№ 47664
гр. София, 17.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20251110116251 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. №
347303 от 24.10.2025 г., подадена от адв. А. И., представляващ ищцата А. Л.
К., с която се иска съдът да измени постановеното по делото решение №
19170 от 23.10.2025 г. в частта за разноските, с искане да й бъдат присъдени
още 405.99 лв. над присъдените 427.50 лв., т.е. адвокатско възнаграждение за
исковото производство, според изхода на делото. Намира, че съдържанието на
договора за правна помощ е инкорпорирано в пълномощното по делото, а
разписката за получените суми представлява надлежно доказателство за
плащането на адвокатското възнаграждение.
Ответната страна по молбата „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД взема становище за
неоснователност на молбата. Поддържа възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцата, като в случая е налице явна
диспропорция на размера на възнаграждението с действително вложените
усилия и с фактическата и правна сложност на делото. Позовава се на
съдебната практика на СЕС, а именно Решение на Съда на Европейския съюз
от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено
от Софийски районен съд, като формулира искане съдът да не се съобразява с
приетите от адвокатурата минимални прагове на възнаграждения.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира
следното.
Съдът намира молбата, за допустима, като подадена в срок и от лице с
правен интерес, както и при наличен списък по чл. 80 от ГПК, но разгледана
по същество за неоснователна.
С решение от № 19170 от 23.10.2025 г. съдът е уважил частично
предявените искове и е признал за установено, че „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД
дължи на А. Л. К. сума в размер на 250,00 евро (двеста и петдесет евро),
представляваща главница за обезщетение на основание чл. 7, параграф 1,
буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета
1
от 11 февруари 2004 г. за голямо закъснение над 3 часа на полет FB319 от
София до Берлин на 18.08.2024 г., ведно със законна лихва за период от
07.01.2025 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за сумата
11,95 евро (единадесет евро и 95 цента), представляваща мораторна лихва за
период от 02.09.2024 г. до 07.01.2025 г., за които суми е издадена заповед от
21.01.2025 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 869/2025 г. по описа на
СРС, 90 гр. с-в, както и е присъдил разноски в размер на 427.50 лв., с
включени разноски по ч. гр. дело № 869/2025 г. по описа на СРС, 90 гр. с-в.
Съдът намира и в хода на настоящото производство, че разноските по
делото са определени правилно. В тази насока съдът намира за основателно
своевременно направеното в отговора на исковата молба възражение на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца в
отговора на исковата молба, с оглед липсата на фактическа и правна сложност
на делото, проведеното едно открито съдебно заседание, събирането
единствено на писмени доказателства, поради което възнаграждението следва
да бъде определено и заплатено под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът съобразява и разясненията, дадени с Решение на Съда
на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално
запитване, отправено от Софийски районен съд относно възможността да се
присъди възнаграждение и под минимума по Наредбата. Тази практика е
възприета и доразвита от ВКС, като с Определение № 50015/16.02.2024 г. по
т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о., Определение № 4089/17.09.2024 г. по
к.ч.гр.д. № 2974/2024 г. на ВКС, IV г.о. и други е изяснено, че нормата на чл.
38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не
следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери,
както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение
следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Съдът намира, че по конкретното дело е присъдил едно възнаграждение,
тъй като е предявен един иск, като е съобразил и че доколкото се касае за дело,
2
което е без фактическа и правна сложност, което се е решило в едно открито
съдебно заседание и чиито предмет са били искове в размер на 512.33 лв., т.е.
претендираното адвокатско възнаграждение от 800 лв. превишава значително
сумата на уважения иск. В таза насока съдът съобразява и че с влязло в сила
решение от 15.11.2022 г. на Европейския съд по правата на човека, по делото
„Бойчев срещу България“ /жалба № 59667/14/ държавата е осъдена да заплати
на жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно поради
несъразмерност и неразумен размер на разноските по делото. В решението е
прието, че националните съдилища не са извършили преценка за
пропорционалността на претендираните разноски, въпреки направените
възражения.
Във връзка с гореизложеното съдът намира подадената молба за
неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без
уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 347303 от 24.10.2025 г., подадена
от адв. А. И., представляващ ищцата А. Л. К., с която се иска съдът да измени
постановеното по делото решение № 19170 от 23.10.2025 г. в частта за
разноските, с искане да й бъдат присъдени още 405.99 лв. над присъдените
427.50 лв.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски ГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3