Решение по дело №47/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба от адв. П. П., пълномощник на “О. Б. Б.”, , С. представляван от С. В. против определение № 1780/2.8.2008 г., постановено по ч.Г.д. № 300 по описа за 2008 г. на Районен съд-Р.

Сочи се от жалбоподателя, че РС незаконосъобразно е счел молбата по чл.250 ГПК за допълване на акта за недопустима, тъй като в случая се касае за непълноти на постановения съдебен акт и по аналогия в заповедното производство следва да намери приложение чл. 250. Опровергава се приетото в обжалвания акт, че искането не е ясно и точно формулирано видно от уточнения в заявлението начален и краен срок на законната лихва. Напътствията на съда за подаване на допълнително заявление не държи сметка за липса на такъв термин в ГПК и не е съобразено, че законна лихва е акцесорно вземане и не може да се заяви самостоятелно, а претендирането й с ново заявление няма да се основава на изрично посочен документ в чл. 417, ал. 1 от ГПК. Посочения в съдебния акт изход по реда на обжалването по чл. 418, ал. 4 от ГПК не съобразява, че такава възможност няма, тъй като според цитираната норма подлежи на обжалване разпорежданията, с които искането е отхвърлено, каквото в случая липсва.

Частната жалба е допустима и основателна

С обжалвания акт първоинстанционният съд е отхвърлил като процесуално недопустимо /вместо да остави без разглеждане/ искането на “О. Б. Б.”, за допълване на издадената от него заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 250 от ГПК – за осъждането на длъжника да заплати и законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Мотивирал се е, че в заповедното производство по чл. 410 ГПК и сл. не може да се разглежда искане по реда на чл. 250, ал. 1 от ГПК, като е посочил още че искането за законна лихва е и неясно формулирано.

Окръжният съд не споделя разбирането, че такива молби, каквато е депозираната пред РРС от ОББ - са недопустими. Според настоящия състав при липса на произнасяне от съд по всички заявени пред него претенции, в т.ч. и при частично уважаване на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение без постановен изричен акт за отхвърляне до размера на поисканото, не може да се отрече възможността на страната при този незаконосъобразно процедиран, в нарушение на чл. 418, ал. 1 и 4 ГПК, от съда начин - да поиска допълнително произнасяне. Това е в съответствие с прогламираните основни положения и начала в ГПК, залегнали в чл. 2 и чл. 6, ал. 2 от ГПК, според които съдилищата се длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба, като страните са тези, които определят предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие. Всъщност израз на тези принципни положения е и самия чл. 250 от ГПК, уреждащ облекчена процедура за допълване на решението, ако съдът не е се е произнесъл по цялото искане, по което се е развило спорно исково производство. В случая страната с подаденото заявление по образец е определила параметрите, в които съдът е бил длъжен да се произнесе и няма пречки при отправено искане относно частта от претенцията, по която не е взето отношение – съдът да постанови допълнително съответния надлежен акт. И тъй като процедурата в заповедното производство е уредена като бърза и опростена, то затова и не е било необходимо изрично уреждане на друга процедура, касаеща искане за допълнително произнасяне. По него се следва произнасяне съобразно чл. 410 и сл. от ГПК т.е. по същия ред, по който има постановен акт за част от претенцията. И това е в съответствие с характера, принципите и целите на заповедното производство, намерили израз в уреждащите го норми в ГПК и определящи го най-общо като съкратено съдебно производство с ясно очертано приложно поле, едностепенност на производството, опростени изисквания и бързина.

По изложените съображения въззивният съд счита искането на ОББ за допроизнасяне за допустимо и неправилно първостепенният съд го е счел за неясно и неточно формулирано. Видно от заявлението, че е поискана законната лихва от неговото депозиране - 10.6.2008 г. до изплащане на вземането. Ето защо съдът счита, че определението, с което молбата не е разгледана следва да се отмени и делото се върне за произнасяне по молбата.

Водим от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение определение № 1780/2.8.2008 г., постановено по ч.Г.д. № 300 по описа за 2008 г. на Районен съд-Р. и ВРЪЩА делото на Районният съд за произнасяне по подадената молба на “О. Б. Б.”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: