Р Е Ш Е Н И Е
Номер 518 23.12.2019г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на
двадесет и седми ноември две хиляди и
деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№762 по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пещерски районен съд № 585 от
17.07.2019г. постановено по гр.д.№1621/2018г. по описа на същия съд, е
отхвърлен предявения
от “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул."Б." №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С.Н.,О.Л.,Я.Я.Ч. и И.Г., управители, чрез пълномощника юрк. К.А.,
против К.И.Ф. с ЕГН – **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК – за установяване
съществуването на вземане в полза на „П.К.Б." ЕООД, ЕИК ********* срещу длъжника К.И.Ф., с ЕГН – **********, в
размер на 2109,20 лв., представляващи неизплатено парично задължение по Договор
за потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението, за което е издадена Заповед №357 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 31.07.2018г. по ч.гр.дело № 1042/ 2018г. по описа на Районен съд-Пещера.
Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция „П.К.Б.“ ЕООД с въззивна
жалба, с вх.№4842 от 13.08.2019г. с доводи за неправилност. На първо място поддържа, че
необосновано съдът приел,че предсрочната изискуемост на договора за
потребителски кредит/ДПК/ не е надлежно обявена на длъжника К.Ф.. В тази връзка
се навежда извод, че в случая е неприложима т.18 от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК за
обявяване на предсрочната изискуемост, доколкото в тълкувателното решение е
разглеждано вземане на банка произтичащо от
договор за банков кредит, каквото качество няма жалбоподателят,
доколкото същият е небанкова финансова
институция по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗКИ и че стопанската активност на
финансовите институции не е подчинена на ЗКИ респективно неприложима е в случая
разпоредбата на чл.60 ал.2 от ЗКИ. На следващо място се поддържа, че в чл.417 т.2
от ГПК не фигурират небанковите
финансови институции сред лимитативно предвидените субекти, които могат
да се ползват от тази разпоредба, и че
посоченото ТР е приложимо само за вземания произтичащи от договори за банков
кредит. Коментирани са Общите условия към сключения ДПК-чл.12.3 за настъпване
на автоматична предсрочна изискуемост на вземането на дружеството при
просрочена 1(една) месечна вноска повече
от 30-календарни дни без да е необходимо да се изпраща на кредитополучателя
уведомление, покана, предизвестие или други, като договорът се прекратява
автоматично, което не противоречало на свободата на договаряне, като единствено длъжникът губел преимуществото на срока и
последиците за него били аналогични на
изгубването на преимуществото съгласно чл.71 от ЗЗД. Затова дружеството-жалбоподател
счита, че без правно значение за обвяването на предсрочната изискуемост на
вземането е дали е изпратено уведомление
за настъпването й и че обявяването на същата не е задължителна предпоставка за
превръщане на кредита в предсрочно изискуем, като се поддържа, че изискуемостта
настъпва автоматично с просрочието на
една вноска по кредита. Коментирано е и неоткриването на длъжника на посочения
от него адрес, който съвпада с
регистрирания и постоянен адрес и че
връчването на документи на назначения в
тази връзка особен представител на длъжника представлява надлежно уведомяване за
длъжника за предсрочната изискуемост. Поддържа се при условията на евентуалност, че ,, ако се приеме, че не е надлежно предявена предсрочната
изискуемост, то предвид установената съдебна практика се иска на дружеството да
бъде присъден сбора от непогасените
вноски с настъпил падеж до момента на
приключване на устните състезания, който момент следва падежната дата на
последната погасителна вноска, определена на 25.08.2019г. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и се уважат
предявените искове в общ размер на 2109.10лв ведно със законната лихва от подаването на заявлението до
заповедния съд.
Няма постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната по спора страна.
Няма
ангажирани от страните доказателства
пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд провери
валидността и допустимостта на обжалваното решение съгласно чл.269 от ГПК, а по
неговата правилност съобрази изложеното в жалбата и за да се произнесе взе в
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.422 във връзка
с чл.415 от ГПК във връзка с чл.9, чл.240 и чл.79 от ЗЗД.
В исковата си молба против К.И.Ф. ***, ищецът „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Б.“ №49,
бл.53Е, вх.“В“ чрез пълномощника си юрисконсулт К.А. се поддържа, че ответницата на 19.09.2017г. е кандидатствала
за отпускането на потребителски кредит за което попълнила искане за отпускане
на потребителски кредит /ПК/ П.К.С.. На следващия ден дружеството „П.К.Б.“
ЕООД, предоставило на искателя
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит
относно ПК “П.К.С.“ с пакет от допълнителни
услуги и бонус. Твърди се, че след взето информирано решение от страна на
ответницата, на 20.09.2017г. бил сключен договор за потребителски кредит /ДПК/ №********** между „П.К.Б.“ ЕООД, и К. Ф. при
следните параметри-сума на кредита 1000лв; срок на кредита-24месеца; размер на
вноската по кредита 61.82лв; годишен процент на разходите /ГПР/ 49.89%; годишен
лихвен процент 41.17%; лихвен процент на ден-0.11%; дата на погасяване-5-то
число на месеца, дължима сума по кредита 1483.68лв; по избран и закупен пакет
от допълнителни услуги-възнаграждение за закупен пакет-928.80лв и размер
на вноската по закупения пакет-38.70лв,
с което общото задължение по кредита и по пакета става 2412.48лв и общ размер
на вноската от 100.52лв.Твърди се, че ищцовото дружество като кредитодател е
изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като превежда сумата по
кредита по посочената от Ф. банкова сметка.***е по ДПК да го погасява с месечна
вноска от погасителен план от 100.52лв. ДПК бил подписат при Общи условия,
неразделна част от него, подписано и известни на Ф. и без забележки към тях и с
поето задължение да ги спазва. Твърди се, че
ответницата е направила само три пълни и една частична вноска и на основание
чл.12.3 от ОУ предвиждащи, че в случай на просрочване от кредитополучателя на
една месечна вноска, с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост. ДПК бил
прекратен автоматично на дата 17.04.2018г. от ищеца за което до ответницата
било изпратено уведомление. Счита, че към момента Ф. дължи на дружеството
сумата от 2109.20лв, представляващи неизплатено парично задължение в която не
се включва неустойката от 35% предвидена в чл.12.4 от ОУ, лихвата за забава от
7.83лв и такса от 30лв по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането.Претендира
присъждане на законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на взмането. Твърди се, че кредиторът чрез
упълномощен от него кредитен експерт предоставя на клиента образец с искане за
получаване на потребителски кредит, че в задължение на кредитополучателя е
да попълни надлежно и да провери всички
клаузи и данни на ДПК, да го подпише и предаде на кредитора след което последният
се задължава да отпусне на клиента
паричните средства по уговорените параметри при възможност на клиента да се
откаже от кредита в съответен срок и без да дължи обезщетение. Твърди се, че
ответницата Ф. се е съгласила с цената на кредита и със сключването на
договора, била е наясно с общата сума, която трябва да върне и с правото да се
откаже от договора, както и от погасяването на кредита. Твърди дружеството, че
поради неизпълнение на договорното задължение кредиторът подал заявление до
заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК до Пещерски районен съд, като по него било образувано ч.гр.д.№1042/2018г. като на 22.10.2018г.
дружеството получило съобщение за предявяване на установителен иск по чл.415
ал.1 от ГПК. Моли да се приеме за установено съществуването на вземане в полза
на „П.К.Б.“ ЕООД, срещу длъжника К.И.Ф. в размер на 2109.20лв, представляващи
неизплатено парично задължение по ДПК №**********, ведно със законната лихва от
датата на подаването на заявлението, с присъждане на направените по делото
разноски.
Ответницата по иска К.Ф. е уведомена
за образуваното исковото производство по реда на чл.47 ал.5 от ГПК като й е назначен
за целта и особен представител на разноски на ищеца съгласно ал.6 в лицето на
адвокат В.И. ***, и на който на дата 10.04.2019г. е връчен препис от исковата
молба и от приложенията, като в срока по чл.131 от ГПК не е подал писмен отговор,
нито е взето отношение по иска, не е направил възражения, не е оспорил
истинността на представените от ищеца документи, нито е упражнил правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл.
219 , предвид на което следва да се приеме, че ответницата е изгубила
възможността да направи това по-късно, предвид и на липсата на твърдения по делото
от назначения особен представител, че пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства, съгласно чл.133 от ГПК.
Макар да се е явил в първото по делото
заседание особеният представител на ответницата-потребител е заявил единствено,
че искът е неоснователен и че ще развие доводите си в писмена защита, за което
му е даден от съда седемдневен срок за представянето й, но такава не е
постъпила по делото включително и до датата на постановяване на решението.
Пазарджишкият окръжен съд за да се
произнесе взе в предвид следното:
Установява се от доказателствата по
делото, че между страните на дата
20.09.2017г. е сключен договор за потребителски кредит № ********** /л.20 и следващите/
със следните параметри:-сума по кредита 1000лв, срок на кредита 24месеца или до
05.10.2019г. /виж погасителния план/ с размер на вноската от 61.82лв при ГПР от
49.89% и годишен лихвен процент от
41.17%, при дневен лихвен процент от 0.11% с дължима сума по кредита от 1483.68лв.
Към договора е избран и закупен пакет от допълнителни услуги от 928лв, с размер
на вноската по пакета от 38.70лв при формирано общо задължение по кредита и
пакета от 2412.48лв и общ размер на месечната
вноска от 100.52лв, с дата на погасяване -5-то число на месеца. Сключването на
договора е предхождано от подаване по Ф.
съответен образец на искане за отпускане на потребителски кредит „П.К.С.“ с
посочване в искането на размера на кредита, срока на кредита, размер на
месечната вноска и месечната дата на погасяване. Изрично е отразено от кандидатстващия
за кредита, че желае да закупи
пакет от допълнителни услуги „Екстра“. В
искането са посочени всички необходими
данни за лицето-имена, адрес, месторабота, цел на кредита, работодател, данни за контакт, доходи, кредити които
погасява в момента. Кредитополучателят е декларирал срещу подписа си, че е
получил екземпляр от Стандартния европейски формуляр, че е получил разяснения и
необходимата преддоговорна информация във връзка с неговите възможности и
финансово състояние и със сключването на
кредита, че е запознат с реда и условията за отпускане на потребителски кредит,
с Общите условия на кредитора и за характеристиките на пакета от допълнителни услуги и че същият не
е условие за сключване на ДПК и за
получаване на кредита. Приложен е и Стандартния
Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, в който в табличен вид и със съответните разяснения по всяка отделна
графа са дадени пълните характеристики на сключвания между страните ДПК като вид
на кредита, общ размер, условия за усвояване, срок на договора, указания за размера, броя, периодичността и
датите на погасителни вноски; обща сума която следва да се заплати; фиксирания
лихвен процент на кредита, ГПР и как се формира с конкретен пример; право на
отказ от договора, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
и други. В Общите условия, неразделна
част към ДПК /л.26 и следващите/ е
посочено, че кредитополучателят има право да избере датата на погасителните
вноски /чл.3.2/;в чл.4.1. е предвидено, че за
ползвания кредит кредитополучателят /КЛ/ дължи на кредитора /КР/,
годишна лихва, определена в ДПК, при предварителен общо определен размер на
възнаграждението в погасителния план на база лихвения процент по ДПК; споразумяване, че при
закупен пакет от допълнителните услуги,
възнаграждението за него да се разсрочи във времето и да се погасява като част
от погасителните вноски и в рамките на погасителния план; че при първоначалното
изчисление на ГПР се отчита общите положения по приложение №1 от ЗПК при валидност
на ДПК за срока за който е сключен и при норамлно изпълнение на задълженията по
него от КЛ, и се изчислява при неизменност на лихвата и другите разходи спрямо
първоначалните им размери и прилагани до изтичането на срока на ДПК; посочен
е реда за погасяване на вземанията при
постъпване на недостатъчна за погасяване
на текущото задължение на КЛ сума-чл.6.3;
право на отказ на потреблителя от ДПК без да дължи обезщетение или неустойка; право
на предсрочно погасяване на кредита с дължимо минимално обезщетение за
евентуални разходи от 1% от предсрочно погасената сума. В чл.12.1 е предвидено
начисляване на лихва за забава в размер на основния лихвен процент плюс 10%
годишно, начислена за всеки ден забава върху размера на просроченото задължение
/същата не се претндира с исковата молба/. Предвидено е в чл.12.3 от ОУ, че ако
потребителят просрочи една месечна вноска с повече от 30календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,
без да е необходимо уведомяване на потребителя за това чрез изпращане на уводомление,
покана и предизвестие, а съгласно чл.12.4 при прекратяване на ДПК на същото
основание потребителят дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителния
план и възнаграждението при закупен пакет.
Установява се от приложения по делото
погасителен план към договора от 20.09.2017г. подписан и от потребителя, както
и от извлечението от сметка към процесния ДПК от 21.11.2018г., че Ф. е погасила
напълно първите три месечни погасителни вноски с известни просрочия в дните, а
от четвъртата вноска само сумата от 1.72лв, или общо 303.40лв при което са
останали неизплатени общо 2109.20лв. Тези документи изходящи от ищеца не са
оспорени по предвидения за това ред, включително и в първото по делото заседание
когато се е явил назначения особен представител на ответника и не е открито производство
по оспорване истинността им, респективно не е възникнало основание да се
назначава и счетоводна експертиза за размера на вземането.
Ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение което искане е оставено без уважение предвид явяването на
особения представител на ответницата в откритото съдебно заседение, незавсимо
че не е взел отношение по иска неподавайки отговор на исковата молба.
Установява
се, че на 30.07.2018г. при при действието на ДПК, кредитодателят „П.К.Б.“ ЕООД е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Пещерски районен съд, за сумата от
2147.03лв включваща главница от 2109.20лв плюс такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30лв, начислени за периода 06.11.2017г. „дата на забавата“ до
17.04.2018г. /дата на прекратяване на договора/, лихва за забава от 7.83лв от
06.01.2017г. до 17.04.2018г., като въззивният съд не обсъжда основанието за лихвите
и таксите доколкото предмет на исковата претенция е само главницата и
договорната лихва в общ размер от 2109.20лв. Изложени са обстоятелства в
чл.12 от заявлението, че по сключения договор за потребителски кредит потребителят
Ф. не е изпълнила задължението като е направила само 3/три/ погасителни вноски
и е изпаднала в забава и че договорът е прекратен на дата-17.04.2018г и че
кредитът е направен пресрочно изискуем преди подаването на заявлението до
заповедния съд и на датата на прекратяването му, за което длъжникът е уведомен.
Установява се, че на 31.07.2018г. е издадена от
Пещерски районен съд по образуваното ч.гр.д.№1042/2018г. заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК №357, с която искането на кредитора „П.К.Б.“
ЕООД е напълно уважено като са присъдени и разноски в заповедното производство
от 150лв за юрисконсултско възнаграждение и 42.94лв заплатена
държавна такса, като заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си предвид връчената при условиаята на чл.47 ал.5 от ГПК заповед за изпълнение на потребителя.
Уведомлението до кредитора е връчено на 22.10.2018г., като искът е предявен на
16.11.2018г. за което е уведомен в срок и заповедния съд.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения
процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес на ищеца -кредитор да
установи, че в негова полза съществува парично вземането против неизправния
длъжник и потребител К.Ф. за което му е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
Разгледна по същество исковата
претенция е основателна.
Неизпълнението
на договора за потребителски кредит от страна на потребителя К. И.Ф. е установено и не се оспорва от
последната. Факт е, установен от доказателствата, че същата е погасила само три
месечни погасителни вноски от общо 24броя, всяка на стойност от по 100.52лв, формирана от главница и
договорна лихва. Постоянна величина във така формираната месечна вноска е
размерът на вноската по закупения пакет допълнителни услуги от 38.70лв месечно.
В погасителният план изрично е посочено какъв е размера на месечната главница
по кредита, размера на лихвата и общия размер на вноската по кредита /61.82лв/,
размера на вноската по закупения пакет от допълнителните услуги и окончателния общ размер на месечната вноска
от 100.52лв .
Въззивният
съд напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че не е налице
настъпила предсрочна изискуемост на кредита и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях.Трайна и последователна е съдебната практика, че при нормалното
развитие на търговските отношения, особено когато се касае за сключен договор за
потребителски кредит с небанкова кредитна институция, каквото качество има
настоящия ищец и жалбоподател, въвеждането чрез договор за заем на института на предсрочната изискуемост на
парично вземане като изключение от нормалното развитие на облигационните
отношения предполага изключително по-висока защита на потребителя предвид
драстичните негативни правни последици за него доколкото срокът за изпълнение
на задължението си от такова на погасяване на месечни погасителни вноски, се трансформира в еднократно и цялостно погасяване и то в рамките само на много кратък срок след
поканата. За да възпроизведе за кредитора и за потребителя правния си ефект предсрочната
изискуемост следва винаги да бъде обявена по съответния ред. Разпоредбата на чл.240
от ЗЗД не познава института на „автоматичната
предсрочна изискуемост“ която да настъпва по силата на осъществен конкретен
факт с правно значение и без да е проявена каквато и да било активност от
страна на кредитора когато има интерес да обяви кредита за предсрочно изискуем.Разпоредбата
на чл.240 от ЗЗД изключва възможността страните предварително да уговарят
автоматично настъпване на предсрочната изискуемост при неплащане, като
противоречаща на характера и естеството на предсрочната изискуемост като
преобразуващо право на кредитора, което може да се упражни само и единствено чрез
неговото едностранно волеизявление и чието действие се проявява едва с достигането му до длъжника
при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока, уговорени в договора
и предвидени в закона. Уговорената автоматична
предсрочна изискуемост не поражда
действие за вземания по договорите за заем. Настъпването на предсрочната
изискуемост безусловно се свързва с доказване от кредитора, че същият не само е
обявил кредита си за предсрочно изискуем поради неплащане от страна на потребителя,
но и да е довел по несъмнен начин до неговото знание, че обявява вземането за
предсрочно изискуемо и с отправена покана до последния да заплати целия остатък
от дълга в определен от кредитора срок. Автоматичната предсрочна изискуемост като
институт не е призната на нито една кредитна
институция, тоест режимът по който се обявява предсрочната изискуемост при
банковите кредити е еднакъв с режима на обявяването й при договори за кредит с
други небанкови институции в хипотеза когато кредитополучателят има качеството
на потребител. Еднаквият режим позволя абсолютно гарантиране на правата на
потребителя предвид на това, че същата е икономически по-слабата и по-зависима
страна в търговските взаимоотншения по повод сключен договор за потребителски кредит.
Независимо от това исковата претенция е
основателна по следните съображения. Към момента на приключването на производството
пред въззивната инстанция -27.11.2019г., е изтекъл крайният срок, в който
потребителят е дължал връщане на сумата по кредита формирана от месечна погасителна вноска за главница,
месечна погасителна вноска за договорна лихва и месечна погасителна вноска по закупения
пакет. Предвид неустановеност на настъпила автоматична предсрочна изискуемост
поради необявяването й на потребителя по предвидения за това ред /няма
изпратено и връчено уведомително писмо от кредитора/, респективо липса на данни
договорът за потребителски кредит да е надлежно прекратен на същото основание,
то вземанено за сумата от 2109.20лв, формирано
от главница, договорна лихва и по пакета на допълнители услуги за
останалите неплатени до изтичането на срока на действие на договора общо 21 /двадесет
и една/ месечни погасителни вноски /първата от тях е заплатена частично само за
1.72лв или остават неплатени за нея 98.80лв/, от които 20 погасителни вноски х 100.52лв
=2010.40лв плюс 98.80лв =2109.20лв и в такъв размер следва да се уважи
претенцията, ведно със законната лихва, считано от подаването на заявлението.
Въззивният съд не споделя мотивите на първоинстанционния
съд развити към обжалваното решение, че претенцията не е конкретизирана относно
падежираните вноски при преценката за ненастъпила предсрочна изискуемост за
целия дълг. В тази връзка следва да се отбележи, че този процесуален въпрос е разрешен
поради факта, че съгласно разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да бъде съобразен
факта на изтичане на крайния срок на действие на договора /05.10.2019г./ поради
което се явяват изискуеми всички непогасени месечни вноски. Макар, че претенцията
е посочена в абсолютна стойност, същата е отнесена от ищеца към погасителиня
план и към извлечението от партидата на
потребителя, и след като неговия размер не е оспорен, то предвид събраните по
делото доказателства следва да се приеме, че претенцията е доказана по основание
и по размер. Няма пречка съдът ако има неяснота относно размера на падежираните
респективно непадежирани вноски да назначи и експертиза която да установи техния
размер по реда на чл.162 от ГПК. В случая, първоинстанционният съд е бил улеснен
от два факта-липса на оспорване на претенцията на кредитора по основание и по размер от страна на потребителя, както и
представени погасителен план и справка от партидата на дружеството за падежните
дати, за размера на вноските и как са фомирани което в значителна степен
улеснява изчисляването на вземането по размер. Предвид изложеното претенцията
като основателна ще следва да се уважи изцяло.
Ще следва
да бъдат присъдени разноските в заповедното производство съразмерно с уважената
част от иска, както следва, а именно за държавна такса 42.18лв и за юрисконсултско
възнаграждение - 98.23лв съгласно чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК. За исковото производство предвид уважаването
на иска в пълен размер за първата инстанция
ще следва да се присъдят 100лв за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.25 ал.1 от същата наредба, 41.43 лв за заплатена
държавна такса и 377.64лв за особен представител. За въззивната инстанция на
дружеството ще следва да се присъдят разноски,както следва-100лв за юрисконсултско
възнаграждение и държавна такса по обжалването от 42.18лв и 377.64лв разноски за
особения представител назначен на насрещната страна.
При извършената
служебна проверка съдът не констатира наличие на неравноправни клаузи в
договора, които в една или в друга степен да са уговорени във вреда на
потребителя, и да не отговарят на
изискването за добросъвестност и да водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя от категорията
на тези посочени в чл.143 от ЗЗП, респективно да водят до недействителност на
договора по смисъла на чл.21 и чл.22 от ЗПК. Потребителят е разполагал с
достатъчна по обем и като преддоговорна информация по отношение на кредита с
неговите съществени параметри, клаузите са уговорени индивидуално и последният е имал
възможност да влияе непосредствено върху тяхното съдържание доколкото същите са
изцяло залегнали в предоставения му предварително Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, с който той е запознат и се е
съгласил с клаузите му. Нещо повече параметрите
залегнали в договора за потребителски кредит като ПГР и годишен лихвен процент/печалбата/ по
кредита са в рамките на закона и са допустими, формирането на ГПР е съобразено
с Приложение №1 от ЗПК, а възражения за обратното изобщо не са въведени в
процеса.Към договора е приложен и подробен погасителен план в който са посочени
както всички падежни дати, така и размера на месечната погасителна вноска и от какви
компоненти се формира-главница, лихва,
вноска по закупения пакет от
допълнителни услуги и общ размер на месечната вноска.Налице и яснота по въпроса
кога, как, колко и какви по размер месечни вноски са погасени от потребителя и
колко са останали непогасени.Клаузите на
договора са напълно разбираеми и ясни и не позволяват да бъдат тълкувани
двусмислено или във вреда на потребителя.
По въпроса
за приложимостта на начина на обявяване
на предсрочната изискуемост при банковите потребителски кредити към договорите за потребителски кредит
сключвани от небанкови институции, каквато
представлява настоящото ищцово дружество е постановена и актуална съдебна практика на
ВКС на РБ-решение №200 от 18.01.2019г. по т.д.№665/2018г., ТК-I т.о.; решение №3 от 17.04.2019г. по т.д.№1831/2017г.
на ВКС,II
т.о., а по въпроса за необявената
предсрочна изискуемост и кои вноски и до
кой момент следва да бъдат присъдени е постановено и ТР №9 от 02.04.2019г. на
ВКС по тълк.д.№8/2017г. на ОСГТК и предходното ТР №4 от 18.06.2016г. на ОСГТК
на ВКС-т.9 и т.18, и други, които са приложими на общо основание и в настоящия правен
спор.
Предвид
изложеното обжалваното решение ще следва да се отмени изцяло и се постанови
ново с което заявената искова претенция да бъде уважена в пълен размер.
Водим от
горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение на Пещерски районен съд № 585 от
17.07.2019г. постановено по гр.д.№1621/2018г. по описа на същия съд.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ответницата К.И.Ф. с ЕГН – **********, с адрес: ***, че в полза на ищеца “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул."Б." №49, бл.53Е, вх.В, представлявано
от С.Н., О.Л.,Я.Я.Ч. и И.Г., съществува на основание чл.422 във връзка с
чл.415 от ГПК парично вземане срещу длъжника К.И.Ф., с ЕГН – **********, в
размер на 2109,20 лв./ две хиляди сто и девет лева и двадесет стотинки/,
представляващо неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит №********** от 20.09. 2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението-30.07.2018г., за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК №357 от 31.07.2018г. по ч.гр.дело № 1042/ 2018г. по описа на Районен съд-Пещера.
ОСЪЖДА К.И.Ф., с
посочен адрес и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ в полза на “П.К.Б.” ЕООД,с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление и
законни представители, направените от дружеството разноски в заповедното производство както
следва- държавна такса от 42.18лв /четиридесет
и два лева и осемнадесет стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение от 98.23лв /деветдесет и осем лева и двадесет и
три стотинки/.
ОСЪЖДА К.И.Ф., с посочен адрес и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ в полза на “П.К.Б.” ЕООД, с
посочени ЕИК, седалище и адрес на управление и законни представители, направените
от дружеството разноски за исковото
производство пред първата инстанция в размер на 100лв /сто
лева/ за юрисконсултско възнаграждение,
41.43лв /четиридесет и един лева и четиридесет и три стотинки/ за заплатена
държавна такса и 377.64лв /триста седемдесет и седем лева и шестдесет и четири
стотинки/ за особен представител, а за
въззивната инстанция ДА ЗАПЛАТИ още 100лв
/сто лева/ за юрисконсулско възнаграждение, държавна такса по обжалването от
42.18лв /четиридесет и два лева и осемнадесет стотинки/ и 377.64лв /триста
седемдесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки/ разноски за назначения особен
представител на насрещната страна.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК при интерес до
20000лв по търговски дела, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.