Р Е Ш Е Н И Е
гр.Лом 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд в публично заседание на
20 юни през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Боряна Александрова
при
участието на секретаря Росина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 21 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Искът е за делба на недвижим имот, като
производството е във втората си фаза – извършване на делбата и ликвидиране на
съществуващата съсобственост.
С решение № 260267 от 14.07.2021г., е
допусната делба между В.С.З. и Б.С.П., на следният недвижим имот находящ се в гр. Лом, обл. Монтана: с административен
адрес: ****, както следва: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА находяща се в гр. Лом с идентификатор 44238.505.1011.2, която
сграда е разположена в ПИ с идентификатор 44238.505.1011, и който обект е с
идентификатор: 44238.505.1011.2.2 съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 година, с
предназначение-ЖИЛИЩЕН АПАРТАМЕНТ с РЗП от 67,09 кв.м.,състоящ се от: две стаи,
кухненски бокс, трапезария, две тераси и сервизни помещения, при съседи:
самостоятелни обекти в сграда на същия
етаж-44238.505.1011.2.2, под обекта - няма и над обекта - 44238.505.1011.2.4, заедно с избено помещение №
4 в същия вход, както и по 2,16 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, на което е застроена сградата, при равни делбени
квоти.
Решението е влязло в сила на 31.07.2021
год.
След приключване и допускане на делбата е
предявена претенцията с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, за възлагане на процесните
имоти единствено от ответницата. Ищцата има искания по фаза сметка, а именно
заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот, а ответницата за
извършените от нея подобрения в този имот. По исковете с правно основание чл.31
и чл.61 ЗС съдът се е произнесъл с решение № 260106/03.10.2022г.
Съдът, след като взе предвид събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
изслуша становищата и доводите на страните приема за установено следното:
По делото е назначена съдебно-техническа
експертиза, по която вещото лице е депозирало писмено заключение, което съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвено и като следствие от това
го кредитира изцяло. В заключението си вещото лице сочи, че допуснатият до
делба имот е неподеляем съгласно определените от съда квоти . Вещото лице е
дало оценка на допуснатият до делба апартамент, като съобразявайки се пазарните
цени на имотите в този район на града. Съгласно допуснатата повторна СТЕ пазарната
цена на имота е 35 800 лв., и съобразно заключението на вещото лице, съдът
изчисли стойността на дяловете на страните както следва: по 17 900 лв. за
всеки от съделителите.
Разпоредбата на чл. 349, ал.2 от ГПК предвижда, че ако
неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да
бъде поставено в неговия дял. Съгласно константната съдебна практика по начало
не е допустимо неподеляемото жилище да бъде поставяно в общ дял на двама или
повече съделители. По този начин не се постига целта на делбата да бъде
ликвидирана съсобствеността на имота, предмет на делбата. По изключение би могло
двама или повече съделители да искат неподеляемото жилище да бъде поставено в
техен общ дял само, ако е установено, че в жилищно отношение тези съделители
действително образуват едно семейство, нуждите на които от жилище са общи,
какъвто не е настоящият случай. Потестативното право на възлагане и изкупуване
на съсобствения недвижим имот във втората фаза на делбата възниква при
изчерпателно изброени в закона условия, които следва да са кумулативно дадени,
а именно: жилището (и имотът, в който е изградено) да е наследствено;
съделителят да е живял в него при откриване на наследството; съделителят да
няма собствено жилище. Следователно условията, при които законът дава
възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от
съделителите, са свързани, от една страна, с обекта на съсобствеността, а от
друга страна - с изисквания, на които следва да отговаря самият съделител.
По отношение на съделителя, заявил
възлагателна претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не
притежава друг жилищен имот, както и условието лицето да е живяло в имота при
откриване на наследството. Законът от материалноправна страна поставя
изискването тези условия да са налице кумулативно. Доказателствената тежест за
установяване на тези предпоставки е за лицето, поискало възлагане на имота.
Следва да бъде отбелязано, че императивната разпоредба на чл. 349, ал. 4 от ГПК
предвижда, че искане по чл. 349, ал. 2 може да се направи най-късно в първото
заседание след влизане в сила решението за допускане на делбата. Срокът е
преклузивен по своя характер и е спазен от ответницата, която единствена е
предявила възлагателна претенция в срока.
В процесния случай всички посочени
предпоставки са налице, с оглед на което искането на съделителката Б. П. за
възлагане на делбениат имот е основателно. На първо място се установява от
заключението на изготвената от вещото лице
и приета по делото съдебно-техническа експертиза, че този имот с жилищно
предназначение е реално неподеляем, съгласно определените делбени квоти. На следващо
място се установява, че съсобствеността на делбените имоти между съделителите е
възникнала по силата на наследяване, като между страните не е спорно
обстоятелството, че са наследници по закон на общия наследодател. Доказана бе и другата изискуема от закона
предпоставка, а именно съделителят, който е предявил претенцията да е живял в
имота към момента на откриване на наследството. Когато съсобствеността на
неподеляем делбен жилищен имот е възникнала в резултат на две или повече
открити наследства (какъвто е настоящият случай), то за възлагането по чл. 349,
ал. 2 от ГПК е достатъчно претендиращият възлагането съделител да е живял в
имота при откриване на наследството, от което черпи права - т.9 от ТР № 1/2004
г. на ВКС. Съгласно мотивите по т.7 на ТР № 1/2004 г. на ВКС, в закона няма
дефиниция на посоченото изискване „да е живял в него” (т.е процесното жилище),
но практиката предполага трайно фактическо състояние продължително във времево
отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел
използването му по предназначение, като доказването на правнорелевантния факт,
че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с установяване на
различни конкретни за случая обстоятелства. В процесния случай, от събраните
гласни доказателства, чрез разпит на свидетели бе установено по категоричен
начин, че към датата на смъртта на майка си ответницата е живеела постоянно в
имота . Налице е било трайно фактическо състояние, което е било продължително
във времево отношение и се е изразявало в установяване и пребиваване в делбения
имот с цел използването му по предназначение за задоволяване на жилищните нужди
на съделителя.
На последно място, по делото не се
установява ответницата Б.П. да притежава в индивидуална собственост друго
жилище, което да служи за задоволяване на жилищните й нужди.
Налице са следователно всички необходими
предпоставки за уважаване на възлагателната претенция на ответницата П., на
която по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК следва да се възложи допуснатият до
делба жилищен имот - апартемент. Като за уравняване на дела на другият
съделител тя следва да й заплати сума, равняваща се на дела на ищцата – ½, а именно
17 900 лв..
На основание чл. 355 ГПК всяка от страните по делото дължи
държавна такса в размер на 4% от пазарната стойност на делбения имот съобразно
дела си в съсобствеността.
Разноски по делото в последното съдебно
заседание не се прендират.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на
основание чл. 349, ал. 2 ГПК на Б.С.П., ЕГН **********,
с адрес ***, следният недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА находяща се в гр. Лом с идентификатор 44238.505.1011.2, която сграда е
разположена в ПИ с идентификатор 44238.505.1011, и който обект е с
идентификатор: 44238.505.1011.2.2 съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009година, с предназначение - ЖИЛИЩЕН
АПАРТАМЕНТ с РЗП от 67,09 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухненски бокс, трапезария,
две тераси и сервизни помещения, при съседи: самостоятелни обекти в сграда на
същия етаж - 44238.505.1011.2.2, под обекта - няма и над обекта -44238.505.1011.2.4,
заедно с избено
помещение № 4 в същия вход, както и по 2,16 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, на което е застроена сградата, ПРИ УСЛОВИЕ,
че в 6-месечен срок от влизане в сила на решението заплати на В.С.З.,
ЕГН **********, сумата 17 900,00 лева (седемнадесет хиляди и деветстотин лева ), ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от влизане на решението в
сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК, В.С.З., с ЕГН ********** да заплати по сметка на ЛРС сумата 716,00лв.
/седемстотин и шестнадесет лева/ представляваща държавна такса в производството
по делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК, Б.С.П., ЕГН ********** да заплати по
сметка на ЛРС сумата от 716,00лв. /седемстотин и шестнадесет лева/
представляваща държавна такса в производството по делба.
Решението подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………….