Р Е Ш Е Н И Е
№ I-22 17.03.2021 г. град
Бургас
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен
състав, в публично съдебно заседание, на седемнадесети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Детелина ДИМОВА
при
секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Детелина
ДИМОВА в.гр.д. № 10 по описа за 2021 г. на Бургаски окръжен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е на основание постъпила въззивна жалба от ЕТ „КРИСТАЛ-СЕВЕРИН – СЕВЕРИН ДЕМИРЕВ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Равда, ж.к.”Зорница”, кв.25, № 36, представляван от Северин Демирев, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Марин Чушков от АК-Пловдив против Решение № 260010 от 28.08.2020 г. по гр.д. № 184/2020 г. по описа на РС Несебър, с което съдът е отхвърлил предявеният от въззивника - ищец отрицателен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване на установено по отношение на ответното дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов“ № 37, че последното дължи на ищеца – едноличен търговец сумата в размер на 452,79 лева, представляваща платена на 02.11.2018г. от ищеца на ЕВН ЕС сума по фактура № ********** от 18.10.2018г., начислена въз основа на едностранно извършена от ЕВН ЕС корекция на сметката за ел.енергия, вследствие на установено непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия за електромер № 04175682, за периода 22.08.2018г. – 03.09.2018г. (12 дни) за обект с ИТН 2738967, находящ се в с.Равда, общ.Несебър, ул.“Струма“ № 16, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 6753 от 25.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ЧГД № 12239/2019г. по описа на РС-Пловдив, като наред с това ищецът е осъден да заплати на ответната страна сума в размер на 486 лева, представляваща направени разноски по делото.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Правят се оплаквания за допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на страната, както и нарушения на материални норми. Съдът неправилно бил приложил разпоредбите от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ от 2013г., които към процесния период били отменени с решение на Върховния административен съд. Сочат се нарушения и във връзка с допускането и оценката на събраните по делото доказателства. Въззивната страна оспорва фактическите изводи на съда, като намира, че същите са формирани въз основа на едностранчив анализ на събраните доказателства. Като неправилен се оспорва и извода на съда, според който едностранно съставения констативен протокол № 446788/03.09.2018 г. бил годно и достатъчно основание за извършване корекция на сметката на ищеца, както и че била спазена процедурата за извършване на едностранната корекция на сметката, уредена в ПИКЕЕ. Въззивникът сочи, че обжалваното решение се намира в противоречие с друго решение, постановено от същия съдебен състав по дело, между същите страни, за същия обект, но за предходен период от време. В настоящият случай ответното дружество, което било длъжно да изчерпи всички основания за съществуване на вземането си, в отговора на исковата молба се е позовало единствено на ПИКЕЕ от 2013 г. /а не на договор при общи условия на ЕВН ЕС/. С оглед на което по делото следвало да се изследва кои норми на ПИКЕЕ от 2013 г. са действали към деня на проверката в обекта – 03.09.2018 г. и същите били ли са спазени от ответника при извършване на корекцията на сметката. Оспорва се приложимостта на чл. 183 и чл. 200 от ЗЗД, защото претенцията за плащане на процесната сума не се основавала на договор, а и сам ответникът се позовавал на ПИКЕЕ от 2013 г. Оспорва се доказателствената стойност на Констативен протокол от 03.09.2018 г. за техническа проверка на обекта, като се сочи, че правното основание за съставяне на същия са отмените норми на ПИКЕЕ от 2013 г, поради което ответното дружество не е имало регламентирано право и основание да извършва проверки по отменения ред. Поради изложеното се настоява, че констативния протокол е невалидно правно основание за извършване на корекционна процедура. Съдът не бил отчел събраните данни по делото относно мястото, на което се е намирал проверявания електромер, а именно в табло, собственост на ответника, намиращо се извън имота на ищеца и чиито пломби не били нарушени, съгласно отразеното в протокола от проверката. На следващо място се сочи, че нормата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ била препращаща норма и нямала самостоятелно приложение след отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ, а отменената норма не можела да бъде заместена от разпоредби от общите условия поради предвиденото в чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. С оглед на изложеното, приложение в случая можела да намери само нормата на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, която била действаща към датата на проверката, но същата поставяла като изискване за извършване на метрологична експертиза, каквото в случая не била направена. След отмяната на ПИКЕЕ, законодателната празнота не можела да бъде заместена нито от общите правила за продажба на стока, съдържащи се в ЗЗД, нито от общите условия на ЕВН ЕС, като последните освен това се оспорват и като нищожни поради тяхната неравноправност по смисъла на чл. 143, във вр. с чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗПотр. и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В тази връзка се излагат твърдения, че ищецът представлява физическо лице и има качеството на потребител, и поради това неговата отговорност не може да бъде ангажирана без да е доказана негова вина при извършване на констатираната манипулация. Излагат се и доводи относно това, че в ОУ на ЕВН ЕС и ОУ на ЕВН ЕР липсва изричен ред за уведомяване на клиента за едностранна корекция на сметката, като в тази част същите не отговарят на изискванията, въведени в ЗЕ. Отговорността за електромера била за собственика му, а не за потребителя, и съответно отговорността за вреди от вещи по правилото на чл. 50 от ЗЗД следва да се носи от ЕР ЮГ. Излагат се възражения относно неотносимост на постановени два броя решения на ВКС от 2019г. с оглед различните обстоятелства по разгледаните в тях казуси.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен. Претендират се разноски за двете инстанции. Не се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемото дружество ЕВН България Електроснабдяване ЕАД не е представило писмен отговор.
В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител. Процесуалният представител на въззиваемото дружество депозира писмено становище, с което моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, претендира разноски в размер на 300 лева за юрисконсулстско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнагражение. В становището цитира множество съдебни решения, постановени от окръжните съдилища в страната.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 , поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, изложените в жалбата оплаквания и като съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по повод предявени от ЕТ „КРИСТАЛ-СЕВЕРИН – СЕВЕРИН ДЕМИРЕВ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Равда, ж.к.”Зорница”, кв.25, № 36, представляван от Северин Демирев, против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.124 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено, че ответното дружество дължи на ищеца – едноличен търговец, сумата в размер на 452, 79 лева – представляваща платена на 02.11.2018г. от ищеца на ЕВН ЕС сума по фактура № ********** от 18.10.2018г., начислена като дължима въз основа на едностранно извършена от ЕВН ЕС корекция на сметката за ел.енергия, вследствие на установено неточно измерване на количеството ел.енергия за електромер № 04175682, за периода 22.08.2018г. – 03.09.2018г. (12 дни) за обект с ИТН 2738967, находящ се в с.Равда, общ.Несебър, ул.“Струма“ № 16, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 6753 от 25.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ЧГД № 12239/2019г. по описа на РС-Пловдив.
Ищецът заявява, че е небитов клиент на ответното дружество с клиентски номер ********** и като такъв получава ел.енергия в обект с ИТН 2738967, с адрес: с.Равда, общ.Несебър, ул.“Струма“ № 16. През месец октомври 2018г., ищецът получил фактура № ********** от 18.10.2018г., издадена от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД за сумата от 452,79 лева, представляваща едностранно извършена от ответника корекция на сметката за ел.енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия за електромер № 04175682 за периода 22.08.2018г. – 03.09.2018г. (12 дни). Ищецът заявява, че е заплатил сумата по издадената му фактура, за да не бъде преустановено ел.захранването в обекта, но въпреки това е оспорил съществуването на вземането на ответното дружество и счита, че е платил процесната сума без правно основание. Твърди, че начисленото количество ел.енергия по горепосочената фактура никога не било доставяно до имота му и съответно не било ползвано от него. В исковата молба са изложени подробни доводи относно допуснати от страна на ответника нарушения при извършване на проверката и в хода на корекционната процедура. Твърди се също, че върху електромера или схемата му на свързване не била извършвана никаква нерегламентирана човешка намеса, а същия бил изначално негоден поради производствен дефект, за което ищецът нямало как да отговаря. Позовава се и на това, че в общите условия на ЕВН ЕС не била предвидена специална процедура за уведомяване на клиентите в случаите на едностранна корекция на сметката им, съгласно изискването на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ. Поради недължимост на платената от ищеца сума, същият подал заявление по чл. 410 от ГПК, по повод на което било образувано ч.гр.д. № 12239/2019г. по описа на РС-Пловдив и за вземането била издадена Заповед № 6753 от 25.07.2019г. за изпълнение на парично задължение. Поради упражненото от ответното дружество право да оспори заповедта с възражение по чл.414, ал.2 от ГПК, на ищеца били дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си.
Ответното дружество е оспорило предявения иск, като в подадения писмен отговор са изложени фактическите обстоятелства, при които е била извършена корекция на сметката за отчетена ел. енергия. Посочено е, че на 03.09.2018г. служители на “Електроразпределение Юг” ЕАД посетили имота на ищеца в с. Равда, представляващ Семеен пансион и извършили проверка в присъствието на представител на ищеца и на представител на РУ-Несебър. При проверката било установено, че е измерена грешка поради прекъсната вторична верига - в клемата на междинния клеморед на втора система, проводникът е бил пъхнат с допълнителна изолация, поради което веригата била отворена и ползваната електроенергия не се е отчитала. След проверката била възстановена нормалната схема на свързване. При направеното замерване с еталонен уред било установено, че вследствие на извършените манипулации електромерът отчитал с отрицателна грешка от -36,06%, като така абоната изразходвал ел.енергия, която не била отчитана. Всички действия по проверка на СТИ били описани в Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 446788/03.09.2018г. Ответникът излага доводи относно законосъобразно проведена корекционна процедура, в съответствие с изискванията на чл. 48 и чл. 51 от ПИКЕЕ /2013 г./, в резултат на която било начислено допълнителното количество електрическа енергия на ищеца в размер на 2389 kWh, равняващи се на 452,78 лева с ДДС, изчислена по цени на КЕВР. Сочи, че периода от време, за който е извършена корекцията е 12 дни, като първата дата – 22.08.2018г. – началото на корекционния период е датата на регулярния отчет на показанията на електромера и е най-близкия до датата на проверката, в която е констатирана манипулацията, а последната дата е датата на извършената техническа проверка – 03.09.2018г., съгласно чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ. Заявява, че за ответното дружество не съществува задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца и оспорва възражението на ищеца относно това, че в общите условия липсвал предвиден ред за уведомяване на потребителя в случай на корекция на сметката.
В подкрепа на твърденията си, страните са ангажирали писмени и гласни доказателства. По делото е изслушано и заключение по съдебно-техническа експертиза. Въз основа на събраните доказателства, правилно първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка.
Между страните не е спорно обстоятелството, че ищецът ЕТ „КРИСТАЛ-СЕВЕРИН – СЕВЕРИН ДЕМИРЕВ” с ЕИК ********* е потребител на електрическа енергия от ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с клиентски номер **********, за обект с измервателна точка (ИТН) 2738967, с административен адрес: с.Равда, общ.Несебър, ул.“Струма“ № 16, както и че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия, сключен при общи условия съгласно чл. 98а ЗЕ.
Видно от Констативен протокол № 446788 от 03.09.2018г., на същата дата - 03.09.2018г., служители на „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, в присъствието на представител на ищеца и представител на РУ на МВР-Несебър, са извършили проверка на измервателна точка /ИТН/ 2738967 на адреса в с.Равда, ул.“Струма“ № 16, Семеен пансионат, с клиентски номер **********. В хода на проверката е била измерена грешка поради прекъсната вторична верига. Установено е, че в клемата на междинния клеморед на втора система на СТИ проводникът е пъхнат с допълнителна изолация, поради което веригата е отворена и ползваната електрическа енергия не се отчита. При направеното замерване с еталонен уред е установено, че вследствие на извършената манипулация, електромерът отчита с отрицателна грешка от -36,06%. В протокола е отразено, че след проверката нормалната схема на свързване е била възстановена.
На 05.09.2018 г. е изготвена справка за коригиране на
сметката за електроенергия за неотчетена и нефактурирана ел. енергия, общо 2389
кВт/ч, на стойност 452,78 лева (л.22 от делото).
За допълнително начислената електроенергия, на
18.10.2018 г., от ,,ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е издадена фактура
№ ********** на ЕТ
Кристал – Северин –Северин Демирев., за сумата от 452.79 лева, представляваща
дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване
на ел. енергията за електромер № 04175682, за период от
22.08.2018 г. до 03.09.2018 г.
По делото е представено писмо с изх. № 7911125 от
18.10.2018 г., адресирано до ищеца и съдържащо информация относно извършената
корекция, за което няма данни дали е било връчено на страната.
По делото е допусната и извършена съдебно-техническа експертиза, в заключението по която, вещото лице инж. Татяна Василева е посочила, че процесното средство за техническо измерване№ 04175682, монтирано в обекта на ищеца е отговаряло на изискванията за съответствие, предвидени в нормативната уредба. Въз основа на констативния протокол от проверката и данните от паметта на СТИ, вещото лице е констатирало, че за периода от 01.04.2018г. до 01.11.2018г. има установени две манипулации върху процесния електромер. Първата е установена на 27.07.2018г., а втората – на 03.09.2018г. И при двете манипулации, е регистриран спад в потреблението като при втората е регистрирана липса на единия ток към електромера. Описано е в какво се състои втората манипулация, както и че в вследствие на това използваната електроенергия не била отчитана от електромера. В съдебно заседание, вещото лице пояснява, че върху самото устройство на електромера не е въздействано /поради което същият правилно е отчитал след проверката/, но манипулацията е осъществена чрез нарушаване на клемата преди електромера. Именно поради това не било необходимо електромера да се сваля и да се изпраща за метрологична експертиза в БАН
От показанията на свидетеля Й. Й., служител в ЕР Юг, присъствал на извършената проверка се установява в детайли извършената манипулация на СТИ, в резултат на която се е стигнало до неотчитане на консумираната в обекта на ищеца ел. енергия. Свидетелят посочва, че по време на проверката, след закачане на еталонния уред към електромера, проверяващите са установили, че първичният ток протича към хотела, а вторично не се отчита от електромера, вследствие на което не се отчита цялата консумирана електроенергия. Поради констатираното неточно измерване на електроенергията, служителите на ЕР Юг се обадили на тел.12 и на място пристигнали органи на полицията, на които била показана установената грешка, и в тяхно присъствие бил съставен и обсъдения по – горе констативен протокол. След извършване на проверката, служителите на електроразпределителното дружество отстранили неизправността и възстановили правилната схема на свързване.
По делото като доказателство е приложено и заповедното производство по ч.гр.дело №12239/2019 г. по описа на РС Пловдив.
С оглед наведените във въззивната жалба доводи, спорът по делото е относно наличието на основание за извършване на едностранна корекция на сметката на ищеца за потребена електроенергия, съответно за дължимостта на процесната сума, начислена от въззиваемото дружество на основание така извършената корекция. По така поставените спорни въпроси съдът съобрази относимите правни норми, както и постановената актуална практика от ВКС и съдилищата.
Правната регламентация на процесните правоотношения се съдържа в Закона за енергетиката, Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, приети на основание чл.98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 13/10.05.2008г., както и действащите към процесния период от време Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, уреждащи реда и начина за обслужване и проверка на измервателните системи и реда за преизчисляване на количеството електрическа енергия /в частта, в която същите не са били отменени от Върховния административен съд/.
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на въззивника, според които поради отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г., считано от 06.02.2017г., то към датата на извършване на проверката -03.09.2018 г. ответното дружество не е имало право да извършва проверки по реда на отменените ПИКЕЕ, поради което и съставения в хода на проверката констативен протокол не слагал валидно начало на корекционната процедура.
Ответното дружество, изрично в
отговора на исковата молба, е посочило, че основанието за извършване на
едностранната корекция на сметката в случая, е разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от
ПИКЕЕ, която не е била отменена към датата на извършване на проверката –
03.09.2018 г. В тази връзка следва да се посочи, че ПИКЕЕ двукратно са подлагани на пряк съдебен контрол пред Върховния
административен съд, като след първото оспорване в по – голямата си част същите
са отмени, с изключение на нормите на чл. 48, 49, 50 и 51, на които именно
ответникът основава правото си на едностранна корекция на сметката за потребена
ел. енергия. Отмяната на нормите на чл. 48,
чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ, е постановена след втория по ред съдебен
контрол, като считано от влизането в сила на Решение № 2315 от 21.02.2018 по адм. дело № 3879 / 2017, потвърдено от Решение № 13691 от 08.11.2018 г. по адм.д. №
4785/2018 на петчленен състав на ВАС, и тези разпоредби вече
са престанали да действат.
Ето
защо с оглед на изложеното, съдът намира, че към датата на проверката и извършването
на самата корекция, ответното дружество е имало основание за извършване на
същата съобразно разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ. Съгласно посочената
норма, когато при проверка на измервателната система се установи промяна на
схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва въз основа на констативен
протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на
изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е
подписан от тях.
В допълнение, следва да се посочи, че съгласно актуалната практика на ВКС, независимо от отмяната на ПИКЕЕ, в случаи като процесния, дължимостта на сумата, произтича от правилото на чл.183 от , както и от общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Позовавайки се на чл.183 от , ВКС приема, че потребителят дължи заплащане на разликата между доставената и отчетената електрическа енергия, когато тази разлика се дължи на грешка при отчитането. В този смисъл са решение № 124/18.06.2019г., постановено по гр.д. № 2991/2018г., III ГО, ГК на ВКС; решение № 150/ 26.06.2019г., постановено по гр.д. № 4160/2018г., III ГО, ГК на ВКС; решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016г., I ГО, ГК на ВКС, както и такива постановени по – скоро: Решение № 216 от 13.01.2021 г. по гр.д. № 989/2020 г. на ВКС, 4 ГО; Решение № 26 от 15.02.2021 г. по гр. д. № 1979 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и др.
Така например с Решение № 144 от 12.03.2021
г. по гр. д. № 1251/2020 г. на 4-то гр. отделение на ВКС, Върховният касационен
съд е дал отговор на въпроса „дали след отмяна с решения на ВАС на
нормативен акт в частта, регламентиращ възможността за едностранна промяна от
доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал
период (чл.
48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ),
енергоснабдителното предприятие има възможност и по кой ред да извършва
корекция в цената на доставената електроенергия и да претенедира доплащане“. В
мотивите на посоченото решение, съдът е приел, че правоотношенията между
енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена
електроенергия, се договорни, за доставка /продажба/. Договорът има специфичен
предмет, но за неуредени в Закона
за енергетиката случаи, следва да се прилагат общите правила за
продажба - чл.
183 и сл. ,
съответно гл.
ХХII ТЗ,
когато сделката е търговска. Така, купувачът дължи заплащане на действително
доставената и потребена от него електроенергия, на осн. чл.
200 . От
това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък
размер и, съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът
дължи доплащане на реално доставената му електроенергия. Без значение е дали
има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително
доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е
потребил, като дължи цена за цялото. Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ПИКЕЕ/,
обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г. съдържат подробна регламентация по какъв начин
се коригира едностранно сметката на потребителя. В периода след отмяната на
Правилата, вкл. на чл. 48, 49, 50, 51, извършено с решение № 1500 от 06.02.2017
г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. на 5чл. състав, и решение № №
2315/21.01.2018 г. на ВАС по адм.д. № 3879/2017 г. на IV отделение,
електроразпределителното дружество не може да търси доплащане на суми за
доставена, но неплатена електроенергия след установяване на грешки при
отчитането, по реда и на основание отменените разпоредби. Доставчикът обаче има
право да търси доплащане на осн. чл.
200 , а
потребителят съответното задължение да плати цялата потребена елекроенергия.
Предвид изложеното, въпросът
за липса на виновно поведение от страна на абоната, каквото е другото оплакване
на въззивника, не подлежи на обсъждане,
доколкото в хипотезите на неоснователно обогатяване, то е насочено към
разместването на блага.
Съдът намира за неоснователно и другото оплакване на въззивника относно липсата на ред за уведомяване на потребителя на ел. енергия за извършената корекция. Този въпрос също е разрешен в съдебната практика, като се счита, че производството по ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия, както и че тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. С Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д. 2991/2018 г. на ВКС, III ГО е прието, че ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
Неоснователно е и оплакването, че на електромера не била извършена метрологична експертиза, съгласно изискването на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ. От събраните доказателства, се установява, че настоящият случай не попада сред изброените в тази норма, доколкото констатациите, удостоверени в протокола от 03.09.2018г., са такива, че не водят до засягане целостта на процесното СТИ, което да налага от своя страна извършването на експертиза. Затова и макар да е извършена проверка и да е констатирано неточно и непълно измерване, след отстраняването на неизправността, СТИ е възстановило точното и пълно измерване на доставяната електрическа енергия, потребена от титуляря на партидата по време на процесния период, а именно – ищецът.
С оглед на изложеното по –
горе, относно основанието за дължимостта
на сумата, начислена в резултат на едностранна корекция, то като неоснователни
следва да бъдат преценени и останалите изложени от въззивника възражения за нищожност
на клаузите от Общите условия на ЕВН ЕС и ЕВН ЕР поради противоречието им със
Закона за защита на потребителите. Както е посочено и в мотивите на Определение № 792 от
16.12.2020 г. по гр. д. № 2844 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение „защитата на потребителите
от евентуални неравноправни клаузи не променя характера на договорните
отношения“.
Неоснователно е и оплакването на въззивника, че оспореното понастоящем първоинстанционно решение противоречало на друго влязло в сила решение между страните, постановено от същия състав на НРС по гр.д. № 99/2019 г., с което съдът бил уважил отрицателния установителен иск, предявен от същия ищец но за друга сума, начислена за друг период. Макар и да е налице съвпадение на страните по двете производства, предмет на същите са различни факти, които не са от категорията на правопораждащите и правопогасяващите такива, които следва да бъдат по еднакъв начин разрешени между страните. Предмет на другото дело е била друга дължима сума, начислена след провеждане на друга корекционна процедура, поради което след обсъждане на съответните факти и събраните в това производство доказателства, съдът е стигнал до правни и фактически изводи, които не обвързват съда, разгледал настоящия иск.
По тези съображения и поради съвпадане на изводите на
настоящата инстанция, с изложените от РС Несебър за недоказаност на исковата
претенция, решението следва като краен резултат да се потвърди.
С оглед изхода по делото право на разноски има въззиваемото дружество, в полза на което, следва да се присъди част от претендираното юрисконсулско възнаграждение от 300 лева, а именно 100 лева, който размер е в съответствие с предвиденото в чл. 23 от Наредбата за заплащането на правната помощ и е съобразен с материалния интерес по делото, както и неговата фактическа и правна сложност.
На основание чл.280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260010 от 28.08.2020 г. по гр.д. № 184/2020 г. по описа на РС Несебър.
ОСЪЖДА ЕТ „КРИСТАЛ-СЕВЕРИН – СЕВЕРИН ДЕМИРЕВ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Равда, ж.к.”Зорница”, кв.25, № 36, представляван от Северин Демирев, подадена чрез процесуалния му представител – адв. адв.Марин Чушков от АК-Пловдив, да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Робърт Дик, Жанет Петкова Стойчева и Михаела Михайлова-Дьорфлер, сумата общо в размер на 100 лева /сто лева/ - разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.