Р Е Ш Е Н И
Е
№458/31.5.2021г.
гр.Пазарджик, 31.05.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, ІХ
състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети май, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател
: Николина Попова
при секретаря Антоанета Метанова , като
разгледа докладваното от съдия Попова административно дело № 111 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е
по чл. 145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Л.П.Т. ЕГН *********
с адрес *** , действащ чрез своят процесуален представител адв. Х. С. от ПАК , със съдебен адрес *** , оф. .. против
Заповед № 2474/21.12.2020 г. на Кмета на
община Пазарджик, с която е наредено
да бъде премахнат незаконен строеж „ Лятна кухня със складово помещение“ с размери 10,90 / 4,00 кв.м. и височини кота стреха h =2,0 м., кота било h = 3,10 м. на площ от 43,60 кв.м. , находящ се в поземлен имот с
идентификатор 00254.501.380 , съставляващ УПИ VІІІ-380, в кв. 16 по плана на с.
А. К.., общ. Пазарджик, с административен адрес ул. „М.. “ № . Оспорва се актът
с твърдения, че той противоречи на материалния
закон, административнопроизводствените правила, твърди се , че е издаден при съществено нарушение на административно –
производствените правила, от некомпетентен орган, при нарушение на предвидената
в закона форма и при несъответствие с
целта на закона.Посочва се , че самият
констативен протокол № 46 / 29.08.2020 г., въз основа на който е издадена процесната
заповед е незаконосъобразен, тъй като в
него не ставало ясно дали тай е съставен в присъствие или в отсъствие на
жалбоподателя, цитирани били в него погрешни норми на ЗУТ. Поддържа се също ,
че оспорената в настоящото производство заповед била издадена при липсата на
каквито и да било мотиви и обстоятелствена част. Не било посочено коя
материална норма е нарушена и не се конкретизирало по каква причина следва да
бъде премахнат строежа. Жалбоподателят бил лишен от възможността да защити
правата си на основание чл. 57 ЗУТ. Счита се, че заповедта е издадена при неизяснени
от административния орган всички обстоятелства и факти. Иска се от съда да
отмени процесната заповед и да присъди разноските по производството.
В с.з.
жалбоподателят – редовно призован се явява лично и се представлява от адвокат С., който поддържа
жалбата.
Ответникът по
жалбата - Кметът на община Пазарджик, се представлява от юрк. В., която оспорва
жалбата. Представя се административната преписка. Изказват се съображения в
подкрепа на законосъобразността на заповедта. Твърди се, че процесните сгради –
лятна кухня със складово помещение - са
строеж от пета категория съгласно чл. 137 ал.1 т.5 от ЗУТ и за него няма
издадено разрешение за строеж , макар, че същият е изпълнен през 2008 г. Обобщават, че доказателствата по делото са в
подкрепа на извода за спазени административнопроизводствени правила по издаване
на заповедта и съответствието ѝ с материалния закон и неговата цел.
Претендират се разноски.
По делото са
представени доказателства, съставляващи административната преписка. Събрани са
гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.
Административен
съд - Пазарджик, след като се запозна доказателствата, събрани и приложени по делото,
становищата на страните и извърши проверка на оспорвания административен акт по
реда на чл. 168, ал.
1 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен
интерес да обжалва и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
При извършена
на 29.08.2020 г. проверка от служители на общинска администрация - Пазарджик е
установено, че в ПИ VІІІ -380 в кв. 16
по плана на с. Алеко Консатнтиново - собственост на Л.П.Т./съгласно нотариален
акт № 194 том І, дело № 265 /1997 г. -
посочен в констативния акт/ е изпълнен строеж – лятна кухня със складови
помещения от собственика на имота Л.П.Т.. Строежът е изпълнен на калкан със съществуваща двуетажна жилищна
сграда и гараж на имотната граница. Строителството е извършено масивно – от зидария с бетонови
тухли върху ивични бетонови основи. Покривът е двукатен с наклон към УПИ ІХ 379
и УПИ VІІІ- 380 от дървена конструкция
покрита с гофрирана ламарина. Пристройката е с размери 10,90 / 4,0 м. и
височини кота стреха h =2,0 м., кота
било h = 3,10 м. на площ от 43,60 кв.м. и е захранена с ток
и с вода.Удостоверено е че строежът е извършен около 2008 г. Съставен е констативен акт № 46/29.08.2019 г.
Проверката е извършена в присъствие на оспорващия Л.П.Т.. Установено е
нарушение, изразяващо се в липса на разрешение за строеж и одобрен проект.
Посочени са за нарушение разпоредбите на чл. 148 ЗУТ и строежът е определен като незаконен по смисъла
на чл. 225 ал.2 ЗУТ. Предвид установените нарушения, е прието , че констативния
акт е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225 ал.1 ЗУТ – премахване на
строежа. Указано е , че възражения по констативния акт могат да бъдат подавани
до Община Пазарджик в 14- дневен срок
,считано от 30.08.2019 г. Актът е съставен , като двама свидетели са се
подписали и са удостоверили с имената
си - за отсъствие на извършителя на
строежа при неговото връчване. Удостоверено е , че втори екземпляр от акта е
поставен на 30.08.2019 г. на входа на имота и на табло за съобщения и
обяви в сградата на Кметството на с.
Алеко Константиново.
В законно
установения срок не е постъпило възражение срещу констативния акт, като същият
е бил съобщен на заинтересованите лица по реда на параграф 4 от ДР на ЗУТ ,
видно от приложения към преписката констативен протокол от 25.09.2019 г.
Във връзка с уважено
доказателствено искане на оспорващата по делото страна, в настоящото
производство са разпитани трима свидетели. Свидетелките Н. и Т.. твърдят, че
процесната лятна кухня е съществувала в
имота от много години / св. Т. твърди от 43 години / , но е била стара
постройка и затова в периода 2007 – 2008 г. била преустроена и основно
ремонтирана от жалбоподателя. Лятната кухня била с отделна врата и била залепена за стената на къщата, а за
стената на лятната кухня била залепена стопанска постройка. Св. Т. също
поддържа, че лятната кухня е съществувала
и е построена преди 20-30 години. През 2007 г. – 2008 г. била обновена ,
ремонтирана и сега е измазана и обзаведена. Оградата със съседния имот минавала
по стената на навеса. Тя била зидана и също била „отпреди „. След постройките по
протежение на имотната граница оградата била телена.
Свидетелката
посочена от ответната страна – Л. К.. твърди , че живее в съседния имот от 1975
г. и познава процесния.Твърди , че тогава между двата имота имало кирпичена
ограда на каменна основа , а сега кирпича бил бутнат и оградата се надградила с тухли. На сайванта и на лятната
кухня бил сложен ламаринен покрив , който бил с наклон към имота на
свидетелката. Тъй като не била съгласна с това – подала сигнала – жалба до
общината. Свидетелката поддържа, че лятната кухня била строена през 2008 г., а
преди това на същото място имало само стопански постройки. Нейният съпруг
разрешил на бащата на жалбоподателя да си построил гаража. Поддържа , че
оградата между имотите никога не била местена, само била ремонтирана. Твърди ,
че старите постройки били като селски кокошарници.Имало и свинарник с бетонен
под. Не са били покрити с ламарини и наклонът на покрива не бил към нейния
имот.
Съгласно
представения по делото нотариален акт № 194 / 1997 г., жалбоподателят Т. е
придобил и е станал собственик на имот пл. № 380 , за който е отреден парцел
VІІІ-380 в кв. 16 по плана на с. Алеко Константиново , ведно с построената в
имота двуетажна жилищна сграда .От представените по делото писмени
доказателства – скици, кадастрални схеми , удостоверение , издадено от техническа
служба при Кметство с. А.. К.., се установява, че този имот е идентичен с
процесния.
Не е спорно и
се установява от представените от административния орган документи по
преписката, че по заявление вх. № УТ 2461/03.09.2019 г. от жалбоподателя Л.Т. е образувана процедура за издаване на
удостоверение за търпимост на прордния
строеж , с приложени към него доказателства , но процедурата не е приключила ,
тъй като административният орган е констатирал
наличието на спор за материално право относно местоположението на
границата на двата имота.
От
заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-техническа
експертиза се установява, че в действащите КККР, одобрени през 2020 г.
процесната сграда, която в кадастъра от 1984 г. е една сграда, е нанесена като
две постройки – сграда с идентификатор 00254.501.380.2 от 23 кв.м. с предназначение – друг вид за обитаване /
лятна кухня/ и сграда с идентификатор 00254.501.380.2
от 14 кв.м. с предназначение – стопанска сграда / складово
помещение. Процесната сграда , която е разделена на две с различно
предназначение има статут на допълващо
застрояване по смисъла на чл. 41 ал.1 ЗУТ – второстепенна постройка и като площ и височина покрива изискванията
на чл. 46 ал.2 ЗУТ/ с незначителна разлика във височината , която може да се
дължи на моделиране на терена/. Площта на процесната постройка не покрива
изискванията на чл. 120 от Наредба № 5/ 1977 г. за ПНТСУ за площ до 20 кв.м. и височините също не
покриват тази разпоредба. Процесната постройка не е разположена на вътрешната
регулационна линия , а отстои на около 1,20 м. от нея и не е свързана с друга такава в съседни имот. Процесната постройка
не отговаря на разпоредбите на чл. 59 ал.2 от Строителните правила и норми за
изграждане на населените места / в сила от 1959 г. до 1977 г. / за максимални
площ и височина. Тъй като разстоянието от процесната постройка по действащия
регулационен план от 1984 г. е 1,20 м.
за изискващите се 3 м. / съгласно ЗУТ, ЗТСУ и ЗПИНМ, са необходими от 1,80 м.
за складовата част / сграда с идентификатор 00254.380.3 – в тази част навътре
до разстоянието от 1,80 м. не попада в приложното поле на параграф 127 ПЗР на
ЗИД на ЗУТ. Останалата част от постройката , както и изцяло – лятната кухня /
сграда с идентификатор 00254.380.2, по отношение на които се постига
отстоянието от 3 м. до регулационната линия – попадат в приложното поле на
параграф 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ.Според вещото лице , въпросната постройка видимо
не е нов строеж, но не може да се каже кога е построена. Процеснит обект е
допустим по действащия регулационен план, чието отреждане за имота – за ниско
жилищно застрояване , допуска второстепенни постройки – със застроителните
планове не се предвиждат сгради на допълващо застрояване , а само на основното.
Вещото лице дава заключение, че процесният имот
е шеста категория по смисъла на чл. 137 ал.1 т.6 ЗУТ.
При така
установените по делото факти и обстоятелства от правна страна съдът приема следното :
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 225а от ЗУТ орган – Кмета на община
Пазарджик ,предвид , че се касае за строеж
шеста категория. Заповедта е издадена в предписаната от закона форма ,
като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. При
постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Спазена е формата на издаване на акта. При постановяването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен
констативен акт , в който общинската администрация е установила незаконно
строителство. Констативният акт е съобщен по надлежния ред. Ето защо изложените
от жалбоподател доводи, за нарушение на административно- производствените
правила – са неоснователни.
Относно съответствието на оспорената заповед с
приложимия материален закон, съдът съобрази следното: Упражняването на
правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ изисква кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да
представлява незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани
в чл.225, ал.2 от ЗУТ.
От събраните по делото и неоспорени доказателства,
включително заключението на съдебно-техническата експертиза, категорично
се установява, че разпоредените за премахване постройки
представляват допълващо застрояване – лятна кухня със складово помещение и като такива – са строежи по см. на §5, т.38
от ДР на ЗУТ. При прилагане на чл. 137, ал.1, т.6 във вр. с чл. 147, ал.1, т.1
от ЗУТ и чл.12 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на
видовете строежи, стопанските постройки представляват строеж от шеста
категория.
Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът
е квалифициран като незаконен такъв по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като
извършен без издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. Нито в
хода на административното, нито в хода на съдебното производство жалбоподателят
доказва, че са налице строителни книжа относно извършването на процесната
постройка, която според заключението на експерта и представените кадастрални
схеми и скици, включва две самостоятелни помещения с различно предназначение и
идентификация, но с общ покрив.
В
заповедта е посочено времето на
извършване на процесните строежи,а именно 2008 г. , но съгласно трайно установената съдебна
практика задължение на съда е сам да
установи този релевантен за спора факт с всички допустими доказателства. В
конкретния случай при разпита на свидетелката К.. се установява, че тя е подала
сигнала до общината за незаконно строителство и по нейни данни, дата на
строителството е записана като 2008 г. От друга страна тази свидетелка не
отрича , че на същото място е имало построени стопански постройки , като също
така не отрича , че през годините жалбоподателят е направил основен ремонт на
тези помещения. Показанията на свидетелските
Н. , Т. и Т.. сочат за период на построяване на процесните сгради преди 2001 г.
, като в тази посока са и данните декларирани от жалбоподателя пред Общината
във връзка с подадената от него молба за узаконяване на същите / писмо изх. №
17-00-153/07.11.2018 г. на стр. 73 от делото /. Показанията на свидетелите са
категорични , че през 2008 г. е извършен основен ремонт на съществуващите в
имота второстепенни постройки. В случая при установяване на датата на
строителството , следва да се вземе
предвид и обстоятелството , че в представения по делото НА № 194 / 1997 г., като титул за
собственост на жалбопадателя –
описанието на придобитите имоти не включва процесните второстепенни постройки. Това дава
основание на съда да приеме за доказано , че периодът на строителството е около
1997 г. до края на 2000 г.
Действалата
към посочения момент на изпълнение на процесния строеж нормативна
регламентация е ЗТСУ, /редакция ДВ, бр.63/14.07.1995 г. и сл./ и ППЗТСУ /редакция
ДВ,бр.2/05.01.1996 г. и сл., до отмяната и на двата нормативни акта с влизането
в сила на ЗУТ от 01.03.2001 г./. Нормата на чл.55 от ЗТСУ е една и съща от
момента на приемането му до момента на отмяната му и тя гласи, че строежи могат
да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по
неговото приложение. Съгласно чл. 225, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ /отм./ разрешение
за строеж се изисква за направа, пристрояване, надстрояване, преустройство и
възстановяване на сгради и постройки. Процесният строеж не попада в
изключенията на чл. 225, ал. 4 от ППЗТСУ /отм./ в редакцията му след 1985 год.
Събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин, че строежът е
извършен без строителни книжа, в т.ч. и разрешение за строеж. Това
обстоятелство не се отрича от оспорващия. Ето защо съдът намира, че строежът е
незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Но законосъобразното издаване на заповед за премахване
на незаконен строеж е обусловено от наличието на още едно нормативно
регламентирано условие, а именно строежът да не е търпим по смисъла на §16,
ал.1 – ал.3 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ
бр.82/ 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г./. Доколкото търпимите строежи не
подлежат на премахване и забрана за ползване, „търпимостта” на строежа се явява
правоизключващо обстоятелство за упражняване на административното правомощие по
чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконния строеж.
Съгласно нормата на §127, ал.1, изр.
първо от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001
г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които
са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този закон,
са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Трайно
установената и възприета съдебна практика по приложението на тази разпоредба е
в смисъл, че регламентацията по §127, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ не е приложима за всички незаконни
строежи, изградени до 31.03.2001 г., доколкото §16 от ПР на ЗУТ не е отменена и
продължава да действа с визираните в нея три времеви
периода — по ал.1, ал.2 и ал.3. Следователно времето на извършване на
строителството е от съществено значение за преценката за търпимостта на
строежа.
В съдебната
фаза на производството жалбоподателят установи чрез свидетелски показания и
писмени доказателство, че изграждането на разпоредените за премахване постройки
е извършено между 1997 г. до 2000 г.
Следователно за извършването на преценката за търпимостта на процесните
стопански постройки, приложима се явява разпоредбата на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ / ДВ бр.82/2012г./.Съдът следва да провери всяка от двете възможни
хипотези визирани в приложимата норма, първата от които е дали строежът е
допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато се извършени.Процесният
строеж е изграден при действието на ЗТСУ, ППЗТСУ , но след отмяната на Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство / публ. ДВ, бр. 69 от 2.09.1977
г. отм., бр. 48 от 26.05.1995 г./
От
приетото без оспорване от страните по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза се установява, че разпореденият за премахване строеж е недопустим по
отношение на складовата му част,която в действащи КК е отразена с идентификатор
00254.501.380.3 от 14 км. м. с предназначение – стопанска сграда. В тази си
част процесната постройка навътре на разстояние от 1,80 м. не попада в
приложното поле на параграф 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като минималното
разстояние на постройката до регулационната линия , трябва да бъде 3 м. както
изискват нормите на ЗУТ , но така също и нормите на ЗТСУ/ действащи към момента на изграждането му/.Лятната
кухня, която е отразена в КК като сграда с идентификатор 0025.501.38..2 от 23
кв.м. с предназначение – друг вид сграда за обитаване и при която отстоянието от 3 м. е налице –
попада в приложното поле на параграф 127 от ПЗР на ЗИД и е търпим строеж по смисъла на същата
разпоредба. Разпоредбите на ЗУТ не изискват максимална площ, а отклонението от
разпоредбите за височина е незначително. Процесната постройка според
заключението на експерта , не отговаря на изискванията на чл. 120 от Наредба №
5 / 1977 г. за ПНСУ за площ и за височина ,както и не отговаря на разпоредбите
на параграф 59 ал.2 от СПНИНМ, но процесната лятна кухня не е извършена при
тяхното действие.
С оглед на изложеното съдът намира за установено по
категоричен и несъмнен начин, че строежът на жалбоподателя е извършен без
изискващото се разрешение за строеж, което го определя като незаконен, не е
узаконен. По изложените по-горе съображения не са налице предпоставките за
търпимост на складовата част с идентификатор 00254.501.380.3. Като е разпоредил
премахването на строежа в тази му част , Кметът на Община Пазарджик е
постановил административен акт, издаден в съответствие с материалните
разпоредби и с целта на закона, поради което и жалбата срещу него в тази част се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.Налице
са обаче законово регламентираните предпоставки за определяне на частта от
строежа представляващ лятна кухня с
идентификатор 00254.501.380.2 като
търпим по смисъла на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Поради това Заповед № 2474/21.12.2012г.,
издадена от Кмета на Община Пазарджик, в частта й, с която е
разпоредено премахването на сграда на допълващо застрояване „Лятна кухня“ с
идентификатор 00254.501.380.2 се явява постановена в несъответствие и при
неправилно приложение на материалния закон.Обратният извод следва да се направи
относно разпоредения за премахване строеж като „складово помещение „ с
идентификатор 00254.501.380.3 от
обжалваната заповед, тъй като тази разпоредената за премахване постройка е
незаконна , понеже е изградена без строителни книжа, но така също е и
недопустима от гледна точка на правилата и нормативите, действали по време на
изграждането й и на сега действащите по ЗУТ такива. По тези съображения
съдът приема, че жалбата е частично основателна и оспорената заповед следва да
бъде отменена само в посочената по-горе част.
При този изход на спора, с оглед частичното уважаване
на жалбата, разноски на страните се следват, но в редуциран размер. В полза на
оспорващия се следват разноски в размер половината от направените такива от 1410,00
лв. /10,00 лв. платена държавна такса, 1100,00 лв. адвокатско възнаграждение и
300,00 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице/, или разноски в размер на 705,00
лв, които Община Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати на Л.П.Т.. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като адвокатското възнаграждение
заплатено от жалбоподателя надхвърля минималния размер от 900,00 лв. предвиден
в нормата на чл. 8 ал.2 т.1 НМРАВ, но същото е съобразено със сравнително
високата правна и фактическа сложност на делото . В полза на ответника се
следват разноски за ползваната юрисконсултска защита в размер на половината от
възнаграждението, определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр.с чл.144 от АПК, вр.с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно сумата
от 100 лв., които жалбоподателят следва да заплати на Община Пазарджик.
Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ и четвърто от АПК, Пазарджишки административен съд :
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Л.П.Т. ЕГН ********* с адрес *** представляван от адв. Х. С.
от ПАК , със съдебен адрес *** , .. Заповед № 2474/21.12.2020 г. на Кмета на община Пазарджик, в частта, с която на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ е наредено да
бъде премахнат незаконен строеж „ Лятна кухня“
с идентификатор по КК 00254.501.380.2 , находящ
се в поземлен имот с идентификатор 00254.501.380 , съставляващ УПИ VІІІ-380, кв.16 по плана на с. Алеко Константиново , общ. Пазарджик
- като незаконосъобразна.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.П.Т. ЕГН ********* с
адрес *** представляван от адв. Х. С. от ПАК , със съдебен адрес *** ,… против Заповед № 2474/21.12.2020 г. на Кмета на община Пазарджик, в частта, с която на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ е наредено да
бъде премахнат незаконен строеж „ складово помещение “ с идентификатор по КК 00254.501.380.3 , находящ се в поземлен имот с идентификатор
00254.501.380 , съставляващ УПИ VІІІ-380,
кв.16 по плана на с. Алеко Константиново , общ. Пазарджик - като неоснователна.
ОСЪЖДА
Община Пазарджик да заплати на Л.П.Т. ЕГН ********* с адрес *** представляван от адв. Х. С.
от ПАК , със съдебен адрес *** , , сумата от 705,00 лв.,
представляваща направени от жалбоподателя разноски по делото по съразмерност .
ОСЪЖДА
Л.П.Т. ЕГН ********* с адрес *** да заплати на Община Пазарджик сумата от 100,00 лв., представляваща направени от
ответника разноски по делото по съразмерност.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/
Решение от 1.3.2021г. по
Административно дело 10025/2021 Върховен административен съд
Решение № 1957/01.03.2022 Г. на ВАС София, по адм. д. №
10025/2021 г. - ОТМЕНЯ решение № 458/31.05.2021 г. по адм. д. № 111/2021 г. на
Административен съд – Пазарджик, в частта, с която е отменена заповед №
2474/21.12.2020 г. на кмета на община Пазарджик, с която е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж „лятна кухня“, находящ се УПИ VIII-380, кв. 16 по
плана на с. А.. К.., община Пазарджик и в частта за разноските, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.. П. Т.. срещу заповед №
2474/21.12.2020 г. на кмета на община Пазарджик, с която е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж „лятна кухня“, находящ се УПИ VIII-380, кв. 16 по
плана на с. А.. К.., община Пазарджик.
В останалата част решението като необжалваемо е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Л.. П.. Т.. Т.., ЕГН …, да заплати на
община Пазарджик направените по делото разноски в размер на 200 (двеста) лева.
Решението е окончателно.