Решение по дело №5436/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2455
Дата: 8 декември 2021 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия: Тоско Петков Ангелов
Дело: 20215330105436
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2455
гр. Пловдив, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330105436 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* против П.Н., с която са предявени обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно
предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и
притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в
абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът
като собственик на имот, находящ се в ******, имала качеството на клиент на
топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за
доставеното, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за
забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 35 от ОУ. С оглед сключения при
общи условия договор за покупко- продажба на топлинна енергия, дружеството, в
качеството си на продавач доставило на ответника, топлинна енергия на стойност
309.10 лева през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., която не била заплатена.
Предвид забавата в плащането, се дължал и сумата от 26.26 лева- обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 02.07.2019г. – 31.01.2021г. Ответната
страна не изпълнила задълженията си да погаси горните суми, поради което било
1
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното
заповедно производство по частно гр. дело била издадена заповед за посочените суми,
ведно с разноски и постъпило възражение. Иска да бъдат установи задълженията.
Претендира се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното погасяване, както и присъждането на разноските за заповедното и
настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва
претенцията. Възразява, че топлинната енергия не била отчитана реално, което
противоречало на изискванията на европейското законодателство. Оспорва
представеното извлечение от сметка и предоставянето на услуги от ищеца. Възразява,
че абонатната станция не отговаря на изискванията за въвод в експлоатация, както и че
отопляемия обем на имота е изчислен неправилно. Възразява, че няма представени
никакви доказателства сградата да е с работеща абонатна станция, че се доставя
топлинна енергия и че се явява потребител. Оспорва и да са спазени изискванията за
изчисляване на топлинната енергия.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и
с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕВН България топлофикация” ЕАД срещу
П.Н., по което е образувано ч. гр. дело № 1701/2021 г. на ПРС. В полза на заявителя е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми,
както и за разноските. В срок е постъпило възражение от длъжника и съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване
на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество на спора:
За процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и
титулярите на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Предвид тези разпоредби, за да се установи, че ответникът е клиент на
2
топлинна енергия, е необходимо топлофикационното дружество да докаже, че същият
е собственик на процесния апартамент, на който факт се позовава в исковата молба.
Това обстоятелство за нуждите на настоящото производство се установява от
представената справка за вписвания, където е отразено налагането на възбрана върху
имота.
От изложеното до момента се установява, че ответникът е бил собственик на
апартамент в етажната собственост, до която е доставяна топлинна енергия и съгласно
разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ има качеството клиент на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, съгласно чл. 150 Закона за енергетиката, се осъществява при публично
известни общи условия, одобрени от КЕВР (ДКЕВР). Общите условия са били обявени
съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и са влезли в сила, видно от представените в първото о.с.з.
доказателства. Решението, с което са били одобрени ОУ е посочено в техния край, като
няма данни за настъпили в тази насока промени.
От представеното в о.с.з. удостоверение се установява, че абонатната станция е
била въведена в експлоатация.
От приетата по делото съдебна техническа експертиза се установява, че през
процесния период абонатната станция, обслужваща блока е била включена към
топлопреносната мрежа, като е подавала топлинна енергия за отопление. В имота на
ответника нямало монтирани отоплителни тела- всички радиатори били отсъединени.
През имота преминавало отоплително тяло тип щранг-лира с максимална мощност от
520 W. Същата не се отчитала с уред, което налагало начисляването на топлинна
енергия по максимална нормативна мощност. Отчитането на топломера в абонатната
станция ставало чрез преносим терминал ежемесечно, като количеството ТЕ, намалена
със загубите било давано на топлинния счетоводител „Небло“ ЕАД за разпределение.
Разпределението на ТЕ за отопление на етажната собственост се извършвало от
отчетените показатели на ИРУ. ТЕ, отдавана от сградната инсталация, се разпределяла
пропорционално на проектните отоплителни обеми на имотите съгласно Наредбата за
топлоснабдяването от 2007 г. (отм. в края на процесния период). В рамките на периода
на ответника била разпределена топлинна енергия за сградна инсталация от 1.08935
MWh и за отопление от 1.4285 MWh. Вещото лице констатира, че разпределението и
начисляването на ТЕ съответства специалната методика, посочена в Наредба за
топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007г. В допълнение при изслушването си в о.с.з.,
вещото лице посочва, че при предходни огледи на обекта е констатирал, че щранг-
лирата е закрита с куфар от гипсокартон и фаянсови плочки. Изтъква, че
топлоотдаването на уреда е различно във всеки един момент и коефициентът на
топлопреминаване няма да се промени от това дали уредът е затворен в куфар или не.
3
Уредът продължавал да топлоотдава до момента в който се изравни температурата на
топлата вода (около 50-60 градуса) и околната среда. Сочи, че във формулата
предвидена за изчисляване на топлинната енергия не направено разграничение за
затворен или отворен тип отоплително тяло и с каква изолация. Съдът намира, че
заключението е компетентно изготвено и обосновано, поради което следва да бъде
кредитирано.
Експертът е дал заключение на база наличните данни от топлинния
счетоводител, който е трето за спора лице и съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ се избира от
клиентите в сградата- етажна собственост, сред които и самият ответник. Когато
етажните собственици не изберат лице, което да извършва услугата дялово
разпределение, приложение намира чл. 139, ал. 2 ЗЕ, които предвижда, че
разпределението може да се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Отчетната дейност на топлинната енергия в случая се
е извършвала единствено от дружеството за топлинно счетоводство. Ползването на
други отчитащи енергията документи е обективно невъзможно. Това е така, защото
единствено ищецът осъществява дейност по производство и пренос на топлинна
енергия в гр. Пловдив. Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗЕ, за една обособена територия се издава
само една лицензия за пренос на топлинна енергия. Доколкото дружеството-ищец е
единственият лицензиран преносител на топлинна енергия за територията на гр.
Пловдив, няма как вещото лице да работи на база други, отразяващи отчетената
енергията документи. Законът предвижда строги правила, гарантиращи коректността
на отчитането и предвид това, че се установява спазването им, не може да се
предполага неточност на разпределението. Поради това, съдът намира за
неоснователни наведените от ответника доводи за липсата на доказателства,
установяващи реално потребление на топлинна енергия. От заключението на
експертизата се установява, че начислените на ответника суми са определени правилно
при спазване на наредбата от 2007г. Доказва се е отчитането на технологични разходи
за сметка на доставчика.
Тук следва да се отбележи, че наредбата от 2007г. е отменена с НАРЕДБА № Е-
РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ 25 от 20.03.2020 г. и
последната се явява приложима за последния месец от процесния период. Промяната
не се отразява върху даденото от вещото лице заключение, защото предвидените в
двата подзаконови нормативни акта методики за дялово разпределение на топлинната
енергия отдавана от сградната инсталация- т. 6.1.1 и за отоплителни тела без уреди за
индивидуално отчитане- т. 6.5, са идентични.
Неоснователно е възражението на ответника във връзка с качеството си клиент,
4
съответно потребител на топлинна енергия. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
предвижда две условия за възникването на облигационното отношение, а именно:
лицето да е собственик/титуляр на вещно право на ползване и да е присъединено към
абонатна станция. Последното изискване се отнася за присъединяването на самият
обект от етажната собственост, чрез което всъщност се предоставя възможността
собственикът му да получава и да ползва доставяната до абонатната станция топлинна
енергия. Този извод следва от тълкуването на разпоредбата и използваното
множествено число в „присъединени“ към абонатната станция. Изискването за
присъединяване е напълно логично, защото, без да е има такова (чрез съответния
тръбопровод до имота) собственикът/ползвателят не би могъл да получава доставката.
В тази връзка е приета и разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, която предвижда, че
клиентите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. В
настоящия случай, присъединяването на обекта на ответника се установява с
категоричност от приетата СТЕ, в която е посочено, че отоплителните тела са
премахнати и през имота преминава щранг-лира. От това следва, че до апартамента е
била изградена инсталация позволяваща използването на топлинна енергия и същият е
присъединен към абонатната станция.
Не може да се сподели и възражението, че разпределеното количество топлинна
енергия не отговаря на действително потребеното. Към процесния период двете
Наредби за топлоснабдяването са били действащата нормативна уредба регулираща
процесните взаимоотношения. В тази насока е постановено Решение на съда на
Европейския съюз по дело С-708/17 и С-725/17, в което се даде тълкуване, че се
допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент
в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, както и че се допуска национална
правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик
на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Доколкото сградната инсталация е обща етажна собственост и чрез нея се
затоплят не само индивидуалните имоти, но и общите части на сградата, то всички
собственици на имоти следва да участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, съразмерно на отопляемите обеми на
имотите, което също се явява реално енергийно потребление.
5
Поради всичко изложено, съдът намира, че ответникът дължи цената на
доставената топлинна енергия. Конкретният размер на задълженията на абоната се
установява от вещото лице по ССЕ, което изчислява разпределеното количество ТЕ за
отопление и сградна инсталация, на база данните от СТЕ. Доставената на ответника за
процесния период ТЕ е на стойност 309.10 лева с ДДС. Размерът на дължимото
обезщетение за забава е определен на 26.26 лева. Съдът намира, че заключението е
компетентно изготвено и пълно, поради което следва да бъде кредитирано.
От приетите по делото доказателства категорично се установява наличието на
облигационно отношение между страните във връзка с доставка на топлинна енергия,
уредено с публично известни Общи условия. По същото ответникът има непогасени
задължения към „ЕВН България топлофикация” ЕАД за доставена ТЕ в размер на
309.10 лева. Изискуемостта на задължението е настъпила съгласно разпоредбата на чл.
34, ал. 1 от Общите условия, с оглед на което претенцията следва да бъде уважена в
пълен размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и сума за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичането на
периода, за който се отнасят. Видно е, че изминалият период на забава след настъпване
на изискуемостта на всяко дължимо месечно плащане е повече от 30 дни. Размерът на
дължимото обезщетение за забава съгласно приетата по делото експертиза е 26.26 лева.
Такъв е и размерът на предявената претенция по чл. 86 ЗЗД и същата следва да бъде
уважена изцяло.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове
да се уважат изцяло, като се признае за установено, че в полза на ищеца съществуват
съответните вземания, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и
когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. Разноските,
на които има право ищецът в заповедното производство, са в размер на 25 лева за
държавна така и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените разноски в настоящото исково производство в размер на 75 лева за
държавна такса, 320 лева за СТЕ и ССЕ и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. В. Н.,
ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
следните суми: главница в размер на 309.10 лева, представляваща стойност на
топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2019 г.– 30.04.2020 г. на основание
Общите условия за продажба на топлинна енергия на „ЕВН България топлофикация”
ЕАД, за обект на потребление, находящ се в ******; 26.26 лева- обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 02.07.2019 г.–
31.01.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда– 01.02.2021 г. до окончателното й погасяване, за
които суми е била издадена Заповед № ****** за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 1701/2021 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА П. В. Н., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България
топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 570.00 лева - разноски по настоящото
и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
7