РЕШЕНИЕ
№ 1553
гр. Пловдив, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330111120 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕAД срещу Г.
М. П., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
в размер на 469.63 лева – падежирала главница по договор за заем ***, сключен с „Микро
Кредит“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД с Приложение № 1 от 08.11.2019 г. към договор за цесия от ***, 138.08 лева –
договорна лихва за периода 09.08.2019 г. до 24.03.2020 г., 73.61 лева – обезщетение за
забава за вземанията по договора за заем за периода 07.08.2019 г. до 04.02.2021 г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2021 г.
до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 2183/2021 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.
Интереса от предявяване на иска е, че заповедта за изпълнение по заповедното
производство е връчена на ответника, който е подал възражение в срок.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Счита, че
исковете са допустими, но са неоснователни. Признава сключването на договора за заем със
съдържанието, посочено от ищеца, както и получаване на заемната сума по същия. Счита, че
договорът за кредит е недействителен, доколкото към него е сключен допълнителен
договор, който урежда допълнителни вземания на кредитодателя, които не са включени в
ГПР и по този начин е нарушено изискването по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Наред с това, счита,
че договорът е изготвен на шрифт по-малък от допустимия в закона. Иска се отхвърляне на
иска за главница, поради плащане, а за лихви, поради недължимостта им. Претендира
разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
1
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2183/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който е подал възражения срещу вземанията по нея в срок. Исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1
ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация: чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. с чл.9 ЗПК,
във вр. с чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличие
валидно сключен договор за заем и договор за допълнителни услуги, в това число
предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане на договорна лихва по
договора за заем, размер на вземанията си, падеж, сключване на договор за прехвърляне на
вземането, уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от
цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/. Ответникът носи тежест да
установи, че е платил в срок главницата по договора за заем, както и възраженията за
недействителност на договора, както и че шрифтът на договора е по-малък от
законовоопределения.
С Определение от 08.10.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че между
Г. М. П., като кредитополучател и „Микро Кредит“ АД, като кредитодател е сключен
договор за заем ***, сключен с „Микро Кредит“ АД, вземанията по който са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 08.11.2019 г. към договор за
цесия от ***, че по договора е предоставен на ответника в заем в размер на 1300 лева,
усвоен от последния, който е следвал да върне ведно с договорна лихва в размер на 264.32
лева за срок до 24.03.2020 г., на равни месечни вноски от по 32.59 лева всяка.
Спорно по делото е валидно ли е възникнало заемното правоотношение между
страните.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
На първо място ответникът се позовава на нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1
ЗПК, доколкото шрифтът използван в договора е по-малък от предвидения в закона
минимум под 12 p.
В тази връзка е допусната и приета Съдебно-техническа експертиза /л.87/,
неоспорена от страните, която съдът кредитира. От същата се установява, че навсякъде
текста на договора е изписан с шрифт 10.4pt и 10.9pt, което е доста под минимума.
Обективно и текста на договора е трудно четим поради малкия размер на използвания
шрифт, което води до затруднение у потребителя да прочете и се запознае по ясен и
недвусмислен начин с параметрите по договора.
Предвид изложеното съдът приеме, че е налице нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК, поради
което и на основание чл.22 ЗПК договорът е недействителен.
Съгласно чл.23 ЗПК когато договорът е недействителен потребителят дължи само
чистата стойност на кредита.
От приета по делото Съдебно-счетоводна експертиза и от обясненията на вещото
лице, дадени в открито съдебно заседание, проведено на 15.12.2021 г. /л.77/, се установява,
че ответникът е заплатил по процесния договор за кредит сума в общ размер на 1301.74
лева, което е равно на чистата стойност на кредита в размер на 1300 лева, посочен в
договора.
С оглед изложеното, доколкото чистата стойност на кредита е платена от ответника,
то исковете и за главница ще се отхвърлят, наред с исковете за възнаградителна лихва и
обезщетение за забава.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника.
2
Ответникът се е представлявал в заповедното и исковото производство от Адвокатско
дружество Г., с което е сключено договор за безплатна правна помощ /л.37/. Съдът определя
адвокатското възнаграждение на Адвокатско дружество Г. за заповедното производство в
размер на 60 лева с ДДС, на основание чл.6, ал.5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатското възнаграждение, а за исковото производство в размер на 360 лева с ДДС, на
основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата на база сбора от интереса. Представено е
доказателство за регистрация по ДДС на Адвокатското дружество. Допълнително
възнаграждение съдът намира, че не следва да се присъжда за повече от две съдебни
заседание, доколкото отлагането се е дължало на забава на вещото лице по СТЕ, а не стои в
причина с искания на ищеца.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. – и. д. срещу
Г. М. П., ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове за признаване за
установено, че Г. М. П., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ********* сумата в размер на 469.63 лева – падежирала главница по договор за заем
***, сключен с „Микро Кредит“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 08.11.2019 г. към договор за цесия от ***,
138.08 лева – договорна лихва за периода 09.08.2019 г. до 24.03.2020 г., 73.61 лева –
обезщетение за забава за вземанията по договора за заем за периода 07.08.2019 г. до
04.02.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 04.02.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2183/2021 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. – и. д. ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокатско
дружество „Г.“, БУЛСТАТ ***, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 360 лева с ДДС -
адвокатско възнаграждение за исковото производство и 60 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д. № 2183/2021 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
3