№ 586
гр. Перник, 29.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20231700500385 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод депозирана въззивна жалба от Р. Г. Р. и К. Г. Р.,
чрез адв. А. Ц. срещу Решение № 30 от 16.01.2023 г., постановено по гр.д.
3044/2022 г. по описа на Pайонен съд гр. Перник, с което са отхвърлени
предявените от Р. Г. Р. и К. Г. Р. срещу К. С. Б., С. Г. В., П. В. М. и А. В. П.
искове на осн. чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС да се признае за
установено спрямо ответниците, че са собственици на реална част от 500 кв.м.
от парцел XV-134, в кв. 10, по плана на с. Боснек, общ. Перник, одобрен със
Заповед № III-145 от 22.02.1979 г., при съседи от север - УПИ XIII-135 и
УПИ XIV-136, от юг УПИ XVI-133, от изток - улица и от запад - УПИ XII-132
„а“, отразена между т. БВГДБ на скицата на вещо лице Цветков по СТЕ /на л.
73 от делото/, на основание давностно владение, чрез присъединяване
владението на общия им наследодател Георги Р. Илиев, упражнявано в
периода от 2005 г. 24.07.2021г., като неоснователни. На осн. чл. 78 съдът се е
произнесъл и по разноските.
С депозирана въззивна жалба от Р. Г. Р. и К. Г. Р., чрез адв. А. Ц.
обжалват изцяло първоинстанционното решение като намират същото за
недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в
противоречие на закона и при непълнота на установената фактическа
обстановка. Намира за неправилно, че първата инстанция при формиране на
своите изводи е възприела изразеното от вещото лице мнение, че имотът не
можел да бъде разделен така както е предявен иска защото двата ново
формирани поземлени имота няма да отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ
за лице и площ в мотивите, като допълва, че това е правен въпрос и не е
1
правилно съдът въз основа на изразено лично мнение да формира своето
вътрешно убеждение. На следващо място за друго неправилно приложение на
закона, формирало грешно вътрешно убеждение в съда се сочи
неустановяване в пълнота на действителната фактическа обстановка причина,
за което е отказът на съда да уважи искането на ищците. В продължение сочи
за неправилно обявеното от съда за ирелевнтно за спора, да обсъжда и
разглежда събраните в хода на съдебното производство доказателства дали е
осъществявано непрекъснато владение върху спорната реална част от ищците
респективно от техния праводател, защото се достигнало до извод, че ищците
не могат да придобият по давност процесния имот. По изложените
съображения се моли съда да постанови решение, с което да бъде отменен
първоинстанционният акт, а предявените искове бъдат уважени. Прави се
искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от С. Г. В., чрез адв. Т.
С., с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Намира атакуваното решение
за правилно, законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на
процесуалните разпоредби. Счита за правилно възприетото от първата
инстанция, че спорната реална част няма характеристиките на самостоятелен
обект и не представлява годен обект на давностно владение. Излагат се
подробни съображения в подкрепа на постановеното решение. Твърди се, че
районният съд правилно е кредитира заключението на вещите лица. В
продължение излага, че правилно съдът е достигнал до извода, че след като
приема, че въззивниците – ищци не са придобили и че изобщо не могат да
придобият по давност претендираната реална част от имота, която не отговаря
на изискванията за самостоятелен обект, не следва да излага съображения
относно това дали е осъществявано непрекъснато владение върху спорната
реална част от ищците, респективно техния праводател, в какъв период, от
кога е осъществявано и дали е било явно, несъмнено и необезпокоявано.
Сочи, че по делото не е доказано, че е осъществен фактическия състав на
придобивната давност по отношение на реална част от поземления имот,
която да е изтекла в полза на наследодателя на ищците и на тях самите.
Допълва, че в условията на евентуалност поддържа направеното в
първоинстанционното производство възражение за изтекла придобивна
давност. Моли да бъде уважено направеното с въззивната жалба искане да се
изиска становище от общинския експертен съвет. Моли при постановяване на
решението да се вземат предвид съображенията изложени от Районен съд –
Перник в съдебното решение.
В срок е постъпил отговор и от И.Т.Н., чрез адв. М.Х., с който се
оспорва възиивната жалба и всички оплаквания изложени в нея. Твърди се, че
първоинстанционния съд е обсъдил пълно, всестранно и задълбочено
събраните по делото доказателства, направил е правилни фактически
констатации и въз основа на тях е изградил обосновани и законосъобразни
правни изводи и е постановил решение в пълно съответствие с материалния
закон. В продължение сочи, че атакуваното решение е правилно, валидно и
допустимо. Намира, че по делото категорично е установено по несъмнен
2
начин, че не са налице посочените законови изисквания в разпоредбата на чл.
200, ал.1, от ЗУТ, тъй като както претендираната реална част от УПИ XV-134,
в кв. 10, по плана на с. Боснек, така и оставащата част не отговарят на
изискванията на чл.19 от ЗУТ за минимално лице. В продължение се сочи, че
ищците не са доказали по делото кога точно е построена първата ограда и с
какво предназначение. На следващо място се твърди, че Изабела Найденова е
придобила правото на собственост на ½ ид.ч. от процесния УПИ на основание
покупко – продажба от Йорданка Шаркова, извършена с НА №
180/29.12.2008г., като продавачката е била собственик на тази част съгласно
НА № 138/2007 и НА № 15, т.1 рег. № 224 от 2008 г. Същият имот е
прехвърлила на ответника С. В. чрез дарение на идеални части, извършено с
НА № 57 том 1 рег. № 668 дело № 52 от 2021 г. и чрез покупко – продажба на
идеални части, извършена с НА № 58 том 1 рег. № 671 дело № 53 от 2021 г.
Допълва, че нотариялните актове не са оспорени от ищците и същите
съставляват годно доказателство за установяване на правото на собственост
на ответника върху 1/20идеална част от процесния недвижим имот. Прави
възражение относно направеното с въззивната жалба доказателствено искане.
Моли съда за постановяване на решение, с което първоинстанционния акт да
бъде потвърден.
Относно направеното с въззивната жалба доказателствено искане за
изискване съгл.чл.19, ал.З ЗУТ на становище на общинския експертен съвет,
от което да е видно съобразно чл.19, ал.1, т.4, пр. последно, може ли да бъдат
обособени два самостоятелни поземлени имота при разделянето на ПИ
представляващ парцел XV-134, в кв. 10, по плана на с. Боснек, общ. Перник,
одобрен със Заповед №Ш- 145 от 22.02.1979г. при съседи: от север- УПИ
XIII-135 и УПИ XIV-136, от юг- УПИ XVI-133, от изток - улица и от запад-
УПИ ХН-132”а”, заключени между букви „А”, „В”, „С” и “D” на приложената
скица с графично изображение на поставената междинна ограда и буквено
означение, настоящия съдебен състав намира, че същото следва да бъде
оставено без уважение, като неотносимо с оглед предмета на делото, а
именно: предявен установителен иск за собственост.
При извършената служебна проверка, съдът установява, че подадената
въззивна жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, подадена е срещу акт подлежащ на обжалване, в законоустановения
срок и от страна, която има правен интерес от обжалването.
Във въззивната жалба страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция
нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад,
неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл.
146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не
следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по
тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на настоящото
определение.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по доклада.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивния
жалбоподател, като неотносимо.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
21.09.2023 г. от 11.10 ч., за която дата и час страните да се призоват с
връчване на препис от настоящото определение, а въззивния жалбоподател –
и с препис от отговора на въззивната жалба.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец
от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за
редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.
9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се
налага да продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора
инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и
4
Районен съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5