№ 197
гр. гр.Н., 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20212150101221 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Образувано е по искова молба вх. № 4119/21.09.2021 г. на „В.К.” ЕАД с ЕИК
***** със седалище и адрес на управление гр. Б., квартал „П.”, улица „Г.В.В.” № *, ет.
*, представлявано от Г.Й.Т., срещу Д.А., БУЛСТАТ ******, с адрес: общ. Н., к.к. С.б.,
ПИ ******, бл. *, ет. *, ап. **, с която се иска от съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 2011,68 лева – главница, представляваща сбор от неизплатени главници по
фактури, издадени в периода от 27.08.2018 г. до 12.07.2021 г., с отчетен период от
17.08.2018 г. до 13.08.2020 г.; сумата от 104,75 лева, представляваща мораторна лихва
за забава на всяко от фактурираните вземания за периода от 27.09.2018 г. до датата на
подаване на исковата молба – 20.09.2021 г.; както и законната лихва върху
главницата от 2011,68 лева от датата на подаване на исковата молба - 21.09.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените съдени разноски, ведно
с юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни
правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № 989486, за
водоснабдени обекти с административен адрес: общ. Н., к.к. С.б., кв. И., ваканционно
селище „Я.“, а именно: апартамент № **, вх. *, ет. *, с ид. № ******.7.32 и апартамент
№ ** във вх. А, ет. *, с ид. № ******.7.33. За ответника, качеството „потребител“
възникнало с придобиване правото на собственост по отношение на водоснабдените
обекти, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Ищецът предоставил по възникналите правоотношения
услуги, съгласно публично оповестени общи условия, като на основание чл. 23, ал. 4,
изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл. Второ от Наредба № 4, за
процесния период, отчитането на водомерите на абоната се осъществявало по
1
електронен път, посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от
общите условия, процесните обекти със сезонен характер били отчитани от оператора
два пъти годишно. Ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на
потребените за обекта услуги, по издадени фактури в периода 27.08.2018 г. до
12.07.2021 г., а именно сумата от 41,18 лева по фактура № **********/27.08.2018 г.,
падежирала на 26.09.2018 г.; сумата от 40,60 лева по фактура № **********/26.08.2019
г., падежирала на 25.09.2019 г.; сумата от 771,60 лева по фактура №
**********/25.08.2020 г., падежирала на 24.09.2020 г.; и сумата от 1158,30 лева по
фактура № **********/12.07.2021 г., падежирала на 11.08.2021 г. Предвид изложеното,
за ищеца възникнал интерес от водене на настоящото съдебно производство.
Претендира се и лихва за забава в размер на 104,75 лева и представляваща сбор от
дължимата лихва върху сумата от 41,18 лева за периода от 26.09.2018 г. до 20.09.2021
г.; дължимата лихва върху сумата от 40,60 лева за периода от 25.09.2019 г. до
20.09.2021 г.; дължимата лихва върху сумата от 771,60 лева за периода от 24.09.2018 г.
до 20.09.2021 г.; и дължимата лихва върху сумата от 1158,30 лева за периода от
12.07.2021 г. до 20.09.2021 г. Представят се писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен
отговор от страна на ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител – адвокат Ц.М. от БАК, с който исковете се оспорват като
неоснователни и недоказани, както и по размер. Твърди се, че представените от ищеца
доказателства не установяват за ответника да е възникнало качеството „потребител“,
на каквото и да е основание. Излагат се съображения за недоказаност на претенциите,
реално потребените количества вода, тяхната стойност и начина на отчитане. Релевира
се възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват се представените от ищеца
писмени доказателства с изложените доводи по съществото на спора.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по
хода, дадения отговор, проекта за доклад и по съществото на спора. Моли, за
уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80
от ГПК.
Особеният представител на ответника, в открито съдено заседание поддържа
представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото са представени нотариален акт № 90, том XXI, рег. № 10571, н.дело №
3963 от 25.07.2007 г. и нотариален акт № 93, том XXI, рег. № 10596, н.дело № 3966 от
25.07.2007 г., двата по описа на нотариус Стоян Ангелов, с район на действие – РС Н.,
рег. № 208 при НК /л. 69-76 от делото/, видно от който ответникът А. е придобил
собствеността по отношение на апартамент № 33, прдставляващ самостоятелен обект в
сграда с ид. № ******.1.33 и апартамент № 32, прдставляващ самостоятелен обект в
сграда с ид. № ******.7.32, двата с адрес в общ. Н., к.к. С.б., кв. И., ваканционно
селище „Я.“, а именно, съответно във вх. А, ет. * и във вх. Ж, ет. 3. Това обстоятелство
се установява и от справка № 740032/28.06.2021 г. и справка № 740033/28.06.2021 г. по
партидата на ответника в Агенция по вписванията /л. 14-15 от делото/, съгласно които
2
не са вписани последващи разпореждания с процесните имоти.
Съгласно заявление за откриване на партида /л. 70 от делото/, именно
ответникът А. е изразил желание да бъде открита партида при ищеца за притежаваните
от него водоснабдени обекти – процесните апартаменти, като въз основа на него и
видно от протокол, в ап. 32 е монтиран водомер № 5244211, а в ап. 33 – водомер №
52440573, на 01.07.2014 г. и е разкрит аб. № 989486.
Видно от представени от ищеца фактури № ********** от 27.08.2018 г.; №
********** от 26.08.2019 г.; № ********** от 25.08.2020 г. и № ********** от
12.07.2021 г. /л. 8-11 от делото/, отчитанията за посочените апартаменти са водени на
разкритата по искане на ответника партида с аб. № 989486 към „В.К.” ЕАД. От справки
извлечения от електронния карнет за посочения аб. номер /л. 5-7 от делото/ е видно, че
на монтираните в имота водомери за процесния период – до 13.08.2020 г. - са правени
следните отчитания 17.08.2017 г. – 10.08.2018 г.; 11.08.2018 г. – 16.08.2019 г.; и
03.11.2016 г. – 13.08.2020 г. При всички отчитания водомерите са „видяни“, като при
отчитане за водомер 1550/472 първото старото показание е било 115 куб. метра, а
новото – 385 куб. м., а при първото отчитане за водомер 1550/65 първото старото
показание е било 20 куб. метра, а новото – 36 куб. м., а при второто отчитане старото
показание е било 36 куб. метра, а новото – 50 куб. метра. От представена справка-
извлечение /л. 7 от делото/ се установява и отчитането на централния водомер в
сградата за периода 03.11.2016 г – 03.08.2021 г. и са замерени потребените количества
вода за периода, от които е определено потребление от разпределение за ответника. От
фактурите се установява, че посочените количества били остойностени, като по
фактура № ********** от 27.08.2018 г. били начислени 41,18 лева; по фактура №
********** от 26.08.2019 г.- 40,60 лева; по фактура № ********** от 25.08.2020 г. –
771,60 лева за потеребените в собствените на отвтеника обекти услуги и по фактура №
********** от 12.07.2021 г. – 1158,30 лева от разпределение.
Видно от Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2021 г. била без ДДС: 1,248 лева на куб. м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,467 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,586 лв. на куб. м. Към
2019 г. и 2018 г. тези цени били в следните размери: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане
на отпадъчните води – 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м., за
2019 г.; и 1,335 лв. за доставяне на вода, 0,380 лв. – за отвеждане и 0,559 лв. за
пречистване, за 2018 г., съгласно Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. на КЕВР и Решение
№ Ц-34 от 15.12.2017 г. на КЕВР. Видно от фактурите различните цени през
различните периоди са съобразени.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на
вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период
до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и,
че ответникът е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на
претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на
страните, за съда се налага извода, че до собствените на ответника имоти и за
процесния период е доставено и фактурирано количество вода. Ищецът е провел
3
успешно пълно и главно доказване на факта, че ответникът е бил собственик на
водоснабдения обект за процесния период, видно както от приетите нотариални
актове, така и от справките по партидата на ответника в Агенция по вписванията,
които следва да се ценят като официални документи за удостоверените с тях данни, до
опровергаването им с други писмени доказателства по делото. Доколкото по делото не
се ангажираха доказателства, отвтеникът да се е разпореждал във времето със
собствените си имоти, съдът приема за доказано, че същият ги притежава, считано от
25.07.2007 г. до понастоящем.
По повод оспорванията на особения представител за недоказаност на ищцовото
твърдение за съществували облигационни отношения по договор за доставка на услуги
от ВиК,, съдът намира същите за неоснователни. Видно от представеното заявление /л.
77 от делото/, по инициатива на собственика и ответник А. са монтирани водомери в
просецните апартаменти и е разкрита партида при ищеца за потребените услуги. Това е
и основанието за възникване на валидни облигационни отношения между страните по
делото, като несъмнено ответникът е придобил качеството „потребител“ по отношение
на притежаваните от него водоснабдени имоти и на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Действително, с отговора на исковата молба е направено общо оспорване за
недоказаност на претенциите по основание и размер, както и за неяснота в
съдържанието на представените от ищеца частни документи – справки и фактури, но
след анализа им и съпоставянето им с останалите доказателства по делото, съдът
намира, че същите отразяват вярно, посочените в тях обстоятелства. Наред с
изложеното, следва да се отбележи, че общите условия, при които се доставят услуги
от ищеца са публично оповестени и обвързват ответника.
В случая действително отчитането на процесния водомер за обекта на ответника
е станало на 10.08.2018 г.; 16.08.2019 г.; и 13.08.2020 г. Както се установява в чл. 23,
ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи условия, при обекти, имащи сезонен
характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесните суми са
фактурирани по отчитания веднъж в годината, като за апартамент 32 дори веднъж в
периода 2016 г. - 2020 г. Следва да се вземе предвид обаче, че разпоредбата на чл. 24,
ал. 4 от Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди
– от една година, в случай на липса на достъп до процесните обекти. С оглед
обстоятелството, че в процесния случай се касае за обект, който се ползва от чужд
гражданин, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 24,
ал. 4 от Общите условия. Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на
потребителя, тъй като след като отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на
практика са отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и
по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда
на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на реалното потребление.
Налага се извод, че процесното отчитане, макар и при известни отклонения от чл. 23,
ал. 1, т. 3 от Общите условия, е извършено в рамките на сроковете по чл. 24, ал. 4 от
ОУ и са избегнати по-неблагоприятни последици за ответника, като е отчетено
действително потребеното количество вода. Следователно оспорванията на особения
представител на ответника за неправилно отчитане на водомера в отсъствието му и за
начисляване на служебни количества са несъстоятелни. Правата на ответника са били
запазени, като в негово присъствие, през периодите на пребиваването му в имотите е
извършено реално отчитане на потреблението във водоснабдените обекти, съобразно
4
представителните по делото справки. Що се касае до фактурираните количества от
разпределение, видно от представената справка-извлечение от показанията на
централния водомер и справка-извлечение за ап. 32, същите са пропорционално
определени от системата на водния оператор в тежест на ответника, съгласно реално
отчетения на 13.08.2020 г. индивидуален водомер. На съда е служебно известно, че
начислената вода „от разпределение“, се засича при сравняване на данните от
централния водомер и подотчетните водомери, като в случай на установена разлика,
същата се разпределя пропорционално на абонатите, обслужвани от централни
водомер, както и, че разлика между централен и подотчетните водомери може да
възникне, вследствие авария или неотчетена консумация в някой от обектите, като
математическите изчисления по разпределянето се извършва безпристрастно от
сървъра, съгласно свалените показания от отчета. В този смисъл, не могат да се
споделят и възраженията на особения представител за недоказаност на претенцията в
частта, с която се търси заплащане от ответника на разпределени от централния
водомер количества потребена вода. Количеството им е било определено от
изчислителна машина, на база безпристрастен математически алгоритъм, след
установяване с реален отчет на потреблението в обекта на ответника, на принципа на
пропорционалността, още повече по делото не са представени доказателства,
ответникът да е оспорил размера или основанието на фактурираната сума с възражение
до оператора по реда на чл. 34 от Общите условия.
По възражението на особения представител за невъзможност да се определят
приложимите цени към отчетния период 03.11.2016 г. – 13.08.2020 г., следва да се
посочи, че съгласно чл. 31, ал. 3 от ОУ, промяната в цените за съответните години се
отразява, като отчетеното количество между действителни отчети, се разпределя на
броя дни и се остойностява по приложимите цени. При съобразяване на посочената
разпоредба и доколкото се твърди невъзможност за осъществяване на реален отчет в
обекта на ответника, съдът намира, че така предвиденият ред за остойностяване
охранява правата на потребителя. Още повече, предпоставка за прилагането му е
поведението на потребителя, доколкото същият е обвързан от общите условия на
оператора.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и процесните фактури
– на 27.08.2018 г.; 26.08.2019 г.; 25.08.2020 г., с изключение на фактурата от 12.07.2021
г., с която са остойностени количествата вода от разпределение, съгласно отчет от
13.08.2020 г. – 405,41 кубика. По арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия, сумите по
фактурите са станали изискуеми 30 дни след издаването им, съответно на 27.09.2018 г.,
26.09.2019 г., и 25.09.2020 г., като поради съществено неспазване срока /почти 1
година/ за издаване на фактура, досежно отчетените 405,41 кубика вода от
разпределение, съдът намира, че задължението за заплащане стойността на същите е
възникнало на датата на отчета – 13.08.2020 г., когато е станало и изискуемо от
кредитора. В случая без значение е обстоятелството, че са фактурирани количества
потребена вода за стари периоди /вкл. и от 2016 г./, тъй като разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 от ЗЗД е категорична и предвижда начало на течение на давностния срок – от
момента на изискуемостта на вземането.
Очевидно, за процесния апартамент, е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се
5
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на посочените
разпоредби, съдът намира, че отразеното в справките и фактурите следва да се
кредитира, като се приеме, че отчитането на водомерите е извършено от служител на
ВиК, след лично възприемане на снетите показания, предвид което и фактурираните
количества вода са реално потребени от ответника.
По горните съображения, съдът намира, че събраните доказателства
недвусмислено доказват отчитането от инспектор Кисова, при наличен достъп до
водомерите, на действително потребените количества вода от отвтеника за собствените
му процесни водоснабдени обекти.
Тук следва да се отбележи, че релевираното от особения представител на
ответника възражение за настъпила в негова полза погасителна давност е
неоснователно. Действително се касае до периодични плащания, които се погасяват с
изтичането на кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД, но в случая
и съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, при които се предоставят ВиК услугите, вземането
падежира в 30-дневен срок от издаване на фактурата или конкретно по фактури №
********** от 27.08.2018 г.; № ********** от 26.08.2019 г.; и № ********** от
25.08.2020 г. – на 27.09.2018 г., 26.09.2019 г., и 25.09.2020 г. Т.е. вземанията са
възникнали с издаването на фактура за тях и на съответните дати, но изискуемостта им
е настъпила с изтичане на срока за доброволно плащане за ответника. При това
положение се налага извод, че давността по отношение на посочените суми, съгласно
фактурите, е била прекъсната с подаване на исковата молба на 21.09.2021 г., като е
щяла да изтече съответно на 27.09.2021 г., 26.09.2022 г. и 25.09.2023 г. Що се касае до
вземането на ищеца за цена на количества вода от разпределение по фактура №
********** от 12.07.2021 г., както беше посочено по-горе, съдът приема, че същото е
падежирало на 13.08.2020 г., като при приложение на тригодишната давност, същата
изтича на 13.08.2023 г. и се явява прекъсната от настоящия иск. По тези съображения,
направеното възражение се явява неоснователно.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответника са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като
размерът на задълженията възлиза общо на 2011,68 лева, предвид приетите от водния
регулатор цени на услугите за съответните периоди. Налага се извод за основателност
и доказаност по размер на предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предвид което
същият следва да бъде уважен изцяло.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема
същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за
плащане на дължимите остатъци от фактурираните суми и начислената лихва касае
главницата по всяка фактура от датата на падежа до 20.09.2021 г. Следва да се уточни,
че досежно вземането, обективирано във фактура № ********** от 12.07.2021 г.
приложение намира чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и ответникът е изпаднал в забава за плащане,
след изтичане на дадения с фактурата срок за доброволно изпълнение. След извършени
от съда математически действия по умножаване и събиране, посредством калкулатор за
изчисляване на законна лихва с интернет адрес
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html установи дължимите мораторни лихви в общ
размер от 109,68 лева, предвид което искът се явява доказан до пълния претендиран
размер от 104,75 лева и следва да бъде уважен. Сумата представлява сбор от
дължимите обезщетения за забава на уважените главници, изчислени за съответните
6
периоди – от относимия падеж до датата на исковата молба, изключая периода
13.03.2020 г.-13.05.2020 г., съгласно чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Като последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищеца следва да
се присъди и законната лихва върху нея, от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на уважената част от
претенциите, в размер на 500 лева по настоящото дело - вкл. 100 лева – дължима
заплатена държавна такса, 300 лева – внесен депозит за възнаграждение за особен
представител на ответника, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като
съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП, Наредба за заплащането
на правна помощ, материалния интерес по делото и ниската фактическа и правна
сложност на делото, намира, че за осъщественото в полза на ищеца процесуално
представителство от юрисконсулт следва да определи възнаграждение в минималния
размер от 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.А., БУЛСТАТ ******, с адрес: общ. Н., к.к. С.б., ПИ ******, бл. *,
ет. *, ап. **, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати
на „В.К.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, ул.
„Г.В.В.” № *, сграда „М.п.к.”, ет. *, представлявано от изпълнителния директор –
Г.Й.Т., сумата от 2011,68 /две хиляди и единадесет лева и шестдесет и осем
стотинки/ лева, представляваща представляваща незаплатена стойност по издадени
фактури № ********** от 27.08.2018 г.; № ********** от 26.08.2019 г.; № **********
от 25.08.2020 г. и № ********** от 12.07.2021 г., за доставена, отведена и пречистена
вода до водоснабдени обекти с административен адрес: общ. Н., к.к. С.б., кв. И.,
ваканционно селище „Я.“, а именно: апартамент № **, вх. *, ет. *, с ид. № ******.7.32
и апартамент № ** във вх. А, ет. *, с ид. № ******.7.33, аб.№ 989486, с отчетен период
17.08.2018 г. до 13.08.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на исковата молба – 21.09.2021 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Д.А., БУЛСТАТ ******, с адрес: общ. Н., к.к. С.б., ПИ ******, бл. *,
ет. *, ап. **, на основание чл. 86 от ЗЗД, да заплати на „В.К.” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, ул. „Г.В.В.” № *, сграда „М.п.к.”, ет. *,
представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумата от 104,75 /сто и четири
лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва за забава
на всяко от фактурираните вземания за периода от 27.09.2018 г. до датата на подаване
на исковата молба – 20.09.2021 г., изключая периода 13.03.2020 г.-13.05.2020 г.,
съгласно чл. 6 от ЗМДВИП.
Д.А., БУЛСТАТ ******, с адрес: общ. Н., к.к. С.б., ПИ ******, бл. *, ет. *, ап. **,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „В.К.” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, ул. „Г.В.В.” № *, сграда „М.п.к.”, ет. *,
представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумата от 500 /петстотин/ лева –
съдебно-деловодни разноски в настоящата съдебна инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
7
както следва: IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, ЦКБ – клон Б., BIC: CECBBGSF.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок
от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
8