Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. София, 15.06.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение, І-6
състав в публично заседание на петнадесети май
две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при
секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдия Петя Алексиева гр.д.№ 11520
по
описа за 2016 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от Ц.Б.Д. против ответника „А.С.К.М.Б.ЗА А.Л.Т.“
ЕАД с предишно наименование М. „Т.Б.С.” ЕАД, с която предявява иск с правно
основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД .
Отговорността на ответника се претендира с претърпени
от ищцата вреди в резултат на твърдяна небрежност от страна на служители на
ответника. Предявената претенция е за обезщетение на морални вреди-болки и
страдания, причинени от неправилно лекувано усложнение след раждане /полип от
плацента/, в неизпълнение на медицински стандарти. Ищцата твърди, че противоправни действия и беЗ.ействия на служителите на ответника довели до реална
опасност за живота й, до отстраняване на детеродни органи /десен яйчник и дясна
маточна тръба/, до силни болки в продължение на два месеца, до спиране на
кърмата и до чувството на разочарование от работата и отношението на
медицинските специалисти.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищцата сумата от 25 001 лв., представляваща обезщетение
за нанесените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба-19.09.2016 г. до окончателното изплащане. Претендират се
разноските по делото.
В законоустановения
едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител
юрисконсулт Галева, надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
Счита исковите претенции за напълно неоснователни,
неверни и недоказани. Твърди се, че проведеното лечение при ответника е било
правилно. Поддържа се, че след като е приета в друга Б.със съмнение за наличие
на плацентарен полип, приемащият ищцата лекар е
извършил абразио на маточната кухина. Поради нейното
специфично състояние в следродилния период и
вероятната неопитност на извършилия манипулацията лекар д-р Д., се достига до
перфорация на маточната стена. Твърди се, че поради тази причина се е наложило
извършването на лапаротомия с цел зашиване на перфорационното отвърстие и тази информация е представена
на ищцата неточно. Поддържа се, че след извършена справка в Националния
регистър към БЛС се установява, че д-р Й.Д.към момента не разполага с придобита
специалност акушерство и гинекология. Твърди се, че причинената увреда, а в последствие и отстраняването на органите, е
причинена от лекар без необходимата специалност и опит, който не е служител на
ответното дружество. Твърди се, че не са налице допуснати от служителите на
ответника нарушения на утвърдените стандарти или пропуски при лечението на
ищцата.
Моли съда да отхвърли предявения иск и да присъди на
ответника разноските по делото, включително и за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си
представител поддържа предявения иск по съображения изложени в депозираните по
делото писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по
чл.80 ГПК.
Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорва предявените искове. Подробни съображения излага в
представените по делото писмени бележки. Претендира разноски по представен
списък.
Третото лице помагач ЗД „Е.“ АД, редовно призован, не
изпраща представител, не изразява становище в хода по същество на делото.
В писмено становище по делото от 30.05.2017 г. третото
лице помагач изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан.
Оспорва иска по основание и размер, като се присъединява изцяло към правните и
фактически доводи, посочени от ответника в отговора на исковата молба.
Софийски
градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между страните не е било спорно, а и от
представената медицинска документация История на заболяването № 5800/2015 г.,
се установява, че в периода от 21.02.2015 г. до 26.02.2015 г. ищцата е била
пациент на М. „Т.Б.С.“ ЕАД в отделение по акушерство, родилен сектор. От
заключението на приетата по делото комплексна СМЕ се установява, че
диагностично-лечебният алгоритъм за клинична пътека раждане е спазен, както и
медицинските критерии за дехоспитализация, които са:
добро общо състояние, липса на фебрилитет през
последните 48 часа, нормална микция и дефекация, спокойна оперативна рана. Ищцата е изписана без
оплаквания, трайно афебрилна, добре контрахирана матка, умерени лохии,
спокойна перинеорафия. Не се откриват данни в
предоставената документация за влошено състояние на пациентката или оплаквания
от нейна страна.
Свидетелят Д.К.И. установява, че работи
като акушер гинеколог при ответника и той проследил цялата бременност на
ищцата, присъствал и водил раждането, след което пациентката нямала оплаквания.
Установява, че след раждането, в рамките на 40-те дни след раждането има два
контролни прегледа, както е по Здравна каса и тези прегледи са били осъществени
и проблеми с пациентката на тези контролни прегледи не са съобщени.
От представената медицинска документация ИЗ и амбулаторни
листове за извършени прегледи, както и от заключението на комплексната СМЕ се
установява, че ищцата родила на 22.02.2015 г., изписана на 26.02.2015 г. На
12.03.2015 г. е извършен контролен преглед, при който пациентката не е съобщила
за оплаквания. На 31.03.2015 г. е извършен преглед, поради оплаквания за болки
ниско в корема, датиращи от 2-3 дни, които болки се засилват. Взет е лохиален секрет, назначена е антибиотична
терапия-зинат на 12 ч. по 1 т., като при неповлияване
за два дни е препоръчана хоспитализация. Съгласно резултата от
микробиологичното изследване и антибиограмата,
предписаният антибиотик Zinnat е адекватен за изолираните по-късно бактерии-E.Coli. Извършени са последващи
прегледи на 01.04.2015 г. и 05.04.2015 г., когато ищцата съобщава и за фебрилитет. Направена е ехография, на която се установява
киста на жълто тяло в яйчника. Предписана е нова антибиотична
терапия по резултати от микробиологично изследване. От последното извършено при
ответника изследване се установява, че възпалението е овладяно, тъй като
стойността на Ц-реактивния протеин рязко намалява. Препоръчана е
хоспитализация, отказана от ищцата. На 11.04.2015 г. ищцата постъпва по
спешност за лечение във Втора специализирана акушеро
- гинекологична болница за активно лечение „Шейново“ АД с болки и кървене.
Свидетелят Р.С.З. установява, че работи в болницата на
„Шейново“ и той взел решение да се извърши манипулация абразио.
Самата манипулация е извършена от д-р Д.. Абразиото е
завършено от свидетелят д-р З., защото се получило усложнение – съмнение за
перфорация на матката. По време на извършване на манипулацията в матката се
установява наличие на полип и поради данни за тежък възпалителен процес и в
матката, и в малкия таз е взето решение да се извърши лапаротомия.
Установена е и гнойна колекция, която се намира зад матката. Свидетелят
установява, че е започнат кюртаж, за да се извади полипа. Случайно се пробива
матката и едновременно с това изтича гнойна колекция през кухината на матката.
Отстранени са тръбата и яйчника, вдясно.
От приетата по делото комплексна СМЕ се установява, че
в описаните прегледи на 31.03.2015 г. и 01.04.2015 г. няма данни за наличие на плацентарен полип. По литературни данни същият се доказва
чрез определени ехографски критерии, каквито не са
описани при тези прегледи. Плацентарният полип не се
асоциира с фебрилитет във всички случаи.
Установява
се, че при ищцата е бил налице тубоовариален процес,
което се доказва с интраоперативната находка по време
на лапаротомията и хистологичното изследване с дата
23.04.2015 г. Вещото лице сочи, че лечението на тубо-овариалния
абсцес е консервативно /антибиотично/. Оперативно
лечение се налага при несигурна диференциална диагноза с апендицит,
руптура на пиосалпинкс, илеус, септично протичане, съмнение за туморен процес. В
конкретния случай липсват индикации за оперативно лечение, до момента на
перфорация на матката по време на абразиото. Вещото
лице сочи, че лапаротомията е могла да се избегне,
ако не се е получила перфорация на матката, а пряката причина за последната е
извършеното абразио.
Вещите лица сочат, че в хистологичното
изследване на материал от кухината на матката е описан плацентарен
полип с възпалителни промени и некроза в него. Няма
данни къде е първичното огнище на инфекцията. Тубо-овариалният
абсцес и плацентарният полип може както да бъдат в
причинно-следствена връзка, така и да съществуват независимо един от друг. В конкретния
случай, въпреки че няма хистологични данни в изследвания материал за гнойно
възпаление на ендо- и миометриума,
по вероятният източник на овариалния абсцес е
възпалението в полипа и маточното тяло. Отстраняването на единия яйчник на
теория намалява фертилитета на жената, но детеродният
орган е матката и тя не е отстранена при ищцата, т.е. не е налице детеродна
неспособност.
Пред настоящата инстанция са разпитани
съпруга и бащата на ищцата.
Свидетелят Г.Ж.Д.-съпруг на ищцата установява, че
очаквали първото си дете, като за раждането се били записали в болница „Т.“.
Раждането минало добре. Всичко било нормално. След две седмици съпругата му се
оплаквала от някаква миризма и отишла на преглед, на който не били открити
никакви усложнения. След един месец от раждането, ищцата започнала да чувства
болки в корема долу, първоначално слаби. Отишли в „Т.“ на преглед, където забелязали,
че има някакво тяло, но не било притеснително. Предписали й антибиотик, който
да взима. Ищцата се притеснявала много за кърменето на детето, но в крайна
сметка започнала да взима антибиотика няколко дни след прегледа. Извършени били
и кръвни изследвания и след резултатите от тях, лекарят потвърдил, че
антибиотикът следва да се взема. Симптомите на ищцата се влошавали. След около
4-5 дни била изнемощяла и отишла отново на преглед, където й било обяснено, че
има инфекция и с антибиотик ще премине. Пет дни след това отишла на нов
преглед, тогава било установено, че има някакво тяло и трябвало да избере дали
да я хоспитализират или да продължи да се лекува с антибиотик. Ищцата решила да
се лекува с антибиотика. На следващата сутрин свидетелят заедно с ищцата и баща
й отишли на преглед при лекуващия й лекар, който я е прегледал, след това дошъл
при свидетеля и при бащата на ищцата и им казал, че всичко е наред. Казал, че
не е нужна хоспитализация и че до няколко дни всичко ще бъде наред. Предписал й
нови антибиотици и лечението продължило вкъщи, но състоянието на ищцата видимо
не се подобрявало, а се влошавало и ставало все по-притеснително. Започнали да
се съмняват, че назначеното лечение е в правилна посока и решили да отидат за
второ мнение при лекар, който работи в „Шейново“. Той направил ехографски преглед, след който обяснил, че има плацента,
която трябва да се изкара веднага, защото положението може да стане опасно. Уговорили
се за кюртаж още на следващата сутрин. Операцията трябвало да продължи 15-20
мин., но настъпили усложнения. След пет дни ищцата била изписана и започнала да
се чувства по-добре. След операцията ищцата и семейството й имали притеснение
дали ще забременее. Имало период, в който липсвала интимност. В момента ищцата
е бременна, не се предвиждат усложнения с втората бременност. Най-вероятно няма
да е естествено раждане, а секцио. Ищцата много искала
всичко да е естествено и кърменето да протече нормално и затова започнала да се
цеди, но не било много успешно. Няколко дни имала кърма, но била спряна, за да
се лекува. При разпита си свидетелят заявява, че лекарите в „Т.“ не били
сигурни каква е причината, не били сигурни, какво не е наред, а лекуващият
лекар бил уверен, че това е просто застояла кръв и няма повод за притеснение.
След като се усъмнили, че предписаното лечение в „Т.“ има резултат, отишли в
ДКЦ и това станало след 4 прегледа в „Т.“.
Свидетелят У.-баща на ищцата установява, че виждал
дъщеря си всеки ден след раждането на първото дете. Ц. кърмела детето си, като
след раждането до един месец, до 40 дена нямало никакви проблеми. Ищцата ходила
един път на преглед, а след това започнала да има болки в корема, долу ниско и
отишла в „Т.“ да види какво става. Свидетелят ходел с ищцата по докторите, а съпругата
му гледала детето. Докторът казал, че няма никакви проблеми и че всичко е
наред, но семейството на ищцата виждало, че тя не може да се движи вече. Била отпаднала,
не се възстановявала, а се влошавала. Докторът й дал да пие антибиотик, но това
не дало резултат. Ищцата не можела да се грижи за детето, не можела да става,
нито да го кърми. Ищцата започнала да става на десетия ден след като се
оперирала в „Шейново“. При преглед в частен кабинет на д-р Д., се видяло, че
има останала плацента. Лекарят направил ултразвук и се видяло, че има петно,
което на снимката на „Т.“ не се вижда. В „Т.“ е правена такава снимка и там не
се вижда. Свидетелят установява, че доколкото знае в „Т.“ имало изследване, на
което се вижда, че има такова петно, жълто тяло, но не се е взело никакво
адекватно решение. Предлагана й е хоспитализация в „Т.“, с възможност сама да
избере и ищцата избрала да пие антибиотик.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели.
Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността на ответника
се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени вреди на ищцата,
произтекли от лекарска небрежност от
лекуващите лекари в ответната болница, от неправилно лекувано усложнение след
раждане /полип от плацента/, в неизпълнение на медицински стандарти, което
довело до реална опасност за живота на ищцата, до отстраняване на детеродни
органи /десен яйчник и дясна маточна тръба/, до силни болки в продължение на два
месеца, до спиране на кърмата и до чувство на разочарование от работата и
отношението на медицинските специалисти. Поддържа се, че в периодите 21.02.2015
г.-26.02.2015 г. и 12.03.2015 г.-08.04.2015 г. служителите на ответника
допуснали пропуски и непълно изпълнение на медицински стандарти, които в
съвкупност довели до неизяснена диагноза, неподходящо антибиотично
лечение и закъсняла хоспитализация.
За да е възникнало спорното
право за обезщетяване на ищцата тя следва да докаже факти, които да се подведат
под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в
причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до
ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на деликвента и
причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши
от ищцата и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на
фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което
възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата
при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение е
очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник
или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД,
е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени отношения
с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в
случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по
силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага.
Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред
пострадалите трети лица.
За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са
необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е
причинено по вина на работника или служителя, на когото е възложена работата,
като вината се предполага до доказване на противното.
Възлагането на работа по време на хоспитализацията на ищцата за раждане в ответната болница безспорно се установява, а и не
се оспорва от ответника. Лекуващ лекар на ищцата е бил д-р Д.К.И.-акушер гинеколог в отделение «Обща
гинекология, тазова хирургия и акушерство» при ответната болница.
Медицинската помощ
е правнорегламентирана дейност
- чл. 80 от ЗЗ, чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ.
Именно поради това, когато съдът се произнася по въпроса, осъществен ли е деликт при изпълнение
на медицинска дейност, той следва да обсъди не само доказателствата за фактите - какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики. Изцяло в този смисъл Решение № 273 от
17.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4347/2016 г., IV г. о., ГК.
Неоснователно е твърдението
на ищцата, че медицинският
стандарт при наблюдение на първите дни след раждане е активно проследяване на
кръвните показатели. Ищцата
е приета в болницата за раждане по Клинична пътека № 141 раждане, независимо
от срока на бременността, предлежанието
на плода и начина на родоразрешение. Видно от документ № 4 информация за пациента
(родителя/настойника/попечителя), в
послеродовия сектор родилката и новороденото остават няколко дни,
където ежедневно се извършва лекарски преглед (визитация) от акушер-гинеколог и
неонатолог (педиатър). Проследява се общото състояние
на родилката, обратното развитие на матката, състоянието на гърдите и
оперативните шевове (ако има такива). Двукратно в денонощието се извършва
тоалет на родилката. Тя получава съвети за извършване на тоалета, за грижи за
гърдите, за техниката на кърмене, за редовно изхождане по малка и голяма нужда.
По преценка се извършват лабораторни, ехографски и
други изследвания. В този смисъл са
и показанията на д-р И., съобразно които по принцип контролни изследвания на
пациентите-кръвни или ехография се правят при случаите, когато пациентите имат
оплаквания. Контролни кръвни изследвания не се правят след раждането. Следователно
изследвания на кръв се правят само по преценка на лекуващия лекар. Видно както
от показанията на лекуващия лекар, така и от показанията на съпруга на ищцата,
всъщност раждането минало нормално и всичко е било нормално, ищцата не е имала
оплаквания. По време на хоспитализацията в периода от 21.-26.02.2015 г. не е
имало възпалителен процес, не е бил наличен и тубо-овариален
абсцес, предвид заключението на експертизата, от което е видно че давността на
този процес е между 3 и 7 дни, считано от 11.04.2015 г., когато материалът за
изследване е взет от матката. Т.е. неоснователно е твърдението, че
възпалителният процес в матката е започнал още докато ищцата е била в родилното
отделение. С оглед на тези доказателства следва да се приеме, че не е било
необходимо да се правят лабораторни изследвания на кръвта и в този смисъл
лекарската преценка се явява правилна.
Безспорно се установи, че след раждането в матката на
ищцата е останала част от плацента, но този пропуск от страна на екипа,
участвал във воденето на раждането не може да бъде определен като небрежност. От
свидетелските показания на д-р И. се установява, че винаги след раждането се
прави оглед на плацентата от всички присъстващи при раждането, така че такъв
преглед на плацентата и на околоплодните ципи
стандартно се прави без изключение, включително и в случая на ищцата. От
разпита на вещото лице д-р К. в съдебно заседание на 15.05.2018 г. се
установява, че може някаква частичка от плацентата да
не е паднала заедно с плацентата, защото в нея по време на бременността
настъпват дегенеративни промени, естествени. Плацентата започва да остарява още
в крайните дни на бременността и някои части от нея започват да некрозират и може би такъв участък не е видян от екипа при
огледа на плацентата. Полипи не рядко остават след раждане.
Ето защо съдът намира, че не е налице проявена
небрежност от страна на екипа на ответната болница.
По отношение на периода от 12.03.2015 г.-08.04.2015 г.
Неоснователно е възражението на ответника, че за този
период ищцата е получавала консултация от служители на „А.С.К. ДКЦ Т.“ ЕАД,
което е различно юридическо лице от ответника, поради което няма възлагане на
работа от страна на ответната болница. От разпита на свидетелите д-р В.К.и д-р Д.И.
се установява, че същите са едновременно лекари и в ДКЦ „Т.“, и в болница „Т.“.
На следващо място двете дружества само формално са отделни юридически лица, тъй
като видно от справката от ТР те имат един и същ едноличен собственик на
капитала „А.С.К.“ ЕАД, едно и също седалище и адрес на управление, един и същи
представител, част от членовете на СД, са членове на СД и в двете дружества. Освен
от лекари от ДКЦ, ищцата е преглеждана и консултирана от лекар при ответника
/това обстоятелство не е било спорно/, а именно д-р Д.И., нейния лекуващ лекар.
Фактът, че след дехоспитализацията на ищцата тези
прегледи са извършвани в кабинети в ДКЦ Т., а не в болницата Т., е ирелевантен за възлагането на работа, доколкото тези
прегледи са извършвани именно от служители на ответната болница.
При разпита си в съдебно заседание свидетелят И.
установява, че е осъществил както двата контролни прегледи след раждането,
както е по З.равна каса, така и прегледи след като ищцата го уведомила по
телефона, че има проблеми. Прегледът, извършен от д-р Д.И. на 01.04.2015 г. е
документиран в издадения амбулаторен лист. След като разговаряли по телефона,
д-р И. извършил преглед на ищцата, включително и ехографски
такъв, назначил й кръвни изследвания. Свидетелят установява, че имал
многобройни прегледи с ищцата, част от които не са отбелязвани в болничната
информационна система, за да не бъдат заплащани.
Предвид показанията на свидетеля-служител на болница Т.,
както и писмените доказателства-амбулаторен лист № 000104/01.04.2015 г., съдът
приема, че в периода 12.03.-08.04.2015 г. ищцата е била консултирана от
служители на ответника.
От доказателствата по делото съдът намира обаче, че от
страна на лекари при болница Т. в посочения период няма извършени нарушения на утвърдените медицински
стандарти и правилата за добрите медицински практики, в пряка причинна връзка
от които ищцата да е получила твърдените увреждания и по-конкретно отстраняване
на яйчник и маточна тръба вдясно, както и в пряка причинна връзка от пропуски и
непълно изпълнение на медицински стандарти да е налице неизяснена диагноза,
неподходящо антибиотично лечение и закъсняла
хоспитализация.
Видно от заключението на комплексната експертиза,
лечението на тубо-овариалния абсцес е консервативно /антибиотично/ и предприетото лечение от лекарите в болница Т.
е било адекватно и са направени необходимите изследвания. Предписаната терапия
съответства на получения по-късно микробиологичен резултат. Оперативно лечение се налага в определени
случаи посочени в експертизата, като в конкретния случай липсват индикации за
оперативно лечение, до момента на перфорация на матката. Видно пак от
заключението на вещите лица, източникът на овариалния
абсцес най-вероятно е от възпалението в полипа и маточното тяло. Това възпаление
е било налично в периода 12.03.-08.04.2015 г., а кога възпалението на маточната
тръба и яйчник преминава в тубо-овариален абсцес е
състояние, което може да се установи с гинекологичен преглед и ехография, но
поведението и при двете състояния е идентично - антибиотично
лечение с адекватен антибиотик. Назначената терапия от лекарите е била
съобразена с резултата от микробиологичното изследване.
Безспорно се установява, че по време на абразио, извършено на 11.04.2015 г. в болница Шейново,
извършващият манипулацията лекар д- рД.перфорира
матката на ищцата. Установява се с показанията на свидетеля З..
Вещото лице сочи, че лапаротомията
и отстраняването на яйчника и маточната тръба са могли да бъдат избегнати, ако
не се е получила перфорация на матката.
Съгласно критериите на НЗОК и стандарта по Акушерство
и Гинекология на МЗ, необходимата квалификация за процедурата /абразио/ е лекар със специалност акушерство и гинекология и
със стаж по специалността най-малко 5 години. Видно от приложения трудов договор
№ 366/15.09.2014 г., към 11.04.2015 г. д-р Й.Д.не е имал стаж по специалността
пет години, а именно той е извършил абразиото и е
допуснал перфорацията на матката.
От анализа на горните факти се установява, че лекарите
при ответната болница са спазили утвърдените медицински стандарти като са
направили необходимите изследвания-кръв, микробиология на секрет от матката, ехограф, назначили са адекватна антбиотична
терапия още на 31.03.2015 г., като ищцата не е започнала лечението си още същия
ден /установява се както от показанията на свидетеля У., така и от амбулаторен
лист № 104/01.04.2015 г., където е посочено, че предписаният зинат не е приет до момента/ и са предписали хоспитализация
/веднъж при прегледа на 31.03.2015, където изрично е посочено, че при
неповлияване от назначената терапия в срока от два дни се препоръчва
хоспитализация, т.е. от 03.04.2015 г. и втори път при прегледа на 05.04.2015
г., където единствената терапия, която е посочена е хоспитализация/.
Спазени са изискванията на КП № 151 диагностични
процедури и консервативно лечение на токсо-инфекциозен
и анемичен синдром от акушеро-гинекологичен произход,
като при прегледите на ищцата на 31.03.2015 г. и на 01.04.2015 г. от д-р Д.И.
са извършени три основни диагностични процедури, а именно: диагностичен
ултразвук /ехография/, микроскопско изследване на кръв, включва и ПКК /видно от
амбулаторния лист л.72 от делото назначените изследвания са ПКК, CRP/, микроскопско изследване на проба от женския
генитален тракт-бактериална намазка-на 31.03.2015 г.
Съобразно този медицински стандарт няма друга диагностична процедура, която да
не е извършена от лекарите. Налице са били и индикации за хоспитализация, пак
съобразно този стандарт и тя е препоръчана на два пъти от лекарите.
Т.е. състоянието на ищцата е преценено правилно, но
последната е отказала постъпване в болница. Видно от разпита на вещото лице д-р
С. в съдебно заседание на 15.08.2018 г., ако ищцата е била приета в лекуващата
болница и е наблюдавана, самите лекари са щели да преценят дали е необходимо да
се направи абразио или може да се изчака да отпадне
естествено този полип и да се овладее възпалителния процес, за който ищцата е
лекувана.
Предвид горното съдът намира за неоснователен довода
на ищцата, че е налице закъсняла хоспитализация, напротив такава е била
препоръчана на третия ден от започване на болките, респ. на възпалителния
процес, още при прегледа на 31.03.2018 г.
Видно от заключението на комплексната СМЕ началото на тубо-овариалния абсцес е с давност от 3-7 дни, считано от
11.04.2015 г., т.е. най-рано е започнал
от 04.04.2015 г., евентуално най-късно-08.04.2015 г.
Т.е. ако ищцата беше спазила препоръката на лекарите за хоспитализация и
съответно бе постъпила в б.за лечение още на 03.04.2015 г., където е щяла да
бъде под активно наблюдение на лекарите, то възпалителният процес по всяка
вероятност е щял да бъде овладян, нямало е да се развива достатъчно дълго време
и не е щяло да се стигне до тежкия овариален абсцес.
Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на делото, заявеното своевременно
искане от ответника и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде
осъдена да заплати на ответника направените от него разноски в общ размер на
сумата от 1 735 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Ц.Б.Д., ЕГН
**********,***, със съдебен адрес:*** против „А.С.К.М.Б.ЗА А.Л.Т.“ ЕАД с предишно наименование М. „Т.Б.С.” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.49 във връзка
с чл.45 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 25 001 лв. /двадесет и пет хиляди и един
лев/, представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба-19.09.2016 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Ц.Б.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „А.С.К.М.Б. ЗА А.Л.Т.“ ЕАД с
предишно наименование М. „Т.Б.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 1 735 лв. /хиляда седемстотин тридесет и пет лв./
разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.
Решението е постановено при участието на ЗД „Е.” АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** в
качеството му на трето лице помагач на страната на ответника „А.С.К.М.Б. ЗА А.Л.Т.“
ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: