МОТИВИ към присъда №54/23.09.2020г.
по НОХД №131/2020г., по описа на Окръжен съд
– Видин.
Делото
е образувано по обвинителен акт на Окръжна
прокуратура – Видин, с който е повдигнато обвинение против подсъдимия Р.Й.П. с
ЕГН **********, за това че
на 31.10.2019г. около 17.40 часа в гр. Видин на ул.
„*******“ при управление на МПС лек автомобил марка „*******“, модел„**********“,
с peг. № *******,
лична собственост и движение в посока от кръстовището с ул. „********“ към
кръстовището с ул. „******“ в нарушение правилата за движение по пътищата - чл.5, ал.1, т.1, предл. II-ро и ал.2, т.1, предл. I-во от ЗДвП, с
поведението си - отклоняване на вниманието и закъсняла реакция е създал
опасност и пречки за движението, поставил е в опасност живота и здравето на
пресичащия платното от дясно на ляво по посока на движението на МПС пешеходеца
Д. П. И. *** и не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците; - чл.20, ал.1 и ал.2, предл. I-во, предл.
III-то и предл. последно от ЗДвП -
при управление на МПС не е контролирал превозното средство, не е избрал и
съобразил скоростта на движение с атмосферните условия - валеж от дъжд, със
състоянието на пътя - мокра и хлъзгава настилка, и с конкретните условия на
видимост - тъмната част на денонощието, облачно време и дъжд за да бъде в
състояние да намали скоростта и в случай на необходимост да спре пред всяко
предвидимо препятствие, както и когато възникне опасност за движението като в условията
на намалена видимост - движение в тъмната част на денонощието не е намалил
скоростта и спрял при наличие на опасност на пътя - появата върху пътното
платно на пресичащия платното за движение от дясно на ляво пешеходеца – Д. П.И.
***, като с предна дясна част на автомобила го блъснал в лявата подбедрица и по
този начин допуснал ПТП, и по непредпазливост причинил смъртта на Д. П. И. ***
- починал на 11.11.2019г. в МБАЛ „Света Петка“ - гр. Видин - престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ във вр.
с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.5, ал.1, т.1, предл. II-ро и ал.2, т.1,
предл. I-во от ЗДвП и
чл.20, ал.1 и ал.2, предл. 1-во, предл. III-то и предл.
последно от ЗДвП.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Видин в с.з. заяви, че поддържа обвинението, така както е
повдигнато с обвинителния акт, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен
по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер над минималния, с приложение на чл.66 от НК, като се наложи и
„лишаване от правоуправление на МПС“, съобразно чл.343г от НК, за срок от 2
години.
Частните обвинители В.Д.И., М. Т. М., С.Г.Ц.,
действаща със съгласието на майка си В.И., Д.Д.Д. и И.Ц.Д., чрез своя повереник
адвокат Д. Б. молят Съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер над минималния, като не възразяват за
приложение на чл.66 от НК, и да се наложи „лишаване от правоуправление на МПС“,
съобразно чл.343г от НК, за срок от 2 години.
Подсъдимия Р.Й.П. в с.з. изрази желание
производството по делото да протече съобразно чл.371, т.2 от НПК и заяви, че разбира
в какво е обвинен, признава за виновен по повдигнатото срещу него обвинение,
признава изцяло фактите визирани в обвинителния акт, съгласен е да не се
събират доказателства за тези факти, наясно е, че направените от нея
самопризнания ще се ползват при постановяване на присъдата, и съжалява за
стореното.
Защитникът на подсъдимаият П. - адвокат Г.Г.
заяви, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при смекчаващи
обстоятелства с приложение на чл.58а от НК или с приложение на чл.55 от НК, като
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ бъде отложено съобразно
чл.66, ал.1 от НК.
От доказателствата по
делото, преценени поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 31.10.2019г., около
17.20 - 17.30 часа, подсъдимият Р.П., заедно с приятелката си Й. Й., тръгнал от
квартал „*******“ за магазин „*******“ с личен автомобил марка „*****“, модел „*****,
с peг. № ВН
*******. Било тъмно и валяло дъжд. Пътното платно било мокро. П. управлявал
автомобила, а приятелката му Й.Й. седяла на предна дясна седалка. Автомобилът
се движел по ул. „*********“ със скорост 50 км/ч. в посока от сградата на ЧЕЗ
Видин към Общинския пазар. До кръстовището с ул. „*********“, след пешеходната
пътека на пътното платно се намирал пострадалия Д. И.. Подсъдимият не е могъл
да спре и с предна дясна част на автомобила /в областта на десния фар/ блъснал пострадалия
Д. И.. Удара настъпил в лентата на движение на лекия автомобил. И. паднал върху предния капак, с тялото си
счупил предното стъкло на автомобила в дясно, след което паднал на асфалта по
очи.
Пристигналата линейка на ЦСМП и
пострадалият бил откаран в МБАЛ „Света Петка“ - Видин.
На 11.11.2019г. Д. И. починал в
болницата.
Причина за настъпилото ПТП са
несвоевременното спиране на автомобила, вследствие на закъсняла реакция на
подсъдимия.
Смъртта на пострадалия Д. П. И. е
настъпила вследствие на травматично хеморагичен шок, с остра дихателна и
сърдечно-съдова слабост, гръден капак, тежка коремна травма, вследствие ПТП.
Описаните травматични увреждания се
дължат на удари от ил върху тъп, твърд предмет и отговарят да са причинени от
ПТП.
Горната фактическа
обстановка се доказва от самопризнанието на подсъдимия и останалите доказателствата събрани на досъдебното производство,
които го подкрепят: показанията от ДП на
свидетелите В.Д.И., Д.Д.Д., Й.Бо. Йо., Р.И.Ц., Б. Й. И., Л.С. Ла., В. И. Г., Г. И.
Г. и Е. Г. А.; Протокол за оглед на
местопроизшествие от 30.10.2019г.; справка за нарушител-водач от сектор „ПП“
към ОД МВР-Видин, досежно Р.П.; справка от централна база КАТ относно
собствеността на автомобил с рег. № ********; съобщение за смърт №
315/10.11.2019г., издадено от МБАЛ „Св.Петка” Видин; заключение на СМЕ №
60/2019г.; заключение на АТЕ изпълнена от в.л.Р. И. от 18.12.2019г.; документи
относно техническото средство за измерване на концентрация на алкохол в кръвта
л.78 от ДП; у-ние за наследници № РД-02063397/18.11.2019г.от Община- Видин;
заключение на тройна АТЕ изготвена от в.л.Г. В., Р. И. и О. В.на ДП, както и от
ВД по делото- чифт очила със счупено рамо и стъкло и шапка д връзка в долната
част.
Няма противоречие между визираните
доказателства. Гласните кореспондират с писмените, веществените и помежду си, поради което Съдът ги кредитира. Доказателствата
събрани на досъдебното производство подкрепят самопризнанията на подсъдимия.
От така установената фактическа обстановка, Съдът
намира, че подсъдимия Р.Й.П. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на чл. 343,
ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.1 от ЗДвП.
От обективна страна подсъдимият П., при
управление на МПС, в нарушение правилата за
движение по пътищата - чл.20, ал.1 от ЗДвП - при управление на МПС не е контролирал превозното средство
и блъснал пешеходеца Д. П.И., и по този начин допуснал ПТП, и по
непредпазливост причинил смъртта на И..
От субективна страна
деянието е извършено по непредпазливост /престъпна небрежност/ – подсъдимия не е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият е съзнавала всички елементи от обективна
страна на деянието. П. е съзнавал, че управлява автомобила без да осъществява
изискуемия контрол върху него, респ. че не концентриран в максимална степен с
процеса на управлението, че не следи внимателно, непрекъснато и изцяло пътната
обстановка, както и че е отклонил вниманието си от движението на пътя. Подсъдимият
П. е бил длъжна и е могъл да предвиди, че с това свое поведение в нарушение на
правилата за движение, ще стане предпоставка за ПТП и ще постави в опасност здравето
и живота на пострадалия И..
Поведението на подсъдимият
П., в нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП,
е в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици.
За извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1
от НК във вр. с чл.20, ал.1 от ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от
свобода” от 2 до 6 години.
Подсъдимият е с чисто съдебно минало, в млада
възраст, респ. на 21 към момента на извършване на деянието, признал се е за
виновен, съдействал е за изясняване на обективната истина по случая и е изразил
съжаление за извършеното още на ДП, каквото съжаление изрази и пред Съда. Видно
от справка за нарушител/водач/ Р.Й.П.,***, подсъдимия, към
момента на процесното ПТП е била с около 3 годишен стаж, като правоспособен
водач на МПС. За този период е наказан само
веднъж за дребно нарушение на правилата за движение по пътищата, с минимално
административно наказание глоба 10 лева. Подсъдимият П. няма наложени
административни наказания за виновно причиняване на ПТП и управление на МПС
след употреба на алкохол. При това положение не се налага извода, че
подсъдимият проявява пренебрежение и тенденциозно незачитане към правилата за
движение.
Горните обстоятелства са смекчаващи отговорността
му. Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. При това положение и съобразно чл.54 и 36 от НК, Съдът намира, че
наказанието на П. следва да бъде индивидуализирано в минимален размер, респ. „лишаване от свобода” за срок от 2 години,
който размер на основание чл.373, ал.2
от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, следва да бъде намален с 1/3,
като на подсъдимата бъде наложено и наказание „лишаване от свобода”, за срок от
1 години и 4 месеца.
Наложеното
наказание „лишаване от свобода“ не надвишава 3 години и подсъдимия е с чисто
съдебно минало. П., както бе посочено по – горе, е извършила деянието, което е по непредпазливост и при
смекчаващи обстоятелства, като е изразил искрено съжаление за стореното. Съдът
намира, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето
на извършителя, не е необходимо той да изтърпи наложеното му наказание. Налице
са условията на чл.66, ал.1 от НК и следва да намери приложение института на
„условно осъждане“. Предвид тежестта на деянието и реализиране на превенцията,
срока на отлагане на изпълнението на наказанието следва да бъде за минималния
срок, респ.3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Неоснователна е тезата на
защитата за приложение на чл.55 от НК, тъй като не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най- лекото предвидено в закона
наказание е несъразмерно тежко. Макар деянието да е извършено при смекчаващите
обстоятелства, те са от кръга на обичайните такива и не са многобройни.
По визирани по- горе съображения,
респ. за тежестта на деянието /тежестта на престъпния резултат- смърт на едно
лице/ и реализиране на превенцията /като досежно личната превенция- младия
човек трябва да осъзнае сериозността на императива за спазване правилата за
движение по пътищата/, на подсъдимия П.,
на основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, следва да бъде
наложено наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 3 години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59, ал.4 от НК, следва да се зачете времето през което
подсъдимия П. е
била лишен по административен ред от право да управлява МПС, което време следва
да се приспадне от срока на наказанието „лишаване от правоуправление на МПС“.
Веществените
доказателства- чифт очила с черно-кафява рамка, счупено едно рамо и едно стъкло
и шапка „каубойска“, с връзка в долната част, бежова на цвят, следва да се
унищожат, чрез изгаряне, след 6 месеца от влизане на присъдата в сила. Същите
са с незначителна процесуална и житейска ценност.
На основание чл.304 във вр. с чл.303, ал.2 от НПК, подсъдимият П., следва да бъде оправдан по обвинението, че е извършил престъплението, като е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в: чл.5, ал.1, т.1, предл. второ и
ал.2, т.1, предл. I-во от ЗДвП, с поведението си - отклоняване на вниманието и
закъсняла реакция е създал опасност и пречки за движението, поставил е в
опасност живота и здравето на пресичащия платното от дясно на ляво по посока на
движението на МПС пешеходеца Д. П. И. *** и не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците; чл.20, ал.2, предл. I-во, предл. трето и предл. последно от ЗДвП- не
е избрал и съобразил скоростта на движение с атмосферните условия - валеж от
дъжд, със състоянието на пътя - мокра и хлъзгава настилка, и с конкретните
условия на видимост - тъмната част на денонощието, облачно време и дъжд за да
бъде в състояние да намали скоростта и в случай на необходимост да спре пред
всяко предвидимо препятствие, както и когато възникне опасност за движението
като в условията на намалена видимост - движение в тъмната част на денонощието
не е намалил скоростта и спрял при наличие на опасност на пътя.
Както беше посочено по-горе нарушението на правилата за
движение по пътищата, установени в чл.20, ал.1 от ЗДвП, е в пряка причинна
връзка с настъпилото произшествие, респективно със съставомерния резултат.
В
случая инкриминираните разпоредби на чл.5,
ал.1, т.1, предл. второ и ал.2, т.1, предл. I-во от ЗДвП и чл.20, ал.2, предл.
I-во, предл. трето и предл. последно от ЗДвП, нямат пряко
отношение към настъпилите общественоопасни последици.
Първите от посочените
разпоредби / чл.5, ал.1, т.1, предл. второ и ал.2, т.1,
предл. I-во от ЗДвП / са общи и не предвиждат конкретно правило за поведение и при наличие на
специална такава - в случая по чл.20,
ал.1 от ЗДвП. Деецът следва да носи отговорност само с оглед нейното нарушение.
Наред с това, не се налага извода, че подсъдимия е допуснал и
нарушение на чл.20,
ал.2, предл. I-во, предл. трето и предл. последно от ЗДвП, което да е в пряка причинна
връзка с настъпилото произшествие, респективно със съставомерния резултат, респ. не е
избрал и съобразил скоростта на движение с атмосферните условия - валеж от
дъжд, със състоянието на пътя - мокра и хлъзгава настилка, и с конкретните
условия на видимост - тъмната част на денонощието, облачно време и дъжд за да
бъде в състояние да намали скоростта и в случай на необходимост да спре пред
всяко предвидимо препятствие, както и когато възникне опасност за движението
като в условията на намалена видимост - движение в тъмната част на денонощието
не е намалил скоростта и спрял при наличие на опасност на пътя. От словесното
изписване на нарушените правила за движение, по- горе, става ясно, че
обвинението под „предложение последно“ на чл.20, ал.2 от ЗДвП, всъщност има
предвид второто изречение на ал.2 на чл.20 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ Следва да се има
предвид, че въпросът с
конкуренцията между разпоредбите на алинея първа и втора на чл. 20 ЗДвП, от
една страна, и с вида на опасностите, визирани във втората алинея, съответно, в
изречение първо и в изречение второ, от друга страна, е изяснен
безпротиворечиво в практиката на ВКС - Решение № 126 от 10.07.2012 г. по н. д.
№ 191/2012 г., H. K., II Н. О. на ВКС; Решение № 536/05.10.1983 г. по н. д. №
506/83 г., III н. о. на ВС; Решение № 222 от 26.05.2014 г. по н. д. № 539/2014
г., H. K., II Н. О. на ВКС; Решение № 35 от 26.02.2016 г. по н. д. №
96/2016 г., H. K., II Н. О. на ВКС; ТР № 28/28.11.84 г. на ОСНК на ВС на РБ,
постановено по н.д. 10/84 г.; Решение № 259 от 18.05.2013 г. по н. д. №
641/2013 г., H. К., III Н. О. на ВКС и др.
Законовата повеля на алинея първа на чл. 20 от ЗДвП въвежда изискване
управляваното превозно средство да бъде непрестанно контролирано от водача.
Това включва ангажимента му да бъде концентриран в максимална степен с процеса
на управлението, да следи внимателно, непрекъснато и изцяло пътната обстановка
и да не отклонява вниманието си от движението по пътя. Ако водачът наруши това
правило за поведение, изискващо от него непрекъснато контролиране на превозното
средство, то той самият създава опасност за движението или пък се поставя в
положение да не възприеме породена или налична такава опасност, респективно в
невъзможност да реагира адекватно.
За разлика от горното правило, уредените
в алинея втора на чл. 20 от ЗДвП касаят съобразения режим на скоростта. Макар
цялата разпоредба да се отнася до несъобразена с пътната обстановка скорост, тя
урежда две различни хипотези, съответно в изречение първо и второ. В чл. 20,
ал. 2, изр. 1. ЗДвП се урежда т.нар. „предвидима опасност“, при която има
обективни затруднения в пътната обстановка и шофьорът следва да подбира
скоростта си на движение така, че да отговори на изискването за безопасност. В
този случай скоростта следва да е съобразена с пътните условия, определяеми
като опасна обстановка на пътя. В нормата са изброени възможни фактори със
значение на предвидими пътни препятствия, каквито са атмосферни условия,
видимост, състояние на пътя и превозното средство, превозван товар и пр.
В алинея втора, изречение второ на чл. 20
от ЗДвП е уредена т.нар. „непредвидимата опасност“, ангажираща водачите да
съобразят скоростта си като намалят или спрат при възникване на опасност за
движението. Именно защото е непредвидима, тази опасност се появява внезапно и в
границите на установената избрана съобразена скорост се въвежда задължение за
намаляване или спиране с оглед избягване настъпването на произшествие.
Краткият
преглед на законовите хипотези сочи, както е посочено в цитираното по-горе
Решение № 222 от 26.05.2014 г. по н. д. № 539/2014 г., Н. К., II Н. О. на ВКС,
че „... когато обвинението
касае вменено на дееца поведение за нарушение на режима на скоростта по силата
на чл. 20, ал. 2 ЗДП, е възможно да е налице такова по изр. 2 на ал. 2 на чл.
20 ЗДП, при положение че водачът е изпълнил императивните си задължения по
изречение първо. Без съмнение, за да има извършено престъпление по наказателния
закон, трябва така осъщественото нарушение да е в пряка причинно- следствена
връзка с настъпилия противоправен резултат.“
От съществено значение е, че следва да се установи
пряката причинноследствена връзка между конкретното нарушение и настъпилия
вредоносен резултат, което накратко означава, че е нужен ясен отговор на
въпроса (дори ако са допуснати повече нарушения) кое е онова от тях, без чието
допускане резултатът не би настъпил. В тази насока - Решение № 126 от
10.07.2012 г. по н. д. № 191/2012 г., Н. К., II Н. О. на ВКС, в което: „ ....Невъзприемането
на препятствието по пътя е причината, поради която не се стига до изпълнение на
задълженията за преодоляването й. Затова, с оглед установената конкретна
фактология пряка причинна връзка с настъпването на съставомерния резултат е
единствено допуснатото нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, както правилно е
приел въззивния съд, оправдавайки подсъдимия за нарушението по чл. 20, ал. 2,
изр. 2 от ЗДвП.“
В конкретния случай причината за ПТП са несвоевременното спиране на автомобила, вследствие на закъсняла
реакция на обвиняемия. Само нарушението от подсъдимия подсъдимият на чл.20, ал.1 от ЗДвП, е в
пряка причинна връзка с настъпилото произшествие, респективно със съставомерния
резултат. П. е
нарушил императивното изискване на цитираната норма- управляваното МПС да бъде
непрестанно контролирано от водача, което включва, неизпълнение на ангажимента
му да бъде концентриран в максимална степен с процеса на управлението, да следи
внимателно, непрекъснато и изцяло пътната обстановка и да не отклонява
вниманието си от движението по пътя.
Водим от горното
Видинският окръжен съд постанови присъдата.
22.10.2020г. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: