Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 208 28.09.2022 г. град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично заседание на петнадесети
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурор Минчо Николов
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
КАН дело № 194 по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Осми март“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. …………….., представлявано от управителя Д.Г.,
срещу Решение № 103 от 18.03.2022 г., постановено по АНД № 2957/2021 г. по
описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление № F622329 от 13.09.2021 г., издадено от Директора на Офис
„Дирекция“ за обслужване - Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в
нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК ъв вр. с чл.
63в от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на въззивния съд, че конкретното
нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажно такова, като излага
подробни съображения за наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за
квалифицирането на деянието като маловажно. Направено е искане обжалваното
съдебно решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъде
отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № F622329 от
13.09.2021 г. на Директора на Офис /дирекция/ за обслужване - Стара Загора при
ТД на НАП – Пловдив. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба – Директора на Офис „Дирекция“ за
обслужване - Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив, редовно и своевременно
призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. По делото
е постъпила писмена защита от процесуалния му представител – юрисконсулт Антония
Лимберова, с която се оспорва жалбата като неоснователна. Заявена е претенция
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното
решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.
218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на
„Осми март“ ООД гр. Стара Загора против Наказателно постановление № F622329 от
13.09.2021 г., издадено от Директора на Офис „Дирекция“ за обслужване - Стара
Загора при ТД на НАП – Пловдив, с което въз основа на съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № F622329 от 06.08.2021г., на „Осми март“ ООД гр. Стара Загора е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.
179, ал. 1, предл. последно от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.
125, ал. 5 от ЗДДС. Административнонаказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че като регистрирано по ЗДДС лице „Осми март“ ООД
гр. Стара Загора не е подало в предвидения срок – до 14-то число включително на
месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, т.е. до 14.06.2021г. в
Офис/дирекция за обслужване гр. Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив, отчетните
регистри по чл.124, ал. 1 от ЗДДС /дневник за покупките и дневник за
продажбите/ за данъчен период 01.05.2021 г. – 31.05.2021г. Отчетните регистри е
следвало да бъдат подадени заедно със справката-декларация за посочения данъчен
период до 14.06.2021г., а са били подадени заедно със справката на 15.06.2021г.
и приети с вх.№ 24002438475/15.06.2021г., при което е установено нарушението.
За дата на извършване на нарушението се сочи 15.06.2021г.
Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно
постановление по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН
процесуални правила и формални изисквания. По съществото на спора, въз основа на
събраните по делото и обсъдени в решението доказателства, съдът е направил
извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното съставомерно
деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.
179, ал. 1, предл. последно от ЗДДС. Съдът е приел, че правилно и
законосъобразно на санкционираното лице е наложена имуществена санкция,
определена в законово регламентирания минимален размер, тъй като спрямо
юридическото лице – нарушител, вече е бил приложен институтът на чл.28 от ЗАНН,
като изрично му е била указана отговорността при извършване на същото по вид
нарушение, съгласно отправеното Предупреждение № F610774/17.05.2021 г. с приложен АУАН и Предупреждение №F610776/17.05.2021 г. с приложен АУАН, с които са констатирани и други
нарушения на данъчното законодателство, свързани с неподаване в срок на
изискуемите декларации и отчети. Поради което въззивният съд е приел, че
нарушаването на сроковете, свързани с подаването на съответните отчетни
документи, не се явявало първо, а се е превърнало в системност, поради което е
неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона.
По
делото, както във въззивното съдебно производство, така и пред касационна
инстанция, спор между страните относно описаната в наказателното постановление
и установена въз основа на събраните по делото доказателства фактическа
обстановка няма. „Осми март“ ООД гр. Стара Загора, като регистрирано по ЗДДС лице, не е
изпълнило задължението си по чл.125, ал.5 от ЗДДС да подаде в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, в законово установения
срок - до 14.06.2021г. справка-декларация за
данъчен период 01.05.2021г. – 31.05.2021г., което сочи на съставомерно
от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по
чл.179, ал.1 от ЗДДС. Спорният въпрос се свежда до това може ли в конкретния
случай допуснатото нарушение да бъде квалифицирано като „маловажен случай” и
съотв. за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН.
Изводът
на въззивния съд, че в процесния случай няма основание за приложение на чл.28
от ЗАНН, е законосъобразен.
Нарушението,
за което е ангажирана имуществената отговорност на дружеството жалбоподател, е
на просто извършване /формално по своя характер/ и не се изисква настъпването
на вреди, поради което доводът на касатора за неосъществявана дейност и липса
на оборот по ЗДДС е без правно значение. Аргумент в подкрепа това, че
неизвършването на търговска дейност не може да бъде разглеждано като основание
за маловажност на нарушението по чл.125, ал.5 от ЗДДС, е и изричната
регламентация, дадена в Глава
десета от ЗДДС. В нея са уредени предпоставките за доброволна
дерегистрация, в който случай отпада задължението на правния субект за подаване
на справки-декларации и отчетни регистри. Една от изрично предвидените хипотези
на доброволна дерегистрация е при преустановяване на търговската дейност. След
като дружеството не се е възползвало от тази правна възможност, а е продължило
да бъде регистрирано по ЗДДС, то е длъжно и да спазва нормативно установения
ред за отчетност по ЗДДС.
Най-същественото
в случая обаче е обстоятелството, че за същото по вид нарушение на „Осми март“
ООД вече са били издадени две предупреждения на основание чл.28 от ЗАНН –
Предупреждение № F610774/17.05.2021 г. и
Предупреждение №F610776/ 17.05.2021, с
които дружеството е предупредено, че при последващо извършване на същото по вид
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно разпоредбата
на чл.28, ал.1 от ЗАНН за маловажен случай на
административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя,
като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. От съдържанието на цитираната законова
разпоредба се налага изводът за еднократност на тази привилегия, т.е. до
изтичането на една година от влизане в
сила на предупреждението не може повторно за същото по вид нарушение
нарушителят да бъде освободен от административнонаказателна отговорност за
последващо административно нарушение, въпреки че същото притежава признаците на
маловажност. Процесното нарушение е извършено по-малко от месец след
постановяване на горепосочените предупреждения, което обстоятелство изключва
приложимостта на чл.28 от ЗАНН за това нарушение.
Относно
сочената от жалбоподателя обективна пречка да бъде изпълнено в срок
задължението по чл.125, ал.5 от ЗДДС следва да се отбележи, че пътуването извън
страната на управителя на дружеството не е обстоятелство, имащо признаците на
форсмажор, т.е. не е непредвидено и непреодолимо събитие, което да отнема
възможността на задължения субект да съобрази поведението си с бъдещото, но
сигурно изтичане на срока за подаване на СД по ЗДДС.
По
гореизложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно
основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, „Осми
март“ ООД гр. Стара Загора следва да бъде осъдено да заплати на ТД на НАП
Пловдив сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от
юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона
за правната помощ.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 103 от 18.03.2022 г., постановено по АНД
№ 2957/ 2021 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА „Осми март“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ……………….., да заплати на Териториална дирекция на НАП
Пловдив сумата от 80.00 /осемдесет/ лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.