Р Е Ш Е Н И Е
№ 92 / 18.2.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, Х състав, в открито
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове: 1. Васко Нанев
2. Георги Видев
при
секретаря А. М. и при участието на прокурора С.Я., като разгледа
касационно административнонаказателно дело № 1413 по описа на съда за 2019 г.,
докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по касационна жалба
на „Дианел” ЕООД, ЕИК ********* против Решение № 612 от 22.10.2019 г., постановено по нахд № 399/2019 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, с което е потвърдено наказателно постановление №
392707-F407864 от 27.12.2018 г., издадено от заместник директора на
Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив.
С посоченото наказателно постановление
за нарушение на чл. 16, ал. 2, т. 1-3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във
връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС на „Дианел” ЕООД на основание чл. 185,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лв.
Касаторът – „Дианел” ЕООД – моли съда да
отмени обжалваното решение и – наказателното постановление. Излага съображения
за нарушение на материалния и на процесуалния закон при постановяването му. Поддържа
жалбата си и чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание.
Ответникът по касационната жалба – Териториална
дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив – също оспорва
жалбата в писмена молба, подадена от процесуалния му представител преди
проведеното съдебно заседание. Поддържа аргументите си, изложени пред районния съд,
както и мотивите на решението му. Претендира разноски присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Прокурорът дава заключение за
неоснователност на жалбата. Предлага административният съд да остави в сила
решението на Районен съд – Пазарджик.
Административен съд – Пазарджик, след като
прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба, с оглед
наведените в нея касационни основания приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал.1 от АПК и е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Районният съд е потвърдил НП, като е
приел, че „Дианел”
ЕООД е извършило вмененото му административно нарушение, тъй като в качеството
си на лице, извършващо сервизно обслужване и ремонт на ФУ, съгласно сключен
договор с „Ойл Транс ПЗ“ ЕООД, не е изпълнило редица свои
вменени задължения за вписване и заверяване с подпис и печат на паспорта на
устройството на данните за лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт, номер и дата на разрешението, както и номера, датата
и срока на валидност на договора.
Настоящият състав споделя изводите на
районния съд за установеност на нарушението и законосъобразност на
наказателното постановление.
Посочените в АУАН и НП като нарушени
разпоредби на чл.
16, ал. 1 и 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ предвиждат следното:
Чл. 16. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 40 от
2013 г., в сила от 30.04.2013 г., изм., бр. 80 от 2018 г., бр. 8 от 2020 г.)
При въвеждане в експлоатация и работа с ФУ/ИАСУТД лицето по чл. 3 трябва да има
сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с лице, получило
разрешение от БИМ, което притежава разрешение за сервизно обслужване на
съответния тип ФУ/ИАСУТД.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2013 г., в сила
от 30.04.2013 г., бр. 80 от 2018 г.) При сключване на договор по ал. 1 за ФУ
лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт, вписва и заверява с подпис и
печат в паспорта на ФУ следните данни:
1. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.) наименование,
адрес, идентификационен номер по чл. 84 ДОПК и телефон на лицето, извършващо
сервизно обслужване и ремонт;
2. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила
от 29.06.2010 г., бр. 80 от 2018 г.) номер и дата на разрешението за извършване
на сервизно обслужване и ремонт на фискални устройства/ИАСУТД;
3. номер, дата и срок на валидност на
договора.
Тоест съгласно цитираните разпоредби
нарушението се изразява в невписване на определени данни в паспорта на ФУ при сключване
на писмен договор за техническо обслужване и ремонт на същото. Аналогично е и
словесното описание на нарушението в АУАН и НП: „Дианел” ЕООД … не е осигурило
вписването и заверяването с подпис и печат в паспорта на описаното по-горе
фискално устройство на данните по …“.
Следователно, несъмнено вмененото на
касатора нарушение се изразява в неизвършване на определени действия, свързани
със сключването на договор за техническо обслужване и ремонт на ФУ. Договорът е
сключен на 13.12.2017 г. с № ********** между касатора и „Ойл Транс ПЗ“ ЕООД и
очевидно, към този момент, а и до момента на проверката първият не е изпълнил
задължението си да впише посочените по-горе данни в паспорта на ФУ.
Неоснователно е възражението на касатора, че
документът, от който се установява коя е фирмата, осъществяваща сервизно
обслужване на ФУ е свидетелството за регистрация. Съгласно цитирания по-горе
чл. 16, ал. 1 от наредбата именно сключеният писмен договор за техническо
обслужване и ремонт определя фирмата, осъществяваща сервизното обслужване. В случая
освен посочения по-горе договор е сключен такъв договор между същите страни и
на 14.12.2016 г. Предвид това не съществува съмнение, че именно касаторът е
дружеството, извършващо сервизно обслужване и именно неговият техник е следвало
при сключването на договора да отрази в паспорта на устройството необходимите
данни.
Следователно, действително е налице
извършено от касатора административно нарушение, за което с НП му е наложено
минималното предвидено в закона наказание. Затова, като е потвърдил постановлението,
районният съд е спазил относимия материален закон.
Липсват и нарушения на процесуалния закон от районния съд. Съдът е
събрал всички относими доказателства и като е обсъдил доводите на страните е
стигнал до правилния извод за незаконосъобразност на НП.
На основание чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно
и допустимо и тъй като е и материално законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден в закона
размер.
С оглед гореизложеното Административен съд, гр. Пазарджик
Р
Е Ш И:
Оставя
в сила Решение № 612 от 22.10.2019 г., постановено по нахд
№ 399/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърдено
наказателно постановление № 392707-F407864 от 27.12.2018 г., издадено от
заместник директора на Териториална дирекция на Националната агенция по
приходите – Пловдив, с което постановление за нарушение на чл. 16, ал. 2, т.
1-3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС на „Дианел” ЕООД на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от същия
закон е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
Осъжда „Дианел” ЕООД да заплати на
Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив разноски
по делото в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/