Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,29.06.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в открито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа т. дело № 3417 по описа за 2017 година, взе предвид
следното:
Производство е
образувано по искова молба на
от „ДНА.“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ
срещу НАП/НАП/, с адрес: гр.София, ул. ********, за установяване
несъществуването на вземане за данъци по ЗМДТ в общ размер от 478, 29 лева,
установено с акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК и
претендирани лихви, от които 327, 70 лева-главница и 150, 59 лева- лихви,
включени в одобрения от съда трети списък по чл. 692, ал. 2 ТЗ на приетите от
синдика вземания по т.д. № 9184/2012 г. по описа на СГС, ТО, VI - 3 състав.
Ищецът твърди, че е депозирал възражение по чл.690 от ТЗ срещу
вземането на ответника и в развилото се производство по реда на чл.692, ал.3 от ТЗ със свое определение № 7304 от 06.12.2017 година, постановено по т.д.№
9184/2012 година на СГС, VІ-3 състав съдът по несъстоятелността е оставил без
уважение възраженията му и е одобрил допълнителен списък с приети вземания от
синдика на НАП, който списък е обявен в ТР на 07.12.2017 година.
Поддържа, че претенцията по Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК № 254322-1 от 29.05.2017 година е неоснователна, тъй като
посочените моторни превозни средства са прехвърлени на трети лица и отписани от
данъчните служби много преди откриване на производството по несъстоятелност
през 2012 година.Твърди се, че посоченият лекА.мобил Пежо с рег.№ ********е
продаден с договор за продажба от 11.05.2011 година, МПС с рег.№ ********е
продадено с пълномощно на 21.01.2010 година като включително е отписано в
Столична община, ПАМДТ-Младост, а МПС
рег.№ ********е отписано с вх.№ 0635 от 25.01.2011 година. Твърди се, че дружеството няма никакви
движими и недвижими имоти, регистрирани в Община Бургас, поради което
неоснователно се констатират задължения, включително с Акт по чл.107, ал.3 ДОПК.
Освен това, твърди че претендираната от НАП сума е
погасена по давност.
Моли съдът да признае за установено, че вземането на
НАП в размер на 478, 29 лева не съществува.Претендира разноски.
Представя писмени доказателства.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника НАП, който оспорва исковете като неоснователни.
Ответникът оспорва допустимостта и
основателността на предявените искове. Твърди, че искът е недопустим по
отношение на публични вземания в общ
размер на 318, 45 лева,
възникнали по Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № 254322-1
от 29.05.2017 година, издаден от Столична община, който
е влязъл в сила на 28.07.2017 година като чл.164, ал.4 от ДОПК сочи че такъв
вид вземане не може да бъде оспорвано по реда на част четвърта от ТЗ, а
предявеният иск в настоящото производство е именно по глава четвърта. Поддържа,
че в случай че длъжникът е имал възражения срещу съществуването и размера на установените с акт публични
общински вземания е следвало да се възползва от възможността да обжалва акт за
установяване на задължения по декларация по административен ред.
Сочи, че собственик на МПС, декларирани с декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ, вх.№
2854 от 16.08.2002 година и декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ, вх.№
731/14.02.2008 година е несъстоятелното дружество и няма информация за
прекратяване на регистрацията, видно от писмо изх.№ СФД17-ДИ05-198/3/ от
19.07.2017 година, издадено от Столична община.
Поддържа, че публичните вземания, установени с
декларациите, са възникнали след датата на съдебното решение за откриване на
производство по несъстоятелност срещу длъжника, поради което не съществува
законоустановен преклузивен срок, в който същите следва да бъдат предявени пред
съда по несъстоятелността.
Оспорва да е изтекла погасителна давност за процесните
вземания на основание чл.171, ал.1 от ДОПК като сочи, че те са за период след 2015
година, 2016 година и 2017 година.
Представя доказателства.
Претендира присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Синдикът оспорва иска по основание и размер
с твърдения, че вземанията на НАП са включени незабавно в списъка на приетите
вземания, така както са предявени на основание чл.164, ал.4 от ДОПК и не могат
да бъдат оспорвани по реда на глава четвърта на ТЗ или чрез обжалване на
определението на съда по
несъстоятелността за одобряване на списъка
приетите вземания от синдика. Сочи,
че данък върху превозно средство се
дължи от лицето, което фигурира като негов собственик в регистрите на МВР. Поддържа, че е неоснователно и
възражението за изтекла погасителна давност, която не е изтекла в конкретния
случай, тъй като задължението е станало изискуемо на 01.01.2013 година и към
датата на предявяване на вземането по отношение на него давностния срок не е
изтекъл, на основание чл.171 ДОПК.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Приетите вземания са предявени с молба от
20.10.2017г.
Вземането по трети допълнителен списък на приетите
предявени вземания, в размер на 478,29 лева, е описано като вземания за данъци
по ЗМДТ, установени с Акт за установяване на задължения с №
254322-1/29.05.2017, изд. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, от които главница в размер
на 237,70 лева и лихва 150, 59 лева.
Акт за установяване на задължения с №
254322-1/29.05.2017 е влязъл в сила на 11.09.2017г. Този извод се налага видно
от известие за доставяне на пощенска пратка, според което АУЗ №
254322-1/29.05.2017г. е връчен на синдика на „ДНА.” ООД, чрез получаване на
пратката на 28.08.2017г. Известието не е оспорено от ДНА. ООД. С писмо на С.О.до
НАП с Вх. № 24-28-47/26.09.2017г., се потвърждава, че актът е връчен на синдика,
като е посочено че същият е влязъл в сила на 28.07.2017г. Съдът счита, че е
налице фактическа греша в изписаната от СО дата на влизане на акта в сила, като
приема, че същият е влязъл в сила след изтичане на 14-дневния срок за
обжалването му, считано от 28.08.2017г., а именно на 11.09.2017г.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предмет на настоящото производство по
чл.694 ТЗ са публични вземания за главница и лихви, установени от АУЗ №
254322-1/29.05.2017 - в общ размер от
318,45 лева, както и задължения за неплатени данъци, начислени на основание
подадена от данъчно задължението лице „ДНА.” ООД декларация по чл. 54 от ЗМДТ с
Вх. № 731/14.02.2008г. – в размер на 45 лева.
В молбата за предявяване на вземането се
посочва, че основания за възникване на публичните задължения са Акт за
установяване на задължения с № 254322-1/29.05.2017, изд. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и две декларации по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, съответно с Вх.№ 2854/16.08.2002г. и Вх.№
731/14.02.2008г., като е пояснено, че задълженията, установени с декларацията
от 16.08.2002г. за периода 2011г. -2015г., които са включени обхвата на АУЗ №
254322-1/29.05.2017, вече са предявени с молба от 2016г., включени са в списъка
на приетите вземания, одобрен от съда с определение от 13.07.2016г., поради
което същите не са предмет на настоящото производство.
В уточнителната молба от НАП с Вх. №
69803/21.05.2018г. е конкретизирано, че вземанията, установени с АУЗ от
29.05.2017г., се разделят на:
1.Възникнали до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност – в общ размер от 47,62 лв.; и 2.Възникнали след откриване на производство по
несъстоятелност – в общ размер от 270,83 лева.
Съгласно приложената към молбата за
предявяване на вземанията справка за публичните задължения на „ДНА.” ООД (л. 25
от делото) задълженията, които са
възникнали по декларация с Вх.№ 731/14.02.2008г. са в общ размер от 45
лева.
В настоящия случая съдът по
несъстоятелността е постановил определението си по чл.692 ТЗ, като е включил в
допълнителния списък по чл. 688, ал. 1 от ТЗ всички вземания, установени с АУЗ №
254322-1/29.05.2017г., независимо от датата на възникването им.
Разпоредбата на чл.687, ал.2 ТЗ визира
публични задължения, които са установени с влязъл в сила акт, връчен на синдика
съгласно чл.125 ДОПК в срока по чл.685 или чл.688 ТЗ, или предявени в този срок.
Данъчното задължение възниква като
основание и размер от съответния данъчен закон, а актът, с който започва
производството по неговото принудително изпълнение има установително, а не
конститутивно действие. Или в случая данъчните задължения в размер на 47,62 лв, за които не се
спори, че се отнасят за период преди датата на откриване на производството по
несъстоятелност (27.10.2015г)., са възникнали преди издаването на процесния АУЗ,
с който публичното вземане е установено и който поставя началото на
принудителното изпълнение за установените публични задължения. Към момента на
постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност тези
вземания не са били установени с влязъл в сила акт за публично вземане. При
това положение тези вземания не попадат в предметния обхват на чл.687 ал.2 от ТЗ и чл.164 ал.4 от ДОПК, за които съществува задължението на синдика служебно
да ги включи в списък на приети вземания. Публичните вземания, за които към
момента на постановяване на решението за откриване на производство по
несъстоятелност липсва влязъл в сила акт за установяването им подлежат на
предявяване пред синдика по общия ред. С оглед на изложеното, възможността за
предявяване на онази част от вземанията, предмет на АУЗ от 29.05.2017г., които
са възникнали преди производството по несъстоятелност, е била преклудирана към
датата на молбата за предявяването им и синдикът неправилно ги е включил в
списъка на приетите вземания. Същите са предявени на 20.10.2017г.,
т.е. след изтичане на преклузивните срокове по чл.685 и чл.688 ТЗ (последният е изтекъл на 27.01.2016г.).
По отношение на вземанията, включени в
обхвата на процесния АУЗ, за които е посочено, че са възникнали след решението
за откриване на производство по несъстоятелност – 270,83 лв. в това число
главница – 127, 54лв. и лихви – 143,29 в., следва да се заключи, че
предявяването им е своевременно, в съответствие с разпоредбата на чл. 688, ал.
от ТЗ. Същите са установени с влязъл в сила акт. Съгласно разпоредбата на
чл.164, ал.4 ДОПК, в случай, че публичното вземане е установено с влязъл в сила
акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така,
както е предявено, като вземането не може да бъде оспорено по реда на Част IV
от Търговския закон или чрез обжалване на определението на съда по
несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите от синдика вземания.
Забраната по чл.164, ал.4 ДОПК за
оспорване по реда на чл.690 и сл. ТЗ на публично вземане, установено с влязъл в
сила акт, произтича от специфичния ред и начин на установяване на публичните
вземания. Правилото, съдържащо се в чл.164, ал.4 ДОПК, следва да бъде
съобразено и в производството по чл.694 ТЗ, като се зачете задължителната сила
на акта относно установеното с него публично вземане, доколкото оспорването на
вземането не се основава на нововъзникнали факти, а такива не са наведени в
настоящото производство.
В случай, че задълженото лице е имало
възражения срещу констатациите в АУЗ, то защитата му е следвало да бъде
осъществена в срока за обжалването на акта. Поради изложеното, онази част от
вземанията, които са възникнали след датата на откриване на производството по
несъстоятелност и са включени в обхвата на влезлия в сила АУЗ (в размер на 270,83 лева), правилно са приети от
синдика, така, както са били предявени.
Съгласно Справка за публичните задължения на „ДНА.”
ООД, задълженията, които са установени по Декларация по
чл.54, ал.1 от ЗМДТ, вх.№ 731/14.02.2008 г. са в размер на 45 лева, от които
главница в размер на 44.88 лв. и лихва в размер на 0,12 лв. В съответствие с
твърденията на НАП, а и видно от процесния АУЗ от 29.05.2017г., задълженията по
тази декларация не са установени с акта и са извън неговия обхват.
Следователно, при преценката за основателността на претенцията за приемането на
вземанията, възникнали по декларацията, синдикът следва да извърши проверка
относно основанието за възникването и
съществуването им. Видно от текста на декларацията, със същата е заявено
придобиването на МПС с рег. № *******, марка Пежо. С Писмо СФД17-ДИ05-198/3/ от
19.07.2017 година, издадено от СО- „Дирекция Общински приходи, р-н. Подуяне” е
удостоверила, че за тозиА.мобил задълженията са в размер на 44,88 лв. главница
и 0,12 лв- лихва.
В тази връзка неоснователни са твърденията на „ДНА.”
ООД , че данъкът е незаконосъобразно начислен, тъй катоА.мобилът не е
собственост на „ДНА.” ООД. Като доказателство е представен договор за продажба
на МПС от 11.05.2011г., сключен между „ДНА.” ООД като Продавач и Л. Ив. Ж. като
купувач. При преглед на договора се установява, че същият е сключен в обикновен
а писмена форма, без да е спазена нотариално заверената форма, предвидена по
чл. 144, ал. 2 от ЗДвП. Следователно, договорът не е произвел транслативен
ефект и собственик наА.мобила е ДНА. ООД, което се потвърждава и съдържанието
на справката от СО, в която няма данни за отписване наА.мобила или смяна на
титуляря на данъчната партида.
С
оглед изложените съображения, искът за установяване несъществуването на вземане за публични
задължения в общ размер от 47, 62 лева, които са възникнали преди откриване на
производство по несъстоятелност на 27.10.2015г. и са предявени на 20.10.2017г.,
включени в одобрения от съда трети списък по чл. 692, ал. 2 ТЗ на приетите от
синдика вземания по т.д. № 9184/2012 г. по описа на СГС, ТО, VI - 3 състав, се явява основателен и доказан
и като
такъв следва да бъде уважен.
Направеното от длъжника възражение,
че процесните вземания са погасени по давност, е неоснователно. Съгласно чл.
171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение. Както вече беше изложено,
вземанията, които са възникнали преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност – 27.10.2015г., не са предявени своевременно.
За останалите задълженията, установени с процесния АУЗ и с декларацията с вх.№ 731/14.02.2008 г. и които са възникнали в периода от 2015г. до 2017г.,
давността не е изтекла към датата на предявяване на вземанията – 20.10.2017г.
В останалата си част, искът се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото в полза на НАП
следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 270 лева.
„ДНА.” ООД не е представило списък по чл.
80 от ГПК и не ангажирало доказателства за извършването на разноски по делото.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 694, ал. 1 от Търговския закон, по отношение на длъжника, синдика
и кредиторите в производството по несъстоятелност на „ДНА.“ ООД
/в несъстоятелност/, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***, несъществуването на публични вземания в
общ размер на 47, 62 лева, от които главница 40,74 лева и лихви в размер на 6,88
лева, включени в трети допълнителен списък на приетите допълнително предявени
вземания, установен с влязъл в сила Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК № 254322-1 от 29.05.2017 година.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част.
ОСЪЖДА „ДНА.“ ООД /
в несъстоятелност/, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** да заплати от масата на несъстоятелността
на НАП, гр. София сумата от 270 лева юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част иска.
ОСЪЖДА „ДНА.“ ООД / в несъстоятелност/, ЕИК ********
със седалище и адрес на
управление:*** да
заплати от масата на несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на СГС сумата от 50 лева - дължимата по иска по чл. 694 от ТЗ държавна
такса.
Решението
подлежи на въззивно обжалване
пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: