Р Е Ш Е Н И Е
№2108
Гр. П., 23.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на дванадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02145/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от „ЧЕЗ Електро България“ АД срещу
П.М.О. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 1 627,35 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
електрическа енергия за периода от 26.11.2015 г. до 23.09.2018 г. до
електроснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, с ИТН: ************,
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 20.112018 г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от
283,59 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.09.2016 г. до 09.11.2018
г., за които суми по ч. гр. дело № 08198/ 2018 г. по описа на РС – П., ГО, IX-ти състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 21.11.2018 г.
Ищцовото дружество твърди, че през процесния
период от 26.11.2015 г. до 23.09.2018
г. с ответника са се намирали в облигационно правоотношение с предмет доставка
на електрическа енергия до електроснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. „Т.Л.“ бл**ап**регулирано от
публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия, които обвързват абонатите, без да е необходимо изричното им приемане.
Посочва, че е доставчик на електрическа енергия на обособена територия, определена
в нарочно приложение към Лицензия за доставка на електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г. Поддържа, че през
релевантния период е изпълнило задължението си и е доставило до
електроснабдения имот на ответника електрическа енергия, чиято обща цена
възлиза на сумата от 1 627,35 лв. Ищецът изяснява, че за дължимите суми са
издадени 22 броя фактури, съответно от 30.04.2016 г., 31.12.2015 г., 31.01.2016
г., 29.02.2016 г., 31.05.2017 г., 31.05.2016
г., 30.11.2016 г., 30.04.2017 г., 30.06.2016 г., 31.12.2016 г., 28.02.2017 г.,
31.01.2017 г., 31.03.2017 г., 31.07.2016 г., 31.08.2017 г., 31.07.2017 г.,
30.09.2017 г., 31.08.2018 г., 31.10.2017 г., 30.09.2018 г., 30.06.2018 г. и
30.11.2017 г. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си и не е
заплатил в десетдневния срок, предвиден в приложените Общи условия, дължимите
суми, поради което дружеството е начислило и лихви за забава върху тях по всяка
фактура, чийто общ размер за периода от 02.09.2016 г. до 09.11.2018 г. възлиза
на сумата от 283,59 лв. Сочи, че не е налице плащане и към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК. С тези съображения отправя искане за уважаване
на исковите претенции. Претендират се и разноски.
В подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор особеният представител на ответника – адв. С.В. оспорва
предявените искове по основание и размер с твърдението, че П.О. не е пасивно
легитимиран да отговаря за заплащане на сумите, тъй като не е собственик,
наемател или ползвател на имота на друго правно основание и между него и
ищцовото дружество не съществува твърдяното облигационно правоотношение.
Оспорва депозираните фактури с довод за нередовно водено счетоводство.
Отразените в тях данни не отговарят на действително потребена електрическа
енергия.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа следното:
Безспорно
по делото е, че ищецът „ЧЕЗ Електро България“ АД осъществява дейност по
доставка на електрическа енергия, съгласно лицензия за доставка на електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г./
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че със Заявление от 27.01.2016
г. ответникът П.М.О. е поискал издаването на банкова сметка ***щане на съдебни
задължения.
Изяснява
се също, че със Заявление от 07.10.2013 г. ответникът О. е поискал от ищеца
„ЧЕЗ Електро България“ АД разсрочване на дължимите от него суми за доставена и
консумирана електрическа енергия на обща стойност 1 176,15 лв. по
клиентски № ************.
По
делото са приети 22 броя фактури, издавани ежемесечно в периода от 31.12.2015
г. до 30.09.2018 г., съгласно които „ЧЕЗ Електро България“ АД е начислило като
дължима от ответника П.М.О. сумата от общо 1 627,35 лв. с ДДС за
осъществена в периода от 26.11.2015 г. до 23.09.2018 г. доставка на
електрическа енергия за обект, находящ се в гр. ***.
От
изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза се установява, че в счетоводството на ищцовото дружество съществува
открита партида с клиентски номер ************ с титуляр ответника П.М.О. във
връзка с електроснабдяването на адрес: гр. ***. По издадени от ищеца фактури за
предходен отчетен период има извършвани плащания по партидата. За периода от 26.11.2015
г. до 23.09.2018 г. за задълженията на О. за доставка на електрическа енергия
до имота от ищеца са издадени 22 броя фактури, а именно: фактура № **********/31.12.2015
г., фактура № **********/31.01.2016г., фактура № **********/29.02.2016г.,
фактура № **********/30.04.2016г.,
фактура № **********/31.05.2016г., фактура № *********/30.06.2016г., фактура № **********/31.07.2016
г., фактура № **********/30.11.2016г.,
фактура № **********/31.12.2016 г., фактура № **********/28.02.2017г., фактура № 02193162247/31.03.2017
г., фактура № **********/30.04.2017г.,
фактура № **********/31.05.2017г., фактура № **********/31.07.2017г., фактура №
**********/31.08.2017 г., фактура № **********/30.09.2017г., фактура №
**********/31.10.2017 г., фактура № **********/30.11.2017г., фактура №
**********/30.06.2018 г., фактура № **********/31.05.2018 г. и фактура №
**********/30.09.2018 г. на обща стойност от 1 627,35 лв. Тези фактури са
осчетоводени при ищцовото дружество. Падежът на плащане на последната фактура е
на 26.10.2018 г. Експертизата изяснява, че няма извършвани плащания по
фактурите. Размерът на законната лихва върху неплатената главница за периода от
02.09.2016 г. до 09.11.2018 г. възлиза на сумата от 283,59 лв., а общият размер
на дълга на 1 910,94 лв. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по
реда на чл.
202 ГПК, като компетентно и обосновано, изготвено въз основа на материалите по
делото и проверка в счетоводството на ищцовото дружество, отговарящо на
поставените задачи и останало неоспорено от страните.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им за
установяване съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира,
че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.
По
иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ:
Възникването
в полза на ищцовото дружество на процесното вземане, представляващо стойност на
доставена и незаплатена електрическа енергия, е обусловено от установяване, при
условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на
облигационно правоотношение с ответника, регулирано от публично известни Общи
условия, имащо за предмет продажба /доставка/ на електрическа енергия до
процесния недвижим имот, който да е електроснабден, че е изпълнил задължението
си и е доставил до процесния обект електрическа енергия в твърдените количества
и качество, измерено с годно средство за търговско измерване, като за купувача
е възникнало задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер.
При доказване на тези факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на
дълга.
Съгласно
разпоредбата на чл. 92, т. 4 ЗЕ страна по облигационното правоотношение по
доставка на електрическа енергия е и крайният клиент. Понятието „краен клиент“
по смисъла на ЗЕ е дефинирано в т. 27 г от ДР на закона, според която „краен
клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за
собствено ползване. Същевременно в разпоредбата на чл. 98а ЗЕ е предвидено, че
крайният снабдител с електрическа енергия продава същата при публично известни
общи условия, които влизат в сила за клиентите му без изрично писмено приемане
– арг. ал. 4 от законовия текст. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от процесните Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца „ЧЕЗ Електро България“ АД
е предвидено, че потребител на електроенергия за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Съгласно
дефинитивната норма на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа енергия за собствени битови нужди. Следователно, както в
закона, така и в самите общи условия на ищеца, е направено ясно разграничение
между типа потребители, като критерият за това е за какви нужди се използва
доставяната електрическа енергия – дали за битови или за стопански, като
безспорно в настоящия случай процесният обект е предназначен за използването му
за битови нужди.
Изложеното
дава основание за извод, че облигационното правоотношение по повод доставката
на електрическа енергия за битови нужди възниква между доставчика и
собственика/ползвателя на електроснабден недвижим имот, без да е необходимо
подписването на нарочен договор или писмено приемане на приложимите от
доставчика, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи условия.
Изясни
се, че с отговора на исковата молба особеният представител на ответника изрично
оспорва съществуването през процесния период на облигационно правоотношение
между него и ищцовото дружество с твърдението, че О. не е притежавал качеството
потребител, като собственик или ползвател на имота, което обуславя проверката
на съда относно наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка
за възникване на процесните вземания.
За
доказване съществуването през процесния период от 26.11.2015 г. до 23.09.2018 г.
на облигационно правоотношение с ответника П.О. от страна на ищеца са
представени два броя заявления, както и е изслушано заключението по
съдебносчетоводната експертиза. От последните се изяснява, че при ищцовото
дружество има открита партида с клиентски номер ************ на името на
ответника П.М.О. във връзка с електроснабдяването на адрес: гр. ***. Изяснено
е, че са налице отразени плащания на предходни задължения. Установи се, че със
заявления 07.10.2013 г. и от 27.01.2016 г. ответникът П.М.О. е поискал
издаването на банкова сметка ***щане на съдебни задължения, както и разсрочване
на общо задължение към „ЧЕЗ Електро България“ АД.
За
установяване на твърдението си, че през релевантния период ответникът е
притежавала качеството потребител на електрическа енергия като собственик или
ползвател на имота, от страна на ищеца не са ангажирани други доказателства.
С
оглед изложеното, съдът намира, че същият не е установил при условията на пълно
и главно доказване, съществуващата между страните облигационноправна обвързаност. По делото не се
установи П.О. да е бил собственик или ползвател на имота, находящ се в гр. ***,
а с това и задължено лице за заплащане стойността на доставената до имота електроенергия.
Данните, следващи от експертното заключение, сочат единствено, че на негово име
е била открита партида, без данни дали това е осъществено по искане, изразено
именно от Огнянова, както и без самото заявление, обективиращо искането му, да
е представено по делото. Обстоятелството, че през периоди преди процесния на негово
име са фактурирани задължения за консумирана в обекта електроенергия, които са
заплатени, но при липсата на доказателства за реалното им заплащане именно от
ответника, също не е от естество да докаже облигационната връзка между страните
още повече, че не става ясно за кои времеви периоди са тези плащания и в кой
момент е реализирано самото плащане. Нямат такъв характер и данните, отразени в
представените по делото заявления, изходящи от ответника О., доколкото от една
страна същите обективират единствено изявленията му за заплащане на съдебни
задължения, респ. за разсрочване на такива, без да е отразено в какво качество
ги депозира същия, а от друга се касае за суми, начислени за по – отдалечени
периоди от време, поради което са неприложими последиците на чл. 175 ГПК.
Въпреки
разпределената му доказателствена тежест и изричните указания, че не сочи
доказателства за съществуването през процесния период на облигационно правоотношение
между него и ответника, обусловено от притежавано от последния качество на
собственик/вещен ползвател на електроснабдения недвижим имот или наличието на
друга хипотеза, обуславяща възникването на правоотношението, ищецът „ЧЕЗ
Електро България“ АД не установи при условията на пълно и главно доказване това
обстоятелство.
Предвид
изложеното, съдът намира, че исковите претенции са недоказани по основание и
следва да бъдат отхвърлени, без съдът да се произнася по въпроса относно реалната
доставка на електроенергия и нейната стойност.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само ответникът, в частност и за тези в хода
на ч. гр. дело № *****/**** г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на
Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Същият не е
претендирал разноски, а и по делото не са налице доказателства за реалното им
извършване /последният се представлява в настоящия процес от особен
представител/, поради което и не следва да му бъдат присъждани. Сторените от
ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк,
Бизнес Център срещу П.М.О., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че П.М.О. дължи
на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата от 1 627,35
лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена електрическа
енергия за периода от 26.11.2015 г. до 23.09.2018 г. до електроснабден недвижим
имот, находящ се в гр. ***, с ИТН: ************, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 20.112018 г. до окончателното ѝ изплащане и
сумата от 283,59 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 02.09.2016 г. до 09.11.2018 г., за които суми по ч. гр.
дело № *****/**** г. по описа на Районен съд – П., ГО, IX-ти
състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
21.11.2018 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на решението,
ч. гр. дело № *****/**** г. по описа на Районен съд – П. да се върне на
съответния състав, с приложен към същото заверен препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: