№ 368
гр. Шумен, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20223630201755 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба срещу Наказателно постановление № 21-0869-003047/
20.10.2021г. на Началник сектор към ОДМВР гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което
на А. Д. С., с ЕГН ********** е наложено административно наказание: „глоба“ в размер на
2000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание
чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и глоба в размер на 100лв за нарушение на чл. 150А ал.1 от
ЗДВП.
Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление.
В открито съдебно заседание за жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не изпраща процесуален представител.
Представителят на въззиваемата страна, в съпроводителното писмо заявява, че
счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
С АУАН серия GA № 486878 актосъставителят е констатирал, че на 24.09.2021г. в
18,20 часа в гр. Шумен, на бул. „Велики Преслав“, кръстовище с ул.Преслав в посока
кв.Дивдядово жалбоподателят управлява л.а. „Ауди А 8“, с рег. № СВ 6171 КА,
собственост на П. С. С.а, като:
1. Водачът отказва да бъде изпробван за наличие на наркотични вещества или
техните аналози с техническо средство Дръг тест 5000 с ф.№ ARJF-0023 в 19,20 часа на
24.09.2021г. Издаден талон за изследване № 094245;
2. Водачът управлява без да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която
спада управляваното МПС;
Актосъставителят е посочил, че жалбоподателят е нарушил чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП
и чл. 150 а ал.1 от ЗДВП.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, подписан от него.
В законовия срок не са депозирани възражения.
Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 21-0869-003047/
20.10.2021г. на Началник сектор към ОДМВР гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което
на А. Д. С., с ЕГН ********** е наложено административно наказание: „глоба“ в размер на
1
2000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание
чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и глоба в размер на 100лв., за нарушение на чл. 150А, ал.1 от
ЗДВП.
В хода на извършената проверка и при изискване за представяне на СУМПС,
водачът показал снимка на мобилния си телефон на СУМПС от друга държава, с посочен
срок на валидност – изтекъл към момента на проверката. Била му извършена проверка за
алкохол, която дала отрицателен резултат.
Жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
наличие на наркотични вещества чрез изследване на слюнка.
След пристигане на оперативна група на ОДМВР, отново е предложено на лицето да
му бъде извършена проверка с техническо средство за наличие на наркотични вещества , на
което жалбоподател отказал с обяснението , че е употребил марихуана. При извършеното
претърсване в МПС била открита тревна маса -марихуана , поради което се е пристъпило
към задържане на лицето . Бил издаден и талон за изследване на кръвна проба, която също
била отказана от страна на жалбоподателя. На талона/ стр. 8 от делото / е отразен отказът за
даване на кръвна проба и от лекар.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа събраните
по делото доказателства: от разпита на свидетелите С., Ш., Ц. и Б. както и от приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на посочените свидетели съдът кредитира като последователни,
безпротиворечиви и логични. Свидетелите непосредствено са възприели действията на
жалбоподателя – че именно той управлява МПС, отказа да бъде изпробван жалбоподателят
за употреба на наркотични вещества.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно- наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето, посочено в АУАН и
НП. Актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила.
В тежест на административно-наказващия орган, доколкото именно той е субект на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение, че то е извършено виновно
от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно - наказателното преследване. Когато АУАН или НП не са
издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални
правила при съставянето на акта и издаването на НП, то ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Когато, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП би
било законосъобразно издадено и тогава съдът ще следва да провери дали то е правилно, т.
е. дали има извършено административно нарушение. Административно - наказващия орган е
този, който следва да докаже, че има извършено административно нарушение /каквото е
описано в акта/и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител и ако това не
бъде доказано, то НП следва да бъде отменено като неправилно, доколкото не е доказано
извършването на нарушението. Когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на
съответното нарушение, следва да бъде разгледан въпросът за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на НП и
неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи,
чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.
В производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа
административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.
Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации
нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, както и
нарушителят не се счита за такъв, до доказване на противното, със способите за събиране на
доказателствата в наказателния процес. Когато в хода на административно-наказателната
процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и
реквизитите на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение. Съдът
следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и
2
спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя е индивидуализирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Кредитирайки показанията на посочените по-горе свидетели, както и анализирайки
приложените доказателства, съдът стига до извод, че именно жалбоподателят е бил водач на
процесния лек автомобил на посочената в АУАН и НП дата. Жалбоподателят е притежавал
качеството водач на МПС по смисъла на параграф 6 т. 25 от ЗДВП и след като е отказал
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, той е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и спрямо него
правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност. Съгласно чл.2 от
Наредбата, при извършване на проверка за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му
от контролните органи разпореждания и указания, като видно от показанията на
свидетелите, такива указания са били направени в процесния казус.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Посочената норма, освен
санкционна, е и материално-правна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението,
за което се предвиждат посочените в нея санкции. Правилото за поведение, което се
съдържа само в нейната хипотеза, не и в друга материално правна разпоредба на ЗДвП е, че
водачите са длъжни да бъдат проверени за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози. Проявлението на която и да е от формите на изпълнителното деяние по
чл. 174, ал.3 от ЗДвП възпрепятства контролната дейност и осъществява състав на
нарушение. В настоящия казус жалбоподателят е отказал проверка за наркотични вещества.
По изложените по-горе съображения, съдът приема, че жалбоподателят действително е
управлявал МПС, като при извършване на съответна проверка е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози,като по този
начин е осъществил състава на чл. 174, ал.3 от ЗДВП .
По отношение описаното нарушение по пункт втори .
От материалите по делото безспорно се установява, че на посочената в АУАН и НП
дата именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС. Този факт се установява и от
показанията на разпитаните по делото свидетели. Същият не е представил СУМПС на
проверяващите, а е показал снимка на екрана на мобилния си телефон на СУМПС, издадено
от друга държава. По делото също е представено ксерокопие на СУМП, на което срокът за
валидност е изтекъл към датата на проверката.
Съобразно нормата на чл. 150а, ал.1 от ЗДВП, за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда
на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Безспорно е установено, че водачът в случая е управлявал МПС, без да притежава
валидно СУМПС.
Съгласно чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДВП, наказва се с глоба от 100 до 300 лв. този, който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал.
4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
3
кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Съдът
намира, че напълно законосъобразно от АНО е наложена санкцията в минималния размер
определен от закона. Предвид изложеното, наказателното постановление се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта представляващ АНО по делото в
размер на 80лв., която сума следва да се заплати от жалбоподателя .
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0869-003047/ 20.10.2021г. на
Началник сектор към ОДМВР гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на А. Д. С., с
ЕГН ********** е наложено административно наказание: „глоба“ в размер на 2000,00 лева
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП и глоба в размер на 100лв за нарушение на чл. 150А ал.1 от ЗДВП, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на А. Д. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ул.
„****************************** да заплати по сметка на ОДМВР – Шумен, сумата от
80,00лв. (осемдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4