№ 967
гр. В., 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 46 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110100514 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, след като с решение №
*****2023 г., постановено по възз. гр. д. № *****2023 г. по описа на ВОС, е
обезсилено решение № ******2023 г., постановено по гр. д. № *****2022 г.
по описа на ВРС, 31 състав, с което е прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът „В.“ ЕООД, ЕИК ******, дължи на ищеца М.
И. Ж., ЕГН **********, сумата 4638.89 лв., представляваща стойността на
нанесени материални щети по собственото му МПС „Тойота“, модел „Ярис“,
с рег. № ******, от настъпил на 28.01.2022 г. по вина на ответника инцидент –
паднали късове мазилка от фасадата на сграда, собственост на ответното
дружество върху автомобила му, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 06.04.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3
ГПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС,
съобразно дадените в мотивите на решението указания, а именно за
произнасяне по предявения иск по чл. 49 ЗЗД.
С определението за насрочване на настоящото дело съдът е обявил на
страните, че предмет на разглеждане е само предявеният иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 49 и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отнасящ се до
претенцията в размер на 4638.89 лв., доколкото за разликата над тази сума до
претендираната 6187.98 лв. искът е отхвърлен с влязло в сила, необжалвано
пред въззивната инстанция съдебно решение.
В исковата си молба ищецът М. И. Ж. твърди, че на 28.01.2022г., в 18:04
ч. собственият му лек автомобил марка „Тойота", модел „Ярис", с peг. №
*****, е бил паркиран на „Синя зона“ в гр. В., ул. „В.Х.“, в непосредствена
близост до Варненска централна пощенска станция. В интервала от време
между 18:04 ч. и 22:40 ч. върху автомобила са паднали късове мазилка от
1
фасадата на последния етаж на Централна пощенска станция, с
идентификатор на сградата *******1, и административен адрес на бул. „С."
№ 42, в поземлен имот с идентификатор № ******* в резултат на което са
настъпили материални щети по МПС-то, изразяващи се в деформиран таван
на купето и повредено челно стъкло на автомобила. На 28.01.2022 г. в 22:50
ч., след като видял състоянието на автомобила си, в присъствието на трети
лица, подал сигнал за инцидента на телефон 112. Излага, че ответникът „В."
ЕООД е собственик на сграда с идентификатор № *******1, от която са се
откъртили късовете мазилка върху лекия автомобил. С писмо изх. №
535/07.03.2022 г., получено от „В." ЕООД на 09.03.2022 г., поканил законния
представител на дружеството или упълномощено лице да се яви на 15.03.2022
г. в 14:00 часа в автосервиз „Д.К.“, находящ се в гр. В., бул. „В.В." № 256,
Западна промишлена зона, зад МОЛ „Двете кули“, за да бъде извършен оглед
на увредения автомобил с цел установяване на материалните щети по него. На
посочения в поканата ден и час, на указаното място, не се явил представител
на „В." ЕООД. С опис от 15.03.2022 г., издаден от автосервиза на „Д.К.“ ООД,
са установени следните увредени детайли по лек автомобил „Тойота“, модел
„Ярис“, с peг. № *****, а именно: таван, тапицерия таван и челно стъкло.
Твърди, че общата сума за резервни части, материали, боя, допълнителни
консумативи и труд възлиза на 6187.98 лв. Поддържа, че съгласно чл. 195, ал.
1 ЗУТ собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо
състояние, отговарящо на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1-3 ЗУТ.
Излага, че „строеж“ по смисъла на ЗУТ е и надземна сграда и постройка,
каквато несъмнено е сградата на Централна пощенска станция. Според ал. 7
на чл. 195 ЗУТ собствениците на обекти по ал. 1 носят имуществена
отговорност за причинени вреди и пропуснати ползи от своите виновни
действия или бездействия, в резултат на които е настъпила авария на строежа,
довела до материални щети или увреждане на трети лица и имоти. Счита, че
въз основа на съществуващата нормативна уредба се налага извода, че за
собственика на имота, от който се е откъртила мазилка, е съществувало
задължение да поддържа същия във вид, който да не създава опасност за
живота и здравето на хората, а при възникване на обстоятелства,
застрашаващи целостта на обекта, да предприеме необходимите действия по
тяхното отстраняване, за да не допусне отчупване и падане на части от
мазилката, които да нанесат материални щети или да увредят имущество на
трети лица. В тази връзка, „В." ЕООД е следвало да възложи на служителите
си, натоварени с поддръжката на сградния фонд, да предприемат
своевременно, дори незабавно /по предписанието на закона/ действия по
предотвратяване на инцидентни, застрашаващи здравето или имуществото на
трети лица, подобни на процесния, като бездействието в тази насока е
противоправно. Следователно допуснатите нарушения на предписаните и
общоприетите правила при ползването на вещта – неизпълнение на
задължение за поддържане на фасадата на сградата в безопасен вид и
виновното поведение на определеното за поддържане на сградата лице
обосновава отговорността по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Счита, че с оглед
гореизложеното, „В." ЕООД, като собственик на имота, от който са се
откъртили късове мазилка, му дължи заплащане на обезщетение в размера на
щетите по превозното средство. За събиране на сумата ищецът е иницирал
заповедно производство, в което по реда на чл. 410 ГПК ВРС по ч. гр. д. №
*****2022 г. е осъдил ответника да му заплати процесната сума, но
длъжникът е подал възражение.
2
Поради това моли да приеме за установено, че ответното дружество му
дължи сумата 6187.98 лв., представляваща действителната стойност,
необходима за отстраняване на нанесените материални щети на собственото
му МПС „Тойота“, модел „Ярис“, с peг. № *****, от настъпил на 28.01.2022 г.
по вина на ответника инцидент - паднали късове мазилка от фасадата на
сграда, собственост на ответното дружество, върху автомобила му, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 06.04.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *****2022 г. по описа на
ВРС, 31 състав. Претендира разноски.
Ответното дружество в срока по чл. 131 ГПК е подало отговор, в който
сочи, че предявеният иск е неоснователен. Не са налице основанията,
предвидени от законодателя, за присъждане на претендираните с исковата
молба обезщетение, лихви и разноски. Оспорва иска по основание и размер.
Счита, че описаните в исковата молба щети не са формирани вследствие на
негово виновно поведение. Оспорва изцяло твърденията на ищеца, тъй като
сградата на Централна пощенска станция във В. не е еднолична собственост
на дружеството ответник по делото, а има и други собственици. При това
положение отнасяне на иска директно към дружеството е необосновано от
гледна точка на въпроса за собствеността на сградата в тази й част.
Същевременно от съдържанието на исковата молба остава неизяснена и
недоказана пряката причинно-следствена връзка между нанесената щета на
автомобила и падането на мазилка точно от посочената в исковата молба
сграда на Централна пощенска станция В., както и точното място, където
описаният инцидент се е случил. Сочи, че счита твърденията на ищеца за
обема и вида на настъпилите щети по МПС-то за недоказани и моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
В проведено по делото открито съдебно заседание ищецът се
представляват от адв. Д.К., който заявява, че поддържа подадената искова
молба и моли предявеният иск да бъде уважен. В предоставения от съда срок
процесуалният представител на ищеца – адв. Я. Я. представя писмена защита.
Ответната страна депозира нарочна молба, подадена чрез адв. Н. Н., в
която се поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и
моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 49 вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и от представеното в настоящото производство
във връзка с изрично дадените указания на съда свидетелство за регистрация
част I се установява, че ищецът М. И. Ж. е собственик на лек автомобил
„Тойота Ярис“, с рег. № В 6688 НА.
Към исковата молба е приложена покана, връчена на ответника на
09.03.2022 г., видно от отбелязването върху известието за доставяне, с която
ищецът е информирал ответното дружество за настъпилия на 28.01.2022 г.
инцидент със собствения му автомобил. Посочил е, че моторното превозно
средство е било паркирано на синя зона в гр. В., ул. „В.Х.“, в непосредствена
3
близост до Варненска централна пощенска станция. В периода от 18:04 часа
до 22:40 часа върху автомобила са се стоварили късове масилка от последния
етаж на Централна пощенска станция, в резултат на което са настъпили
материални щети по автомобила, изразяващи се в деформиран таван на
купето и челно стъкло. Поканил е представител на ответника да се яви на
15.03.2022 г. в посочен от ищеца автосервиз, за да бъде извършен оглед на
автомобила, с цел установяване на уврежданията по същия.
Не е спорно, че представител на ответното дружество не се е отзовал на
тази покана, като на посочената дата 15.03.2022 г. в автосервиз „Д.К.“ са
описани увредените детайли вследствие на паднала мазилка върху тавана на
автомобила, а именно: таван, тапицерия таван, челно стъкло.
От изисканата информация от телефон 112 се установява, че на
28.01.2022 г. в 22:51 часа в РЦ 112-В. е прието обаждане от ищеца във връзка
с така настъпилия инцидент, описан и в изпратената до ответника покана,
коментирана по-горе в изложението.
Съгласно заключението на вещото лице А.В. по приетата без
възражения от страните съдебна автотехническа експертиза, механизмът на
настъпване на ПТП и съответно на щетите по автомобила е следният: пряк
контакт между превозното средство, което е паркирано и предмети, движещи
се в посока към земната повърхност, непосредствено над автомобила. Според
вещото лице, такъв тип увреждане се получава при падане на предмети със
сравнително голяма маса, която се увеличава вследствие на земното
притегляне, каквито могат да бъдат парчета мазилка от сграда, отделящи се
от фасадата и върху превозно средство.
Експертизата посочва, че всички установени по автомобила увреждания
са получени вследствие съприкосновение с твърди предмети, движещи се в
посока отгоре надолу, попаднали върху автомобила. Получените увреждания
не са в следствие на пътно-транспортно произшествие. Уврежданията по
автомобила е възможно да са получени по степен и вид вследствие на
паднали късове от мазилка от фасадата на сграда и са в причинно-следствена
връзка с механизма на събитието. Експертизата приема уврежданията,
установени при оглед в автосервиз „Д.К.“ ООД, описани в Опис на щета и
видими на предоставения снимков материал /приложен и към исковата
молба/, а именно: таван, тапицерия таван, челно стъкло.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства
посредством разпита на свидетелите С.К.В. и Н. А.Д..
Съгласно показанията на свидетеля С.В., същият е присъствал лично на
претърпения от лекия автомобил на ищеца „Тойота Ярис“ инцидент в
началото на годината /има се предвид началото на 2022 г., доколкото
показанията са дадени в проведеното на 22.11.2022 г. открито съдебно
заседание/. Двамата с ищеца имали среща с техен приятел, който живеел в
района на Централна поща. М. дошъл с автомобила си. Видели се на гърба на
пощата. Прибирайки се вечерта, около 22:30 часа, установили, че върху
тавана на автомобила има паднали парчета от мазилката на Централна поща,
като горе на сградата се виждало мястото, откъдето е отлепено и паднало
парчето мазилка. Нямало е обозначение за забрана за спиране или паркиране
на това място. Обяснява, че там е Синя зона. М. дори си бил пуснал СМС, тъй
като бил паркирал автомобилът на разрешено обозначено парко място. Най-
общо увредените части по колата били таванът, като и пукнато предно стъкло.
М. се обадил на тел. 112, за да извика полиция, но му отказали, защото няма
4
ПТП и не били длъжни да дойдат. Звънял и на застраховател, но и той му
отказал, защото имал само Гражданска отговорност, не и Каско.
Съгласно показанията на свидетеля Н. Доцински, същият познава ищеца
и знае, че има лек автомобил „Тойота Ярис“. Посочва, че облужва моторното
превозно средство в сервиза си от дълги години. Знае, че в началото на 2022
г. ищецът претърпял инцидент. Обадил му се в края на м. януари и му казал,
че бил паркирал пред Пощата, като паднала мазилка, която повредила тавана
му. Извикал го да прегледа автомобила. Установил, че колонките на тавана са
изкривени, че не може да бъде ремонтиран, а се налага да бъде сменен.
Посъветвал го да намери вариант да се разбере с тези, които са причинили
вредите. Няколко пъти му се обаждал, че ще идва с ответната страна, за да
направят опис заключение, като такова било направено в средата на м. март.
Изготвил оферта на цена около 6000 лв., включваща смяна на таван, стъкло.
По делото не е спорно, а и от представената справка от Агенция по
вписванията се установява, че ответникът „В.“ ЕООД е собственик на
обособена реална част от сутеренен етаж, на обособена реална част от първи
етаж и на целия втори етаж от триетажна сграда № 1 в ПИ с идентификатор
******* находяща се в гр. В., ул. „С.“ № 42.
От страна на ответника е представен списък, който не е оспорен по
делото, в който като собственици на самостоятелни обекти в процесната
сграда са посочени: самият ответник „В.“ ЕООД, ДСК и „Български пощи“
ЕАД.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение
на тази работа. Съгласно ППВС № 7/29.12.1958 г. отговорността по чл. 49
ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия. За непозволеното
увреждане, причинено от изпълнителя, се ангажира отговорността на
възложителя, която е безвиновна, гаранционно-обезпечителна и се поражда
при наличието на вреди, причинени на пострадалия от лице, на което
отговорният по реда на чл. 49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.
Основателността на иска по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД предпоставя
установяването при условията на главно и пълно доказване на кумулативното
наличие на следните предпоставки: извършено противоправно деяние
(действие или бездействие) от лице, комуто е възложено работа или дейност;
причинени вреди – имуществени или неимуществени; вина на причинителя и
причинна връзка между увреждащото деяние и настъпването на вредите. В чл.
45, ал. 2 ЗЗД е установена оборима презумпция, съгласно която във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното.
В случая ищецът твърди, че противоправното деяние на служителите на
ответника, от което му е причинена съответна имуществена вреда, се изразява
в бездействие – неизпълнение на вменените му със Закона за устройството на
територията задължения да поддържа собствената си сграда, представляваща
строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ЗУТ, във вид, който да не създава опасност
за живота и здравето на хората, а при възникване на обстоятелства,
застрашаващи целостта на обекта – да предприеме необходимите действия по
тяхното отстраняване.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗУТ, собствениците на строежи
са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на основните
5
изисквания по чл. 169, ал. 1 и 3, да не извършват и да не допускат
извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до
влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия
строеж или за отделни негови характеристики. Съгласно ал. 3 на същия текст,
при аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект по ал. 1 с
увреждане или разрушаване, собственикът на обекта е длъжен да предприеме
незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на
причинените увреждания, възстановяване на обекта и да уведоми общината.
Изрично в чл. 195, ал. 7 ЗУТ е предвидено, че собствениците на обекти
по ал. 1 носят имуществена отговорност за причинени вреди и пропуснати
ползи от своите виновни действия или бездействия, в резултат на които е
настъпила авария на строежа, довела до материални щети или увреждане на
трети лица и имоти.
Съдът приема, че от анализа на събрания в производството
доказателствен материал може да се направи обоснован извод, че в случая са
налице всички необходими предпоставки за основателността на така
предявения иск. Установява се, че на дата 28.01.2022 г. собственият на ищеца
лек автомобил е претърпял инцидент именно в резултат на паднали късове
мазилка от сградата на Централна пощенска станция гр. В., която в по-
голямата си част се притежава в собственост именно от ответното дружество
/последното се легитимира като собственик на редица самостоятелни обекти в
процесната сграда/. Установена е причинно-следствената връзка между
събитието /паднала мазилка/ и вредоносния резултат /настъпилите щети по
автомобила/, с оглед заключението на вещото лице по приетата САТЕ и
еднопосочните показания на ангажираните от ищеца свидетели в тази връзка.
Доколкото именно собственикът на сградата е длъжен да я поддържа, така че
да не се случват инциденти като процесния, то съдът приема за установено и
че претърпените от ищеца имуществени вреди /стойността на щетите по
автомобила/ са причинени именно в резултат от бездействието на ответника –
неизпълнение на задълженията за поддържане на сградата във вид, който да
не създава опасност за живота и здравето на хората.
Ирелевантно за отговорността на ответника съдът приема възражението
му, че собственици в процесната сграда са и други лица, наред с търговското
дружество „В.“ ЕООД. И това е така, доколкото, както правилно посочва и
процесуалния представител на ищеца, в случая вредата е причинена от деликт
/непозволено увреждане/, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 53
ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
Пострадалият обаче разполага с възможността да насочи иска си срещу всеки
един от отговорните за вредите или да претендира солидарното им осъждане.
В случая претенцията е насочена единствено спрямо ответника, който
като собственик на сградата, от която се е откъртила мазилка, носи
отговорност за пълния размер на дължимото в полза на ищеца обезщетение.
По отношение на размера на обезщетението за претърпените
имуществени вреди съдът изцяло кредитира заключението по приетата САТЕ,
съгласно което общата възстановителна пазарна стойност на нанесените
материални щети на лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № *****,
вследствие на процесния инцидент, както и необходимия труд за
отремонтирането им, възлиза на сумата 4638.89 лв., поради което и така
предявеният иск следва да бъде уважен в този размер.
Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху
6
присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.04.2022 г. до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода на спора и направеното искане от ищеца за присъждане
на разноски, съдът приема следното:
Общо сторените в заповедното производство разноски от ищеца
възлизат на 443.76 лв., в това число: 123.76 лв. – платена държавна такса и
320 лв. – адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от
претенцията и след направените изчисления съдът намира, че в полза на
страната се дължат разноски в размер на 332.67 лв.
При първоначалното разглеждане на делото са сторени разноски в общ
размер от 748.76 лв., в това число: 123.76 – държавна такса, 5 лв. – такса за
издаване на съдебно удостоверение, 300 лв. – депозит вещо лице и 320 лв. –
адвокатско възнаграждение. Предвид уважения размер на претенцията, съдът
приема, че на страната се дължат разноски в размер на 561.32, която сума
следва да бъде присъдена в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Във въззивното производство и в настоящото производство ищецът
претендира присъждане на сумите, съответно 900 лв. и 800 лв.,
представляващи платени в брой адвокатски възнаграждения. От страна на
ответника е направено възражение за прекомерност относно
възнаграждението за въззивното обжалване на решението, което съдът
приема за основателно, с оглед действителната правна и фактическа сложност
на делото и проведеното по в. гр. д. № *****2023 г. по описа на ВОС само
едно открито съдебно заседание. Така съдът намира, че възнаграждението за
защитата пред окръжния съд следва да бъде редуцирано до минималното
такова, определено в съответствие с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно до
размера от 763.89 лв. В настоящото производство в полза на страната е
дължимо претендираното възнаграждение от 800 лв., предвид
обстоятелството, че същото е в границите на минимално дължимото такова и
с оглед липсата на изрично възражение за неговата прекомерност от страна на
ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „В.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „М. Б.Ч.“
№***, дължи на М. И. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. В., П.П. №***,
сумата 4638.89 лв. /четири хиляди шестстотин тридесет и осем лева и
осемдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените
от ищеца имуществени вреди – нанесени материални щети на собственото му
МПС „Тойота“, модел „Ярис“, с peг. № *****, изразяващи се в увреждане на
таван, тапицерия таван и челно стъкло, причинени от настъпил на 28.01.2022
г. по вина на ответника инцидент - паднали късове мазилка от фасадата на
сграда с идентификатор *******1, находяща се в гр. В., бул. „С.“ № 42, в
която ответникът притежава права на собственост върху отделни
самостоятелни обекти, върху автомобила, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
7
заповед за изпълнение в съда – 06.04.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, която сума е предмет на издадената заповед № *****2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *****2022 г.
на по описа на ВРС, 31 състав, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 49 и чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „М. Б.Ч.“ №***, да заплати на М. И. Ж., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., П.П. №***, следните суми: сумата 332.67 лв.
/триста тридесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № *****2022 г. по описа на ВРС, 31 състав; сумата
561.32 лв. /петстотин шестдесет и един лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща сторените разноски при първоначалното разглеждане на
делото – по гр. д. № *****2022 г. по описа на ВРС, 31 състав; сумата 763.89
лв. /седемстотин шестдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляваща сторените по в. гр. д. № *****2023 г. по описа на ВОС
съдебно-делововни разноски, както и сумата 800 лв. /осемстотин лева/,
представляваща сторените в настоящото производство разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8