководи действията си, поради което
не е могъл да предяви настоящия иск, поради което постановеното решение е
такова по непредявен иск. Ето защо се иска обезсилване на решението и
прекратяване на производството по делото. Алтернативно се сочи, че
първостепенният съд неправилно е приел, че са налице основанията за
унищожаване на процесното дарение, без да е обсъдил всички събрани по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Показанията на
изслушаните свидетели не са обсъдени и не са взети предвид от решаващия
съд. Не е обсъдена и приетата по делото съдебнопочеркова експертиза и
нейните изводи и обясненията на вещото лице графолог. Сочи се, че
комплексната съдебно-медицинска експертиза също не е обсъдена във връзка
с другите събрани доказателства по делото. Сочи се, че при преценката дали
дееспособно лице, сключило договора е могло при сключването му да
разбира или да ръководи действията си, съдът следва да съобрази освен
медицинските, също така и житейските и юридическите критерии, което не е
сторено в казуса. Иска се обезсилване на решението и прекратяване на
производството по делото. Алтернативно отмяна на решението и отхвърляне
на предявения иск. Претендират се разноските по делото.
В срок е получен отговор на въззивната жалба от от адв. Е.П. -
пълномощник на А.А., с който се иска потвърждаване на обжалваното
решение. Претендират се разноските по делото. Същата е упълномощена и от
правоприемниците на починалия въззиваем А. – С.С. и Л.А..
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката Й., че правото да се
заведе иск по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е в личната преценка на неговия носител, а
2
пък ищецът не е могъл да разбира и да ръководи действията си, поради което
не е могъл да предяви настоящия иск, поради което постановеното решение е
такова по непредявен иск. При подаване на исковата молба ищецът А.А. не е
бил поставен под запрещение и е бил дееспособен, като е могъл да подава
валидно искови молби. Този факт е бил безспорен между страните по делото.
Жалбоподателката Е.Й. в отговора си по исковата молба на л.30 от делото
ясно твърди, че ищецът макар и прекарал мозъчен инсулт със сигурност
разбира свойството и значението на това което прави, включително до
завеждането на настоящото дело. Във въззивната си жалба Е. А. Й. твърди
точно обратното, като така се аргументира за недопустимост на обжалваното
съдебно решение. Аргумент в подкрепа на тези изводи е приетата пред
първата инстанция комплексна съдебно-медицинска и психиатрична
експертиза. След нейното приемане обаче е постановено обжалваното
съдебно решение, а децата на ищеца А.А. са образували дело по реда на
чл.336 и сл. от ГПК за поставянето му под пълно запрещение. В тази връзка
въззивното дело е било спряно до влизане в сила на 07.12.2021г. на съдебното
решение №555/16.11.2021г. по гр.д. №951/2021г. на ОС Пловдив, с което
ищеца А. е бил поставен под пълно запрещение. След което е същият е
починал и на негово място са били конституирани останалите му две деца
С.С. и Л.А.. По силата на материалния закон чл.5 ал.1 от ЗЛС лицата
поставени под пълно запрещение, стават недееспособни едва след
постановяване на съдебното решение, а не в някакъв неопределен период от
време предхождащ съдебното решение. Такава е логиката на закона,
съобразена с принципа за сигурност в правния оборот, а и в съдебното
решение за поставяне под пълно запрещение не е посочена дата, от която
лицето следва да се счита за недееспособно. Ето защо не може да се твърди,
че лицето е било недееспособно и преди постановяване на съдебното
решение, ето защо извършените от него правни действия са валидни и
пораждат правно действие. Обжалваното съдебно решение е допустимо.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката Е.Й., че съдът не е
обсъдил всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност. Възраженията са, че не са обсъдени свидетелските показания и
приетата по делото съдебнопочеркова експертиза и нейните изводи и
обясненията на вещото лице графолог. Сочи се, че при преценката дали
дееспособно лице, сключило договора е могло при сключването му да
3
разбира или да ръководи действията си, съдът следва да съобрази освен
медицинските, също така и житейските и юридическите критерии, което не е
сторено в казуса.
РС Пловдив законосъобразно е обсъдил доказателствата по делото и е
стигнал до законосъобразен и обоснован правен извод. Хипотезата на чл.31 от
ЗЗД касае именно настоящия казус, а именно унищожаването на сключени
договори от формално дееспособно лице, което е действало при сключване на
договора без да може да формира разумно волеизявление. Нормата на закона
изисква това лице при сключавне на сделката да не е могло да разбира или да
ръководи действията си. В казуса е приета комплексна съдебно неврологична
и психиатрична експертиза /л.193-206/ от която е видно, че ищецът А.А. не е
в състояние да разбира последиците от действията и постъпките си и трезво
да ги ръководи. Което е следствие на заболяването хронична мозъчна съдова
болест с остатъчна дестностранна горна монопареза с аграфия и непълна
сензорна и моторна афазия. Експертите констатират, че лицето не е в
състояние да се подписва и да си изписва името. Лицето А.А. видно от
експертизата е с психоорганичен синдром. Което видно от приетата
експертиза е описание на промените в психичното функциониране на
индивида, следствие от множество симптоми – снижение на паметта,
нарушаване на възможността за схващане и съсредоточаване, ограничаване
на способността за критичност и преценка, което води до повишена
внушаемост и манипулируемост. Налично е също и разстройство на
ориентацията за време и пространство. Горната експертиза е обсъдила
събраните свидетелски показания и на тяхна база, а също и на база на
медицинската документация е стигнала до своя експертен краен извод. Тази
експертиза правилно е била приета от съда като обоснована и обективно
изготвена. В тази насока на експертни изводи дадени от вещите лица е
писменото доказателство - решението на ТЕЛК от 2005г. /л.5/, което дава
един голям процент на нетрудоспособност 81 % и ясно сочи наличните още
тогава умерено ограничена комуникация с дисграфия. Същото се констатира
и от медицинската експертиза през 2021г. Тоест изводите на вещите лица
изразени устно в съдебното заседание от 22.01.2021г. /л.216-л.218/, че ищеца
най-вероятно и към 2017г. е бил в същото състояние е обоснован. Вещите
лица се обсновават с факта, че става дума за едно постепенно напредващо
състояние на база на инсулта, при което симптомите като трудно говорене и
4
невъзможност за писане си остават едни и същи и не се променят.
Възможността след инсулт състоянието да се подобри е до две години, но
такова не е било налице в казуса.
Горните симптоми у А.А. и промяната в неговото писхично състояние
са отбелязани и от свидетелите Г.С. /л.125/ и С.С. /л.126/, съдът кредитира
тези показания като достоверни защото същите се подкрепят от писмената
медицинска документация и заключението на комплексната съдебно
неврологична и психиатрична експертиза. Правилно не са кредитирани като
достоверни показанията на сивдетелите Р.П. и Т.Г.-А. /л.128-131/, защото
същите сочат на добър говор и на възможност за писане на А., което
противоречи на всички медицински документи / в това число и решението на
ТЕЛК/ и на медицинската експертиза. Последните две свидетелки не са с
медицинско образование имали са епизодични срещи с ищеца и това обяснява
тяхното субективно мнение за здравословното състояние на ищеца А. и
неговите възможности да пише, чете и говори.
Между комплексната съдебно неврологична и психиатрична експертиза
и приетата съдебно почеркова експертиза /л.119-л.122/ няма непреодолимо
противоречие. Според почерковата експертиза А.А. е изписал саморъчно
името си на договора за дарение и вероятно е положил подписа си. Според
вещото лице Б.-Б. /л.217/ А. много трудно изписва буквите от името си, но
ако е бил спокоен към 2017г. е могло и да си изпише името. Сочи се, че
навсякъде в медицинските документи пише диагноза аграфия, което означава,
че лицето не може да пише. Тоест не е изключено лицето да си е написало
името на договора за дарение, което обаче не променя останалите изводи на
медицинската експертиза относно основния предмет на изследване.
Ето защо РС Пловдив обосновано и правилно е приел, че е налице
хипотезата на чл.31 ал. 2 от ЗЗД доколкото по делото се е установило, че при
сключване на договора за дарение от дееспособно лице (ищецът А.), същото
не е могло да разбира или да ръководи действията си. Поради което искът по
чл.31от ЗЗД правилно е бил уважен и решението следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. С оглед на изхода на делото на
въззиваемите С. А. С. и Л. А. А. следва да се платят общо 600 лева адвокатски
5
хонорар платен на пълномощника им /л.52/.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260057/10.03.2021г. по гр.д. №
1599/2019г. на РС Карлово, І гр.с.
ОСЪЖДА Е. А. Й. от *** с ЕГН ********** да заплати на С. А. С. от ***
и Л. А. А. от *** сумата от общо 600 лева за разноски направени пред
настоящия съд.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6