Р Е Ш Е Н И Е №
99
Гр.С., 19.11.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.СКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми октомври, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ А.ОВА
При секретаря Нина Кънчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 29
по описа за 2020г, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени преки искове
на увредени от ПТП лица срещу застрахователя на прекия причинител на
вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с
правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ и
цена на всеки иск - 120 000 лв.
В исковата молба ищците твърдят, че на
28.10.2016г., по автомагистрала „Я.“, лек автомобил „ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“,бул.„Г.М.Димитров““№1, ЕИК-
*********, представлявано заедно от
Живко Стойков Колев и Бисер Георгиев Иванов, да
заплати на А. Ш. Ш.
с ЕГН- **, А. А.ОВ Ш. с ЕГН- **, двамата от гр.Я., ул.“Т.“43 и М. А.ОВ Ш. от с.К., общ.С., с
ЕГН- ** ,всички със съдебен адрес:гр.С., ул.“Г.С.Р.“№1
офис 6, чрез адв.Младен Донев, сумата 30 000лв/
тридесет хиляди лева/ на всеки от тях,
представляваща обезщетение на неимуществени
вреди- болки и страдания от
настъпилата на 12.12.2016г в резултат на
ПТП от 28.10.2016г смърт на
техния баща А. А.ов Ш., ведно със законната лихва
върху всяка главница, считано от 03.01.2017г до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ исковете на А. Ш. Ш., А. А.ОВ Ш. и М. А.ОВ Ш. - до пълните им размери от 120 000лева, както и акцесорните
им исковете за законна лихва върху присъденото обезщетение, за периода от 28.10.2016г до 03.01.2017г..
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“,бул.„Г.М.Димитров““№1, ЕИК-
*********, представлявано заедно от
Живко Стойков Колев и Бисер Георгиев Иванов ,
да заплати на М. А.ОВА
Ш.А с ЕГН-** от гр.Я., ул.“Т.“ № 43,
със съдебен адрес гр.С., ул.“Г.С.Р.“№1 офис 6, чрез адв.Младен Донев, сумата 30 000лв/ тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение на
неимуществени вреди- болки и
страдания от настъпилата на 12.12.2016г,
в резултат на ПТП от 28.10.2016г смърт на нейния баща А. А.ов Ш., ведно със законната лихва върху всяка главница,
считано от 24.07.2017г до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН иска на М. А.ОВА Ш.А до пълния му размер от 120 000лв, както и акцесорния й иск за законна лихва върху присъденото
обезщетение, за периода от 28.10.2016г до 24.07.2017г.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“,бул.„Г.М.Димитров““№1, ЕИК-
*********, представлявано заедно от
Живко Стойков Колев и Бисер Георгиев
Иванов , да заплати на адв. МЛАДЕН ЛЮБЕНОВ ДОНЕВ от
АК-С., с ЕГН - ** и адрес на дейност: гр.София, ул.“Цар Асен“1, еЯ.4, сумата 5 720 лева/ пет хиляди седемстотин и
двадесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана по реда на
чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата безплатна адвокатска помощ на ищците по гр.дело № **г по описа на СлОС .
ОСЪЖДА А. Ш. Ш. с ЕГН- **,
А. А.ОВ Ш. с ЕГН- **, М. А.ОВА
Ш.А с ЕГН-**, тримата от гр.Я., ул.“Т.“43
и М. А.ОВ Ш. от с.К., общ.С., с ЕГН- ** да заплатят на„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг:
Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“,
ж.к.“Дианабад“ ,бул.„Г.М.Димитров“1, ЕИК- *********,
общата сума 1 315.50 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“,бул.„Г.М.Димитров““№1, ЕИК-
*********, представлявано заедно от
Живко Стойков Колев и Бисер Георгиев Иванов, да заплати по сметка на
С.ски Окръжен Съд държавна такса в размер на 4
800лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните .
” с рег. № ******, управляван от Х.А.Я. ***,
застигнал и блъснал спрелия в дясната лента лек автомобил „С.”, с рег. *****,
управляван от А. ***, който автомобил се преобърнал и пострадал водача А.Ш..
След проведено лечение, той починал на 12.12.2016 г.
Същият бил баща на ищците, които след неговата смърт изпитвали неописуеми страдания
и мъка от загубата на техния баща, който бил физически здрав и им помагал, като
след неговата смърт те били лишени от грижите към тях.
Твърдят, че с влязла в сила присъда по
НОХД № 480/2017г. на СлОС, водачът Х.А.Я. бил признат
за виновен и осъден за причинена смърт по непредпазливост на А.Ш.
Твърдят, че автомобилът, управляван от същия
водач бил застрахован при ответника по застраховка „ГО” на автомобилистите,
валидна от 05.09.2016 г. до 04.09.2017 г. Твърди се, че след настъпване на
инцидента ищците са заявили застрахователни претенции, но същите не са запазили
у себе си получените отговори от застрахователя.
Молят за решение, с което ответника бъде осъден да им
заплати сумата 120 000лв на всеки от тях - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се претърпени
болки и страдания от настъпилата при ПТП на 28.10.2016г смърт на техния
баща А.А.Ш., ведно със законната лихва, считано от
датата на ПТП до окончателното
изплащане.
Ответникът
е подал отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.Счита
исковете за допустими, но неоснователни.
Не оспорва съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по
застраховка “ГО“, сключена за процесния автомобил.
Оспорва
описаните в исковата молба болки и страдания, доколкото ищците не са живели
заедно със загиналия си баща и не са поддържали близки отношения с него, а
загиналият не е интересувал от тях, нито им осигурявал средства за издръжка,
нито им е помагал.
Оспорва исковете по размер, твърдейки,
че са прекомерно завишени и несъобразени с принципа за справедливост и трайната
съдебна практика.
Оспорва началния момент, от който е претендираната лихвата.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия ищец, като водач на л.а. „С.“, без предпазен колан, а с поставен
такъв, е нямало да претърпи травмите в обема
и интензитета, и нямало да
настъпи летален изход.Освен това, допуснал и други нарушения на ЗДвП: спиране
на автомобила в дясната лента за движение при техническа възможност за спиране
в аварийната лента на магистралата, извън платното за движение, което е
нарушение по чл. 94 ал.1 от ЗДвП. Дори да се допусне, че МПС било с повреда по
смисъла на чл. 97 ал.1 ЗДвП, тя не била от естество, изключващо преместването
на автомобила в аварийната лента, което при всички случаи било в нарушение на
чл. 97 ал.1 от ЗДвП. и нарушение на чл. 58 Я.1 от ЗДвП, според който при
движение по автомагистрала на водача е забранено да спира пътното превозно
средство за престой или за паркиране извън специално обозначените за това
места.
Твърди се, че непоставянето на
предупредителния светлоотразителен триъгълник на
разстояние не по-малко от
В с.з. ищците, ред. призовани, не се явяваЯ. Представлявани
от процесуален представител, който
поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени .
Претендира разноски. Представя списък с разноските.
В с.з. ответното дружество, ред. призовано, се
представлява от упълномощен представител, който поддържа възраженията,
направени с отговора на исковата молба. Моли всички искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани. Алтернативно,
да бъде намален размера на обезщетенията
при отчитане на 90% съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на постр А.. Претендира за разноски. Представя списък по чл. 8 ГПК. Подробни съображения излага в писмени
бележки.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищците А.А.Ш./27г/, А.А.Ш./ 24г/, М.А.Ш./21г и М.А.Ш./ 18г/ са деца на А.А.Ш.,
починал на 12.12.2016г, в резултат на тежките травми, които получил като
участник в ПТП.
На 28.10.2016г., на АМ “Тракия“, в посока гр.София, в землището
на с. Полско Пъдарево, община Нова Загора, А. Ш. управлявал лек автомобил „С." с рег.№
А 0099 КН, в тъмната част от денонощието,
при сухо време и суха пътна настилка.
В процеса на движение на автомобила възникнала
техническа неизправност в ключалката на предния капак, който се отворил по
време на движение и паднал върху предното челно стъкло, като го счупил.
В
резултат на отваряне на предния капак на
автомобила“С. “ била ограничена видимостта на неговия водач, въпреки което, той
запазил управление над автомобила и спрял в дясната част на дясната лента за
движение. След като спрял, той имал възможност да измести автомобила в
аварийната лента, но не го направил . Не включил авариен сигнал на автомобила, нито поставил светлоотразителен
триъгълник.
В същото
време, зад автомобила“С.“ и на достатъчно голямо разстояние от него се
движил лек автомобил „К.“, с peг. № **,
управляван от св. Х.А.Я. ***.
Движейки се
зад него със скорост на движение около 121 км/ч, водачът на „„К.“, при опасна зона на спиране около 142м, осветил задната част на автомобила „С.“,което
станало около 70-80м от мястото на удара.
Необходимото разстояние, за да може водачът на „автомобил „К.“ да
блокира спирачната система било около 67 м, Я.е. по-малко от зоната на осветеност, но
съизмеримо с нея.
Настъпил
удар между челната част на“ К.“ и задната лява част на „С.“, като в резултат на удара
автомобила „С.“ продължил движението си напред и надясно, а автомобила “ К.“- напред и
леко наляво,а след това – надясно, към мантинелата.
След това последвали удари в предпазните мантинели и пълно установяване на автомобилите в покой.
В резултат
на ПТП пострадали две лица - водачът на
„С.“ - А.А.Ш., който получил несъвместими с живота
травми и починал у дома си на 12.12.2016г и неговият
спътник- А.
М. М., който загинал на мястото на инцидента.
Третият им спътник бил извън
автомобила и останал невредим.
В резултат на преобръщането на лекия
автомобил “К.“
неговия водач и спътницата му,
които били с поставени предпазни колани получили само уплаха и натъртвания.
За случая е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 255/28.10.2016г и
образувано досъдебно производство.
С влязла в
сила присъда № 24/09.10.2018г по НОХД №
480/2017г по описа на СлОС, подсъдимият Х.А.Я., е признат за виновен в това,
че на 28.10.2016г. в района на км 247.300, на автомагистрала
„Тракия“, при управление на лек автомобил „К.“, с peг.
№ **, нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", и
по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на А. М. М. от гр.Я.,
настъпила на 28.10.2016г. и на А. ***, настъпила на 12.12.2016г., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ
на пострадалите, поради което и на основание чл.343а, ал.1,
б.„г” предл.1, във вр. с чл.343, ал.3, б."б" предл.1,
вр. с ал.1, б."в", вр.
чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК, му е наложено наказание лишаване от
свобода при условията на чл.66 НК.
Към датата на ПТП по
отношение на автомобила, с който е причинено ПТП- „К.“, с peг. № **, е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с полица №ВG/30/116002327886, валидна от валидна от 05.09.2016 г. до
04.09.2017 г
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза за установяване механизма на ПТП и техническата причина за
възникването му.
Съгласно експертното заключение, в момента на удара
автомобилът „С.“ е бил в пълен покой. Предприетото
спиране от водача на „С.“ било в резултат на възникнала техническа неизправност
в ключалката на предния капак, който се е отворил по време на движение, за което свидетелствали деформациите по предния
капак и счупеното челно стъкло.
Мястото на удара
между автомобилите било в дясната активна лента за движение на ниво от 1 до 1,6
m от дясната граница на дясната лента.
Според вещото лице, водачът на „С.“
е имал техническата възможност да спре автомобила в зоната на аварийната лента
за движение, като по този начин осигури безопасност за движещите се в същата
посока автомобили. При спиране на автомобила в аварийната лента не би настъпил
удар между двата автомобила при определените
скорости на движение
Далечината на осветената зона
пред автомобила от десния фар, при движение на къси светлини, е била около
70-80 m при 1 lux.
Разстоянието, което изминавал автомобила „К.“ до момента
на блокиране на спирачната система било 67 метра.
Водачът на „К.“ не е имал техническата
възможност да задейства спирачната система в зоната на осветеност и видимосЯ.
Технически
съобразената скорост на движение при видимост от около 70 m, била около 76 km/h.
Според заключението, водачът на автомобила „К.“
е имал техническата възможност да предотврати ПТП само, ако се съобрази с далечината на
видимост при движение на къси светлини.
Основната техническа причина,
довела до възникване на ПТП според експертизата, е технически неправилното
поведение на водача на „С.“ при предприето спиране в дясната лента за движение.
Водачът на „С.“ имал техническата възможност да спре
автомобила в аварийната лента.
Технически правилно било при възникване на техническа неизправност
автомобилът, да бъде спрян в зоната на аварийната лента за движение, като по
този начин осигури безопасност на движещите се в същата посока автомобили.
При спиране на автомобила в аварийната лента за движение, не би настъпил
удар с другия автомобил при определените скорости за движение.
Според САТЕ,техническата причина, довела до възникването на ПТП, се
явява още и движението на автомобила „К.“ с технически несъобразена скорост
спрямо осветеността и видимостта при движение на къси светлини. Технически правилно
било водачът да се движи със скорост, която му позволява да спре в зоната на видимосЯ. Далечината на видимост от извършен конкретен
оглед на мястото на ПТП била по-голяма от опасната зона за спиране на
автомобила „К.“ при осветен участък.
Водачът на автомобила „К.“
не бил възпрепятстван от завои, виражи,
неравности, денивелации и други обекти относно възможността да възприеме
наличието на автомобил в дясната му лента за движение.
Водачът на автомобила „С.“в момента на
възникване на ПТП бил без предпазен
колан, въпреки че автомобила бил оборудван с колани.
Съгласно
заключението на СМЕ и комплексната експретиза, при процесното ПТП, А. Ш. получил тежка съчетана травма със засягане на главата,
гърдите, счупване на три ребра от лявата половина на гръдния кош и две ребра от
неговата дясна половина, контузия на белите дробове, контузия на гръбначния
стълб и гръбначния мозък, с данни от образните изследвания за счупване на трети
гръден прешлен, парализа на долната половина на тялото и тазовите резервоари,
станали причина на по- късен етап за появата на масивни инфектирани декубитални рани, двустранна пневмония и септично
състояние, довели до настъпването на смъртта му.
Увреждането в областта на гръбначния стълб
и гръбначния мозък се дължало на директно действие (удар) на травмиращата сила в областта на гръдния и поясния му сегменти с посока отзад напред. Такива условия
за действие на травмиращата сила били налице както поради характеристиките на
произшествието и ударът на процесния автомобил „С.“ с
посока отзад напред, така и поради силно изразените деформации на автомобилното
купе в лявата половина на автомобила, достигащи зоната на предната седалка.
Гръдната травма, изразяваща се в счупване на три
ребра от лявата половина на гръдния кош и две от неговата дясна половина и
двустранните контузии на белите дробове, се дължала на удар и притискане
най-вероятно върху волана на лекия автомобил „С.“. За това свидетелствали както
характеристиките на уврежданията, така и изразените деформации на автомобилното
купе и волан в областта на мястото на водача и позицията на предната лява
седалка след произшествието. Асиметрията на гръдната травма може да се обясни с
наличие на странично действаща компонента на травмиращата сила с посока напред
и надясно.
Причината за смъртта на постр. А.Ш. била комплексна. Не се дължала на едно или две
конкретни увреждания, а била резултат от усложненията, до които довела получената от него тежка съчетана травма.
Тези усложнения станали причина за развитието
на обща инфекция на организма (сепсис),
която е довела до настъпването на неговата смърЯ.
Комплексната експертиза приема, че съобразно
данните за направлението и големината на действие на преносната инерционна сила,
наличието на предпазен колан не би довело до намаляване на травматичните
увреждания у постр. Ш..
Характеристиките на уврежданията и техните
локализации добре кореспондирали с механизма на настъпване на произшествието.
Посоката на основната травмираща сила, която ги е причинила е била отзад напред
и леко настрани надясно спрямо надлъжната ос на автомобила.
Тежките деформации на автомобилното
купе, които достигали и ангажирали дори и предната половина на автомобилния
салон със значително изместване на седалката на водача на лекия автомобил „С.“
напред и леко надясно към волана, свидетелствали за това, че описаните в
медицинските документи увреждания, щели се получили, независимо от това бил ли
е водачът Ш. с бил поставен предпазен
колан или не.
Деформациите
на автомобилното купе на „С.а“ се изразявали в масивно деформирана задната
част, в областта на багажното отделение, по-изразено в лявата половина. Налице
било изместване и силно деформиране на задния ляв панел, основата на заден ляв
калник, задната лява врата и средната колонка. Подът на багажника заедно със
стената между купето и багажното отделение, били силно изместени напред в
лявата половина на автомобилното купе. Таванът бил нагънат напред и надясно с
пречупване на нивото на предната колонка. Задният мост бил силно деформиран и
изместен напред, повече изразено в лявата зона, като гумата била отделена от
джантата. Задната седалка и облегалка, заедно с пода били силно преместени
напред в лявата зона. Деформацията обхващала и предната лява облегалка и
седалка, за което свидетелствало изместването на пода в лявата зона.
Облегалката на предна лява седалка била притисната напред, като същата в
деформираното си състояние достигнала
почти до волана на автомобила.
Деформацията в областта на мястото на водача
обхващала предната лява седалка и облегалка, като седалката била изместена
напред при деформирането на пода, а облегалката била огъната напред и надясно,
с минимално завъртане около вертикална ос, в посока по часовата стрелка,
гледано отгоре.
Тези тежки деформации на автомобилното
купе в областта на мястото на водача на автомобила “С.“, според експертите биха
довели до получаването на същите
увреждания, независимо от това дали постр.А.Ш. е бил
с поставен предпазен колан или не
В с.з. вещото лице инж.У. пояснява, че
деформирането на купето не зависи от това дали водачът е бил с предпазен колан
или и деформацията би била същата, ако той беше с поставен колан.
Към датата на ПТП по отношение на автомобила, с който е
причинено ПТП- „К.“, с peг. № **, е била
сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с полица №ВG/30/116002327886, валидна от валидна от
05.09.2016 г. до 04.09.2017 г
На 03.01.2017г тримата ищци- А.А. Ш., А.А.Ш. и М.А.Ш., чрез
пълномощник, заявили писмено своята
застрахователна претенция пред ответника за заплащане на справедливо застрахователно
обезщетение, като молбата им е входирана при
застрахователя с вх. №8/03.01.2017г.
На
24.07.2017г , с отделна молба с вх. №
24.07.2017г, ищцата М.Ш. е предявила своята застрахователна претенция до
ответника.
Ответникът отказал да изплати обезщетение и на четиримата,
тъй като не представили изисканата им документация .
Четиримата ищци понесли тежко смъртта на баща си.
Те и
починала на 17.01.2014г тяхна
сестра Зера А.Ш.,
са родени от брака на А.Ш.
със св. Я.М.С., който брак бил
прекратен с развод.
А.Ш. има и шесто дете - М. А.Ш., което било родено от
връзката му със св. Й.М.Й..
Четиримата
ищци живеели със своя баща А.Ш. в една къща,
находяща се в гр.Я., състояща се от една стая
и салон.
Семейството
живеела изключително бедно.
С тях живеела
и майката им св.Я.С., но не постоянно.
От 15
години тя била разведена с А.Ш. ***, където оставала при
майка си.
А.Ш. имал
добри отношения с децата си, те го
обичали и уважавали, а той ги издържал,
работейки като шофьор на такси.
В периода
2001-2002 и 2010г-2012г бил в затвора, а по
време на неговото отсъствие, за децата се грижела сестра му М. и майка
му.
Когато
получил тежките травми от катастрофата, за него се грижели сестра му М. и децата,
което още повече засилило тяхното
страдание.
Всички ищци са вече пълнолетни. Двама от тях- А.
и А. вече работели, а М. - от четири години създала свое семейство, живеела в гр.Нова
Загора и имала и дете.
След смъртта на баща им, А. и А. продължили да
живеят в неговия дом, а М.,който към датата на подаване на исковата молба е на
17г, но вече е пълнолетен, отишъл да живее
при майка си в с.К..
Според
показанията на разпитаните по делото свидетели, отношенията между постр.А.Ш. и всичките му деца били топли и сърдечни, той се радвал на обичта им, грижел се за тях и ги издържал.
Децата
страдали от тежката
загуба и още я преживявали.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства -относими, допустими
и неоспорени.
Приема заключенията на трите експертизи, САТЕ,СМЕ
и комплексната експертизи като подробни,
обосновани, ясни и неоспорени.
Съдът кредитира свидетелските
показанията на разпитаните по делото трима
свидетели, които възприе като релевантни, преки и непосредствени.
Така
приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявени
са четири преки иска по чл. 432 ал.1 от КЗ на пострадали лица срещу
застрахователя на деликвента за плащане на
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили в резултат на деликт, виновно
причинен от водача на МПС, застраховано при
ответника, по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Исковете са процесуално допустими, а преценени
по същество- основателни и доказани.
По делото се установи, че ищците е
изпълнили задължителната процедура по
чл. 498 КЗ за доброволно уреждане на
спора със застрахователя. Приключването
на производството по доброволно уреждане на спора в рамките на 3-месечния рекламационен срок е условие за допустимост на иска, като в
настоящия случай то е приключило.
За да възникне субективното право по
чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо наличието на застраховка „гражданска отговорност“
на процесното МПС, сключена при ответното
застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП-то,
както и наличието на деликт с всички елементи от неговия фактически състав, а именно:
деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, вина на причинителя.
Страните не спорят относно наличието на
застрахователно правоотношение между ответника и водача на автомобила, валидно към деня на
увреждащото събитие, по застраховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Тъй като деликвента е осъден с вляза в сила присъда, съгласно чл. 300 ГПК, гражданският съд е
обвързан от влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това дали е
извършено деянието, неговата провитивоправност и
виновността на дееца, като всички тези
обстоятелства са доказани в наказателния
процес и са безспорни.
В тежест на ищците е да докажат единствено
вида и размера на претърпените вреди и че са настъпили в причинна връзка от
същото ПТП.
Вредите
като вид, интензитет и продължителност са установени по делото от еднопосочните показанията на двама свидетели.
От техните
показания се установи, че между всички деца и техния баща А.Ш. е имало обич, привързаност
и разбирателство.
До смъртта му те живели в общ дом, обичали се
и се подкрепяли.
Въпреки че три от
децата на А.Ш. били пълнолетни, а детето М. е навършило пълнолетие след подаване на исковата молба, всички те разчитали на
помощта на своя баща, най-вече финансова.
Ш. бил разведен, но живеел с всичките
си деца, които издържал.
Внезапната му смърт ги лишила завинаги
от неговата обич и подкрепа.
Смъртта на родител, независимо от
възрастта, е тежък удар за неговите деца
и много трудно може да бъде определен паричен еквивалент на претърпените
душевни болки и страдания от загубата, която обичайно се преживява мъчително
и продължително.
Съобразно критерия за справедливост, установен
в чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да
се вземат предвид обективно съществуващи обстоятелства, които са различни за
всеки конкретен случай.
Справедливостта се извежда от
преценката на конкретни обстоятелства, като: вид, характер, тежест,
продължителност и интензитет на
конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, претърпените
болки и страдания, настъпилите неблагоприятни
последици, понесени конкретно от всяко увредено лице, емоционални, психически сътресения.
При
смърт на родител, размерът на обезщетението следва да е обусловен от
съществуващата връзка между родител-дете , нейния характер, продължителност, степен
на близост в отношенията, мястото, което
починалия е заемал в живота на увредените и пр.
Съобразявайки възрастта на починалия/
48г/ и обстоятелството, че неговите четири деца са вече пълнолетни и напълно самостоятелни, че отношенията им с
починалия родител са били в рамките на нормалните, характеризиращи се с обич, разбирателство и уважение, съдът намира
за справедливо обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на техния
баща сумата от 120 000лв за всеки ищец.
Обезщетението
съдът присъжда в еднакъв размер на всички деца на постр.А.Ш.,
тъй като не се установи някой от тях да
е страдал повече от другите, а и те са претендирали обезщетение за неимуществени вреди в еднакъв
размер, поради което съдът намира за справедливо да им бъде присъдено в еднакъв размер.
В
отговора на исковата молба, ответникът е
направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който бил без
поставен предпазен колан и след техническа неизправност на пътя, водачът не
спрял в аварийната лента, нито сигнализирал за спирането си , с което
допринесъл за собственото си увреждане. С това неправомерно поведение според
ответника, пострадалия нарушил разпоредбите на чл. чл. 58 Я.1 от ЗДвП, според който при движение по автомагистрала на водача е забранено да
спира пътното превозно средство за престой или за паркиране извън специално
обозначените за това места.
Освен
това, според ответника, с непоставянето на предупредителния светлоотразителен
триъгълник на разстояние не по-малко от 100 метра, постр.
Ш. нарушил и чл. 97 ал.4 ЗДвП. С неподаване на авариен
сигнал на автомобила, който да информира участниците движещи се зад него за
престоя му на платното за движение; не работещи габарити на автомобила, нарушил
ЗДвП, което затруднило възможността да се възприеме своевременно автомобила в
тъмнината от водача на „К. В.”.
Релевантно за съпричиняването
по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е само това конкретно установено поведение-
действие или бездействие на пострадалия, чието конкретно проявление се явява
пряка и непросредтвена причина за произлезлите вреди
и без което не би се стигнало до настъпване на вредоностния
резултат или вредоносните последици биха били в по-малък обем. Трайната съдебна
практика приема, че дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на
пострадалия, те имат значение при
преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли
за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не
е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД.
Безспорно е установено по делото, че постр.
А.Ш. в бил без поставен обезопасителен колан в момента
на удара, но от заключението на приетата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, се установява, че при този
механизъм на настъпване на ПТП и удара с голяма скорост, при който са
получени тежки деформации на автомобилното купе в областта на мястото на водача на
автомобила“С.“, смъртта му е била е била неизбежна с или без поставен предпазен колан.
Второто
възражение за съпричиняване обаче е основателно.
Противоправното поведение и вината на водача на другия лекия автомобил е безспорна, тъй като е осъден с влязла в сила
присъда, но и постр.Ш., като водач
на „С. също има вина за настъпване на
ПТП.
Установи се от заключението на САТЕ, че процесното ПТП е
настъпило поради технически
неправилни действия на двамата участници
в него.
Основната техническа причина, довела до
възникване на ПТП, е технически неправилното поведение на водача на „С.“ при
предприето неправилно спиране в дясната лента за движение.
Технически правилно е при възникване на техническа неизправност
автомобилът да бъде спрян в зоната на аварийната лента за движение.
С
това противоправно поведение водачът А.Ш.
нарушил правила за движение по пътищата ,а именно чл. 58 Я.1 от ЗДвП,
според който при движение по автомагистрала на водача е забранено да спира
пътното превозно средство за престой или за паркиране извън специално
обозначените за това места, а именно в аварийната лента.
Съгласно чл.58 Я.3 ЗДвП, водачът на МПС е длъжен са спре в лентата за
принудително спиране при повреда на ППС или при здравословен проблем на водача
или пътниците в ППС.
Съгласно чл. 59 ал.1 ЗдвП,
когато водачът на ППС, е принуден да спре по независещи от него обстоятелства, може да направи това върху лентата за
принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и при намалена
видимост, сигнализира спряното ППС с предупредителен светлоотразителен
триъгълник или включен авариен сигнал.
Според чл. 97 ал.2 ЗДвП, когато
изместването на автомобила е невъзможно, водачът е длъжен да обозначи повреденото МПС с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг начин, така че то
да бъде забелязано навреме от водачите
на приближаващите се ППС-та.
По делото е безспорно, че техническата повреда
на автомобила „С.“ е била от такова естество, че водачът е имал възможност за
премести автомобила в аварийната лента, но не го направил, нито поставил светлоотразителен
триъгълник,нито включил авариен сигнал
на автомобила.
С тези си бездействия, водачът допуснал
нарушение на правила за движение по пътищата – чл. 58, чл. 59 и чл. 97 ЗДвП.
Втората причина, довела до възникването на ПТП, е движението на
автомобила „К.“ с разрешената, но технически несъобразена скорост спрямо
осветеността и видимостта при движение на къси светлини, която не му позволила
да спре в зоната на видимосЯ.
Констатацията, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, на
автомагистрала, където обичайно автомобилите се движат с разрешена висока
скорост, при възникнала повреда на
автомобила и спирането му на пътното платно, без да е поставена нужната светлоотразителна сигнализация за наличие на спрял
автомобил на платното, нито включен авариен сигнал на автомобила, води до категоричен извод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загиналия водач на „С.а“.
Това противоправно поведение го е направило опасен на пътя не само за собствения му живот и здраве и това
на спътника му, но и за останалите участници
в движението, и е основен фактор за настъпването на деликта и вредоносните последици от него.
До този извод съдът достигна въз основа заключението на САТЕ, според
което, основната техническа причина за възникване на ПТП е спирането на автомобила
в дясната лента за движение. Според САТЕ, при спиране на автомобила “С.“ в
аварийната лента за движение, не би настъпил удар с другия автомобил при
определените скорости за движение.
Тъй като в случая създаването на
условията за настъпването на ПТП се дължи преимуществено на поведението на
пострадалия, неговият принос за настъпване на ПТП е много по-голям от този на
водача на „К.а“, а именно: 75%.
Ето
защо, на основание чл.51ал.2 ЗЗД, съдът следва да намали размера на обезщетенията за неимуществени вреди на всички
ищци /120 000лв/ със сумата 90 000 лв и им присъди разликата от 30 000
лв.
Всички
искове до пълните им размери от 120 000лв, следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
Върху всяко обезщетение се дължи законна лихва ,считано от датата на
предявяване на писмената застрахователна претенция на ищците до окончателното
изплащане. От тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за
забава по чл. 429, ал. 2, Я. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
Трима от ищците-А., А. и М., са предявили писмено застрахователната си
претенция до ответника на 03.01.2017г., а
ищцата М.- от 24.07.2017г, поради
което съдът присъжда обезщетението на първите трима ведно със законната лихва,
считано от 03.01.2017г, а на четвъртия ищец - считано от 24.07.2017г, до окончателното
изплащане.
Тъй
като ищците претендират законна лихва
върху всяко обезщетение, считано от датата на увреждането - 28.10.2016г,
претенцията им за законна лихва следва да се отхвърли като неоснователна, за
периода от 28.10.2016г до 03.01.2017г и от 28.10.2016г до 24.07.2017г,
На основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът дължи
разноски на ищците съразмерно на уважената част от техните искове.
В договора за правна защита и
съдействие е уговорено безплатна адв.защита на всеки
ищец, по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Според уважения
размер на исковете, на основание чл.38 ал.2
ЗА, вр. с ч 7 ал.2 Я.4 от Наредбата за
минималните размери на адв.възнаграждения,
в полза на процесуалният представител на ищците, следва да бъде присъдено адв.възнаграждение за
оказана безплатна адв.защита на четиримата ищци, в общ размер на сумата 5720 лв. / по 1430лв за всеки ищец/.
На
основание чл. 78 ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска ищците дължат на ответника разноски в общ размер на сумата 1315.50 лв от общо 1754лв, съгласно представения списък
по чл. 80 ГПК, в Я.ч. : 1249лв- възнаграждения за вещи лица, 15лв – д.Я. за удостоверение, 40лв –депозит за
призоваване на свидетел и 450лв- юриск.възнаграждение.
Върху
уважения размер на исковите претенции / 120 000лв/, ответникът дължи заплащане
на д.т в размер от 4%, или общата сума 4 800 лв.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“,бул.„Г.М.Димитров““№1, ЕИК-
*********, представлявано заедно от Живко
С. Колев и Бисер Георгиев И., да заплати на А. Ш.Ш. с ЕГН- **********, А.А.Ш. с ЕГН- **********,***43 и М.А.Ш. ***, с ЕГН- ********** ,всички със съдебен адрес:г*** офис 6,
чрез адв.М.Д., сумата 30 000лв/ тридесет хиляди лева/ на всеки от тях, представляваща
обезщетение на неимуществени вреди-
болки и страдания от настъпилата на 12.12.2016г в
резултат на ПТП от 28.10.2016г смърт на техния баща А.А.Ш., ведно
със законната лихва върху всяка главница, считано от 03.01.2017г до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ исковете на А. Ш.Ш., А.А.Ш. и М.А.Ш. - до
пълните им размери от 120 000лева, както и акцесорните
им исковете за законна лихва върху присъденото обезщетение, за периода от 28.10.2016г до 03.01.2017г..
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“,бул.„Г.М.Димитров““№1, ЕИК-
*********, представлявано заедно от Живко
С. Колев и Бисер Георгиев И. , да заплати на М.А.Ш.
с ЕГН-********** ***, със съдебен
адрес *** офис 6, чрез адв.М.Д., сумата 30 000лв/
тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение на неимуществени вреди- болки и страдания от настъпилата на 12.12.2016г, в резултат на ПТП от 28.10.2016г
смърт на нейния баща А.А.Ш., ведно със законната
лихва върху всяка главница, считано от 24.07.2017г
до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска на М.А.Ш. до
пълния му размер от 120 000лв, както и акцесорния
й иск за законна лихва върху присъденото обезщетение, за
периода от 28.10.2016г до 24.07.2017г.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“,бул.„Г.М.Димитров““№1, ЕИК-
*********, представлявано заедно от Живко
С. Колев и Бисер Георгиев И. , да заплати на адв. М.Л.Д. ***, с ЕГН - ********** и адрес ***,
сумата 5 720 лева/ пет хиляди
седемстотин и двадесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата безплатна адвокатска
помощ на ищците по гр.дело № **г по
описа на СлОС .
ОСЪЖДА А. Ш.Ш.
с ЕГН- **********, А.А.Ш. с ЕГН- **********, М.А.Ш. с ЕГН-**********,***43 и М.А.Ш. ***, с ЕГН- ********** да заплатят на„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг:
Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“,
ж.к.“Дианабад“ ,бул.„Г.М.Димитров“1, ЕИК- *********,
общата сума 1 315.50 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“,бул.„Г.М.Димитров““№1, ЕИК-
*********, представлявано заедно от Живко
С. Колев и Бисер Георгиев И., да заплати по сметка на
С.ски Окръжен Съд държавна такса в размер на 4 800лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните .
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: