Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 46 16.02.2023г.
град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на първи февруари през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с участието
на прокурор Гриша Мавров като
разгледа
докладваното от
съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 564 по описа за 2022г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл. 285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба на Р.М.С.,
с адрес ***, уточнена с писмена молба вх. № 5482/ 26.09.2022г., с която срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София е предявен иск с правно
основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на
2 220лв., за претърпени неимуществени вреди в резултат на допуснато от
администрацията на Затвора – Стара Загора нарушение на чл.3 от ЗИНЗС,
изразяващо се в незаконосъобразно и неправомерно удържане и превеждане от
личната партида на л.св. Р.С. по сметка на ТД на НАП – Пловдив, на сумата от
740 лева, довело до лишаването му от тоалетни принадлежности за
санитарно-хигиенни нужди.
Ищецът твърди, че на
26.04.2022г. служител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – главния счетоводител
на Затвора – Стара Загора Е.Г., е извършила незаконосъобразно удържане от
личната му партида на сумата от 740 лева и съотв. че неправомерно, без наложен
запор и без каквото и да е било основание, е превела тази сума по сметка та ТД
на НАП – Пловдив, офис Стара Загора. Поддържа, че доколкото тази сума му е
изплатена от ГД „Изпълнение на наказанията“ като обезщетение, присъдено с
влязло в сила Решение № 304 от 23.10.2018г. по адм. дело № 165/ 2018г. по описа
на Административен съд – Стара Загора, за претърпени от Р.С. неимуществени
вреди в Ареста гр. Стара Загора за периода 11.03.2016г. – 26.10.2016г., на
основание чл.446а, ал.1 от ГПК посочената сума не може да бъде удържана. Твърди,
че тези действия на администрацията на Затвора – Стара Загора са го лишили от
възможността да закупи необходимите му тоалетни принадлежности за задоволяване
на основни санитарно-хигиенни нужди, което е довело
до поставянето му в неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода и съотв. до допуснато нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. По тези
съображения е направено искане за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 2 220 лева, ведно със законната лихва от
26.04.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр. София, чрез процесуалния си
представител по делото, в представения писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва
предявения иск, като недоказан и неоснователен. Поддържа, че от събраните по
делото доказателства не е установено наличието на кумулативно изискуемите се
елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. С подробно изложени съображения обосновава,
че извършеното удържане на присъдената в полза на лишения от свобода сума и превеждането
й от личната партида на Р.С., по сметка на ТД на НАП – Пловдив, като направено въз
основа на Запорно съобщение по чл.202, ал.2 от ДОПК и съобразно Разпореждане за
изпълнение по чл.230, ал.4 от ДОПК, нито се свързва с неправомерна и
незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора – Стара Загора, нито
може да бъде разглеждано като проявна форма на жестоко, нечовешко или
унизително отношение или третиране по см. на чл.3 от ЗИНЗС, като основание за
присъждане на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана
като страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по
делото прокурор, дава мотивирано заключение за недоказаност и неоснователност
на предявения иск. Излага подробни съображения, че действията на
администрацията на Затвора – Стара Загора, извършени в изпълнение на получено
запорно съобщение от публичен изпълнител, са изцяло съобразени със закона, като
с оглед на осигурената възможност за получаване на санитарни и хигиенни
материали от лишените от свобода лица, които нямат средства за тяхното
закупуване, не може да се е приеме, че е налице третиране на л.св. Р.С. в нарушение
на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Ищецът Р.М.С. изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора. От фактическа страна
ответникът не оспорва обстоятелството, че с влязло в сила Решение № 304 от
23.10.2018г., постановено по адм. дело № 165/ 2018г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
е осъдена да заплати на Р.М.С. сумата от 730 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на Ареста
гр. Стара Загора по неосигуряване на достатъчна жилищна площ, неосигуряване на
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, на естествена светлина,
проветрение, отопление и условия за двигателна активност, за периода от
11.03.2016г. до 26.10.2016г., както и направените от Р.С. разноски по делото в
размер на 10лв.
С вх. № 435/
19.01.2022г., в Затвора – Стара Загора е постъпило Запорно съобщение на
основание чл.202, ал.2 от ДОПК с изх. № С220024-119-0000101/ 14.01.2022г. на
публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора /л.21 по делото/.
Посоченото запорно съобщение е било изпратено до ГД „Изпълнение на
наказанията“, като съгласно същото, във връзка с публично вземане по
изпълнително дело № *********/ 2017г., с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С220024-022-0000317 от 14.01.2022г., издадено от гл.
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е наложен запор
за 740 лева върху вземането на длъжника Р.М.С. от ГД „Изпълнение по
наказанията“, цялото в размер на 740 лева, по изп. лист № 165/ 2018г. от
29.10.2021г. по адм. дело № 165/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара
Загора. С Разпореждане за изпълнение с изх. № С220024-009-0000092/ 14.01.2022г.
на публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, във връзка с
наложен запор с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С220024-022-0000317 от 14.01.2022г. и Запорно съобщение изх. №
С220024-119-0000101/ 14.01.2022г., за публично вземане по ИД № *********/
2017г., образувано срещу Р.М.С., на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
е разпоредено в 3-дневен срок от получаване на разпореждането да прехвърли
запорираните суми в размер на 740 лева по сметка на Териториална дирекция на
НАП – Пловдив, офис Стара Загора. С бюджетно платежно нареждане № 102 от
20.04.2022г., за сметка на бюджетния лимит на ГД „Изпълнение на наказанията“,
по набирателната сметка на Затвора – Стара Загора /банкова сметка *** – на
лишените от свобода/, е извършен превод на сумата от 740 лева, с посочено
основание „обезщетение ИЛ 165/ 2018 Р. С.. На 26.04.2022г., с платежно нареждане сумата
от 740 лева е преведена от ГД „Изпълнение на наказанията“ – Затвора Стара
Загора, в полза на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, с посочено основание:
изп. дело № *********/ 05.05.2017г.
По
делото са представени и приети като доказателства заверени копия на Запорно
съобщение с изх. № С220024-119-0000101/ 14.01.2022г. и Разпореждане за
изпълнение с изх. № С220024-009-0000092/ 14.01.2022г. на публичен изпълнител в
ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора; бюджетни платежни нареждания; Заповед №
Л-2540 от 16.06.2021г. на Началника на Затвора – Стара Загора относно
определяне на реда за предоставяне на дрехи, обувки, консумативи за лична
хигиена и други вещи на социално слаби лишени от свобода; справки за трансфери
по личната партида на л.св. Р.С. и др.
Допуснато
е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на
свидетел на лицето К.И.Ш.. Свидетелят заявява, че в момента, в който Р.С.
започнал да си търси правата по ЗИНЗС и ППЗИНЗС, започнали да му налагат и
запори върху личната партида, което било практика в Затвора – Стара Загора, за да
притискат лишените от свобода. В резултат на извършеното удържане на сумата, Р.
С. бил лишен от възможността да си закупува от лавката цигари, кафе и други
неща за лични нужди, като в този период не идвали на свиждане нито майка му,
нито баба му. За около една година свидетелят и ищецът били в един отряд, като
Р. С. споделял на Ш. за своите неприятности във връзка с наложения запор и
удържаната сума.
Искът за присъждане на
обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени
вреди в резултат на допуснато от администрацията на Затвора – Стара Загора нарушение
на чл.3 от ЗИНЗС, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо
лице към Министъра на правосъдието - т.е
исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно
легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във чл. 284, ал.1 във вр.
с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.
Въз
основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че
предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” иск по чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, се явява недоказан и неоснователен, по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3, т. е на нарушения на забраната осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение,
вкл. нарушения по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС - поставянето на посочените лица в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Следователно
отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на
няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните органи по
изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода”; 3. Претърпяна
вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между допуснатите
от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани
предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от
елементите от правопораждащия фактически
състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство
по чл.203 и сл. от АПК.
В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като релевираното като основание на исковата претенция нарушение
на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, се изразява в твърдяното неправомерно удържане
от личната партида на л.св. Р.С. на сумата от 740 лева, присъдена му с влязло в
сила Решение № 304 от 23.10.2018г. по адм. дело № 165/ 2018г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в Ареста гр. Стара Загора и разноски по делото, и
превеждането на тази сума без основание по сметка на ТД на НАП – Пловдив, офис
Стара Загора, по изп. дело № *********/2017г., довело до лишаването на ищеца Р.С.
от необходимите му тоалетни принадлежности за санитарно-хигиенни нужди.
Съдът приема, че не е налице нито една
от предпоставките за ангажиране отговорността на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ по предявения иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Твърдените
като противоправни действия, от които се претендират претърпените неимуществени вреди,
извършени от администрацията на Затвора – Стара Загора като трето
задължено по изпълнителното дело лице, са изцяло съобразени с правилата на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и в този смисъл не представляват неправомерни
или незаконосъобразни административни действия. Съгласно чл.202, ал.2 и ал.3 от ДОПК, запорът върху ликвидно или изискуемо вземане,
което длъжникът има към трето лице, се налага чрез запорно съобщение, което се
изпраща на длъжника, на третото задължено лице и на банките и другите
доставчици на платежни услуги, в които третото задължено лице има сметки, като
запорът се смята наложен спрямо третото задължено лице и банките от деня и часа
на получаването на запорното съобщение. В чл.206, ал.2 от ДОПК е
регламентирано, че от датата на получаването на запорното съобщение
третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на
длъжника, като спрямо тях то има задължението на пазач. Изпълнението след
получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата, а третото
задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на
задължението му. Съответно третото задължено лице е длъжно да внесе дължимата
сума по сметката на публичния изпълнител или да му предаде вещите на длъжника в
тридневен срок от получаване на нареждането за изпълнение /чл.230, ал.4 от ДОПК/.
В случая от
доказателствата по делото се установява, че в Териториална дирекция на НАП –
Пловдив, офис Стара Загора, срещу Р.М.С. е образувано изпълнително дело №
*********/ 2017г., за принудително събиране на публични вземания в общ размер
на 2 964.87лв. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С220024-022-0000317 от 14.01.2022г., издадено от гл. публичен изпълнител при ТД
на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е наложен запор за 740 лева върху
вземането на длъжника Р.М.С. от ГД „Изпълнение по наказанията“, цялото в размер
на 740 лева, по изп. лист № 165/ 2018г. от 29.10.2021г. по адм. дело № 165/
2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Във връзка с така
наложения запор, в Затвора – Стара Загора с вх. № 435/ 19.01.2022г. е постъпило
Запорно съобщение на основание чл.202, ал.2 от ДОПК изх. № С220024-119-0000101/
14.01.2022г., ведно с Разпореждане за
изпълнение на основание чл. 230, ал.4 от ДОПК с изх. №
С220024-009-0000092/ 14.01.2022г. на публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив,
офис Стара Загора. При прилагането на чл.202, ал.3 от ДОПК, с получаването на
запорното съобщение спрямо третото задължено лице (ГД „Изпълнение на
наказанията“, респ. Затвора – Стара Загора), запорът се смята за наложен, като
от този момент по отношение на ГД „Изпълнение на наказанията“, респ. Затвора –
Стара Загора, е в сила и законово регламентираната забрана по чл. 206, ал.2 от ДОПК, за предаване на сумата по запорираното вземане в разпореждане на
длъжника. Съответно в изпълнение на
задължението, произтичащо от Разпореждане за
изпълнение на основание чл. 230, ал.4 от ДОПК с изх. №
С220024-009-0000092/ 14.01.2022г. на публичния изпълнител, преведената с
бюджетно платежно нареждане № 102 от 20.04.2022г. за сметка на бюджетния лимит
на ГД „Изпълнение на наказанията“, по набирателната сметка на Затвора – Стара
Загора /банкова сметка *** – на лишените от свобода/, сума от 740 лева (с
посочено основание обезщетение по ИЛ 165/2018г. Р. С.), на 26.04.2022г. е
преведена от ГД „Изпълнение на наказанията“ – Затвора Стара Загора в полза на
ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, по изп. дело № *********/
05.05.2017г. Следователно противно на
твърдяното от ищеца, извършените действия по удържане на сумата по запорираното
вземане и последващото превеждане на запорираната сума по сметка на ТД на НАП –
Пловдив по изп. дело № *********/ 2017г., не са нито без основание, нито сочат
на неправомерна или незаконосъобразна дейност на
длъжностни лица от администрацията на Затвора – Стара Загора.
Относно възражението на ищеца за несеквестируемост, на
основание чл.446а, ал.1 от ГПК, на запорираната, удържана и преведена сума от
личната партида на лишения от свобода по сметка на ТД на НАП – Пловдив:
Както беше посочено, образуваното срещу
Р.С. в ТД на НАП – Пловдив изпълнително дело № *********/ 2017г., е за
принудително събиране на публични вземания. Правилата относно образуването и
провеждането на производствата по събиране на публичните вземания, възложени на
публичните изпълнители, са предмет на специалната правна регламентация – чл.209
и сл. от ДОПК. Прилагането на норми от ГПК е допустимо само в изрично
посочените случаи /напр. по чл.206, ал.1 от ДОПК/, или субсидиарно по силата на
§2 от ДР на ДОПК по отношение на неуредените случаи. Имуществото на длъжника,
което не може да бъде предмет на принудително изпълнение по реда на ДОПК, обаче
изрично е регламентирано с нормата на чл. 213, ал.1 и ал.2 от ДОПК, в която
разпоредба изчерпателно са посочени движимите и недвижимите вещи и вземанията,
спрямо които не се допуска принудително изпълнение. Вземането на ищеца Р. С. за
присъдената с влязло в сила Решение № 304 от 23.10.2018г. по адм. дело № 165/
2018г. по описа на АС – Стара Загора сума от 730 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в Ареста гр. Стара Загора, както и
за присъдената сума за направените от Р.С. разноски по делото в размер на
10лв., не попада в регламентираните в чл.213 от ДОПК като несеквестируеми и
неподлежащи на принудително изпълнение вземания/доходи/обезщетения. Нормите,
които уреждат несеквестируемостта, са императивни и не подлежат нито на разширително
тълкуване, нито могат да бъдат правоприлагани по аналогия. В този смисъл и
противно на твърдяното от ищеца, администрацията на Затвора – Стара Загора,
като трето задължено по изпълнителното дело лице, не е имала не само
задължението, но и правото, при изпълнението на запора да прилага по аналогия
чл.446 или чл.446а от ГПК и съответно да определя сумата по присъденото на Р. С.
обезщетение по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, като несеквестируема. Всъщност законодателното решение за
определяне с разпоредбите на чл.446 и чл.446а от ГПК, респ. на 213 от ДОПК, на
определени доходи като несеквестируеми, е с цел да се гарантира възможността на
задълженото лице да задоволи минималните си месечни нужди за издръжка – за подслон,
храна и облекло. Паричните суми, които постъпват по личните партиди на лишените
от свобода лица, независимо от техния източник, не представляват обаче средства
за издръжка, тъй като същата е поета от държавата и се осигурява съобразно
Наредбата за определяне на стандарти за годишна бюджетна издръжка за един лишен
от свобода, като включва и осигуряването на достатъчна по химически и калоричен
състав безплатна храна; самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални
принадлежности; санитарно-хигиенни материали; здравно профилактична дейност;
медицинско обслужване и медикаменти и т.н. Действително, съгласно нормата на
чл. 86,
ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на парични суми
за задоволяване на лични нужди, които суми, по аргумент от чл. 81, ал. 2
от ППЗИНЗС, могат да бъдат до размер на една минимална работна
заплата. В специалния закон /ЗИНЗС и ППЗИНЗС/, не е предвидена несеквестируемост
до определен размер на паричните суми, постъпващи по личните партиди на
лишените от свобода. Ограничението за разполагаема сума по чл.86, ал.1, т.4 от ЗИНЗС в максимален размер до една минимална работна заплата, не може да се
определи като нормативно регламентирана несеквестируемост на сумите по личната
партида под този размер. Единственото нормативно установено изискване е по
отношение размера на удръжките, които могат да се правят от полагащото се на
лишените от свобода възнаграждение за осъществявана трудова дейност /чл. 78,
ал. 3 от ЗИНЗС във вр. с чл. 56, ал. 1
от ППЗИНЗС/.
Отделно
от това следва да се отбележи, че единствено длъжникът може да обжалва
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.
При наличието на строго регламентиран процесуален ред за оспорване на
действията на публичния изпълнител и разглеждането на подадените жалби, очевидно
недопустимо е в исково производство по реда на чл.203 и сл. от АПК във връзка с
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, да се извършва преценка дали сумите, които постъпват в
личната партида на лишения от свобода, имат характер на несеквестируем доход по
см. на ДОПК, респ. дали избраният изпълнителен способ противоречи на забраните
на ДОПК за несеквестируемост. По делото няма данни, нито се твърди от ищеца, да
е упражнил правото си да обжалва предприетите изпълнителни действия и след като
те не са отменени по съответния процесуален ред, те са задължителни за
изпълнение.
С оглед на
гореизложеното извършените от администрацията на Затвора – Стара Загора, в
изпълнение на Запорно съобщение по чл.202, ал.2 от ДОПК с изх. №
С220024-119-0000101/ 14.01.2022г. и на Разпореждане за изпълнение по чл. 230, ал.4 от ДОПК с изх. № С220024-009-0000092/
14.01.2022г. на публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, действия
по удържане на сумата от 740 лева от личната партида на л.св. Р.С. и превеждане
на сумата по запорирането вземане по сметка на ТД на НАП – Пловдив, не представляват
нито противоправни административни действия, нито неправомерна намеса в правото
на лишения от свобода да притежава парични суми за задоволяване на лични нужди,
нито преследват нелегитимна цел, тъй като сумата е удържана и преведена за
погасяване на част от публичното задължение на Р. С. по образуваното срещу него
изпълнително дело по реда на ДОПК.
Още
по-малко посочените по-горе действия на администрацията на Затвора – Стара
Загора, на които се основава предявената искова претенция по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, могат да бъдат определени като такива, нарушаващи забраната по чл.3,
ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС или релевиращи каквато и да е било проявна форма на
жестоко, унизително или уронващо човешкото достойнство отношение или третиране.
Този извод не се променя от обстоятелството, че лицето не е разполагало с други
парични суми по чл. 86,
ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС за задоволяване на лични нужди към момента на
извършеното удържане на запорираната сума от 740 лева и превеждането на тази
сума от личната партида на лишения от свобода, по образуваното срещу Р. С. за
събиране на публични вземания изп. дело № *********/ 2017г. по описа на ТД на
НАП – Пловдив, офис Стара Загора. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № Л-2540 от 16.06.2021г. на Началника на Затвора – Стара
Загора /л.75/, относно определяне на реда за предоставяне на дрехи, обувки,
консумативи за лична хигиена и други вещи на социално слаби лишени от свобода,
от която заповед е видно, че лишените от свобода имат осигурена възможност да заявят
и съотв. да получат от Затвора – Стара Загора консумативи за лична хигиена (в
т.ч тоалетна хартия, четка и паста за зъби и др.). Съгласно изрично заявеното в
съдебно заседание от ищеца Р. С., той не е упражнил предоставеното му право да
получи консумативи за лична хигиена. В
този смисъл не може да се приеме, нито че Р.С. е бил неправомерно лишен от
необходимите му тоалетни принадлежности за санитарно-хигиенни нужди, нито че „лишаването
от нужните тоалетни принадлежности“ се явява последица от предприетите действия
на администрацията на Затвора Стара Загора в изпълнение на Запорно съобщение
изх. № С220024-119-0000101/ 14.01.2022г. и на Разпореждане за изпълнение с изх. № С220024-009-0000092/
14.01.2022г. на публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив. Следователно
въведените като основание на исковата претенция действия на администрацията на
Затвора – Стара Загора, по никакъв начин не сочат на поставяне на л.св. Р.С. в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по см.
на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Съответно тези действия не могат да бъдат определени
като такива, представляващи проявна форма на нарушение на забраната по чл.3,
ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС.
Съдът
приема за недоказано не само релевираното като основание на исковата претенция допуснато
при изпълнение на служебна дейност нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, но и твърдяното
от ищеца неблагоприятно засягане и сочените като претърпени от него
неимуществени вреди. Прилагането на презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС /че
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното/,
е обусловено от наличието на доказано нарушение на чл.3 от ЗИНЗС от
специализирани органи по изпълнение на наказанията, а в случая, по изложените
по-горе мотиви, такива нарушения не се установяват.
С оглед
на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Р.М.С. иск срещу ГД
„Изпълнение на наказанията“ за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, не е установено и доказано наличието на нито един от елементите от
правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл. 284,
ал.1 от ЗИНЗС, поради което искът се явява недоказан и следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Водим от горните мотиви, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за
присъждане на обезщетение в размер на 2
220 лева ведно със законната лихва, за претърпени неимуществени вреди в
резултат на допуснато от администрацията на Затвора – Стара Загора нарушение на
чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в незаконосъобразно и неправомерно удържане и превеждане
от личната партида на л.св. Р.С. по сметка на ТД на НАП – Пловдив на сумата от
740 лева, довело до лишаването му от тоалетни принадлежности за
санитарно-хигиенни нужди, като
неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд –
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.