№ 1033
гр. София, 30.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603351 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК и чл. 25, ал. 1, изр. 2 от ЗПП.
С определение № 2448 от 28.07.2021 г. на Софийския районен съд (СРС),
Наказателно отделение (НО), 19-ти състав, постановено по ЧНД № 20211110210655 по
описа на същия съд за 2021 г., е оставено без уважение искането на жалбоподателя ИВ. Г.
Д. – депозирал жалба срещу постановление на прокурор при Софийската районна
прокуратура (СРП) от 20.05.2021 г. (изх. № 25006/2017/21.05.2021 г. по описа на СРП) за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15363/2017 г. по
описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 25006/2017 г. по описа на СРП, водено за престъпление по
чл. 290, ал. 1 от НК, за предоставяне на правна помощ по НЧД № 10655/2021 г. по описа
на СРС, НО, 19-ти състав.
Срещу така постановения съдебен акт е депозирана частна жалба от ИВ. Г. Д., в която
се твърди, че същият е лишен от правосъдие. Жалбоподателят излага, че е бил лишен от
правна помощ неоснователно, тъй като е уволнен от българската армия, изтърпявал е
наказание „лишаване от свобода“, имуществото му е конфискувано и му е наложена
непосилна глоба. Моли за правосъдие.
По същото ЧНД № 20211110210655 по описа на СРС, НО, 19-ти състав за 2021 г., е
постановено и определение № 601 от 28.07.2021 г., с което е оставена без уважение
жалбата, подадена от ИВ. Г. Д., срещу постановление на прокурор при Софийската
районна прокуратура (СРП) от 20.05.2021 г. (изх. № 25006/2017/21.05.2021 г. по описа на
СРП), за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
15363/2017 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 25006/2017 г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК, като процесуално недопустима.
1
Срещу така постановения съдебен акт е депозирана частна жалба от ИВ. Г. Д., в която
се твърди, че разследването по досъдебното производство е проведено непрофесионално.
Сочи се, че животът на жалбоподателя е бил съсипан и неправилно първият съд е приел, че
същият не е претърпял имуществени и неимуществени вреди от престъплението, за което е
образувано досъдебното производство. Изразява желание досъдебно производство №
199/2018 г. по описа на РП – Самоков, да бъде присъединено към делото.
Софийският градски съд, като съобрази изложените в жалбите доводи и след като
провери изцяло правилността на атакуваните съдебни актове, в съответствие с изискванията
на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 НПК, намира за установено следното:
Частните жалби са неоснователни.
Наказателното производство по досъдебно производство № 15363/2017 г. по описа на
04 РУ – СДВР, пр. пр. № 25006/2017 г. по описа на СРП, е образувано с постановление на
прокурор при СРП от 02.11.2017 г. (изведено от канцеларията й на 06.11.2017 г.), срещу
неизвестен извършител за това, че в гр. София, в сградата на Софийски военен съд, пред
съдебен състав на същия съд, като свидетел по НОХД № П 217/2011 г., устно съзнателно
потвърдил неистина – престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
В хода на досъдебното производство са разпитани, в процесуалното качество на
свидетели, лицата З.Ц.Т., К.М.С., Л.В.Б., Л.Д.А., А.И.З., М.С.П., Л.Р.А., А.Л.А., К.Г.Ч.,
В.Б.Б., В.А.М., Ю.И.П., И.П. М., Н.Г.И., Д.Г.Ч.а, И.С.Ч., Д.И.В., А.И.А., Е.П.И., Ю.Г.М.,
Д.И.М., И.В.Д., ИВ. Г. Д., Д.Ц.Г.; назначена и изготвена е съдебно – оценителна експертиза;
приобщени са, в качеството им на писмени доказателствени средства, заверени преписи на
постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 631/2017 г. по
описа на РП – Самоков; постановление за отказ да се образува досъдебно производство по
пр. пр. № 1454/2016 г. по описа на РП – Самоков; материали по пр. пр. № 44 – П – СЛ/2010
г. по описа на ВОП – София и обвинителен акт по същото дело, материали по НОХД № П
217/2011 г. по описа на Софийски военен съд; материали по НОХД № П 30/2012 г. по описа
на Военно – апелативния съд на Р България; решение № 550 от 18.04.2013 г., постановено
по н. д. № 1637/2012 г. по описа на ВКС, І н. о., решение № 306 от 03.10.2014 г. постановено
по н. д. № 1004/2014 г. по описа на ВКС, ІІІ н. о. и други писмени доказателствени средства.
По досъдебното производство няма обвиняеми лица.
Разследването по досъдебното производство е приключило.
С постановление на прокурор при СРП от 20.05.2021 г. (изх. № 25006/2017/21.05.2021
г. по описа на СРП), наказателното производство по досъдебно производство № 15363/2017
г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 25006/2017 г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК.
В мотивната част на така постановения съдебен акт е прието, от фактическа страна,
че досъдебно производство № 44 – П – Сл/2010 г. по описа на ВОП – гр. София, е било
образувано на 25.03.2010 г. срещу редник ИВ. Г. Д. от поделение 52970 – Божурище, за това,
че за времето от м. март – април 2007 г. до м. септември 2009 г., в гр. Самоков, без
съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки – предоставял заеми с голяма
лихва на различни лица, като от дейността си получил значителни неправомерни доходи –
2
престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Във фазата на досъдебното производство, на 04.04.2011 г. в процесуалното качество
на свидетел бил разпитан Д.И.В., който заявил, че св. А.А. го свързал с Д., а последният му
предоставил парична сума в размер на 800 лева с лихва 16 лева на седмица. На 28.04.2011 г.,
в процесуалното качество на свидетел бил разпитан Е.П.И.. В показанията си пред
разследващия орган И. заявил, че през м. май 2009 г. продал лек автомобил марка „БМВ 525
Д“, с рег. № ******* на Ю.Т., но тъй като последната не му била изплатила цялата
уговорена сума, превозното средство останало при него. Д. отишъл при св. И. и му заявил,
че иска да вземе автомобила, тъй като същият бил заложен от Т. срещу предоставен заем. В
проведен телефонен разговор с Т., същата потвърдила заявеното от Д. и помолила И. да му
предаде МПС.
Въз основа на заключението на назначената и изготвена съдебно – оценителна
експертиза, прокурорът при СРП е приел, че стойността на лек автомобил марка „БМВ 525
Д“, модел от 1994 г., към м. септември – октомври 2009 г. възлиза на 5000 лева.
Прокурорът при СРП е приел, че в Софийския военен съд бил внесен обвинителен
акт срещу Д. за извършени от същия престъпления по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по чл.
209, ал. 1 от НК и по чл. 213а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, въз основа на който било
образувано НОХД № П 217/2011 г. по описа на СВС.
На 13.12.2011 г. било проведено съдебно заседание по делото, в което бил проведен
разпит на вещото лице Д.Х., която заявила, че поддържа заключението на изготвената в
досъдебната фаза икономическа експертиза и обяснила, че при оценката на автомобила бил
използван методът на пазарните аналози, както и че не е възприела лично състоянието на
МПС, тъй като извършената оценка касаела минал период от време.
В съдебно заседание по горепосоченото дело, проведено на 14.12.2011 г. Д.И.В. бил
разпитан от съдебния състав в качеството му на свидетел и дал показания, идентични с
дадените преди това на досъдебното производство.
На 25.01.2012 г. бил разпитан и св. Е.П.И., като в показанията си същият посочил, че
св. Т. предала автомобила на Д. („ Ю. беше дала колата на Д., а аз му дадох само големия
талон, който беше мен“).
С присъда № П 217 от 16.02.2012 г. по описа на СВС, Д. бил признат за виновен за
извършени престъпления по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 209, ал. 1 от НК и бил
осъден на пет години „Лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим, 5000 лева
„глоба“ и „конфискация на част от имуществото му“ – един лекотоварен и два леки
автомобила. С решение № П 31 от 30.07.2012 г. на Военно – апелативния съд,
първоинстанционната присъда била потвърдена. С решение № 550 от 18.04.2013 г.,
постановено по н. д. № 1637/2012 г. по описа на ВКС, решението на ВАС било оставено в
сила.
При така установената фактическа обстановка прокурорът при СРП е приел, от
правна страна, че по делото не са събрани доказателства за осъществен състав на
престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, тъй като фактите и обстоятелствата, за които св. И.
свидетелствал, били извън предмета на доказване по НОХД № П 217/2011 г. по описа на
СВС. Приел е, че липсват и елементите от престъпните състави по чл. 291, ал. 1 от НК и по
чл. 293, ал. 1 от НК, в каквато насока е изложил пространни съображения. Поради това и на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, прокурорът при СРП прекратил
воденото за осъществен състав на престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК досъдебно
производство.
3
Постановлението на прокурора при СРП от 20.05.2021 г. е обжалвано пред СРС от
ИВ. Г. Д.. За разглеждане на така депозираната жалба е образувано ЧНД № 10655/2021 г. по
описа на СРС, НО, 19-ти състав. Жалбоподателят Д. поискал от СРС да му бъде
предоставена правна помощ.
Със свое определение № 2448 от 28.07.2021 г., постановено по ЧНД №
20211110210655 по описа на СРС, НО, 19-ти състав за 2021 г., съдът е оставил без уважение
искането на жалбоподателя ИВ. Г. Д. за предоставяне на правна помощ по НЧД №
10655/2021 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, като е приел, че жалбоподателят няма
качеството на пострадал от престъплението, за което се води наказателното производство,
поради което и не е налице хипотезата, визирана в чл. 15, ал. 4 от НПК да му бъдат
осигурени всички правни средства за защита на правата и законните му интереси в
производството, и в частност – правна помощ, от вида на процесуално представителство, по
смисъла на чл. 21, т. 3 от ЗПП.
С определение № 601 от 28.07.2021 г., постановено по ЧНД № 20211110210655 по
описа на СРС, НО, 19-ти състав за 2021 г., съдът е оставил без уважение и жалбата, подадена
от ИВ. Г. Д. срещу постановлението на прокурор при Софийската районна прокуратура от
20.05.2021 г. (изх. № 25006/2017/21.05.2021 г. по описа на СРП), за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 15363/2017 г. по описа на 04 РУ
– СДВР, пр. пр. № 25006/2017 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 290, ал. 1
от НК, като процесуално недопустима.
За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, СРС е приел, че жалбата срещу
прекратителния прокурорски акт е подадена от лице без надлежна процесуална
легитимация, тъй като от престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК не се причиняват
имуществени или неимуществени вреди на гражданите или юридическите лица,
респективно не възниква процесуалната фигура на пострадало лице, по смисъла на чл. 74,
ал. 1 от НПК.
Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя както фактическите, така и правните
изводи на СРС, изложени в мотивната част на атакуваните съдебни актове, като намира, че
същите са формирани при внимателен и задълбочен анализ на събраната по досъдебното
производство доказателствена съвкупност и са съответни на закона.
Правилно и законосъобразно СРС, НО, 19-ти състав е оставил без уважение искането
на жалбоподателя ИВ. Г. Д. за предоставяне на правна помощ по НЧД № 10655/2021 г. по
описа на СРС, НО, 19-ти състав.
Законосъобразно и обосновано СРС е оставил без уважение, като процесуално
недопустима и жалбата на ИВ. Г. Д. срещу постановление на прокурор при Софийската
районна прокуратура от 20.05.2021 г. (изх. № 25006/2017/21.05.2021 г. по описа на СРП), за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15363/2017 г. по
описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 25006/2017 г. по описа на СРП.
И това е така по следните съображения.
Наказателното производство по досъдебно производство № 15363/2017 г. по описа на
04 РУ – СДВР, пр. пр. № 25006/2017 г. по описа на СРП, е образувано и водено за
осъществен състав на престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. Систематичното място на
4
цитирания престъпен състав е в Глава VІІІ от Особената част на НК, озаглавена
„Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица,
изпълняващи публични функции“, в раздел ІІІ, „Престъпления против правосъдието“. Родов
обект на посегателствата по този раздел са обществените отношения, гарантиращи
правилното отправление на правосъдната дейност. Това е и непосредственият обект на
престъпно посегателство, респ. – на защита от наказателно-правната норма по чл. 290, ал. 1
от НК. Обектът на посегателство не включва субективни имуществени или лични права, а
обществените отношения, свързани с предвидения нормативен ред за решаване на правни
спорове (в този смисъл вж. определение от 26.07.2012 г. по ч. н. д. № 3479/2012 г. на СГС и
други).
Това, както правилно е приел и първионстанционният съдебен състав, изключва
възможността жалбоподателят Д., както и което и да било лице, да се яви пострадал от
престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК, по смисъла на чл. 243, ал. 4, вр. чл. 74 от НПК, тъй
като същият не търпи съставомерни вреди от престъплението с посочената правна
квалификация, уредено като такова на просто извършване. Жалбоподателят не е сред
лицата, на които законът е предоставил правото да атакуват прокурорския акт, постановен
по реда на чл. 243, ал. 1 от НПК, тъй като този акт не накърнява правата и законните му
интереси.
Ето защо и на жалбоподателят Д. не е признат правен интерес да атакува пред съда
произнасянето на прокурора с окончателен прокурорски акт – посоченият по-горе. Същият
би могъл да инициира единствено служебна проверка на законосъобразността на
прокурорския акт от по-горестоящата прокуратура, по реда на чл. 243, ал. 10 от НПК.
Изложеното изключва възможността съдебните инстанции да се произнесат по
същество по законосъобразността на цитирания прокурорски акт, в какъвто смисъл са
наведените доводи и отправени искания в жалбата, явила се сезиращ настоящата инстанция
документ.
По изложените съображения настоящата инстанция намира за правилен и обоснован
и изводът на решаващия първоинстанционен съд, че не е налице предпоставка за
осигуряване на необходимите процесуални средства за защита на правата и законните
интереси на жалбоподателя Д., на основание чл. 15, ал. 4 от НПК, чрез предоставяне на
безплатна правна помощ от вида на процесуално представителство по смисъла на чл. 21, т. 3
от ЗПП, тъй като същият не се явява пострадал от престъплението, за което е водено
наказателното производство.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящата съдебна инстанция намери
аргументите на жалбоподателя, релевирани в частните жалби, в противния смисъл за
неоснователни, а атакуваните актове на СРС, НО, 19-ти състав – за правилни и
законосъобразни, поради което и следва да бъдат потвърдени.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК и чл. 25, ал. 1, изр. 2 от ЗПП,
Съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2448 от 28.07.2021 г. на Софийския районен съд,
Наказателно отделение, 19-ти състав, постановено по ЧНД № 20211110210655 по описа на
същия съд за 2021 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя ИВ. Г. Д.
– депозирал жалба срещу постановление на прокурор при Софийската районна прокуратура
от 20.05.2021 г. (изх. № 25006/2017/21.05.2021 г. по описа на СРП) за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 15363/2017 г. по описа на 04 РУ
– СДВР, пр. пр. № 25006/2017 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 290, ал. 1
от НК, за предоставяне на правна помощ по НЧД № 10655/2021 г. по описа на СРС, НО,
19-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 601 от 28.07.2021 г. на Софийския районен съд,
Наказателно отделение, 19-ти състав, постановено по ЧНД № 20211110210655 по описа на
същия съд за 2021 г., с което е оставена без уважение жалбата, подадена от ИВ. Г. Д.
срещу постановление на прокурор при Софийската районна прокуратура от 20.05.2021 г.
(изх. № 25006/2017/21.05.2021 г. по описа на СРП), за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 15363/2017 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр.
пр. № 25006/2017 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като процесуално недопустима.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6