Номер 775906.10.2020 г.Град Стара Загора
Районен съд – Стара ЗагораXII-ти граждански състав
На 06.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:И.Р.
като разгледа докладваното от И.Р. Частно гражданско дело №
20205530103571 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 417 и чл. 418 ГПК.
Образувано е по заявление на Ф., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, солидарно срещу длъжниците П. М. Ж. и И. Г. Р.
.
След като разгледа заявлението, съдът намери, че не са налице законовите
предпоставки за уважаване на искането в останалата му част, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, солидарно
срещу длъжниците, и за 7200 лева възнаградителна лихва, с 6000 лева мораторна неустойка,
а мотивите за този правен извод са следните:
Според нормите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК (Нова ДВ, бр. 100/2019 г., в сила от
24.12.2019 г.), заповед за изпълнение не се издава, когато искането противоречи на закона
или добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това. За приложението на чл. 411, ал. 2,
т. 3 ГПК в настоящото производство е без значение дали неравноправната клауза е
уговорена индивидуално (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК). Достатъчно е искането да се основава на
такава клауза или да е налице обоснована вероятност за това (чл. 411, ал. 2, т. 3 и чл. 419, ал.
3 ГПК).
В случая в инкорпорираният в ипотечния акт договор за заем, сключен между
страните, е уговорено, че длъжниците дължат на заявителя възнаградителна лихва в размер
на 3 % месечно върху заетата сума от 20 000 лева или 36 % от същата за уговорения
едногодишен период на ползването му от получаването на заема на 07.09.2015 г. до падежа
за връщането му на 07.09.2016 г. (л. 4). Тази клауза обаче е неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 18, във вр. с т. 5 ЗЗП (в редакцията му към датата на сключване на договора на
07.09.2015 г., преди изменението му ДВ бр. 100/2019 г.). Трайна е практиката на ВКС, че
такава е всяка клауза в потребителски договор (какъвто несъмнено е процесния договор за
1
заем), която отговаря на общите условия на чл. 143 ЗЗП, независимо дали има за предмет
или постига някой от изброените след това примерно в чл. 143, т. 1-18 ЗЗП конкретни
резултати (Р 237-2017-I т.о. и Р 23-2016-I т.о.). Поради това неравноправна клауза е всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя (чл. 143 ЗЗП и Р 11-2014-II т.о.). Според чл. 143, т. 5 ЗЗП, неравноправна е и
клаузата, която задължава потребителя, при неизпълнение на задълженията му да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, а чл. 143, т. 19 ЗЗП обявява за такава и
всяка друга клауза, която поставя други такива подобни условия. Такава неравноправна
клауза в случая, която поставя такива други подобни на чл. 143, т. 5 ЗЗП условия, се явява
уговорената в процесния договор за заем клауза за възнаградителна лихва от 3 % месечно
или 36 % годишно върху заетата сума. Същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19,
във вр. с т. 5 ЗЗП, защото е сключена във вреда на длъжниците, злепоставяйки интересите
им да платят тази прекомерно висока възнаградителна лихва, не отговаря на изискването за
добросъвестност, присъщо на нормалните договорни отношения и равнопоставеност на
страните по договора за заем, и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по него, защото необосновано задължава длъжниците, срещу
предоставения им от заявителя за срок от една година заем от 20 000 лева, да му платят
възнаграждение/лихва за ползването му в размер на 36 % от същия. Или срещу
предоставените им в заем 20 000 лева, заявителят ще получи и 7200 лева лихви, което
несъмнено води до значително несъответствие между правата и задълженията му по
договора и тези на длъжниците – потребители по същия договор.
Тази клауза в случая е и нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, а за
спазването им съдът следи служебно и в настоящото производство (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК,
ТР 1-2010-ОСГТК). Добрите нрави са морални норми, които законът въздига в критерий за
оценка на сделките/клаузи от тях. Особеност на същите е, че са неписани и
неконкретизирани, но съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Такъв
принцип на добрите нрави е справедливостта, а понеже тя по дефиниция е мяра за
съответствие, от нея произтича също така общоприетият принцип на тези нрави – за
еквивалентност (равноценност) на престациите. Поради това противоречи на добрите нрави
и тази възмездна сделка или клауза от нея, която съществено накърнява изискванията за
еквивалентност на престациите и от условията на сключването й става ясно, че са били
налице и някой други субективни предпоставки, които обуславят нейната необичайност.
Поради това, макар такива сделки да не са сключени при крайна нужда, добрите нрави не
могат да се примирят с тях, защото техен основен принцип е изискването за еквивалентност
на престациите. Последното се подчертава не само от правната доктрина (проф. Витали
Таджер, „Гражданско право на НРБ”, дял II, стр. 254). Но и от съдебната практика (Р 1444-
1999-V г.о. и Р 615-2010-III г.о.). А според последната, противно на добрите нрави е да се
уговаря възнаградителна лихва по обезпечен заем, която надвишава двукратния размер на
законната лихва (Р 378-2006-II г.о. и Р 906-2004-II г.о.). Такъв е и случая. При него
2
предоставеният на длъжниците заем от заявителя е обезпечен с ипотека, а размерът на
уговорената за ползването му възнаградителна лихва от 3 % месечно върху заетата сума от
20 000 лева или в размер на 36 % годишно, надхвърля двукратния размер на законната лихва
по просрочени задължения, която към датата на сключване на този заем на 07.09.2015 г.
(към която следва да се преценява валидността му и според т. 3 от ТР 1-2010-ОСГТК), е била
в размер на 10.01 % годишно, а двукратният й размер е бил 20.02 % годишно (ПМС №
426/18.12.2014 г., Обн. ДВ, бр. 106/2014 г.). Ето защо съдът намери, че уговорената в
процесния договор за заем клауза за възнаградителна лихва е и нищожна, като накърняваща
добрите нрави (чл. 26, ал. 4 ЗЗД). Поради това и на това основание не може да се издаде за
същата исканата заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците (чл. 411, ал.
2, т. 2 ГПК).
Този извод не търпи промяна от нормите на чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК (Нови – ДВ, бр.
35/2014, в сила от 23.07.2014 г.), нито от тези на чл. 29, ал. 9 и 10 ЗКНИП (Обн. ДВ, бр.
59/29.07.2016 г.), според които, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от петкратният размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,
определен в ПМС, и клаузи в договор, надвишаващи този ГПР по кредита, се смятат за
нищожни. От една страна защото, нормите на ЗКНИП, включително и тези по чл. 29, ал. 9 и
10, са неприложими към процесния договор за заем, защото е сключен на 07.09.2015 г.,
преди влизането след това в сила на този ЗКНИП. А според §4 от преходните и
заключителните му разпоредби, този закон не се прилага за такива договори за кредит,
сключени преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 41, който не се отнася за
случая. От друга страна защото, според нормата на чл. 4, т. 2 ЗПК, в редакцията й към
датата на сключване на договора за заем на 07.09.2015 г. (ДВ, бр. 35/2014 г., в сила от
23.07.2014 г.), разпоредбите на ЗПК не се прилагат за договорите за кредит, които са
обезпечени с ипотека (какъвто е и процесния – б.р.). За тях е било предвидено в същата
норма съответно приложение само на изчерпателно посочените в нея норми на ЗПК, сред
които не е нормата на чл. 19 ЗПК.
Искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
длъжниците не може да бъде уважено и за уговорената в договора за заем мораторна
неустойка, защото и тя противоречи на добрите нрави. Според т. 3 от задължителното за
съдилищата ТР № 1-2010-ОСТК на ВКС, условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции и принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката,
поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки конкретен случай, към
момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.;
видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и на неизпълнението на
задължението, което обезпечава - съществено или за незначителна негова част;
3
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди. Неустойката следва да се приеме за нищожна ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като нормативно закрепен в чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД коректив на недопускане тя да
бъде използвана като средство за несправедливо обогатяване на кредитора (Р 234-2016-III
г.о., Р 74-2011-ІV г.о., Р 88-2010-І т.о., Р 702-2008-ІІ т.о., Р 776-2011-IV г.о. и Р 4-2009-I т.о.).
В случая в договора за заем е уговорена мораторна неустойка в размер на 6000 лева
или в размер на 30 % от цялата получена заемна сума от 20 000 лева, не само за
неиздължаването й в срок, но и за забавяне на всяко едно от дължимите плащания по същия
договор с повече от един месец. Освен с тази мораторна неустойка обаче (защото такава е
всяка неустойка за неизпълнение на парично задължение, защото то е винаги забавено – чл.
81, ал. 2 ЗЗД), задълженията за главница и лихви са обезпечени и с договорна ипотека, а към
момента на сключването на заема, размерът на неустойката от 30 % от същия или 6000 лева,
уговорен независимо от възможното му частично предсрочно погасяване (на главницата),
надхвърля почти три пъти очакваните от неизпълнението вреди, съизмеряващи се със
законната лихва за забава в плащането на главницата, която лихва, както се посочи и по-
горе, е била към датата на сключването на договора в размер на 10.01 % годишно.
Съобразявайки тези присъщи за процесното договорно правоотношение обстоятелства,
съдът намира, че процесната договорна мораторна неустойка, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като още към момента на сключване
на процесния договор за заем създава възможност за несправедливо обогатяване на
кредитора, накърняващо добрите нрави и обуславящо нищожността й на това основание по
чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 4 ЗЗД (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК).
Тази неустоечна клауза е и неравноправна съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП, на което
основание също не може да се издаде за нея исканата заповед за изпълнение и изпълнителен
лист срещу длъжниците (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Нова ДВ, бр. 100/2019 г., в сила от
24.12.2019 г.). Както се посочи и по-горе, според чл. 143, т. 5 ЗЗП, неравноправна е и
клаузата, която задължава потребителя, при неизпълнение на задълженията му да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Такава е и процесната неустоечна клауза,
защото е сключена във вреда на длъжниците, злепоставяйки интересите им да платят тази
прекомерно висока неустойка от 30 % от получения заем, обезпечен с ипотека, не отговаря
на изискването за добросъвестност, присъщо на нормалните договорни отношения и
равнопоставеност на страните по договора за заем, и водеща до значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по него, защото необосновано задължава
длъжниците да платят, дори и за един ден забава в плащането на главницата и/или на
незначителна част от нея на падежа, мораторна неустойка в размер на 30 % от заетата сума.
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
4
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заявлението на Ф. В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, солидарно срещу длъжниците П. М. Ж. и И. Г. Р. , и за
7200 лева възнаградителна лихва, с 6000 лева мораторна неустойка по договора за заем,
сключен с представения ипотечен акт № 113/07.09.2015 г. на нотариус Денчо Недялков.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на същия.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5