Р Е Ш Е Н И Е
№ 561
град Пловдив, 24.03.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА и участието на прокурор Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ административно дело № 2256/2022година по писа на съда, взе предвид следното:
Производството е по Глава ХI от АПК вр. чл.
285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба, предявена от М.Р.М., ЕГН **********,***,
чрез адв. С.Н. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” с искане
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 15 000 лв., за
претърпени от него неимуществени вреди, дължащи се на нарушения на чл.3 ЗИНЗС и
чл.3 ЕКЗПЧ при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора гр.
Пловдив за периода от 01.01.2017г. до 26.08.2022г. /датата на подаване на
исковата молба/, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба, до окончателното изплащане на сумата.
Според ищеца, нанесените му неимуществени вреди се изразяват
в болка и страдание, настъпили в резултата на следните обстоятелства: липса на
достатъчно жилищна площ - под 3 кв. м. нетна площ на човек; липса на вентилация
и свеж въздух, което му причинява задух и кашлица; лоши хигиенно – санитарни
условия, изразили се в неработещи казанчета на тоалетните, липсващи достатъчно
на брой работещи чешми и умивалници, тоалетната не е шумоизолирана и липсва
уединение, като в относително дълъг период му се е налагало да използва кофи и
туби за облекчаване на физиологичните си нужди; в банята се къпят едновременно
30-40 човека при работещи 5-6 душа, от които тече или студена, или гореща вода;
липса на достатъчен достъп до естествена светлина, наличие на мухъл и плесен,
липса на качествено отопление, не са му предоставяни достатъчно на брой завивки
през зимата, спално и постелъчно бельо се сменя изключително рядко, което е
предпоставка за развъждане на дървеници и бълхи в леглата, не се раздавали препарати
за почистване на тоалетните и спалните помещения в спалните помещения липсват
достатъчно шкафове за лишените от свобода, поради което всички в килията са принудени
да ползват общи шкафове за бельото и посудата си; липсват и достатъчно мебели,
а наличните са изпочупени; с ищеца не е водена индивидуална и корекционна
работа, не му е давана възможност да участва в програми за въздействие, което е
довело до поведенческа и личностна криза, което е нарушение на правата му по
чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС.
Редовно призован в съдебното заседание, ищецът се
представлява от адв.Н., който поддържа изцяло исковата претенция и ангажира
доказателства. По същество на спора дава становище, че искът е доказан по
основание и размер и моли да бъде уважен. Претендират се разноски.
Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”
гр.София, в писмен отговор чрез процесуалния си представител юрк.Ч., оспорва
предявената искова претенция като неоснователна. Редовно призован, в хода на
производството поддържа отговора, като ангажира писмени доказателства и прави
възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност за правото на обезщетение
за част от периода. По същество на спора счита, че иска е недоказан по
основание и размер и предлага да бъде изцяло отхвърлен. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Конролиращата страна чрез участвалия прокурор при Окръжна
прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на
предявения иск и счита, че следва да бъде изцяло отхвърлен.
Съдът, като се запозна със становищата на страните и
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното
от фактическа страна:
Приобщени са по делото становища и справка относно
правното положение на М.М. от които се установява, че същият е търпял наказание
„лишаване от свобода“ в Затвор-Пловдив в периодите от 17.06.2015г. до
17.08.2016г., от 17.12.2016г. до 15.10.2017г., от 01.11.2017г. до 14.03.2019г.,
от 02.04.2019г. до 27.07.2020г. и от 06.08.2020г. до 26.07.2021г., когато е
освободен. От 23.05.2022г., вкл. до датата на депозиране на исковата молба /26.08.2022г./
той отново пребивава в пенитенциарното заведение.С представени от ответника становища
на Затвора-Пловдив е подробно описана наличната информация за спалните
помещения, в които е настаняван ищецът, а именно обособено помещение №30 на
пост 3, стая №57 на пост 5, стая №30, стая №31 и стая №36 на пост 3, и стая №17
в шеста група, тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението,
квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци, както и броя
настанени в спалните помещения лица при 4 кв.м.
В становище вх.№ 8808/10.11.2022г. се посочва, че в ОП-2 и
приемно тоделение, стая РЦсанитарният възел разполагат с течаща студена вода,
самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Помещението разполага с
две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отопляват се посредством централно-локално
парно отопление. ДДД обработките се извършват редовно от външна лицензирана
фирма. При постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява
дюшек, възглавница и спално бельо, осигурена е и възможност лишените от свобода
да ползват и лично спално бельо. Хигиената в помещенията, в т.ч. и на спалното
бельо е задължение на лиш.св. В становището се посочва, че при престоя си в ПО,
М. не е подавал молби или жалби, свързани с условията в Затвора-Пловдив.
В становищата се посочва още, че на всички лишени от
свобода е осигурено легло и шкаф, осигурен е достъп до течаща топла вода
съгласно утвърден график, а работещите имат достъп до баня ежедневно. Във всеки
санитерен възел има течаща студена вода. Отоплението в Затвора-Пловдив се извършва посредством
централно-локално парно отопление. Проветряването на стаята е по желание, чрез отваряне на
прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените
лиш.св. в тях, за което им се осигуряват съответните консумативи, които могат
да бъдат закупени и от лафката в Затвора-Пловдив, както и да им бъдат донасяни
от близките им. Оторизирани фирми редовно извършват ДДД обработки за което са
приложени множество протоколи за извършени обработки по делото. След ремонт в пета група изцяло е подменена
подовата настилка, боядисано е, подменена е и дограмата в спалните помещения.
Стаите са оборудвани с нови легла, маси, столове и шкафчета.
Ищецът многократно е превеждан за лечение в Пд към
болницата при Затвора-Ловеч. В становище № 7189/19.09.2022г. се посочва, чче М.
е устройван многократно на различни трудови позиции и има отработени общо 211
работни дни, преминал е и презспециализирана програма „Овладяване на гнева”.
При постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява дюшек,
възглавница и спално бельо, осигурена е и възможност лишените от свобода да
ползват и лично спално бельо. Пералнята се ползва по утвърден график, приложен
по делото. Тоалетните във всяко спално помещение са обособени помещения с
отделен вход. Посочва се още, че водата в Затвор-Пловдив е от обичайната
водоснабдителна мрежа за града. Проветряването на стаята е по желание на лицата,
настанени в помещението. В становище № 7189/16.09.2022г. се посочва, че по
време на изтърпяване на присъдата, М. не е подавал молби против условията в
Затвора-Пловдив. Предлагано му е да участва в езиков курс „Аз уча английски” и
курс по история „България-вчера, днес и утре”, но ищецът не пожелал да ги
посещава. По делото са приложени становища от Н.Г.и И.П. и двете на длъжнаст инспектор-психолог
при Затвора-Пловдив, в което подробно са посочени провеждани разговори за
въздействие и проследяване на М., предвид проблемното му поведение. Включван е
и в специализирана групова работа „Овладяване на гнева”. Ищецът е и на
медикаментозна терапия, предписана му от специалист-психиатър, която не спазва
стриктно. По делото е приложен дневник за индивидуална работа с лишения от
свобода М..
В становище рег.№ 7189/16.09.2022г. се посочва, че през
2017г. в Затвора-Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, извършено
е боядисване на спалните помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е
поставен гранитогрес в общите умивални. При постъпване в Затвора-Пловдив на
лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки, при желание от страна
на лишените от свобода домакинът им
осигурява допълнително колкото са необходими. Лишените от свобода имат право да
ползват и лично спално бельо. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и
ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода. Когато дрехите се
перат в пералнята се сушат в сушилна машина, а когато се перат от лиш.св. се
сушат на пригодени за целта простори в общото помещение на поста или отвън на
карето. Във всяка стая в Затвора-Пловдив има достъп до денонощно течаща вода,
освен в случаите на остстраняване но ВиК аварии. Проветряването на стаите е по
желание на лишените от свобода. Спалните помещения са добре осветени и с
отваряеми прозорци за естествена вентилация и не би следвало в тях да има мухъл.
В становището се посочва още, че ГД „ИН” има сключен централен договор за ДДД
обработки на всички помещения в затворите. Дезинсекцията и дератизацията се
извършва по утвърден график.
По делото са приложени протоколи за изпълнени в
Затвора-Пловдив ДДД обработки за м.05.2017г., м.07.2017г., м.09.2017г.,
м.11.2017г., м.01.2018г., м.03.2018г., м.05.2018г., м.07.2018г., м.09.2018г.,
м.11.2018г., м.03.2019г., м.05.2019г., м.07.2019г., м.09.2019г., м.11.2019г.,
м.01.2020г., м.03.2020г., м.08.2020г., м.09.2020г., м.02.2021г., м.03.2021г.,
м.05.2021г., м.06.2021г. и м.08.2021г.
В хода на производството са изяснявани факти и
обстоятелства, предмет на иска чрез гласни доказателства, касаещи показания на
свидетеля И.Й.Б., брат на ищеца. Същият подробно изяснява факта, че двамата са
от 2008г. в Затвора – Пловдив, като са пребивавали в помещения с № 37, №24 и №23,
които не са много големи. Посочва, че тоалетна има, но течаща вода няма. В
стаята баня няма, обща е. Топлят си вода в стаите и там се къпят. Изолация в
стаите няма, не са боядисани, няма балатум, няма плочи, само цимент. Парното
работи много слабо и е студено. В стаята има маса. Постоянно има дървеници и
хлебарки. Препаратите, които им се дават са един сапун за цял месец и 200 грама
прах. Одеяла си имат от вкъщи, но те са пълни с дървеници. Прозорците в
спалното се отварят. Сочи че се пръска за дървеници и хлебарки, но няма
резултат. Сами си чистят помещението, за което им са осигурени метли и лопати. В
помещението има лампи.
При така изяснената фактическа обстановка, като прецени събраните
по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност,съдът прие за
установено следното от правна страна:
М. претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди,
пряка последица от допуснатото от страна на органи при Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“- София нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС в
размер на 15000 лева за периода от 01.01.2017г. до 26.08.2022г. /датата на
подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Съобразно разпоредбата
на чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1
от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение
се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на
наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това
положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има
както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по
предявения иск.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че
установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за
успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или
бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с
административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иска за
вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат
доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в
резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се
предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на
чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на
държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или
„задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/. Ефектът
от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека
/решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на
исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на
възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване
релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане
и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези
условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по
правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията
не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса
дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2
от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от
2009г., в сила от 1.06.2009г./ осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В ал.2 на същата разпоредба е
указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1./всяко
умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или
страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила,
помощни средства или оръжие; 2./умишлено поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3./унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат действията или бездействията по ал.2, извършени
от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от
длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е
указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 /предишна
ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда
в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния
период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск
за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в
конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява
наказание „лишаване от свобода“.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43
ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017г./ е установено
изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална
дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по
общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните
вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази
жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и
да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане,
обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на
книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от
2017г., в сила от 7.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се
определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Относима към спора е и материалноправната разпоредба на
чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и
има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и
противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
В този смисъл е и трайната съдебна практика, последователно изразена в Решение №10166
от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г.
на ВАС по адм.д. №13664/2012г. и др., в която се приема, че липсата на
достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток
на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от
свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице.
С оглед така предявения иск и представените от ответника,
и неоспорени доказателства съдът констатира, че ищецът е търпял наказание
„лишаване от свобода“ в периода от 17.06.2015г. до 17.08.2016г., от
17.12.2016г. до 15.10.2017г., от 01.11.2017г. до 14.03.2019г., от 02.04.2019г.
до 27.07.2020г. и от 06.08.2020г. до 26.07.2021г., когато е освободен. На
23.05.2022г. М. отново постъпва в Затвора-Пловдив и към 26.08.2022г. /датата на
депозиране на исковата молба/ все още се намира там. Поради посоченото, исковата
претенция по отношение периодите от 16.10.2017г. до 31.10.2017г., от
15.03.2019г. до 01.04.2019г. и от 28.07.020г. до 05.08.2020г. следва да бъде
отхвърлена, доколкото не се установява в така посочения период, лицето да е
било на територията на Затвора-Пловдив.
С оглед събраните писмени доказателства по делото и
възведеното в обстоятелствената част на исковата молба, следва да се отбележи,
че искът следва да бъде разгледан по същество за периодите от 01.01.2017г. до
15.10.2017г., от 01.11.2017г. до 14.03.2019г., от 02.04.2019г. до 27.07.2020г.,
от 06.08.2020г. до 26.07.2021г. и от 23.05.2022г. до 26.08.2022г. /датата на
подаване на исковата молба/ за Затвора-Пловдив. Съдът констатира, че ответникът
не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора - Пловдив за времето от
01.01.2017г. до 15.10.2017г., от 01.11.2017г. до 14.03.2019г., от 25.09.2019г.
до 27.07.2020г. и от 25.09.2020г. до 26.07.2021г. които периоди попадат в
посочения в петитума на исковата молба исков период, през който се твърди, че М.
търпи неимуществени вреди. С оглед изместената
тежест на доказване съгласно разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС, то тези вреди
се считат за настъпили до тяхното оборване, което в настоящият случай не е
неправено. Същевременно от показаниятана свидетеля И.Й.Б. се установява, че се
касае за влошени хигиенни условия, липса на достатъчно осветление, което да
осигури добра зрителна способност, постоянно наличие на гризачи и други
вредители, мухъл и плесен, пренаселеност на помещенията, цялостно условията не
отговарят на нормалните за всеки един човек жилищни условия. Ето защо, с оглед
така изяснените обстоятелства за тях също се дължи съответното обезщетение за
комплексно причинени неимуществени вреди на ищеца. В този смисъл, на осн.чл.
284, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗИНЗС следва да се приеме, че М.М. е претърпял
твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата
молба негативни психически състояния и дължащи се на обитаване на помещения, в
който не му е била предоставена жизнена площ от минимум 4 кв.м., доказана липса
на стандарт на осветяемост на помещението с изкуствени осветителни тела и други
лоши хигиенни условия. В този смисъл е и трайната съдебна практика, изложена
последователно от ЕСПЧ за нарушения на чл.3 от ЕКЗПЧ по осъдителни решения срещу България по делата Ч.иК., Й. и Д. и И. и други.
Съотнасянето на изяснените със събраните доказателства
факти с цитираните правни норми и съдебна практика налага извода, че за посочения
исков период на пребиваването си в Затвора-Пловдив, за посочените 1420 дни ищецът
е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м.. Изключение от това обстоятелство правят
периодите от 05.04.2019г. до 22.04.2020г. от 07.05.2020г. до 24.09.2020г., от
24.05.2022г. до 25.05.2022г., от 27.05.2022г. до 19.09.2022г. при пребиваването
му в Затвора-Пловдив. Относно твърдяната липса на достатъчно жилищна площ
претенцията на М. е частично доказана, доколкото става ясно от приложените
справки за помещенията по настаняване на ищеца и техният капацитет, както и
броя настанени лица, че е била налице действителна пренаселеност в Затвора
Пловдив за периодите от 06.08.2020г. до 10.08.2020г., от 23.04.2020г. до
06.05.2020г., на 23.05.2022г. и на 26.05.2022г.. В този времеви период ищецът е
пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м., при което от страна на администрацията е
осъществено нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. Горните
обстоятелства, съгласно практиката на ЕСПЧ, изразена включително в пилотното
решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно
основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Основателни са оплакванията за наличие на дървеници и
бълхи през разглеждания тук исков период. Това е така, защото от страна на
ответника са изложени твърдения за извършени ДДД обработки, но доказателства,
че такива дейности са били договорени, съответно изпълнени не се представиха. В
справка се сочи, че Затвора-Пловдив е имал и към настоящият момент има сключен
договор за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, на по делото са представени
частични доказателства за извършени дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация.
През исковия период не се установява нарушение на чл.20
ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във всяко едно спално помещение е осигурен пряк достъп
на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Видно от
приложените докладни, прозорците в помещенията, в които е пребивавал М. са били
по два за всяко помещение. По делото няма нито данни, нито са представени
доказателства ищецът да е страдал от твърдяните задух, кашлица и респираторни
заболявания. Не се установи и нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във
всички стаи и помещения на Затвора – гр. Пловдив е осигурен достъп до санитарен
възел и течаща вода. Помещенията, в които е пребивавал М. са разполагали със
санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на
топла течаща вода, в приложеното от ответника становище, се сочи, че в Затвора
– гр.Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Неоснователни
са твърденията по отношение на липсата на уединение в санитерните възли,
доколкото от страна на ответника се представиха доказателства, че същите са
плътно преградени и отделени от спалните помещения. Следва да се посочи, че
неосигуряването на шумоизолация в тоалетната не може да се тълкува като
нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на шумоизолация е над
средното ниво на битови условия.
Неоснователни и недоказани са и твърденията в исковата
молба за неработещи казанчета в санитарните възли на обитаваните от М.
помещения, за липса на на работещи чешми и умивалници. Видно от приложената по
делото докладна записка, във всяка тоалетна в Затвора - гр. Пловдив водата тече
постоянно.
Недоказани останаха и твърденията, че канализационната
мрежа минава през килията, в която пребивава ищецът, в т.ч. и че от нея капе и
се образува мухъл, доколкото от една страна не се уточнява за коя точно килия
става въпрос, а от друга, липсват ангажирани каквито и да било доказателства в
тази връзка. За наличие на тръби, преминаващи през килията на ищеца не говори и
разпитания по делото свидетел, нито пък, че от капещата от тях вода се е
образувал мухъл.
Също са неоснователни твърденията на ищеца относно
липсата на изолация на външните стени на затвора и преживени от него неблагоприятни
усещания на студ, както и непредоставянето на достатъчно дебели завивки от администрацията
на Затвора Пловдив. Установява се от представеното от ответника становище, че в
затвора отоплението през отоплителния сезон се осъществява посредством централно-
локално парно отопление. Следва да се има предвид, че поставянето на такава не
е нормативно установено задължение на ответника.
Недоказани са твърденията на ищеца, че не са му били
предоставени завивки и поради това е изпитвал студ, предвид факта, че не са
налице данни същият изобщо да е депозирал такива молби до администрацията на
затвора, съгласно утвърдения за това ред и съответно да му е било отказвано,
както и установената възможност всеки лишен от свобода да разполага и ползва
собствени завивки, предоставени му от негови близки.
Неоснователни са и оплакванията по отношение изпирането
на спалното и постелъчно бельо на М. и хигиената в спалните помещения. Видно от
справка и становище по делото, изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването
на пералня е по график и по усмотрение на лишения от свобода. Хигиената в
спалните помещения се осъществява от настанените лиш.св. в тях, за което им се
осигуряват съответните прибори, които могат да бъдат закупени и от лафката в
Затвора-Пловдив, както и да им бъдат донасяни от близките им.
Съдът счита за неоснователни и твърденията досежно
липсата на индивидуална и корекционна работа с ищеца. Това е така, защото
съгласно чл.152 ал.1 ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната работа са
основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към
подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и
способности за законосъобразен начин на живот в обществото. А съгласно ал.2
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода
включват: 1.диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2.програми за
въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3.образование,
обучение и квалификация на лишените от свобода; 4.творчески, културни и спортни
дейности и религиозна подкрепа. Според ал.3 на същата разпоредба с лишените от
свобода се осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна
работа. Видно от становища от Н.Г.и И.П. и двете на длъжнаст инспектор-психолог
при Затвора-Пловдив, в което подробно са посочени провеждани разговори за
въздействие и проследяване на М., предвид проблемното му поведение. Включван е
и в специализирана групова работа „Овладяване на гнева”. Ищецът е и на
медикаментозна терапия , предписана му от специалист-психиатър, която не спазва
стриктно. По делото е приложен дневник за индивидуална работа с лишения от
свобода М.. Предлагано му е и да участва в
езиков курс „Аз уча английски” и курс по история „България-вчера, днес и утре”,
но същият не пожелал да ги посещава.
Неоснователни са и оплакванията, че в спалните помещения
липсват достатъчно шкафове за лишените от свобода, поради което всички в
килията са принудени да ползват общи шкафове за бельото и посудата си; липсват и
достатъчно мебели , а наличните са изпочупени. Видно от приложенните по делото
доказателства всички спални помещения в Затвора-Пловдив са оборудвани с легла,
маси, столове и шкафчета. След ремонт в пета група, където е настаняван ищецът,
изцяло е подменена подовата настилка, боядисано е, подменена е и дограмата в
спалните помещения. Стаите са оборудвани с нови легла, маси, столове и шкафчета.
Предвид всичко изложено съдът намира, че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД
„Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти
по делото, касаещи наличие на дървеници и бълхи при престоя му в
Затвора-Пловдив, както и за периодите от 01.01.2017г. до 15.10.2017г. или общо
288 дни, от 01.11.2017г. до 14.03.2019г. общо 499 дни, от 25.09.2019г. до
27.07.2020г. в размер на 307 дни, за времето от 06.08.2020г. до 10.08.2020г. 5
дни, от 23.04.2020г. до 06.05.2020г. от 14 дни, от 25.09.2020г. до 26.07.2021г.
общо 305 дни, и на 23.05.2022г. и на
26.05.2022г. – 2 дни, общо в размер на 1420 дни, свързани с престоя в Затвора-Пловдив,
през които М. е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е
отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м., Горното, води до извода, че
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на
наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото, които
водят до извода, че битовите условия създават предпоставки за увреждане на
психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване
на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до
унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за
заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни стандарти за
живот.
Ето защо в настоящият случай безспорно се установява, че
е налице незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, водещо до
нарушение на чл.43 ал.4 ЗИНЗС, като негови длъжностни лица, на които е
възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване
на наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към
човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в
спалните помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му
биологично съществуване, които да не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в
чл.3 ЕКЗПЧ. Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в
спалните помещения, в което е бил настанен ищецът са предизвикали такова ниво
на страдание за М., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода.
Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да
излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по
интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. Ето защо и
съобразно правилото на чл.284 ал.5, вр. ал.1 ЗИНЗС налага да се приеме, че М. е
претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния. Така, съгласно чл.52 ЗЗД,
обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост,
като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и от
продължителността на периода, през който са били претърпени. Като прецени характера
на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и
периода от общо 1420 дни, през който е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив, според
настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се
присъди, е в общ размер на 11360.00/единадесет хиляди триста и шестдесет/ лева.
Размерът на времето, изтърпяно от съответното лице в тези
условия, е най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. Затова приемайки, че кумулативно са налице елементите от
правопораждащ фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че са доказани част от оплакванията, техният вид и
характер и съобразявайки въздействието на неблагоприятните условия върху
личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие и
спецификите в икономическите и социални стандарти в страната за периода,
съотнесени към по - високите такива в преобладаващата част от страните членки
на Европейския съюз, съдът намира, че е справедливо обезщетението да бъде определено
в размер от 8 лева/ден (4,09 евро/ден) за процесния период. Това е съобразено и
с постановените решения по делата Й. и Д. срещу България и
И. и други срещу България, с които се приема, че справедливо обезщетение,
присъдено от националния съд, се равнява
това, определено на минимум 4 евро на ден или на 30 % от присъжданото от
ЕСПЧ при сходни обстоятелства. В тях е посочено, че това е адекватно
обезщетение и не поставя под съмнение ефективността на производството за
обезщетяване на вредите от поставяне в лоши условия на задържане, като би било
достатъчно, за да обезщети общо всички вреди, произтичащи от нарушение на
забраната за поставяне в лоши условия на задържане по смисъла на чл. 3 от
Конвенцията. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на
увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания на ищеца, следва да се присъди обезщетение по справедливост в
размер именно на 11360.00 лева, който размер най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените от него неимуществени вреди, свързани с нарушения на
администрацията по пренаселеност и липса на стандартна осветяемост с изкуствено
осветление на спалните помещения. В останалата си част над размера от
11360.00лева до претендирания размер от 15000.00лева искът се явява
неоснователен, недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Основателна е претенцията на ищеца за присъждане на
законна лихва, считано от 26.08.2022г. /датата на предявяване на иска/ до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286
ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска. В представения договор за правна защита и съдействие сключен с ищеца
и неговия правоприемник, е вписана уговорка за осъществяване на безплатно
представителство за него на конкретно основание – чл.38 ал.1, т.2, от ЗАдв,
което безспорно се установява, че е налице. В тази връзка и на основание чл.286
ал.3 ЗИНЗС, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
приложимата редакция/, възнаграждението за пълномощника на ищеца съразмерно уважената
част от иска, възлиза на 1077.23 лева.
По отношение на претендираното от ответника
възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи,
че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по
специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на
общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК
и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност
на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно
или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.
Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави
без уважение.
По изложените
мотиви и на сон. чл.172 ал.2 АПК Съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да заплати на М.Р.М.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***1, сумата от 11 360 лв. /единадесет хиляди триста и
шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
по време на престоя му в Затвора гр.Пловдив за периодите: от 01.01.2017г. до
15.10.2017г., от 01.11.2017г. до 14.03.2019г., от 25.09.2019г. до 27.07.2020г.
от 06.08.2020г. до 10.08.2020г., от 23.04.2020г. до 06.05.2020г., от
25.09.2020г. до 26.07.2021г., на 23.05.2022г. и на 26.05.2022г., ведно със
законна лихва, считано от 26.08.2022г., до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата част до пълния предявен
размер от 15 000 лв., както и за останалите периоди в обхвата на
претендираните.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на адв.С.Н., със съдебен адрес
***1, сумата от 1077,23 лв. /хиляда седемдесет и седем лема и 23 стотинки./, съставляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението
пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал.
1, пр. 2 ЗИНЗС.
СЪДИЯ: